О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
гр. ЛОВЕЧ, 18.12.2020
г.
Окръжен съд - Ловеч, граждански състав, в закрито
заседание на седемнадесети декември през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1.ПОЛЯ
ДАНКОВА
2.ЗОРНИЦА
АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Данкова по гр.д.ч.х.
№ 693по описа за 2020 г. на ЛОС за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 279 във вр. с чл. 278,
ал. 1 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба №263347/26.11.2020
г. от „Профи кредит България“ ЕООД, с ЕИК: ......., със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, депозирана чрез
процесуалния представител на дружеството юрисконсулт Р.И.И., срещу Разпореждане
№ 260732/06.11.2020 г.. на Районен съд – Ловеч, постановено по ч.гр.д. № 1694
по описа на съда за 2020 г., с което първоинстанционният съд оставил без
уважение Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
против длъжника В.Г., за вземанията за договорно възнаграждение, 96,38 лв. – обезщетение за забава за периода 02.04.2019 г.
до 11.08.2020 г. и 24,88 лв.- обезщетение за забава за периода 11.08.2020 г. до
19.10.2020 г...Посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2 от ГПК „Съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за
изпълнение, освен когато искането е в противоречие със закона или с добрите
нрави, искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това..." Обсъжда практика
на Окръжен съд - Варна съгласно която се приема, че: в разпоредбата на чл.411,
ал.2, т. 2 от ГПК е предвидено, че пречка за издаване на заповед за изпълнение
е налице, когато незаконно или неморално е самото искане. В практиката
противоречието със закона по смисъла на чл.411, ал.2, т. 2 от ГПК се свързва
например с хипотези, когато със заявлението е поискано предаването на движими
вещи, извадени от граждански оборот, които са били предмет на престъпление или
поставени под особен правен режим /наркотични вещества, взривни вещества, огнестрелни
оръжия и боеприпаси, движими вещи, които са паметници на културата и т. н./,
т.е. хипотези, при които незаконността следва по очевиден и неподлежащ на
съмнение начин от самото искане. Законосъобразното осъществяване на фактите, на
които искането по чл.410 от ГПК се основава, е извън обхвата на проверката при
произнасяне по основателността на заявлението по чл.410 от ГПК...".Жалбоподателят
заявява,че заповедният съд не разполага с правомощия на този етап от
производството да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят
черпи права и в този смисъл цитира практика на други окръжни съдилища. Конкретизира,че
с промените в чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, обнародвани в ДВ, бр. 100 от 2019
г., законодателят предоставил правомощия на заповедния съд да преценява дали
искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител
или е налице обоснована вероятност за това, което обаче не изключва тълкуването
за липсата на правомощие на заповедния съд досежно преценката за валидност на
сделката поради нарушение на закона или добрите нрави. Твърди,че заповедният
съд не следва да извършва преценка за валидност на договора за потребителски
кредит или отделни негови клаузи на основание нарушение на закона или на
добрите нрави. С оглед гореизложеното намира, че съдът по заповедното
производство е превишил своите правомощия и е нарушил съдопроизводствените
правила.Жалбоподателят заявява, че с чл. 411, ал.2, т.З ГПК законодателят
предоставил правомощие на заповедния съд да преценява дали искането се основава
на неравноправна клауза в потребителски договор или има обоснована вероятност
за това.Посочва, че за обективиране на първата хипотеза, клаузата следва да е
обявена за неравноправна по предвидения процесуален ред, какъвто не е
настоящият случай. Тълкува втората хипотеза на горепосочената клауза, приема,
че е от събраните доказателства и факти би могъл да се направи извод, който да
е мотивиран и аргументиран и да сочи сигурност и увереност, че дадена клауза от
потребителския договор е неравноправна. Счита,че заповедният съд намира, че е
длъжен да изследва не само представените доказателства, но и да ги подведе под
нормата на чл. 143 от ЗЗП, за да направи извод за обоснована вероятност за
неравноправна клауза, което намира, че заповедният съд не е сторил. По частната
жалба се твърди, че тълкуването на правилото на чл. 143 от ЗЗП, че
„Неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в
негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя" налага извода, че в разпоредбата на чл. 143 ЗЗП
законодателят е предвидил няколко критерия, чрез които може да се установи
неравноправният характер на съответните договорни клаузи: 1/ клауза, сключена
във вреда на потребителя, т. е, клауза, чрез която се злепоставят интересите на
потребителя; 21 клауза, която не съответства на изискванията за
добросъвестност, присъщи на нормалните договорни правоотношения и
равнопоставеността на съконтрагентите; 3/ клауза, която води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. В чл. 143 от т. 1 до т. 20 ЗЗП са посочени 20 примера на
неравноправни клаузи. Посочва, че заповедният съд не е направил задълбочен
анализ на гореописаните кумулативни критерии за неравноправна клауза, тъй като
същите не се съдържат в клаузите на договора за потребителски кредит.Заявява,
че заповедният съд неправилно не е отчел и разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от
ЗЗП, че преценяването на неравноправната клауза в договора не включва
определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената или
възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена
или извършена в замяна, от друга страна, при условие че тези клаузи на договора
са ясни и разбираеми, тъй като неправилно е извършил именно такава преценка. За
жалбоподателя, съдебният акт е неправилен и следва да бъде отменен.Относно отхвърленото
заявление за договорното възнаграждение изтъква, че преди сключването на
процесния договор, на ответника е предоставен Стандартен европейски формуляр -
веднъж с отправеното Искане за отпускане на потребителски кредит и веднъж преди
сключването на самия договор за кредит. Счита, че от него е видно, че
дружеството в качеството си на кредитор е предоставило преддоговорна информация
във форма съгласно ЗПК и във формуляра са посочени същите параметри, както в
Договора за потребителски кредит. Твърди че ответникът е декларирал, че е
получил екземпляр от него, изписал е имената си и се е подписал. Посочва, че е
изготвен и погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, който е връчен на
ответника, ведно с Договора за потребителски кредит. Посочва, че процесният
договор отговаря на всички законова императивни изисквания. Излага, че в същия
подробно са описаните всички параметри, като основание и размер на разбираем и
достъпен език. Заявява, че гражданско задължение на всяко лице е да прояви грижа
на добър стопанин, да прочете договора, запознавайки се подробно с неговото
съдържание, ако не разбира част от него, да се обърне към кредитния експерт за
разяснения и допълнително обяснение, да се консултира за последиците от същия и
от евентуално неизпълнение от негова страна и едва тогава да го подписва. Според
жалбоподателят, че длъжникът не е обективирал желание да се откаже от сключения
договор, каквато възможност му е дадена по закон и в ОУ към договора.Счита, че
уговореният годишен лихвен процент отговаря на законовите ограничения и не
противоречи на добрите нрави. Излага, че в българското действащо право, в
отношенията между правните субекти действа принципът на свободно договаряне
(чл. 9 от ЗЗД). Сочи, че съгласно този принцип всеки е свободен да встъпва в
правни и договорни връзки, ако желае, с когото желае и след като сам определя и
се съгласява със съдържанието на създаденото по негова воля правоотношение.
Смята, че тези три възможности, включени в понятието свободно договаряне,
трябва да бъдат обезпечени от правния ред, тъй като те съставляват кръга на т.
нар. волева автономия, която се предоставя на индивида за свободна инициатива.
Твърди, че с оглед на принципа за свобода на договаряне и по своя свободна воля
страните са се съгласили да сключат договор за кредит с посочените годишен
лихвен процент и ГПР. Посочва, че добрите нрави са критерии за норми за
поведение, които се установяват в обществото, поради това, че значителна част
от хората според вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват с тях. Намира,
че в по-старата съдебна практика действително се е приемало, че нищожни като
противоречащи на добрите нрави са клаузите за лихви, надвишаващи трикратния
размер на законната лихва тогава, когато задължението по договора не е
обезпечено, а когато е обезпечено - до двукратния размер. Счита, че тази
практика, вече е преосмислена с оглед последващите изменения на ЗПК със ЗИДЗПК
(обн., ДВ, бр.35 от 22.04.2014 г., в сила от 23.07.2014) и в чл.19, ал.4 от ЗПК
е въведено ограничение за максималния размер на годишния лихвен процент, който
не може да бъде по - висок от петкратния размер на законната лихва по
просрочени задължения в левове и валута, а според ал.5, клаузи, надвишаващи
тези размери, се считат за нищожни. Позовава се на § 13 от ПЗР на ЗИДЗПК,
разпоредбите на закона не се прилагат за договорите за кредит, сключени преди
датата на влизането му в сила, а само за тези, сключени след тази дата. Твърдии,
че с изменението на ЗПК, в сила от 23.07.2014 год., се е въвел максимален
размер на годишния процент на разходите, изразяващ общите разходи по кредита
(включващи в себе си лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид) и който не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с ПМС на Република България, което е 50%. Т.е. в случай че съдът
постави граница за максимално допустим размер на възнаградителната лихва до 30
процента, то автоматично и абсолютно неоснователно се ограничава и размерът на
годишния процент на разходите до 35-40 процента, каквото правомощие за
разширително тълкуване на императивни правни норми или за дописване на
изключения към тях счита все още не е дадено на нито един държавен съд. Цитира
и практика на съдилищата в този смисъл.Заявява, че кредиторът няма задължение
да изготвя и посочва методика на формиране на годишния процент на разходите,
тъй като е уговорен фиксиран лихвен процент и подобно изискване има единствено
при наличието на референтен лихвен процент - арг. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Спазена е и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а именно, че годишният процент
на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС на Република
България. Твърди, че в случая страните са уговорили годишния лихвен процент в
индивидуалния договор, който е фиксиран за целия срок на договора, както и
годишен процент на разходите в законовите граници. Конкретизира, че в договора
ясно е посочен процента на ГЛП и ГПР, както и точният размер на дължимите суми
от длъжника Твърди, че при условие, че са спазени императивните законови
изисквания досежно ГПР, то няма как да се приеме, че поведението на кредитора е
недобросъвестно и съответно уговорената договорна лихва да представлява
неравноправна клауза и това е така и по аргумент от чл. 145, ал. 2 от ЗЗП.Приема,
че не може да е налице недействителност поради противоречие с добрите нрави за
това, което е позволено от закона с императивна правна норма. Завява, че
механичното съобразяване със съдебна практика, игнориращи законодателните
промени от 2014 г., без да са изследвани в цялост и задълбочено изискванията на
закона и фактите по делото би довело до абсурдни изводи, свързани с
недействителност на всички договори, сключвани от небанкови финансови
институции, както и до несъответствие със законодателните изменения от юли 2014
г. и би довело до сключването на
договори, непротиворечащи на закона, но пък противоречащи на добрите нрави,
което е своеобразен правен абсурд.В заключение счита, че уговореното договорно
възнаграждение не противоречи на добрите нрави, същото е уговорено в
съответствие с принципа за добросъвестност и еквивалентност между предоставения
кредит /главница/ и неговата цена и в съответствие със законовите ограничения и
изисквания.Посочва,че съгласно чл.12.3 от Общите услория към Договора за
потребителски кредит № ********** : „...КР може да обяви предсрочна изискуемост
с писмено уведомление при настъпване на някое от следните обстоятелства: КЛ/СД
просрочи две или повече последователни месечни вноски в пълен размер...",
е уговорена предсрочната изискуемост на кредита. Твърди, че в случаите, в които
заема е предоставен от небанкова финансова институция, клаузата включена в
договора за заем за предсрочна изискуемост, при настъпване на определени
условия и свързана с неизпълнение на задължението за връщане на заема, не
противоречи на свободата на договаряне (чл.9 от ЗЗД), като с тази уговорка
длъжникът губи преимуществото на срока и последиците за него са аналогични на
изгубването на това преимущество, съгласно чл. 71 от ЗЗД. Намира, че в
процесния случай „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД е изпратил на длъжника по
договора уведомително писмо с обратна разписка преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение почл. 410 от ГПК. Изтъква, че„ПРОФИ КРЕДИТ
България" ЕООД е направил опит да уведоми длъжника за предсрочната
изискуемост на вземането, като е изпратил уведомително писмо с обратна разписка
до посочения в процесния договор от самата В.Г.Г. адрес, като видно от
представената обратна разписка по делото е, че уведомителното писмо е получено
лично от майката на същата. Заявява, че уведомителното писмо е изпратено до
длъжника, преди задължението да бъде търсено по съдебен ред, чрез образувано
заповедно производство.Твърди, че не следва началната дата на предсрочната
изискуемост да е тази, на която длъжникът е получил писмо за уведомяване, тъй
като предвид различни обстоятелства, той може изобщо да не бъде намерен на
посочения от него адрес. Посочва, че предсрочната изискуемост по кредита е
настъпила на посочената от кредитора
дата, предвид настъпилите съгласно общите условия към кредита обстоятелства и
предвид направения от кредитора опит да уведоми длъжника за настъпване на
същата.Заявява, че заповедното производство е уредено като строго формално, с
него се цели бърза съдебна защита, като преценката на съда в производството по
чл.410 от ГПК се ограничава единствено до изложените от заявителя факти, като
съответствието на твърдяните факти с действителното правно положение може да се
установи само в евентуалния исков процес, в случай, че длъжникът оспори
вземането. Намира, че като се е произнесъл по валидността на процесните клаузи
съдът е превишил своите правомощия, като е обсъдил по същество обстоятелство,
което стои извън предмета на заповедното производство.Моли съда да му присъди договорно
възнаграждение, 96,38 лв. – обезщетение за забава за
периода 02.04.2019 г. до 11.08.2020 г. и 24,88 лв.- обезщетение за забава за
периода 11.08.2020 г. до 19.10.2020 г.. разноски в размер на 15 лева за
заплатената държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Ловешки окръжен съд приема, че производството
е допустимо, тъй като въззивната жалба е подадена на
25.11.2020 г. по пощата, а атакуваният съдебен акт е получен от жалбоподателя на 18.11.2020 г.
