№ 2696
гр. Варна, 16.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело №
20233110100108 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „****“ ООД,
ЕИК ****, представлявано и управлявано от ****, чрез адв. А. В. Д., АК-
Варна, адрес, гр. ****, ул. **** 30, против ответника „****“ АД Варна,
ЕИК****, представлявано от изпълнителния директор ****, с адрес гр. Варна,
с.о. **** № 323, вх.А, ет. партер, с правно основание чл. 79, ал.1 във вр. с чл.
266, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на ответника ДА ЗАПЛАТИ на
ищеца сумата от 9600 /девет хиляди и шестстотин/ лева представляваща
неизплатени задължения по фактури произтичащи от Договор за
консултантски услуги от дата ****г. ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва от датите на падежа до завеждане на исковата молба в размер
на 1897,32 лева, както и законната лихва от датата на завеждане на иска до
окончателното плащане на сумата.
В исковата си молба ищецът от „****“ ООД твърди, че на **** г.
между него и ответното дружество бил сключен Договор за консултантски
услуги, ведно с Приложение 3, предмет на който бил процеса на изпълнение
на строителство по части АС-довършителни работи, ВК-вътрешни
инсталации, ЕЛ-вътрешни инсталации, вертикална планировка, външни ВиК
мрежи и озеленяване на строеж, представляващ студентско общежитие,
находящо се в ****, кв. 2 по плана на 23 микрорайон на гр. Варна, бул. „****“
№ 76. Посочено е, че на 25.03.2019 г. и на 25.08.2019 г. между страните били
подписани Анекси към процесния на договор, ведно с Приложенията към
всеки анекс, представляващи неразделна част от тях, като били направени
1
промени във връзка с предмета на договора, обхвата, възнаграждението и
предвидените срокове. Уговореното възнаграждение било в размер на 4 000
лв. без ДДС месечно или 4 800 лв. с ДДС. Ищецът излага, че на 03.01.2020 г.
на ответното дружество било изпратено писмо, представляващо едномесечно
предизвестие за прекратяване на процесния договор, съгласно т. 1.2, раздел VI
от последния. Съобразно това била издадена фактура №
**********/06.01.2020 г. за извършената услуга за м. декември с падеж на
12.01.2020 г. и фактура № ****/03.02.2020 г. за м. януари с падеж на 08.02.2020
г., всяка от които за по 4 800 лв. с ДДС. Ищецът обосновава правния си
интерес от иницииране на настоящото производство с липсата на заплащане
на посочените парични задължения от ответната страна, поради което счита,
че се дължи и мораторна лихва. В тази връзка моли за уважаване на така
предявените претенции.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „****“ АД е депозирал отговор на
исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на
ищцовите претенции, като оспорва същите както по основание, така и по
размер. Посочено е, че с подписването на анекса от 25.08.2019 г. страните по
процесния договор уговорили възнаграждение в размер на 12 000 лв. в полза
на изпълнителя и срок за изпълнението му – до подписване на Акт образец 16,
но не по-късно от 30.11.2019 г. Твърди се, че след тази дата не е налице
продължаване срока на действието на договорните отношения между
страните, поради което и едномесечното предизвестие се явява изпратено след
изтичане на уговорения в договора срок. За пълнота е изложено, че на
18.12.2019 г. е подписан Констативен акт за установяване годността за
приемане на строежа досежно процесната сграда, поради което ответникът
счита, че не е налице възможност за осъществяването на консултантски услуги
от ищцовата страна, доколкото същите могат да бъдат извършвани само в
процеса на изпълнение на строителството. Оспорват се представените от
ищеца два броя фактури, доколкото ответникът излага, че посочените в
същите услуги не са предоставяни. Счита, че не са представени доказателства
изпълнителят да е спазил задължението си съгласно т. 1.10 от б. „Б“ на раздел
VI от договора за представяне на обзорни записки за извършената в рамките
на процесния период дейност, поради което за възложителя не е налице
задължение за плащане на претендираната сума. Дружеството намира, че не са
ангажирани доказателства от насрещната страна за уговаряне на
възнаграждението на услугите, които се твърди, че са предоставени за
процесния период. Ответникът е направил възражение за изтекла в негова
2
полза тригодишна погасителна давност, доколкото счита, че вземанията са с
периодичен характера, с оглед на което и приложение следва да намерят
правилата на чл. 111 б. „в“ ЗЗД. В условията на евентуалност е направено
възражение за неизпълнение на процесния договор от страна на изпълнителя.
