Присъда по дело №48/2023 на Районен съд - Ивайловград

МОТИВИ към присъда № 14/11.10.2023 г.
по НОХД № 48/2023 г. (генерериран от програмата номер 20235650200048)

Подсъдимият Х. Ал. /изписва се и като Х. З. Ал., като на латиница се
изписва H.A. и H.Z.A. /, с ЛНЧ ..........., р. на ........... г. в с. М., обл. Х., С.
арабин по произход, сирийски гражданин, основно образование, безработен,
неженен, неосъждан /без документи за самоличност, по заявени от лицето
данни/, с адрес за призоваване в страната – с. Б. р-н М.б. 17, общ. Н.З. обл. С.
е обвинен в извършване на престъпление по чл. 279, ал. 1 от НК, за това, че на
16.05.2023 г. в района на ............ гранична пирамида, в землището на с. Г.Л.
общ. Ив., е влязъл през границата на страната от Република Гърция в
Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.
Прокурорът при РП – Х., ТО - Ив. поддържа внесеното обвинение.
В разпоредително съдебно заседание, с участието на М. А. С. –
преводач от български език на арабски език и и обратно, подсъдимият и
неговият защитник желаят разглеждане на делото при условията на съкратено
съдебно следствие. Подсъдимият се признава за виновен и признава
обстоятелствата и фактите, така както са изложени в обвинителния акт.
Прокурорът при РП – Х., ТО – Ив. Д.Ч. не възразява срещу така
направеното искане и изразява становище, че същото е допустимо от закона и
е редно да бъде уважено.
Съдът намира, че на осн. чл. 252, ал.1 от НПК, следва делото да се
разгледа незабавно по реда на глава 27, чл. 370 и следващите от НПК –
съкратено съдебно следствие.
При проведеното предварително изслушване, прокурорът поддържа
внесеното обвинение, а подсъдимият и защитата са съгласни да не се
провежда разпит на свидетели и вещи лица и при постановяване на присъдата
да се ползват материалите по Досъдебното производство.
Съдът, след като прецени фактите изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, признати от подсъдимия и подкрепящи се от събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
На 24.05.2023 г. свидетелите Г.К. и Б.А. – служители в ГПУ – Н.С.
били на работа дневна смяна в периода от 08.00 до 20.00 ч. За времето между
17.00 и 19.00 ч., патрулирали по маршрута ГПУ Н.С. – с. С.Р. общ. Св. – с. О.
– с. См. – до с. Ив., общ. Х.. Около 18.50 ч. между разклона за с. См. и с. Ив.,
общ. Х. забелязали две лица от мъжки пол, което отговаряли на профила за
нелегални мигранти. При опит за проверка, с цел установяване на
самоличността им, установили, че лицата не разбират български език и не
притежават лични документи. Едното от двете лица обяснило на английски
език, че са сирийци. Лицата били задържани и транспортирани до ГПУ – Н.С..
Там първоначално от страна на св. Г.С. – служител на ГПУ – Н.С., а
впоследствие и от страна на св. Е.Т., с помощта на преводач от български на
арабски език и обратно провели беседа със задържаните лица, които им
1

обяснили, че са сирийци. Тъй като лицата не разполагали с документи за
самоличност, по предоставени от тях данни установили, че това са
подсъдимият Х. Ал. и А.А.А.. Двамата идвали от Истанбул, Република
Турция, където се били запознали с каналджия на име А.У. който ги
прехвърлил срещу заплащане с помощта на лодка от Република Турция през
границата с Република Гърция и се върнал обратно за Истанбул, като преди
това изпратил координати и маршрута на движение на мобилния телефон на
подс. Х. Ал.. В Гърция двамата вървели около 4 дни, след което влезли в
Република България. В Република България вървели осем дни. От
проведените беседи, информацията от телефона на подсъдимия А..Д и
проведеното „прохождане по обратна следа“ с подсъдимия, установили, че
лицата са преминали незаконно държавната граница от Република България в
Република Гърция на 16.05.2023 г., привечер, в района на ............ гранична
пирамида, в землището на с. Г.Л. общ. Ив., като целта им била да стигнат до
Германия, където имали роднини и да се установят. Подсъдимият обяснил, че
бил напуснал Сирия през 2015 г., поради войната която се водела и нелегално
влязъл в Република Турция. Там се установил в гр. Измир, където работел
като сладкар. Около 20 дни преди да бъде установен на българска територия
се преместил в гр. Истанбул, където се свързал със свой сънародник, сочен от
подсъдимия като А.У. който обещал на него и на А.А.А. срещу заплащане да
ги преведе нелегално през границата между Турция и Гърция, след което
двамата да се придвижват по определен маршрут, използвайки телефона на
подсъдимия.
Установената фактическа обстановка не се отрича и от подсъдимия Х.
Ал., който в разпита си по време на Досъдебното производство, а и пред съда
подробно описва обстоятелствата по извършеното от него престъпление, като
в съдебно заседание потвърждава, че е минал от Турция в Гърция и от Гърция
в България нелегално. Били той и още едно момче с него. Каналджия от
Турция ги превел в Гърция и ги остави. Същия човек ги „командвал“ от
Гърция, изпращайки локация на телефон на подсъдимия. На този каналджия,
подсъдимият платил 1000 евро с уговорка, когато пристигне в София да
плати още 2000 евро. Движели се четири дни в Гърция и осем дни от българо-
гръцката граница до гр. Х.. Гранична полиция ги задържали на 6 км. преди Х.,
като подсъдимият видял този надпис на пътна табела. Първите шест дни, след
влизане в страната имали храна, но след като свършила, последните два дни
решили, че е по добре да ни хванат отколкото да умрат от глад. След
задържането им показали мястото откъдето са минали през границата.
Подсъдимият се признава за виновен.
Тази фактическа обстановка се потвърди и прие от съда и въз основа
на доказателствата събрани в наказателното производство.
Така по описания по-горе начин:
- подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна
престъпния състав на текста на чл. 279, ал. 1 от НК, а именно: на 16.05.2023 г.
в района на ............ гранична пирамида, в землището на с. Г.Л. общ. Ив., е
2