Подадено
е заявление № №262003/20.102.20 г. за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД с
ЕИК ....... с адрес гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. против В.Г.Г.,
с ЕГН **********, с адрес: *** за сумата от 522,60 лв. - предсрочно изискуема
главница, ведно със законната лихва от 20.10.2020 г. до датата на изплащането и
сторените разноски в размер на 28,44 лв., като ОТХВЪРЛЯ заявлението в частта
досежно вземанията за 172,39 лв. – договорна лихва за периода 01.07.2019 г. до
11.08.2020 г., 603,35 лв. – възнаграждение за закупен допълнителен пакет, 96,38 лв. – обезщетение за забава за периода 02.04.2019 г.
до 11.08.2020 г. и 24,88 лв.- обезщетение за забава за периода 11.08.2020 г. до
19.10.2020 г. Твърди се, че между страните е сключен договор за потребителски
кредит № 30034880910 805.02.2019 г. за сумата от 600,00 лв. –приложен в
делото за срок от 24 месеца с месечни вноски в размер на 66.7 лв. и падеж първо
число на месеца-т.VІ от Договора. Позовава се на Общите условия,съобразно които
длъжника дължи предварително определено договорно
и възлиза на 172.39 лева за периода от 01.07.2019
г. до 11.08.2020 г. датата на предсрочната изискуемост. Твърди, че В.Г. е
направила 4 погасителни вноски и е изпаднала в забава, поради което и съгласно
ОУ към ДПК кредитът е обявен за предсрочно изискуем от страна на заявителя на 11.08.2020
г., за което длъжникът е уведомен с нарочно писмо преди подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение. Посочва се, че страните са сключили
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, към договора за
потребителски кредит длъжникът дължи на дружеството договорно възнаграждение за
изтегления кредит, като то става изискуемо с подписването му. Твърди, че
страните са се договорили, това възнаграждение да се разсрочи във времето, като
се погасява от клиента в рамките на погасителния план и в случая то е в размер
на 603.35 лв.
Постановено е разпореждане №260572/21.10.20 г. по гр.д. ч.х. №1694/20 г.
на ЛРС, с указания заявителят да допълни
обстоятелствената част като наведе твърдения относно размера на отпуснатия
кредит, цена на договорна лихва и др.вземания, договорени с него, предмет на
изпълнение, предпоставките, при което страните са уговорили възможност за
обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, вноските по които е допуснато
просрочения/броя вноски и размер на просрочените вземания към датата на
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, упражнил ли е кредитора правото си
да обяви кредита за предсрочно изискуем, кога и как е достигнало изявлението му
до длъжника, какво е ГПР по договора.
Подадена е писмена молба от „Профи кредит България“ ЕООД №262617/3.11.2020 г., с
която е отстранил нередовностите на заявлението си, като е посочил, че той е
превел на длъжника сумата 600 лв. Заявил е, че длъжникът е получил одобрение да
закупи и поискания от него пакет с допълнителни услуги и е подписал
споразумение, като е получил и допълнителна преддоговорна информация,
представляваща стандартен европейски формуляр. Уточнява, че общо задължението
на длъжника възлиза на сумата 1657 лева, ГПР% е 44,96 лв, ГЛП е 38.30 ,лихвения,
процент на ден е 0,11% и общо задълженето по кредита е 858.01 лв. Уточнил е, че
направените плащания по кредита са общо в размер на сумата 337 лв. и с нея са
погасени четири вноски и частично пета в размер на 15.45 лв.Конкретизирано е,
че към датата на обявяване на предсрочната изискуемост са били просрочени
вноски от №5 до №19 за периода от 01.07.2019 г. до 11.08.2020г. и се претендира
договорно възнаграждение в размер на 172.39 лева. Излага твърдени, че
предсрочната изискуемост е обявена на длъжника с писмо с обратна разписка на
адреса за кореспонденция, като документите не са получени от В.Г., тъй като са
били непотърсени.