Евентуално е релевирано и възражение за отбив на процесното
възнаграждение в размер на процесната сума от общо 9 600 лв. или по 4 800
лв. месечно с ДДС поради лошо изпълнение на договора. В тази връзва е
изложено, че след въвеждане на процесния обект в експлоатация са
констатирани множество недостатъци, представляващи резултат от липсата на
упражнен инвеститорски контрол или некачествено осъществен такъв, а
именно – установени са несъответствия между одобрените СМР по част ВиК и
действителното им изпълнение, което е довело до връщане на вода в
дъждовната канализация по терасите на етажите на сградата; налице били
течове от канализационните и вентилационните тръби във фитнес залата,
ВИП гаража и в някои апартаменти, предвид некачественото изпълнение на
ВиК работите; установен е теч зад изолацията на сградата, находяща се на бул.
„****“ № 76, при извършено на 24.06.2021 г. термографско обследване, като е
констатирана и недовършена изолация, както и много други. Посочено е, че
част от недостатъците са отстранени от ищеца, а във връзка с неотстранените
такива ответното дружество сочи, че и към настоящия момент търпи вреди.
Съобразно изложеното се моли за отхвърляне на претенциите и присъждане
на разноски.
С оглед събраните по делото доказателства и при съобразяване на
действащата нормативна уредба, съдът намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Настоящият съдебен състав е сезиран с претенции, намиращи правното
си основание в разпоредбите на чл. 79, ал.1 във вр. с чл. 266, ал. 1 и чл. 86, ал.
1 от ЗЗД.
При така заявените искови претенции и съобразно правилата за
разпределение на доказателствената тежест, за успешното установяване
основателността на исковете ищецът е следвало да докаже твърденията си,
изложени в исковата молба за наличието на валидно сключен с ответника на
**** г. Договор за консултантски услуги, ведно с Приложение 3, както и
анексите от 25.03.2019 г. и на 25.08.2019 г. към него; точното си изпълнение,
съобразно договореното, както и че същото е извършено в уговорения срок;
приемане на работата за м. декември 2019 г. и м. януари 2020 г. от
възложителя, както и изпадането на ответника в забава. Съобразно
3
направеното с молба от 16.01.2024 г. възражение от ответника по изготвения
проекто-доклад, съдът намира, че неправилно в тежест на ищеца е възложено
доказването на получаването от ответника на предизвестието от страна на
ищцовото дружество за прекратяване на процесния договор.
В случай на установяване на горните обстоятелства, ответникът е
следвало да докаже, че е заплатил дължимото възнаграждение за извършената
работа или че е погасил задълженията по друг начин (включително чрез
изтичането на давностен срок), като по направеното възражение за отбив от
възнаграждението е следвало да докаже неточното и некачествено изпълнение
на описаните СМР от страна на изпълнителя, респ. че има право на отбив от
договореното възнаграждение на основание чл. 265, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
С Определение № 12374/16.10.2023 г. по делото съдът е отделил за
безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на **** г.
страните по спора са сключили Договор за консултантски услуги, ведно с
Приложение 3, с предмет изпълнение на строителство по части АС
довършителни, работи, ВК-вътрешни инсталации, ЕЛ-вътрешни инсталации,
вертикална планировка, външни ВиК мрежи и озеленяване на строеж,
представляващ студентско общежитие, находящо се в ****, кв. 2 по плана на
23 микрорайон на гр. Варна, както и че на 25.03.2019 г. и на 25.08.2019 г. са
подписани Анекси към процесния на договор, ведно с Приложенията към
всеки анекс.
Съдът намира, че процесният Договор за консултантски услуги по
същество притежава белезите на договор за изработка по смисъла на чл. 258 и
сл. от ЗЗД. Изводът в посочения смисъл е обусловен не от вида на възложените
действия (правни или фактически), а от това, че страните са уговорили
постигането на конкретен трудов резултат. При процесния договор
консултантът /изпълнителят/ е приел да извърши конкретни действия по
извършване на цялостен инвеститорски контрол върху изпълнението на
строително-монтажните работи и тяхното съответствие с изготвените и
одобрени от възложителя проекти, координиране работата на инженерните
специалисти, даването на предложения за евентуални корекции и
пресъгласуване на проектни решения и детайли в процеса на строителството и
много други, т.е. налице е съглашение за изработка.