влязъл през границата на страната от Република Гърция в Република
България, без разрешение на надлежните органи на властта.
От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл -
подсъдимият е съзнавал, че ще влезе през границата на Република България
от Република Гърция и че няма разрешение за влизане в Република България
от надлежни български органи, но въпреки това е решил и извършил
деянието, което целял. Този факт не се отрича от подсъдимия.
Мотивите за извършване на деянието са незачитане на правовия ред на
Република България, свързан с режима на преминаване на българската
държавна граница.
От приложената справката за съдимост се установява, че подсъдимият
е неосъждан, с чисто съдебно минало.
Характеристичните му данни са добри – липсват данни за водени
срещу него заявителски материали, както и за съдебна и криминална
регистрация.
От декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние се установява, че подсъдимият е декларирал, че не е женен, няма
имущество, както и трудови или други доходи.
При определяне на наказанието на подсъдимия вземайки предвид
обществената опасност на деянието и извършителя, съдът прецени следното:
Отегчаващи вината обстоятелства – няма.
Като смекчаващи вината обстоятелства могат да бъдат приети
доброволните му самопризнания, оказаното съдействие на органите на
досъдебното производство за разкриване на обективната истина, чистото
съдебно минало и добри характеристични данни.
Към момента на произнасяне на присъдата, за извършено деяние по чл.
279, ал.1 от НК, законодателят предвижда наказание „лишаване от свобода“
от три до шест години и „глоба“ от хиляда до пет хиляди лева, като
законовата разпоредба е влязла в сила от 04.08.2023 г. Доколкото, обаче към
оммента на извършване на деянието – 16.05.2023 г., законодателят е
придвиждал наказание „лишаване от свобода“ до пет години и „глоба“ от сто
до триста лева, следва на основание чл. 2 от НК да се приложи законовата
норма, която е била действаща към момента на извършване на деянието, като
по – благоприятна за дееца.
Предвид изложеното и като се съобрази с нормата на чл. 54 НПК,
съдът намира, че на подсъдимия следва да се наложи наказание „Лишаване от
свобода“, като с оглед характера на извършеното, личността на подсъдимия,
смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, мотивите за деянието и за
постигане целите на лична и генералната превенция, следва да се определи
наказание „лишаване от свобода за срок от 9 месеца“ и „глоба“ в р-р на 150
лв.
На осн. чл. 58а от НК, така определеното наказание „лишаване от
свобода“ следва да бъде намалено с 1/3 и на подсъдимия да бъде наложено
наказание „Лишаване от свобода за срок от 6 месеца“.
3

Съдът намира, че са налице условията на чл. 66, ал. 1 НК за отлагане
изпълнението на наказанието „Лишаване от свобода” за срок от три години,
тъй като поведението на подсъдимия сочи на това, че целите на наказанието и
поправянето на подсъдимия ще се постигнат, дори същият да не изтърпи
ефективно наложеното наказание.
По отношение вида и размера на наложеното наказание, съдът счита,
че ще се реализират целите на индивидуалната и генералната превенция, а
именно да се подтикне осъдения към промяна в неговия мироглед така, че той
да започне да се съобразява с установените в обществото правила и добри
нрави, както и да създаде у него контрамотив към извършването на ново
престъпление. От друга страна ще се въздейства върху интелекта и волята на
останалите граждани да не вършат престъпления.
Подсъдимият следва да бъде осъден да заплати и сумата от 31.57 лв.,
представляваща пътни разноски на преводача от гр. Х. до гр. Ив. и обратно за
явяването му в РС - Ив..
Съдът счита, че в този си вид присъдата ще изиграе своята възпираща,
превантивна и възпитателна роля.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4

Номер на акта:	14
Дата:	11 октомври 2023 г. (в сила от 27 октомври 2023 г.)
Съдия:	Живко Делчев Янков

Дело:	20235650200048
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	14 юли 2023 г.

Присъда по дело №48/2023 на Районен съд - Ивайловград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите