РЕШЕНИЕ
№ 7855
Хасково, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Хасково - ХI състав, в съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА |
При секретар ЙОРДАНКА ПОПОВА като разгледа докладваното от съдия СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА административно дело № 20257260701337 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 и ал. 3 във връзка с чл. 117, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ във връзка с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на Д. И. М. срещу Решение № 1012-26-232-1/03.06.2025 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Хасково, с което е отхвърлена жалбата на М. срещу Разпореждане № 261-00-3967-4/14.04.2025 г. на Ръководителя на „Осигуряването за безработица“ при Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Хасково.
Жалбоподателят моли оспореното решение да бъде отменено, тъй като било неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че неправилно било определено за връщане обезщетението за безработица, тъй като обезщетението по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл се дължало кумулативно с обезщетението за безработица, тъй като имали различни функции: едното обезщетявало вреди от прекратяването на служебното правоотношение, а другото замествало загубения доход. Посочва се, че двете обезщетения се дължали кумулативно, а не алтернативно.
В открито съдебно заседание жалбоподателят Д. И. М., редовно призован, не се явява, не се представлява.
Ответникът Директор на ТП на НОИ - Хасково, редовно призован, не се явява, представлява се от пълномощник – юриск. С., която оспорва жалбата, счита че законосъобразно е издадено Разпореждането, с което е разпоредено връщането на полученото обезщетение за безработица и моли за отхвърляне на жалбата. Претендира разноски.
Административен съд - Хасково, след като обсъди твърденията на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 144 АПК във връзка с чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
Д. И. М. е подал заявление с вх. № 915-1782/07.11.2024 г., по описа на ТП на НОИ – Хасково, за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание КСО, като декларирал, че правоотношението му с „Грос 1“ ЕООД било прекратено на 06.11.2024 г. на основание чл. 71, ал. 1 от КТ.
С разпореждане № 261-00-3967-1 от 19.112024 г. на Ръководител на осигуряването за безработица на основание чл. 54а ал. 1 от КСО, било отпуснато обезщетение за безработица считано от 06.11.2024 г. до 05.07.2025 г.
С писмо вх. № 1029-26-1214/25.02.2025 г. Директора на ТП на НОИ бил уведомен, че на М. било изплатено обезщетение на основание чл. 106, ал. 2 от ЗДСл в размер на 3 538,29 лв. за периода от 01.11.2024 г. до 30.11.2024 г.
С Разпореждане № 261-00-3967-2/26.02.2025 г. на Д. М. било спряно отпуснатото обезщетение за безработица считано от 06.11.2024 г. и същото било възобновено за периода от 01.12.2024 г. до 31.07.2025 г.
С Разпореждане № 261-00-3967-4/14.04.2025 г. на Ръководителя на „Осигуряването за безработица“ при Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Хасково на основание чл. 54е, ал. 4 вр. с ал. 3 от КСО на Д. М. било разпоредено да върне добросъвестно полученото обезщетение за безработица, получено за периода 06.11.2024 г. до 30.11.2024 г. в размер на 1325,88 лв. главница, без начислена лихва за 14 дневен срок от връчването му. Разпореждането било връчено на адресата на 09.05.2025 г. С жалба вх. № 1012-26-232/16.05.2025 г. М. го обжалвал пред Директора на ТП на НОИ –Хасково, който потвърдил разпореждането с оспореното в настоящото производство Решение № 1012-26-232-1/03.06.2025 г. по описа на ТП на НОИ Хасково, с мотиви, че съгласно чл. 54е ал. 3 от КСО изплатените парични обезщетения за безработицата следвало да се възстановят, ако лицето е получило обезщетение за оставане без работа, определено съгласно друг нормативен акт.
Решението било връчено на 12.06.2025 г. с писмо с обратна разписка и на 20.06.2025 г., същото било оспорено с жалбата, инициирала настоящото съдебно производство.
При така установеното от фактическа страна Административен съд - Хасково обуславя следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Насочена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол, подадена е от активно легитимирано лице - адресат на акта и засегнат неблагоприятно от него, съгласно чл. 152, ал. 1 и чл. 133, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 118, ал. 1 КСО. В специалната разпоредба на чл. 118, ал. 1 КСО, дерогираща общите - чл. 145, ал. 2, т. 1 и т. 2 и чл. 98, ал. 2 АПК, се посочва актът, чиято законосъобразност се изследва в настоящото съдебно производство – решението на ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ, като това се осъществява само след изчерпване възможността за оспорване по административен ред на разпореждането по чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а“ КСО.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Оспореното решение е издадено от компетентен административен орган - Директора на ТП на НОИ – Хасково, в установената писмена форма /чл. 117, ал. 3 КСО и чл. 59, ал. 2 АПК/, поради което не са налице основания за прогласяване на неговата нищожност по смисъла на чл. 118, ал. 3 КСО във връзка с чл. 168, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 АПК, съответно - отмяна по смисъла на чл. 118, ал. 3 КСО във връзка с чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 2 АПК.
На основание чл. 54е, ал. 3 КСО лицето по чл. 54ж, ал. 1, КСО, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица в съответното ТП на НОИ, е разпоредило връщането на обезщетение, изплатено без основание на жалбоподателя. Разпореждането е оспорено по административен ред – пред ръководителя на ТП на НОИ – Хасково, в установения срок. Спазен е и срокът за произнасяне от Директора на ТП на НОИ – Хасково съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 3 КСО. Обсъдени са възраженията на Д. И. М.. Формира се извод, че не са допуснати процесуални нарушения, от категорията на съществените, които да ограничават правото на защита на лицето, инициирало производството по отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и добавка към нея, и предпоставка за отмяна на оспорения административен акт съгласно чл. 118, ал. 3 КСО във връзка с чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 3 АПК.
При инициирания съдебен контрол на преценка подлежи и обстоятелството издаден ли е оспореният акт в съответствие с материалния закон и неговата цел.
Съгласно чл. 106, ал. 1 от Законът за държавния служите: Органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение с едномесечно предизвестие в следните случаи:
т. 1. при закриване на администрацията, в която е назначен държавният служител;
т. 2. при съкращаване на длъжността;
т. 5. при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
т. 6. когато служебното правоотношение е възникнало след като назначеният държавен служител е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст включително когато е упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване.
При наличието на хипотезите на т. 1 и т. 2 държавният служител има право на обезщетение за времето, през което е останал без работа, но не за повече от два месеца, на основание чл. 106, ал. 2 от ЗДСл. Т. обезщетение е било отпуснато на жалбоподателя.
Съгласно чл. 54а, ал. 1 от КСО право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които (т. 1) имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; (т. 2) не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; (т. 3) не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда.
По делото не съществува спор по фактите. Не е спорно, а и са доказани, както получените обезщетения от жалбоподателя, така и техните размери.
Установено е че за периода 06.11.2024 до 30.11.2024 г. на лицето е изплатено обезщетение и за безработица по чл. 54а, ал. 1 КСО, а именно при наличие на всички положителни предпоставки за възникване на правото на такова в размер на 73,66 лв. на ден или в общ размер от 1325,88 лв.
От неоспореното от жалбоподателя писмо № 1029-26-1214/25.02.2025 г. се установява, че за периода 01.11.2024 г. – 30.11.2024 г., Д. И. М. е получил обезщетение и на основание чл. 106,ал. 2 от КСО, а именно в размер на 3538,29 лв.
Спорът в настоящия случай е правен и се концентрира около възможността двете обезщетения да се получават кумулативно и независимо едно от друго.
Според настоящия състав на съда нормата на чл. 54е, ал. 3 от КСО въвежда отрицателна процесуална предпоставка за упражняване на правото на получаване на две обезщетение за оставане без работа на различни основания.
Императивната диспозиция на нормата гласи, че изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата за периода, за който им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България, или пенсия за старост в друга държава, пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168, и за периода, през който са получавали парично обезщетение за временна неработоспособност за бременност и раждане или обезщетение за оставане без работа, определено съгласно нормативен акт.
За да възникне задължението за възстановяване, от нормата се изисква изпълването на няколко юридически факта:
На първо място трябва да е получено обезщетение за безработица. На следващо място, то трябва да е получено за един и същ период както и (алтернативно): 1. пенсия за осигурителен стаж и възраст в България или чужбина или 2. такава в намален размер или 3. професионална пенсия по чл. 168 от КСО, или 4. обезщетение за временна неработоспособност за бременност и раждане или 5. обезщетение за оставане без работа, дължимо по друг нормативен акт.