При така изложеното, следва да бъде посочено, че договорът за
изработка по своята правна същност представлява неформален, консенсуален,
двустранен, комутативен, възмезден договор, като при учреденото от него
материално правоотношение за изпълнителя са породени две основни
4
задължения – да извърши в срок уговореното, без отклонение и недостатъци
на поръчката, и да предаде работата на възложителя, а за поръчващия – да
приеме извършената работа и да заплати уговореното възнаграждение.
Писмената форма не е условие за действителност, а само форма за доказване
на договора за изработка.
Установява се по делото, а и не се оспорва между страните, валидната
им договорна обвързаност по Договор за консултантски услуги от **** г.,
съгласно който „****“ АД, в качеството си на възложител, възлага на „****“
ООД, като консултант /изпълнител/, провеждането на консултантска услуга в
процеса на изпълнение строителството по части: „АС-довършителни работи“,
„ВК-вътрешни инсталации“, „ЕЛ-външни инсталации“, „Вертикална
планировка“, „Външни ВК и ЕЛ мрежи“ и „Озеленяване“ по отношение на
строеж: „Студентско общежитие“, находящо се в УПИ VI 1518, кв. 2 по плана
на 23 микрорайон на гр. Варна. Към съглашението са представени и
Приложение 1, касаещо възнаграждението, дължимо в полза на консултанта;
Приложение 2, относно срокът му за заплащане, и Приложение 3 – обхватът
на консултантската услуга, всички неразделна част от договора.
В раздел II от договора е предвиден неговият срок - десетмесечен, с
уговорката, че при необходимост, последният подлежи на промяна, която
следва да се извърши с Анекс, съдържащ изискванията и условията за
продължаване и/или прекратяване изпълнението на договорената услуга.
Начинът на изменение, допълнение и прекратяване на договорните
отношения между страните е посочен в раздел VI, като в т. 2 изрично е
отразено, че се допуска изменението или допълнението на договора само със
съгласието на двете страни, изразено в писмена форма.
Установява се от представения Анекс от 25.03.2019 г. към Договора от
**** г., че страните по делото са изменили последния в частта, досежно
провеждането на консултантски услуги в процеса по изпълнение
строителството по части на инвестиционния проект, както следва: за частите
„ВК-вътрешни сградни инсталации“, „ЕЛ-вътрешни сградни /силова и
слаботокова/ инсталации“, „ОВК-вътрешни сградни инсталации“, „Външни
ВК и ЕЛ мрежи“ и „Пожарогасене“. Посочено е в Анекса, че всички останали
клаузи по сключения Договор от **** г., с изключение на изменените,
остават в сила.
Към Анекса са подписани и приложения, от които Приложение 1 - за
възнаграждението при изпълнение на консултантската услуга, както и за срока
5
за изпълнение, а именно: датата на подписване на Акт обр. 15 за строежа, но
не по-късно от 31.08.2019 г.; Приложение 2, относно сроковете и начина на
заплащане на уговореното възнаграждение, както и Приложение № 3, в което
подробно са описани дейностите, които обхващат консултантските услуги.
Представен е и Анекс 2 от 25.08.2019 г. към Договор от **** г., съгласно
който страните са постигнали съгласие за изменение предмета на договора по
отношение на предоставяните консултантски услуги. Отразено е в т. 8 от
допълнителното споразумение, че всички останали клаузи, предвидени в
Договора от **** г., с изключение на тези, изменени с Анекса от 25.03.2019 г.
и Анекс 2, остават в сила.
Видно от Приложение 1 към Анекс 2, неразделна част от
допълнителното споразумение, срокът за изпълнение на уговорената
консултантска услуга е до подписването на Акт обр. 16 за строежа, но не по-
късно от 30.11.2019 г.
Представено е от ищцовата страна писмо, изходящо от ответника „****“
АД с дата 03.01.2020 г., в което е обективирана волята на последния за
едностранното прекратяване на Договор за консултантски услуги от **** г.,
съгласно предвиденото в раздел VI, т. 1.2 от същия.
