РЕШЕНИЕ
№ 59
гр. Карлово, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Анна П. Донкова-Кутрова
при участието на секретаря Красимира Бл. Божакова
като разгледа докладваното от Анна П. Донкова-Кутрова Административно
наказателно дело № 20245320200129 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С наказателно постановление № BG*/Р* година на Д. на Н. т. у. към
А.П.И., на Е. К. К., ЕГН ********** от с. С., обл. С., на основание чл. 179 ал.
3а от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 1800
лв.
Недоволно е останало наказаното лице и е депозирало жалба срещу него.
В жалбата се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно и
неправилно, излага съображения. Моли съда да отмени същото. В съдебно
заседание жалбоподателят чрез процесуалния си представител с писмено
становище поддържа жалбата.
Ответната по жалбата страна – Д. на Н. т. у. към А.П.И., чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата, пледира за потвърждаване на
наказателното постановление.
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което и допустима.
1
Разгледана от съда е основателна.
След като обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства,
съдът намира за установено следното:
На 17.12.2022 г. в 15:15 ч. на път I-6 км. 269 + 170, включен в обхвата на
платената пътна мрежа - Републикански път жалбоподателят управлявал
товарен автомобил влекач М.А. с рег. № **, с технически допустима
максимална маса над 12000 – 18000, за което изцяло не е била заплатена
пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата /ЗП/, тъй като нямало
закупена маршрутна такса или подадена валидна тол декларация за
преминаването. Нарушението било установено с контролно устройство № *,
част от електронната система по чл. 167а ал. 3 от ЗДвП, намиращо се на път I-
6 км. 269 + 170- К..
На 05.01.2023 г. при опит на жалбоподателя да излезе извън
територията на страната през К., при оформянето на митническите документи
било установено, че превозното средство на 17.12.2022г. е било заснето на
път I-6 км. 269 + 170, като за същото изцяло не била заплатена пътна такса по
чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата.
За констатираното срещу жалбоподателя бил съставен АУАН от
свидeтеля С., като нарушението било квалифицирано по чл. 179 ал. 3а от
ЗДвП.
При извършена служебна проверка от административно-наказващия
орган било установено, че при заснемането на превозното средство същото
действително е било управлявано от жалбоподателя, както и че движението
на превозното средство е отчетено в електронната система за събиране на
пътни такси като нарушение, тъй като за същото няма получени тол
декларации и маршрутни карти и не е получено надлежно плащане за
сегмента на рамката, на която е отчетено нарушението.
Възоснова на АУАН било издадено от компетентен орган процесното
наказателно постановление, с което жалбоподателят бил санкциониран за
нарушение на чл. 179 ал. 3а от ЗДвП.
Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери
изцяло наказателното постановление.
От събраните по делото доказателства се установява, че на процесните
2
дата и място е отчетено административно нарушение, като е заснето
движение на превозното средство, което е с технически допустима
максимална маса над 12000 – 18000, без да са получени тол декларации и
маршрутни карти, нито получено надлежно плащане за съответния сегмент. В
доклада по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП е посочена причината да бъде отчетено
нарушението- няма валидна маршрутна такса или валидна тол декларация за
преминаването. Нарушението е установено и заснето от устройство *, част от
електронната система по чл. 167а ал. 3, за което е създаден доклад,
придружен автоматично от системата от статично изображение във вид на
снимков материал на процесното МПС. Съгласно изр. 2-ро на ал. 3 на чл. 167а
от ЗДвП докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във
вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи,
представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно
пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата,
часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство –
част от системата. При отразяване в приетия доклад на посочените
обстоятелства съдът ги приема за установени по делото.
Съдът намира обаче, че са налице основания за отмяна на обжалваното
наказателно постановление.
Съгласно чл. 10 ал. 1 т. 2 от ЗП за преминаване по платената пътна
мрежа се дължи такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни
средства по чл. 10б ал. 3. Според разпоредбата заплащането на тол таксата
дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две
точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се
изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които
съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се
определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти
такси; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от
техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото
разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от
екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или
пътен участък. Съобразно чл. 10б ал. 3 от ЗП тол таксата се заплаща от
собственика или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни
превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3, 5
3
тона, извън тези по чл. 10а, ал. 7 и 9, като заплащането й дава право на
пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено
разстояние между две точки. Съгласно чл. 10б ал. 4 от ЗП размерът на
дължимата за плащане тол такса се определя въз основа на реално получени
декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата или
чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава право на
ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него разстояние по
определен маршрут. Движението на пътни превозни средства по път, включен
в обхвата на платената пътна мрежа, съобразно чл. 139, ал. 5 от ЗДвП се
извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с
установяване размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона
за пътищата. В чл. 139 ал. 7 от ЗДП е регламентирано задължение за водача
на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б ал. 3 от Закона за
пътищата, преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа,
които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на
изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2
от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето
лице. Чл. 102 ал. 2 от ЗДвП въвежда задължение за собственика да не допуска
движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени
задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на
съответната такса по чл. 10 ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на
пътното превозно средство. Санкционната разпоредба чл. 179 ал. 3а от ЗДвП
предвижда водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по
чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за
установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за
пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата,
съобразно категорията на пътното превозно средство, да се наказва с глоба в
размер 1800 лв.
Неизпълнението на посочените задължения се установява и
документира, съгласно чл. 167а ал. 3 от ЗДвП, посредством електронната
система за събиране на пътни такси, която генерира доклад, към който се
4
прилагат статични изображения във вид на снимков материал. Същите, както
се каза, по силата на чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП, представляват доказателства за
отразените в тях обстоятелства. Този извод се налага и от разпоредбата на чл.
189е, ал. 8 от ЗДвП, съгласно която контролните органи могат да извършват
справки в електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата, като отразените в нея данни се считат за доказателства
във връзка със следните обстоятелства: мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно
средство, както и данни, свързани с движението по участък от път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на
декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите
такси.
Не е спорно по делото, че за преминаване по платената пътна мрежа на
процесното М.П.С. се е дължала такса по чл. 10 ал. 1 т. 2 от ЗДвП. Размерът
на дължимата за плащане тол такса в случая се е определял въз основа на
деклариране на тол данни, като за целта между собственика на МПС и „*“ е
сключено рамково споразумение за доставка на продукти с № Z-* от
09.07.2015 г. с W.A.G. payment s. a.s. /Е./, в което е инкорпорирано и
предоставяне на услуга за електронно събиране на такси на база изминато
разстояние, осъществявано според материалите по делото чрез бордово
устройство, а преносът на данните по сателит. По неясни причини от
бордовото устройство не са били подадени данни относно изминатия път от
15, 12 часа до 15, 16 часа на процесната дата, поради което дължимата такса
за сегмента от път I-6 км 269 +170, през който в 15:15 часа е преминало ППС,
не е била изчислена и заплатена. За преминаването през този участък не е
изпратена валидна тол – декларация, нито е закупена предварително
маршрутна карта.
Макар и да се установи горното, според съда следва обжалваното
наказателно постановление да бъде отменено, поради несъобразяване с
общностното право, с разпоредбите на Регламент за изпълнение (ЕС)
2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. относно подробните задължения
на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване,
минималното съдържане на заявлението за таксуване, електронните
интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната
5
съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО (Регламента), които е
следвало да намерят пряко приложение.
Съгласно чл. 2 § 7 от Регламента доставчиците на ЕУЕПТ (Европейска
услуга за електронно пътно таксуване) информират незабавно ползвателите
на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с
неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на нередността
преди предприемането на принудителни мерки, когато такава е предвидена
съгласно националното законодателство. Със ЗИД на ЗП ДВ бр. 14 от 2023 г.,
се въвеждат нови разпоредби на чл. 10б, ал. 7-9 ЗП, в сила от 01.01.2024 г., с
които националното законодателство се привежда в съответствие с
изискванията на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28
ноември 2019 г., в частност с чл. 2, § 7 от същия и е предвидено уведомяване
на собственика или ползвателя на ППС, за което има действащ договор с
доставчик на услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние,
в случаите на частично или непълно деклариране на тол данни, като на
собственика или ползвателя се предоставя възможност да заплати дължимата
такса в срок от 14 дни от уведомяването и при заплащане на таксата в този
срок не се образува административно-наказателно производство. Видно от
мотивите към законопроекта, измененията имат за цел транспонирането на
европейското законодателство относно заплащането на тол таксите и по-
конкретно въвеждането на национална уредба, която да кореспондира на чл.
2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември
2019 г. Макар към датата на нарушението по обжалваното наказателно
постановление разпоредбите на чл. 10б, ал. 7-9 ЗП, в сила от 01.01.2024 г., да
не са били част от действащата правна уредба, то доколкото разпоредбите на
Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г.
имат пряко действие, обжалваното наказателно постановление следва да се
отмени поради противоречие на процедурата по реализиране
административно-наказателната отговорност с реда, предвиден в Регламент
за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. Доколкото
собственика на ППС е имал сключен и действащ договор с доставчик на
услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние, то е следвало
да бъде своевременно уведомен за недекларираните тол данни. Едва след
уведомяване и бездействие на собственика да заплати дължимата такса
доброволно, е следвало да се пристъпи към образуване на административно-
6
наказателно производство спрямо водача.
При наличието на договорни отношения за заплащане по електронен
път на конкретно дължимата такса, идеята на чл. 2, § 7 от Регламента е
нередността да се отстрани преди да се пристъпи към санкциониране,
обяснимо предвид това, че ситуации, свързани с проблеми от техническо
естество, не могат автоматично да водят до ангажиране на отговорността на
собственика, респ. водача, доколкото проблемът при отчитането на данните
може да е допуснат от трето лице. Едва при последващо бездействие след
уведомяването следва да се пристъпи към ангажиране на административно-
наказателна отговорност. В случая се твърди, нито доказва да е извършено
подобно уведомяване, след което собственикът да е бездействал, поради
което незаконосъобразно и в несъответствие с цитирания Регламент, имащ
пряко действие е санкциониран жалбоподателят. Посоченото е основание за
отмяна на обжалваното наказателно постановление.
На следващо място дължимата тол – такса към датата на нарушението е
била в размер на 0, 21 лева/км. При установеното действително изминато
кратко разстояние, с незаплащане на дължимата такса, държавният бюджет
би бил ощетен до такава степен незначително, че се възприема като
малозначителен по смисъла на чл. 9 ал. 1 от НК, още повече, че още преди
съставяне на АУАН водачът е заплатил такса по чл. 10б ал. 5 от ЗП в размер
на 119лв.
Отделно от изложеното е налице и друго самостоятелно основание за
отмяна на наказателното постановление – в същото не е посочено по ясен
начин мястото на извършване на нарушението, което не е обвързано нито с
конкретно населено място, респ. землище, нито е посочен тол сегмента, в
които превозното средство е навлязло и за който се дължи пътна такса. В
Приложение № 1 към т. 1 на РМС № 680 от 21 септември 2022 г. за приемане
на Списък на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато
разстояние – тол такса, и за отмяна на Решение № 101 на Министерския съвет
от 2020 г. за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се
събира такса за изминато разстояние – тол такса (ДВ, бр. 16 от 2020 г.) е
посочен писъкът на републиканските пътища, за които се събира такса за
изминато разстояние тол такса, към датата на нарушението се съдържа. В
същия са посочени наименование на тол сегмент, номер на същия,
7
координати на начало и края. В посочения списък липсва тол сегмент с
наименование път I-6 км. 269 + 170, както единствено е посочено мястото на
нарушението в АУАН и НП, при което липсва яснота относно същото.
Посоченото е нарушение на императивните разпоредби, съответно на чл. 42
ал. 1 т.3 и на чл. 57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН, което е съществено, ограничаващо
правото на защита на наказаното лице, тъй като води до невъзможност да
разбере къде точно е извършено нарушението, за което е ангажирана
административно-наказателната му отговорност, същото е и елемент от
фактическия състав на нарушението, който не подлежи на установяване в
съдебната фаза - едва от представеното в съдебното следствие становище от
отдел „У. на и. с. и и.“ в Н.Т.У.. Констатираното съществено нарушение на
процесуалните правила, доколкото е довело до ограничаване правото на
защита на наказаното лице, съставлява самостоятелно основание за отмяна на
обжалваното НП като незаконосъобразно.
При този изход на делото и предвид стореното изрично искане в полза
на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение, като е доказано е плащане на 1440лв. - 720 лв. с ДДС пред
възззивната инстанция и 720лв. с ДДС пред касационната. От въззиваемата
страна е направено възражение за прекомерност на възнаграждението, което
съдът счита за основателно. Делото не се отличава с фактическа и правна
сложност и е приключило в едно съдебно заседание, при което
възнаграждението следва да бъде намалено до минималното такова по
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Същото съобразно размера на наложената санкция от 1800
лева, съгласно чл. 18 ал. 2 вр. чл. 7 ал. 2 т. 2 от посочената Наредба е 480лв.,
като съблюдавайки правилото на §2а от ДР на същата и доколкото адвоката е
регистриран по ДДС, върху този размер следва да се начисли ДДС, или
размера на разноските, който следва да се присъди с ДДС е 576лв. за всяка от
инстанциите или общо 1152лв. Разноските следва да са в тежест на
юридическото лице, в структурата, на което е наказващия орган.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № ** година на Д. на Н. т. у. към
8
А.П.И., с което на Е. К. К., ЕГН ********** от с. С., обл. С., на основание чл.
179 ал. 3а от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на
1800 лв.
ОСЪЖДА А. П. и. гр. С. да заплати на Е. К. К., ЕГН ********** от с. С.,
обл. С. сумата от 1152 (хиляда сто петдесет и два) лева, представляваща
направени разноски за процесуално представителство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред
Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
К.Б.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
9