Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер948 Година 24.03.2010
Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен
съд единадесети
граждански състав
На 24.03.2010г.
В
публично заседание на 09.03.2010г. в състав:
Председател:Стефка Михова
Секретар: Д.Г.
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
номер 12212 по описа на ПРС за 2009г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове по чл.128,ал.1,т.2 от КТ и чл.177,ал.1 от КТ.
В исковата си молба против “***”ЕООД, със
седалище и адрес на управление: град ***, представлявано от управителя Д.Б. ищецът
Т.К.Р., с ЕГН: **********,***, адв. кантора ***
твърди, че работи в ответното
предприятие по трудов договор , като за периода м.01.2009г.-м.09.2009г.
работодателя не му изплатил дължимото трудово възнаграждение , както и
възнаграждение за ползван платен годишен
отпуск. Въз основа на така очертаната фактическа обстановка моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 2440 лева
представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода
м.01.2009г.-м.09.2009г. вкл.,сумата от 200 лева представляваща неизплатено
възнаграждение за ползван платен годишен отпуск от 10 дни през 2008г.,както и
сумата от 200 лева представляваща неизплатено възнаграждение за ползван платен
годишен отпуск от 10 дни през 2009г.Претендира също законна лихва и разноски.
Ответникът не
оспорва по основание претенциите за заплащане на трудово възнаграждение, а
оспорва техния размер. Твърди, че дължимото на работника възнаграждение за
исковия период е в размер на 2863,95 лева, което ще бъде изплатено при
финансови постъпления в дружеството. Заявява,че ищеца е ползвал 15 дни от
полагащия му се платен годишен отпуск за 2009г.
От
събраните по делото доказателства, които прецени поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване разпоредбите на чл.235 от ГПК, Пловдивският районен
съд, ХІ гр.състав прие за установено следното:
Страните по делото не спорят,а и от
приетите по делото писмени доказателства:трудов договор
№184/25.05.2005г.,допълнително споразумение към трудов договор №309/01.01.2006г.
се установява, че през исковия период м.01.2009г.-м.09.2009г. вкл. Р. e работил
в ответното предприятие по трудов договор
на длъжността „***”, при
уговорено трудово възнаграждение в размер от 170 лева, увеличено от
01.01.2006г. на 190 лева и при уговорен размер на платен годишен отпуск от 20
дни.
Не е направено оспорване относно престиране на
работната сила от ищеца през исковия период,следователно за работодателя
съществува задължение по чл.128,ал.1,т.2
от КТ да му заплати уговореното трудово възнаграждение, тъй като трудовото
правоотношение е възмездно.
Дължимото на работника трудово възнаграждение по чл.128 от КТ,се формира
като от начисленото брутно трудово възнаграждение,което включва както основното трудово възнаграждение за
отработено време ,така и допълнителни трудови възнаграждения за продължителна
работа(чл.3 от НДДТВ);за работа при вредни и специфични условия по чл.244,ал.2
от КТ(чл.4 от НДДТВ);за по –висока лична квалификация на лицата с научна степен
или звание по чл.261 от КТ (чл.6-7 от НДДТВ);за извънреден труд по чл.262 от КТ
;за вътрешно заместване по чл.259 от КТ и други трудови възнаграждения уговорени с
КТД, се направят удръжки за ДОД, ДОО и
ЗО. Удръжките за ДОД,ДОО,ЗО не са дължими като трудово възнаграждение по
смисъла на чл.128 от КТ на работника,тъй като са публично правно задължение към
държавата и следователно размерът им се приспада от общо начисленото на
работника брутно трудово възнаграждение.
От приетото по делото заключение на вещото лице М.М. по допуснатата от
съда ССЕ, което като компетентно и обективно изготвено съда кредитира се установява,
че дължимото на ищеца трудово възнаграждение за периода м.01.2006г.-м.09.2009г.вкл. възлиза в общ размер на сумата от 2053,66 лева , формирано
като от БТВ се приспаднат дължимите суми за ДОО, ДОД и ЗО.
До датата на приключване на устните състезания
по делото не бяха ангажирани доказателства, което съобразно правилата за
разпределяне на тежестта на доказване следваше да бъде сторено от ответника,да
е заплатил трудовото възнаграждение на Р.,поради което предявените искове по
чл.128,ал.1,т.2 от КТ се явяват основателни и следва да бъдат уважени в
посочения от вещото лице общ размер на сумата 2053,66 лева, а над уважения до
пълния предявен с исковата молба общ размер от 2440 лева, като неоснователно
завишени следва да бъдат отхвърлени.