С Разпореждане № 260732/06.11.2020 г. постановено
по делото, районният съд на основание чл. 410 от ГПК е издал заповед за изпълнение в полза на
„ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД с ЕИК ....... с адрес гр. София, бул. „България“ №
49, бл. 53Е, вх. против В.Г.Г., с ЕГН **********, с адрес: *** за сумата от
522,60 лв. - предсрочно изискуема главница, ведно със законната лихва от
20.10.2020 г. до датата на изплащането и сторените разноски в размер на 28,44
лв., а е отхвърлил заявлението в частта досежно вземанията за 172,39 лв. –
договорна лихва за периода 01.07.2019 г. до 11.08.2020 г., 603,35 лв. –
възнаграждение за закупен допълнителен пакет, 96,38
лв. – обезщетение за забава за периода 02.04.2019 г. до 11.08.2020 г. и 24,88
лв.- обезщетение за забава за периода 11.08.2020 г. до 19.10.2020 г. ,както и е указал
на основание чл.415 ал.3 вр.ал.1 т.3 от ГПК на заявителя, че в едномесечен срок
от съобщението може да предяви осъдителен иск за вземанията си, за които съдът
е отказал да издаде заповед за изпълнение, като довнесе дължимата ДТ.Заповедният
съд се е обосновал с изводи,че клаузите от договора, касаещи уговорено
възнаграждение за допълнителни услуги и
такса за извънсъдебно събиране на задължението са в противоречие със закона-,
чл.10а ал.2 от ЗПК, чл.33 от ЗПК и
добрите нрави и на основание чл.411 ал.2 т.2 от ГПК отхвърля заявлението в тази
част. Мотивиран е съдебния акт и със становище, че кредита е отнесен в
просрочие на 11.08.2020 г., но длъжникът
е уведомен на 29.09.2020 г. и съдът няма възможност да установи размерът на
вземането в тази едностранна фаза на процеса.
Настоящата инстанция съобрази, че в
частната жалба има непрецизно формулиране
на исканията, тъй като въпреки пространните мотиви относно договорното възнаграждение,
сума за такова не е посочена никъде в текста на жалбата. Съдът счита, че е
сезиран с обжалване на разпореждане № 260732/06.11.2020 г.
постановено по ч.г.д.№1694/20 г. на ЛРС в частта за 172.39 лева договорна лихва за периода
01.07.2019 г. до 11.08.2020 г, 96,38 лв. –
обезщетение за забава за периода 02.04.2019 г. до 11.08.2020 г. и 24,88 лв.-
обезщетение за забава за периода 11.08.2020 г. до 19.10.2020 г.
Ловешки окръжен съд счита, че претендираните
суми 172.39 лева договорна
лихва за периода 01.07.2019 г. до 11.08.2020 г, 96,38
лв. – обезщетение за забава за периода 02.04.2019 г. до 11.08.2020 г. и 24,88
лв.- обезщетение за забава за периода 11.08.2020 г. до 19.10.2020 г. не се следва да се присъждат на
кредитора. С оглед изложените обстоятелства по в т.12 по заявлението определената
договорна лихва противоречи на чл. 26,ал.1 от ЗЗД, предвид размера, който надвишава установения за този
вид сделки. Ловешки окръжен съд намира,
че начисляването на законна лихва при предсрочната изискуемост на дълга следва
да се обсъжда от датата на надлежно уведомяване на длъжника, за което в делото
липсват данни. Аргументите по частната жалба, относно неверни правни изводи на
заповедният съд са несъстоятелни, тъй като съдебният акт е законосъобразен и
обоснован. Цитираната практика не е
съобразена с действащото законодателство-изменението на разпоредбите на ГПК
понастоящем и не следва да се обсъжда. Настоящата инстанция счита, че на
основание чл. 411,ал.2, т.2 от ГПК искането е в противоречие със закона и е
неоснователно. От друга страна законната лихва няма база за изчисляване при
липса на яснота за дължимата главница към датата на предсрочна изискуемост и
предвид вида на заповедното производство- формалното, едностранно и бързо.
По отношение на претенцията за заплащане
на сумата 96.38 лева –обезщетение за забавено изпълнение върху възнаграждение
за закупен пакет допълнителни услуги съдът намира, че същата не се дължи. Касае
се до акцесорно задължение, което предвид отхвърляне на искането за присъждане
сумата 603.35 лева-възнаграждение за доп.услуги не се следва да заплаща, тъй
като произтича от основателност на главното задължение.
Поради изложените съображения
въззивната инстанция приема, че разпореждане № 260732/06.11.2020 г. на Районен
съд – Ловеч, постановено по ч.гр.д. № 1694 по описа на съда за 2020 г.,в
атакуваната част е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 260732/06.11.2020 г.. на
Районен съд – Ловеч, постановено по ч.гр.д. № 1694 по описа на съда за 2020 г.,в
атакуваната част.
Определението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.