Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 12.05.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-1 състав в публично съдебно заседание на първи октомври
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева разгледа гр.д. № 13426
по описа за 2017г. на съда и взе предвид следното:
Предмет
на производството са предявени от П.А.Н. против „П.К.“ ООД обективно съединени
осъдителни искове:
1.
с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 129, ал. 2 ТЗ за сумата
300 000лв., представляваща неизплатена вноска с падеж 31.12.2012г. от
продажна цена, дължима по договор от 14.05.2012г. за прехвърляне на дружествени
дялове от капитала на „Е.Г.БГ“ ЕООД;
2. с правно основание чл. 86, ал. 1,
изр. 1 ЗЗД за сумата 91 507лв., представляваща лихви за забава върху
главното вземане за периода 20.10.2014г.-19.10.2017г.
Твърденията
в исковата молба са, че на 09.12.2011г. бил сключен предварителен договор за
продажба /писмо за намерение/ на 100% от дяловете на „Е.Г.БГ“ ЕООД между
ответника „П.К.“ ООД, като купувач, и „Н.“ ООД, като продавач. Към този момент
ищецът бил съдружник в „Н.“ ООД, което дружество притежавало капитала на „Е.Г.БГ“
ЕООД. Целта на купувача била да поеме притежаваните от последното права по
реализация на проект за изграждане на МВЕЦ „Водев чарк-1“ и МВЕЦ „Водев
чарк-2“. Според постигнатото съгласие продажбата следвало да се извърши в срок
до 20.02.2012г., впоследствие определен нов срок до 12.04.2012г., и след
изпълнение на условията по т.3.4 и 3.5 от писмото за намерение, а именно
представяне от продавача на пълна техническа, правна и административна
документация относно актуалния статут на проекта за МВЕЦ „Водев чарк-1“ и МВЕЦ
„Водев чарк-2“ доказваща правната му и техническа възможност за реализация и
всички актуални, действащи и презаверени необходими документи, становища и
разрешителни за пълна и окончателна реализация на проекта. В съответствие с
уговореното ответникът заплатил 55 000лв., представляващи гаранция за сключване
на договора. Ищецът сочи, че на 15.03.2012г. закупил като физическо лице всички
дялове от капитала на „Е.Г.БГ“ ЕООД, а след изпълнение на условията по
писмото-намерение на 14.05.2012г. бил сключен договор за продажба на 100% от
капитала на посоченото дружество между него и ответника на цена 600 000лв. След
приспадане на платената гаранция с договора било постигнато съгласие остатъкът
от цената да се заплати на вноски, от които 100 000лв. при сключване на
договора, 145 000лв. в срок до
31.05.2012г. и след изпълнение на условията по чл.2, ал.2 от договора и 300
000лв. в срок до 31.12.2012г. Твърди
ответникът да е заплатил първата вноска 100 000лв. и част от втората 45 000лв.
или общо 145 000лв. Междувременно на 29.02.2012г. между страните бил сключен
договор за заем, по силата на който ответникът предоставил на ищеца сумата от
20 000лв. Поради неплащане останалата част от цената по договора за продажба на
дружествени дялове ищецът отправил покана до ответника, с която направил
изявление за прихващане с дължимата от него сума по договора за заем и
вземането му по втората вноска и поискал да заплати разликата от 80 000лв. Тази
сума е предмет на разглеждане в друго производство. Предмет на предявения по
настоящото дело осъдителен иск е сумата от 300 000лв., представляваща трета
вноска от цената по договора за продажба на дружествени дялове. Твърди, че
изпълнил надлежно условията на т.3.4 и т.3.5 от писмото за намерение като
предал на ответника необходимата документация касаеща изграждането на проекта
за МВЕЦ „Водев чарк-1“ и МВЕЦ „Водев чарк-2“, въз основа на която последният
предприел действия по неговата реализация. Последващата промяна в
инвестиционното намерение за промяна мястото на единия агрегат с цел
увеличаване производителността на ВЕЦ е по инициатива на ответника, което
излиза извън уговореното и ако и да има затруднения в тази посока, то ищецът не
носи отговорност. Твърди в негова полза да е възникнало правото на обезщетение
по чл.86 ЗЗД поради забавата на ответника, считано от 20.10.2104г. до подаване
на исковата молба.
Ответникът признава облигационно
правоотношение с ищеца по договор за продажба на дялове, както и плащането в
негово изпълнение на част от цената в размер на 220 000лв. Оспорва исковете с възражение,
че плащането на останалата част
е поставено според уговореното в чл.2, ал.2 от договора под условието ищецът да
представи всички документи, доказващи безусловно правната, техническа и
административна възможност за изграждане и въвеждането в експлоатация на
обекта, регламентирано подробно в писмото за намерение. В тази връзка твърди,
че ищецът не само не му предоставил в срок цялата документация, но и проектът
бил неосъществим, в частност изначално не било възможно изграждането на единия
ВЕЦ, което обстоятелство му било известно. Предвид това навежда, че поради
несбъдване предвиденото в договора условие не дължи плащането на исковата сума,
съответно приложение следва да намери чл.83 ЗЗД. При условията на евентуалност,
ако съдът намери иска за основателен, прави възражение по чл.90 ЗЗД за
неизпълнен договор с осъждането на ищеца да изпълни посоченото задължение едновременно
с плащането на цената по договора. Противопоставя възражение за съдебно прихващане с насрещните му вземания в общ размер на
296 000лв., от които 220 000лв. платени по договора за прехвърляне на
дялове от търговско дружество и 76 000лв. неустойка за неизпълнение на
задълженията на продавачапо чл.3, ал.2 от договора.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата, намира следното:
Процесният
договор от 14.05.2012г. е приет като писмено доказателство по делото и
обективира съгласие между страните, сключено във формата за действителност по
чл. 129, ал. 2 ТЗ /в редакцията преди изм. с ДВ, бр. 105/ 2016г./, според което
ищецът продава на ответника собствените си 100% дялове от капитала на „Е.Г.БГ“
ЕООД срещу цена в общ размер 600 000лв.
Съгласно
удостоверителното изявление в чл. 1, ал. 2 от договора част от продажната цена
в размер на 55 000лв. е получена от продавача преди подписване на
договора, а съгласно чл. 2, ал. 1 от договора сумата 100 000лв. ще бъде
платена в деня на подписване на договора, сумата 145 000лв. ще бъде
платена в срок до 31.05.2012г. и след изпълнение на условията на чл. 2, ал. 2
от договора, съответно сумата 300 000лв. /за чието присъждане е предявен
главния иск по настоящото дело/ ще бъде платена в срок до 31.12.2012г., но също
при изпълнение на условията на чл.2, ал.2 от договора.
С
цитираната клауза на чл.2, ал.2 е предвидено, че заплащането на остатъка от
цената по предходната алинея ответникът ще извърши при предварително изпълнение
от страна на ищеца на всички условия и представяне на всички документи, описани
в подписано между „Н.“ ООД, „Е.Г.БГ“ ЕООД и „П.К.“ ООД писмо за намерение от
09.12.2011г. и протокол № 1 към него, доказващи безусловно правната, техническа
и административна възможност за изграждане и въвеждане в експлоатация на МВЕЦ
„Водев чарк 1“ и МВЕЦ „Водев чарк 2“ към датата на договора.
Според
твърденията в исковата молба, които се установяват от извлечението от банкова
сметка, ***ба, ответникът на 15.05.2012г. е извършил плащане в пълно изпълнение
на задължението му за първата вноска в размер на 100 000лв. от продажната
цена по чл. 2, ал. 1, а на 22.05.2012г. извършил плащане на сумата
45 000лв. в частично изпълнение на задължението за втората вноска с
уговорен размер 145 000лв. и краен срок 31.05.2012г.Тези плащания не са
оспорени от ответника, като възражението за прихващане на съдебно предявените
вземания на ищеца с вземания на ответника в едната му част е заявено именно за
вземания на последния за връщане на платените суми.