Ищецът е предявил срещу работодателя и
иск по чл.177,ал.1 от КТ за заплащане на възнаграждение за ползван платен годишен отпуск от
10 дни през 2008г. в размер на 200 лева и на
възнаграждение за ползван платен годишен
отпуск от 10 дни през 2009г. в размер от 200 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.177 от КТ за
времето на платения годишен отпуск работодателят дължи на работника възнаграждение, което се изчислява въз основа
на среднодневното брутно трудово
възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска,
през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни.От
заключението на вещото лице се установява също,че съгласно уговореното между
страните в трудовия договор и допълнителното споразумение от 01.01.2006г.,ищеца
има право на платен годишен отпуск от 20 работни дни. През 2008г. Р. е ползвал
10 дни,за което от работодателя му е начислено по ведомост за м.12.2008г. и
изплатено срещу подпис дължимото възнаграждение в размер от 146,38
лева.През 2009г. ищеца е ползвал 15 дни
от полагащия му се платен годишен отпуск,съответно през месец август 2009г. е
ползвал 5 дни, за което му се дължи възнаграждение в размер от 59,18 лева,а
през месец септември 2009г. е ползвал 10 дни, за което му се дължи
възнаграждение от работодателя в размер от 118,36 лева.При доказателствена
тежест за работодателя по делото не бяха ангажирани доказателства,да
е изплатил и дължимото на работника възнаграждение за ползван платен годишен
отпуск през 2009г.
При така установеното по делото и тъй
като ищеца е ограничил исковата си претенция за заплащане на възнаграждение за
ползван платен годишен отпуск от 10 дни за 2009г.,то съда намира предявения иск
по чл.177 от КТ за основателен и като такъв следва да бъде уважен в размер на
сумата от 118,36 лева-представляваща неизплатено възнаграждение за ползван
платен годишен отпуск от 10 дни за 2009г.,над който размер и до пълния предявен
от 200 лева,както и за заплащане на възнаграждение за ползван платен годишен
отпуск от 10 дни за 2008г. в размер от 200 лева, предявения иск като
неоснователен следва да бъде отхвърлен от съда.
Сумите следва да бъдат присъдени ведно със
законната лихва,считано от датата на постъпване на исковата молба в
съда-12.10.2009г. до окончателното им изплащане.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да
заплати на Р. сумата от 458,87 лева разноски по делото съразмерно с уважената
част от исковете,а по сметка на Пловдивския районен съд и на основание
чл.78,ал.6 от ГПК държавна такса в размер от 86,88 лева,както и сумата от 50
лева разноски за ССЕ.
На ответника не следва да се присъждат разноски по делото,тъй като
такива не са поискани от страната.
По изложените съображения Пловдивският районен съд, ХІ гр.състав
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА “***”ЕООД, със седалище и адрес на управление: град ***,
представлявано от управителя Д.Б., да заплати
на ищеца Т.К.Р., с ЕГН: **********,***, адв.кантора ***, сумата от 2053,60 лева представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода м.01.2009г.-м.09.2009г.
вкл., сумата от 118,36 лева представляваща неизплатено възнаграждение за
ползван платен годишен отпуск от 10 дни за 2009г., ведно със законната лихва
върху сумите считано от датата на постъпване на исковата молба в съда-12.10.2009г.
до окончателното им изплащане, сумата от 458,87
лева представляваща разноски по делото съразмерно с уважената част от
исковете,а по сметка на Пловдивския районен съд държавна такса в размер от
86,88 лева,както и сумата от 50 лева разноски за ССЕ,като ОТХВЪРЛЯ предявените
искове за заплащане на трудово
възнаграждение за разликата над уважения до пълния предявен общ размер от 2 440 лева, за заплащане на
възнаграждение за ползван платен годишен отпуск от 10 дни за 2009г. за
разликата над уважения до пълния предявен размер от 200 лева,както
и за заплащане на възнаграждение за
ползван платен годишен отпуск от 10 дни за 2008г. в размер от 200 лева като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в
двуседмичен срок, който на основание чл.315,ал.2 от ГПК започва да тече от
24.03.2010г.
Районен съдия:/П/
Вярно с оригинала!
ДГ