По делото е представена Фактура № ********** от 06.01.2020 г.,
издадена от „****“ ООД на „****“ АД за сумата от 4 800 лв. с ДДС за
„консултантска услуга за м. декември 2019 г., съгласно Анекс към Договор от
**** г.“
Представена е и Фактура № **** от 03.02.2020 г., издадена от „****“
ООД на „****“ АД за сумата от 4 800 лв. с ДДС за „консултантска услуга за м.
януари 2020 г., съгласно раздел VI, т. 1.2 към Договор от **** г. и анекси“.
Посоченият първичен счетоводен документ е подписан от представител на
получателя – Красен Георгиев.
В хода на процеса е изслушано експертното заключение по назначената
от съда съдебно-счетоводна експертиза на в.л. М. П., което съдът кредитира
изцяло, с оглед на това, че е компетентно изготвено и отговаря в пълнота на
възложената задача. Установява се от заключението, че не са налице данни за
извършени плащания от страна на ответника „****“ АД в полза на ищеца
„****“ ООД във връзка с процесните фактури. Отбелязано е от експерта, че за
периода от 01.01.2019 г. – 31.12.2020 г. в счетоводството на ответното
дружество са отразени фактури, получени от „****“ ООД, и заплатени на
доставчика, последната от които № 123 от 03.12.2019 г. за сумата от 4 800 лв.,
6
заплатени на 26.02.2020 г. След посочената дата от вещото лице не е
установено начисляването по фактури или извършени плащания от ответника
в полза на ищеца, в т.ч на процесните фактури от 06.01.2020 г. и 03.02.2020 г.
От в.л. П. е констатирано, че процесните фактури не са включени в
дневниците за покупки на ответника „****“ АД, респ. по същите не е ползван
данъчен кредит.
За установяване твърденията на ищцовата страна по делото са
ангажирани свидетелски показания на свидетелите Иван Билдеров и Гроздю
****, които съдът кредитира, предвид последователността им и липсата на
вътрешни противоречия, но цени при условията на чл. 172 ГПК, доколкото
лицата са упражнявали трудова заетост при ищцовото дружество.
Разяснено е от св. Билдеров, че първоначално страните по делото не са
постигнали съгласие инвеститорският контрол да бъде осъществяван от
ищцовото дружество, но впоследствие - през 2018 г., търговците започнали
работа заедно, като първоначално служителите на ищцовото дружество
трябвало да прегледат всички проекти, с цел изготвяне на специален план,
уреждащ изграденото на строежа; това, което не е отразено, както и
допълнителните предложения на консултанта. Свидетелят сочи, че работата
му се изразявала в проверка и удостоверяване действителното извършване на
описаните от съответния изпълнител в протокол строително-монтажни
работи, след което били осъществявани и плащанията от страна на
инвеститора към изпълнителите. В проведеното на 05.11.2024 г. о.с.з. на св.
Билдеров са предявени представени в хода на процеса документи, част от
които, носещи дата следваща 30.11.2019 г., подписани от самия свидетел в
качеството му на инвеститорски контрол. Установява се от свидетелските
показания, че промени по проекта в частта, досежно електричеството,
наложили продължаване на работата на консултанта на процесния обект след
м. декември 2019 г., като първоначално страните по делото не успели да
постигнат съгласие за възнаграждението, но впоследствие решили да
продължат съвместната си работа.
Св. **** споделя пред съда, че е осъществявал инвеститорски контрол
по част ВиК за процесния строеж, във връзка със сключен между страните по
делото договор. Впоследствие обаче, поради несвоевременното завършване на
ВиК работите, както и тези по другите части, се наложило подписването на
нов договор за м. декември 2019 г. и м. януари 2020 г., като дейността на
свидетеля, като представител на инвеститорския контрол, се изразявала в
разписването на Акт обр. 19, с оглед извършване на съответните разплащания
7
към подизпълнителите,
При така установеното, съдът намира заявената претенция за заплащане
на главница в размер на 9 600 лв. за недоказана по основание, поради което
подлежи на отхвърляне. Следва да бъде отхвърлен и искът за заплащане на
обезщетение за забава, предвид акцесорния му характер.
Извод в посочения смисъл съдът извлича от обстоятелството, че към
датата, следваща изтичането на срока, предвиден в Анекс 2 от 25.08.2019 г.,
сключен между страните по спора, т.е. след 30.11.2019 г., облигационната
обвързаност, извличана от Договора от **** г., респ. Анексите към него от
25.03.2019 г. и 25.08.2019 г., е преустановила действието си.