Извършеното
частично плащане в изпълнение на задълженията за втората вноска от продажната
цена по чл.2, ал.1 от процесния договор представлява извънсъдебно признание на
ответника за осъществяване на условията по чл. 2, ал. 2 от договора, които
съгласно текста на тази клауза представляват
условие за възникване на задължението за плащане и на последната вноска от
продажна цена в размер на 300 000лв. и с уговорен падеж 31.12.2012г. Това
извънсъдебно признание за изпълнението на условията по чл. 2, ал.2 не е
опровергано от събраните в производството доказателства, включително от
заключенията на допуснатите съдебно-технически експертизи.
Заключенията
и на двете съдебно-технически експертизи по делото съдържат изводи за
невъзможност за изграждане на процесните МВЕЦ „Водев чарк 1“ и МВЕЦ „Водев чарк
2“ въз основа на документите, изследвани от вещото лице, но тези изводи са
направени при критерии за преценка за възможността за изграждане на
електроцентралите, които не са съответни на клаузите на процесния договор. Вещото
лице е изследвало възможността въпросните МВЕЦ да бъдат изградени като пряка и
единствена последица от фактически действия по строителство въз основа на
съставени и одобрени строителни книжа, но клаузата на чл.2, ал.2 от процесния
договор, включително при съвкупната й преценка със съдържанието на писмото за
намерение от 09.12.2011г. и описаните в него конкретни документи, регламентира
различни обективни предели на възможността за изграждане на електроцентралите
от дружеството като условие за плащане на уговорената цена по договора. По-съществено
в случая е, че заключенията и на двете експертизи са изготвени въз основа на
документи, които не са достатъчни за пълноценен отговор на поставените към
експертизите задачи при спазване на изискванията на процесуалния закон.
Заключението на основната съдебно-техническа експертиза е изготвено въз основа
на представени от ищеца документи и такива, които са представени на вещото лице
от ответника, но към датата на изслушване на заключението не са представени и
приети като писмени доказателства по делото. Заключението на допълнителната
съдебно-техническа експертиза е изготвено и въз основа на изискани по реда на
чл. 186 ГПК документи от Община Велинград, които касаят осъществен строеж на
МВЕЦ „Водев чарк 2“, както и въз основа на представени от ответника документи в
изпълнение на задължение по чл.190, ал. 1 ГПК, допуснато с протоколно
определение от 27.11.2018г.
Тъй
като основният въпрос от предмета на доказване по делото, за чието изясняване
са допуснати техническите експертизи, представлява възможността за изграждане
на МВЕЦ „Водев чарк 1“ въз основа на документите, посочени в чл. 2, ал. 2 от
процесния договор за прехвърляне на дружествени дялове от капитала на „Е.Г.БГ“
ЕООД /по делото е безспорно установено, че след сключване
на процесния договор МВЕЦ „Водев чарк 2“ е изградена от „Е.Г.БГ“ ЕООД, макар и
след извършване на промени в първоначалните проекти за изграждане на
електроцентралата/, от първостепенно значение за изграждане на доказателствени
изводи въз основа на заключенията на експертизите е представянето на всички
документи, предадени на ответника в изпълнение на условието на чл. 2, ал. 2 от
договора между страните, въз основа на които при използване на специални знания
от вещо лице да бъде даден отговор на задачите към експертизите.
Както
се посочи тези документи ответникът е бил задължен да представи по реда на чл.190,
ал.1 ГПК, но основателни се явяват възраженията на ищеца, изложени в хода на
производството, а и в писмената защита по делото, че задължението не е изпълнено
надлежно, тъй като от изисканите от Община Велинград документи във връзка с
осъществения строеж на МВЕЦ „Водев чарк 2“ действително се установява, че след
сключване на процесния договор, т.е. след придобиване на капитала на „Е.Г.БГ“
ЕООД от ответника, от името на „Е.Г.БГ“
ЕООД са представени документи във връзка със строежа на МВЕЦ „Водев чарк 2“,
които съдържат недвусмислени данни и за съставени проектни документи относно
МВЕЦ „Водев чарк 1“, но въпросните документи, представени от общината по реда
на чл. 186 ГПК, не са сред документите представени от ответника по делото в
изпълнение на задължението му по чл. 190, ал. 1 ГПК.
От горното следва извод, че ответникът не е изпълнил
задължението си по чл. 190, ал. 1 ГПК, поради което и в пряко приложение на чл.
190, ал. 2, вр. чл. 161 ГПК съдът дължи да приеме, че заключенията на
техническите експертизи, изготвени въз основа на частично и избирателно
представени от ответника документи, не са допустим източник на доказателствени
изводи по делото за фактите, за чието установяване са допуснати, но което е
по-съществено – дължи да приеме, че документите, които ищецът е представил на
ответника относно възможността за изграждане и въвеждане в експлоатация на МВЕЦ
„Водев чарк 1“ и МВЕЦ „Водев чарк 2“, изпълняват условието на чл. 2, ал. 2 от
процесния договор, без да е необходимо да се обсъждат останалите ангажирани от
ищеца доказателства за установяване на това обстоятелство.
При положение, че условието на чл. 2, ал. 2 от договора е
изпълнено /факт, който по гореизложените съображения е извънсъдебно признат от
ответника с частичното плащане на задължението му за вноска от продажна цена с
падеж 31.05.2012г., а се и установява по реда на чл. 190, ал. 2, вр. чл. 161 ГПК/, падежът на последната вноска за продажна цена е настъпил, предявеният иск
за присъждане на тази вноска се явява доказан по основание и за пълния му
предявен размер от 300 000лв.
Съгласно чл.84, ал.1 ЗЗД в забава по отношение на
главното задължение ответникът е изпаднал на уговорения между страните падеж на
задължението /31.12.2012г./. Забавата на
ответника продължава и в периода от 20.10.2014г. до 19.10.2017г., за който е
предявен акцесорният иск за лихви.
Лихвите
за забава, изтекли върху главното вземане за сумата 300 000лв. в периода
от 20.10.2014г. до 19.10.2017г., изчислени съгласно ПМС № 100/ 29.05.2012г. и
ПМС № 426/18.12.2014г. на база основния лихвен процент на БНБ за посочения
период, увеличен с десет пункта, възлизат на сумата 91 419.49лв. Искът за
лихви е основателен до посочения размер, като за разликата до пълния му
предявен размер от 91 507лв. подлежи на отхвърляне.
Възражението на ответника за съдебно прихващане на
вземанията на ищеца с насрещни вземания на ответника не може да обуслови
отхвърляне на предявените искове, тъй като в основанието и на двете вземания на
ответника, заявени за съдебно прихващане, са поставени факти /неизпълнение на
условията по чл. 2, ал. 2 от процесния договор/, които по съображенията по-горе
не се установяват, а се опровергават от доказателствата по делото. Отделен е
въпросът, че както вземане на ответника за връщане на платени суми по договора,
така и вземане на ответника за неустойка по чл. 3, ал. 2 от договора, поначало
могат да възникнат само при разваляне на договора от ответника поради неизпълнение
на задължения на ищеца, а твърдения не са наведени, съответно доказателства за
разваляне на процесния договор за прехвърляне на дружествени дялове не са
ангажирани в производството по делото.
С оглед изхода на делото и съгласно чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК
всяка от страните дължи да възстанови част от разноските, които насрещната
страна е направила за съдебното производство, съразмерно на уважената,
респективно отхвърлената част от исковете.
Водим от
горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
„П.К.“ ООД, ЕИК********, със седалище
и адрес на управление ***, да заплати на П.А.Н., ЕГН **********, с адрес ***,
на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.129, ал.2 ТЗ сумата 300 000лв.,
представляваща неизплатена вноска с падеж 31.12.2012г. от продажна цена,
дължима по договор от 14.05.2012г. за прехвърляне на дружествени дялове от
капитала на „Е.Г.БГ“ ЕООД, ведно със законната лихва от 19.10.2017г. до
изплащането на сумата, и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 91 419.49лв.,
представляваща лихви за забава върху главното вземане за периода 20.10.2014г.-19.10.2017г., като
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за
разликата до пълния предявен размер 91 507лв.
ОСЪЖДА
„П.К.“ ООД, ЕИК********, със седалище
и адрес на управление ***, да заплати на П.А.Н., ЕГН **********, с адрес *** на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски по делото от 16 256.66лв.
ОСЪЖДА П.А.Н., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „П.К.“
ООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл.78,
ал.3 ГПК разноски по делото от 2.23лв.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване
препис на страните.
СЪДИЯ: