№ 32689
гр. София, 04.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20251110140182 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e по реда на Глава XIII ГПК
Производството е образувано по искова молба с вх. № 241840/10.07.2025
г., от Г. К. М. с ЕГН **********, с която са предявени следните обективно
евентуално съединени и субективно кумулативно съединени искове, както
следва:
срещу „КРЕДИСИМО“ ЕАД с ЕИК *, с адрес на управление: гр. София, р-н
Триадица, бул. „В* (сграда А), ет. 4, *“,
1. ГЛАВЕН - положителен установителен иск с правна квалификация
чл.22 ЗПК, с който да бъде признато в отношенията между страните Г. К.
М. и „КРЕДИСИМО“ ЕАД, че сключеният между тях договор за паричен
заем № 2449179/29.09.2021 г. е недействителен.
2. ЕВЕНТУАЛЕН иск - положителен установителен иск с правна
квалификация чл.26, ал.1, пр.2 и пр.3 ЗЗД, с който да бъде признато за
установено, че клаузата по чл.4 от договор за паричен заем №
2449179/29.09.2021 г. сключен между Г. К. М. и КРЕДИСИМО“ ЕАД е
нищожна, поради заобикаляне на изискванията на ЗПК и противоречие с
добрите нрави
срещу „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД с ЕИК *, с адрес на управление: гр. София, р-н
Триадица, бул. „В* (сграда А), ет. 4, *“
1. ГЛАВЕН положителен установителен иск с правна квалификация
чл.26, ал.1, пр.2 и пр.3 ЗЗД, с който да бъде признато в отношенията
между страните Г. К. М. и КРЕДИСИМО“ ЕАД, че сключеният между тях
1
договор за предоставяне на поръчителство от 29.09.2021 г., е нищожен,
поради накърняване на добрите нрави и заобикаляне на изискванията на
ЗПК.
2. ЕВЕНТУАЛЕН иск - положителен установителен иск с правна
квалификация чл.26, ал.1, пр.2 и пр.3 ЗЗД, с който да бъде признато за
установено, че клаузата по чл.8, ал.1 от договор за предоставяне на
поръчителство от 29.09.2021 г., сключен между Г. К. М. и КРЕДИСИМО“
ЕАД, е нищожна, поради заобикаляне на изискванията на ЗПК и
противоречие с добрите нрави
В исковата молба се твърди, че страните са сключили договор за паричен
заем № 2449179/29.09.2021 г. Твърди се, че ищецът е следвало да предостави
обезпечение на заема, като ищецът сключил с втория ответник договор за
предоставяне на поръчителство, като за поръчителството се дължало
възнаграждение на втория ответник. Възнаграждението за поръчител се
заплащала към погасителните вноски по договора за заем на първия ответник.
Твърди, че този договор е недействителен на основание чл.22 ЗПК вр. чл.10,
ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 ЗПК, чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПИ, чл.19, ЗПК. Договорът е с
шрифт по-малък от 12 Pt. Няма срок на договора по чл.11, ал.1, т.6 ЗПК.
Липсвало методика за изчисляване на ГПР, липсвало посочване на разходите,
които формират ГПР, в погасителния план не може да се извлече какви са
вноските по лихва, главница, такси и неустойки. Не съдържало клаузи за отказ
от договор.
Твърди, че в договора ищецът бил принудител да сключи договор за
поръчителство, като по този начин възнаграждението за поръчителство
водило до оскъпяване на кредита и не ясен ГПР. Непредставянето на
обезпечение нарушавала размера на ГПР по чл.19 ЗПК, заобикаляло се
законът, не е ясно как е сформиран ГПР, нарушава се чл.10а ЗПК и чл.11, ал.1,
т.10 ЗПК и чл.143, ал.1 ЗЗПотр. Твърди, че уговорената клауза противоречи на
добрите нрави и закона. Твърди, че възнаграждението за поръчител било
начислено от ответника и включено в погасителния план на кредита, като
същото се изплащало от ищеца ведно със главницата и възнаградителната
лихва по паричния заем. Твърди, че всичко което е платил по договора, над
главницата е платено без основание, тъй като не се дължало, на основание
чл.23 ЗПК.
Към договора за кредит е сключена застраховка, чиито шрифт е по-
малък от 12.
Твърди, че договорът за поръчителство е нищожен, поради накърняване
на добрите нрави, защото той обезпечава вземане на първия ответник, а
собственик на капитала на поръчителя е първият ответник. Уговореното
възнаграждение е в размер на половината от предоставения заем. Твърди, че е
нарушен принципът за добросъвестност.
Моли съда да уважи исковите претенции. Претендира разноски. Прави
възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Моли за постановяване на неприсъствено
2
решение. Моли делото да се гледа в негово отсъствие.
Моли и иска да бъдат следните писмени доказателства и
доказателствени средства: . Адвокатско пълномощно ведно с договор за правна помощ и
съдействие 2. Договор за потребителски кредит № 2449179 от 29.09.2021 г., ведно с
договор за поръчителство и приложения към него; 4. Препис от исковата молбата за
ответника; 5. Справка от Търговски регистър.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид материалите по
делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По представителната власт
Ищецът се представлява адв. С. А* Н. с ЕГН ********** със съдебен
адрес: гр. София, ул. „* (от към ул. „Н*“), която представителна власт важи
само за СРС (л. 14 от делото).
Ответниците се представляват от юрисконсулти на основание чл.30 вр.
чл.32, т.3 ГПК.
По държавната такса
Съгласно чл.72, ал.1 ГПК за всеки интерес се събира отделна държавна
такса, а съгласно чл.72, ал.2 ГПК когато се защитават няколко интереса се
събира една минимална такса от всички интереси. Разпоредбата въвежда
правило, че минималната такса в размер на 50.00 лева ще удовлетвори всички
искове. За да бъде таксата 50.00 лева, интересът трябва да е 1250 лева.
Следователно, при защита на няколко интереса, чиято сума е под 1250.00 лева,
се събира само една минимална държавна такса за всички искове (интереси),
която е в размер на 50.00 лева, на основание чл.72, ал.2 вр. чл.1 ТДТССГПК.
Ако общият им размер на всички искове е над 1250 лева, за всеки интерес
(иск) се събира отделна държавна такса в размер на 4 %, но не по-малко от 50
лева. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.72, ал.2 ГПК е приложима само
за минимална такса, т.е. общ интерес до 1250 лева. В този смисъл е
Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д. № 794/2022 г. на ВКС, I т.о.
Материалният интерес по исковете е над 1250.00 лева, поради котето
чл.72, ал.2 ГПК не е приложим. За всеки иск се събира отделна държавна
такса.
По иска за нищожност на договор за кредит: материалният интерес е
5339.18 лева, поради което дължимата държавна такса е в размер на 213.57
лева.
По иска за нищожност на договор за поръчителство: материалният
интерес е 4924.04 лева, поради което дължимата държавна такса е в размер на
196.96 лева.
Липсва документ по чл.128, т.2 ГПК.
По редовността на исковата молба и доклада
С Разпореждане № 110671/14.07.2025 г. съдът е дал указания по чл.-129,
ал.3 ГПК. Указанията са връчени на ищеца на 17.07.2025 г., поради което
срокът изтича на 24.07.2025 г. до деня на произнасяне от настоящия съдебен
3
състав 04.08.2025 г. не са представени доказателства за отстранени
нередовности. Исковата молба следва да се върне и производството по делото
да се прекрати.
По разноските
С оглед изхода на делото, ищецът няма право на разноски, на основание
ч.78,а л.1 ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 241840/10.07.2025 г., поради
неотстраняване в срок на нередовности и ПРЕКРАТЯВА производството по
гражданско дело 20251110140182 по описа за 2025 година на СРС, на
основание чл.129, ал.3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в едноседмичен срок от
съобщаването му, по реда на Глава XXI ГПК, на основание чл.274, ал.1, т.1
ГПК.
ПРЕПИС от определението да се връчи на ищеца чрез неговия
процесуален представител по ССЕВ.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4