Съгласно изрично уговореното от страните в раздел VI, т. 2 от Договора,
допустимостта на изменението или допълнението му е обусловена от
съгласието на двете страни по него, изразено в писмена форма. Така
направената уговорка е запазила действието си и при сключването на
допълнителните споразумения от 25.03.2019 г. и 25.08.2019 г., предвид
изричното посочване в тях, че в сила остават клаузите, предвидени Договора
от **** г., т.е. и отразеното в раздел VI, т. 2 от последния. В този смисъл, от
ищцовата страна не са ангажирани доказателства, а и не се твърди, за
сключването на допълнително споразумение с ответника, а напротив –
основанието, на което се претендира процесната главница е първоначално
сключеният договор, изменен с допълнителни анекси. При така установеното,
дори да са налице устни договорки между контрагентите, те не биха могли да
породят действие и валидно да обвържат страните по договора, предвид
липсата на изрично уговорената между търговците форма на извършване на
действия от този вид, а именно – писмена, още повече, че са налице две
допълнителни изменения на договора от 2018 г., извършени между страните в
предвидената от тях форма.
Предвид това, макар и съдът да приема, че е налице извършена работа,
при съобразяване с изложеното от свидетелите, подкрепено от представените
по делото по реда на чл. 192 ГПК писмени доказателства от третите,
неучастващи по спора лица – „****“ ООД, „****“ ООД и ЕТ „****“, намира,
че не са налице данни същата да е извършена на твърдяното в исковата молба
основание, а именно в изпълнение на сключения между дружествата договор
за консултантски услуги.
Извод в обратния смисъл не би могъл да бъде направен и поради
наличието на отправено предизвестие от страна на ответника за
8
преустановяване действието на договора за консултантски услуги, доколкото
към датата на волеизявлението на „****“ АД – 03.01.2020 г., срокът на
посоченото съглашение е изтекъл – 30.11.2019 г., като липсват доказателства
за продължаването му, съобразно гореизложените мотиви.
Допълнително подлежи на отбелязване обстоятелството, че макар и
издадената от ищцовото дружество „****“ ООД на „****“ АД Фактура №
**** от 03.02.2020 г. да носи подписа на представител на ответника,
счетоводният документ не обосновава задължение за заплащане само поради
тази причина. Последното съдът извлича от това, че наличието, респ. липсата,
на подписи във фактурите не се явява част от задължителните реквизити на
документите, като в настоящия казус по последните не е и ползван данъчен
кредит.
По разноските
Съобразно изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на
разноски има ответника, в съответствие със своевременно заявеното искане в
този смисъл. Представен е договор за правна защита и съдействие, видно от
който уговореното адвокатско възнаграждение е в размер на 1 600 лв.,
заплатено в брой, в която част договорът има характера на разписка за
действителното получаване от процесуалния представител на посочената
сума. Предвид посоченото, в тежест на ищеца следва да бъде възложено
заплащането на хонорара в пълния му размер.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „****“ ООД, ЕИК ****, представлявано и
управлявано от ****, чрез адв. А. В. Д., АК-Варна, адрес, гр. ****, ул. **** 30,
против ответника „****“ АД Варна, ЕИК ****, представлявано от
изпълнителния директор ****, с адрес гр. Варна, с.о. **** № 323, вх. А, ет.
партер, иск с правно основание чл. 79, ал.1 във вр. с чл. 266, ал. 1 и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, за осъждане на ответника ДА ЗАПЛАТИ на ищеца сумата от 9600
/девет хиляди и шестстотин/ лева представляваща неизплатени задължения
по фактури произтичащи от Договор за консултантски услуги от дата ****г.,
ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от датите на
падежа до завеждане на исковата молба в размер на 1897,32 лева, както и
законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното плащане на
9
сумата.
ОСЪЖДА „****“ ООД, ЕИК ****, представлявано и управлявано от
****, чрез адв. А. В. Д., АК-Варна, адрес, гр. ****, ул. **** 30, ДА ЗАПЛАТИ
на „****“ АД Варна, ЕИК ****, представлявано от изпълнителния директор
****, с адрес гр. Варна, с.о. **** № 323, вх. А, ет. партер, сумата от 1 600 лв.
(хиляда и шестстотин лева), представляваща адвокатско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10