В случая е налице изплатено обезщетение за безработица за периода 06.11.2024 г. - 30.11.2024 г. и едновременно такова по петата алтернатива, а именно: обезщетение за оставане без работа, дължимо на основание чл. 106, ал. 2 от Закона за държавния служител, който представлява „друг нормативен акт“ извън КСО. Видно от двете норми и двете основания обезщетяват лицето при настъпване на един и същ юридически факт и едни и същи последици от него, а именно оставането без работа, респ. доходи. Получаването на обезщетение по чл. 106, ал. 2 е такова за оставане без работа, както и е посочено в нормата на чл. 54е, ал. 3 КСО. Разпоредбата на чл. 54е, ал. 3 КСО не допуска съвместяване на осигурителното плащане за безработица с обезщетения със същото предназначение, изплащани за оставане без работа, но на друго правно основание, в случая чл. 106, ал. 2 ЗДСл. Лицата, които са получили две обезщетения на различни основания за оставането им без работа, дължат връщане на полученото парично обезщетение по чл. 54а - чл. 54в КСО.
Съдът се солидаризира със становището на жалбоподателя, че обезщетенията по чл. 104 ал. 1 и чл. 106, ал. 2 от ЗДСл се изплащат алтернативно, тъй като имат едни и същи функции, но съдът не намира за вярно твърдението, че обезщетението за безработица репарира липсата на доходи, а обезщетението по чл. 106, ал. 2 репарира различни от това вреди, като въпросът е решен по законодателен път, с изрична императивна норма - чл. 54е, ал. 3 от КСО. Независимо дали се касае за обезщетение по чл. 104, ал. 1 или чл. 106, ал. 2 от ЗДСл, по смисъла на чл. 54е, ал. 3 от КСО, когато е получило обезщетение от работодателя за оставането си без работа, лицето дължи връщане на полученото от НОИ обезщетение за безработица. (Решение № 2189 от 15.02.2019 г. по адм. д. № 8347/2017 на Върховния административен съд Решение № 7 от 04.01.2018 г. по адм. д. № 1513 / 2017 г. на XXIII състав на Административен съд – Варна)
С право на изплащане на обезщетение за безработица жалбоподателят е разполагал, но при изплащането на обезщетението по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл то е отпаднало и възниква задължение за възстановяването на неоснователно получените суми, макар и това да се е случило добросъвестно. След изплащането на сумите за парично обезщетение по чл. 54а, ал. 1 от КСО са представени нови документи и са събрани допълнителни данни, от които е установено, че извършените осигурителни плащания са без правно основание. Налице са предпоставките по чл. 114, ал. 2, т. 1 от КСО за възстановяване на сумите за осигурителни плащания от получилото ги лице без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение.
В този смисъл е трайната съдебна практика на ВАС, за отклонението от която настоящата съдебна инстанция не намира основания.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 АПК в полза на юридическото лице, в структурата на което е органът, издал оспорения акт - Национален осигурителен институт /чл. 33, ал. 2 КСО във връзка с § 1, т. 6 ДР КСО/, следва да бъде заплатено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева на основание чл. 37, ал. 1 ЗПП във връзка с чл. 24 НЗПП в редакцията, действала към момента на последното му участие по делото.
На основание чл. 118, ал. 3 и чл. 119 КСО във връзка с чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 3 АПК Административен съд - Хасково
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. И. М. срещу Решение №1012-26-232-1/03.06.2025 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу Разпореждане № 261-00-3967-4/14.04.2025 г. на основание чл. 54е, ал. 4 вр. с ал. 3 от КСО на Ръководителя на „Осигуряването за безработица“ при Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Хасково.
ОСЪЖДА Д. И. М., [ЕГН], от [населено място] [улица], ***, да заплати на Националния осигурителен институт, със седалище в [населено място], сумата в размер на 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от съобщаването му до Върховен административен съд на Република България, чрез Административен съд - Хасково.
Препис от решението да се изпрати на страните на основание чл. 138, ал. 3 във връзка с чл. 137 АПК.
| Съдия: | |