Р
Е Ш Е Н И Е
гр. С., 22.12.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на двадесет и осми ноември две
хиляди и шестнадесета година в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Д.К.,
разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 4 920 по описа за 2015 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени субективно съединени искове
с правно основание чл. 226 ал.1 от КЗ /отм./ за сумата от 760 000 лв.
В исковата молба на Г.Г.П., Л.М.И., П.Й.П.
и Г.А.П., действащ чрез своята майка и законен представител П.Й.П. се твърди,
че на 02.11.2014 г., около 21.00 ч. А. Г.П. се е движил пеша, от дясната страна
на пътното платно в посока с. Драговищица към с. Голяновци, когато бил
застигнат и ударен отзад от товарен автомобил „Форд Транспортер” с рег. № СО ******,
управляван от М. Д. П. като в резултат на удара била причинена неговата смърт.
Твърди се, че ищците са възходящи, фактически съжител на съпружески начала и
низходящ на починалия в ПТП-то. Твърди се, че същите изключително тежко
понасяли смъртта на своето дете, любим и баща. Твърди се, че всички те живеели
в общо домакинство, работили заедно, грижили се един за друг като сплотено и
задружно семейство. Вследствие смъртта на А. П. се променил ритъмът им на
живот, който станал изцяло подчинен на скръбта от голямата загуба. Ищците
станали напрегнати, неспокойни, изпитвали чувство на тревога и страх, имали
нарушения на съня и апетита.
Предвид
тези фактически твърдения ищците са мотивирали правен интерес от предявяване на
искове и искат от съда да постанови решение, с което да осъди ответното
дружество, като застраховател по риска „ГО” на товарен автомобил „Фолксваген
Транспортер”, да им заплати сумата от по
180 000 лв. за всеки един на първите двама ищци и по 200 000 лв. на
всеки един от третия и четвъртия ищци– обезщетение за причинени неимуществени
вреди, вследствие смъртта на А. П.. Претендира се законна лихва и сторени
разноски, съобразно списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът ЗД „Б.И.” АД, редовно
уведомен, е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367 ал.1 от ГПК с
релевирани в същия възражения включително възражение за съпричиняване и
възражение за липса на активна материалноправна легитимация у ищцата П.П..
Претендира разноски, съобразно депозиран списък по чл. 80 от ГПК.
Депозирана е допълнителна искова молба
респ. допълнителен отговор.
Исковете се поддържат в открито
съдебно заседание от адв. М..
Възраженията на ответното дружество се
поддържат в открито съдебно заседание от адв. Д..
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно
приетият доклад по делото, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен констативен протокол на ОД на МВР, РУ – Костинброд,
от който се установява, че на 02.11.2014 г., около 21.00 часа, на път 5Т-2402 е
реализирано ПТП с участници М. Д. П., като водач на товарен автомобил
„Фолксваген Транспортер” с рег. № ******* и А. Г.П., пешеходец, който е починал
при ПТП. Като причини за ПТП в протокола е посочено, че МПС се движи с
несъобразена скорост, застига и удря отзад движещият се по пътното платно
отдясно пешеходец, който починал на място.
По делото е представен препис-извлечение от акт за смърт, издаден от СО –
район „Триадица” въз основа на акт за смърт 1471/03.11.2014 г., от който се
установява, че А. Г.П. е починал на 02.11.2014 г.
Представено е удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за
раждане 0818/05.07.2007 г. на СО – район „Триадица”, от което се установява, че
Г.А.П. е роден на *** г. от майка П.Й.П. и баща А. Г.П..
Представено е и удостоверение за съпруга и родствени връзки №5/07.11.2014
г. на Община Лом, село К., от което се установява, че А. Г.П. е с баща Г.Г.П. и
майка Л.М.И..
По делото е изслушана и съдебно медицинска експертиза, изготвена от вещото
лице д-р Р.М.Д.. Вещото лице е обосновало извод, че настъпилата смърт на А. Г.П.
е в пряка причинно-следствена връзка между получените от същия увреждания от
ПТП на 02.11.2014 г., изразяващи се в съчетана тежка черепномозъчна и
гръдно-коремна травма, причинила увреждания, несъвместими с живота като смъртта
е настъпила мигновено и е била неизбежна.
По делото е изслушана и съдебна автотехническа експертиза, изготвена от
вещото лице инж. В.К.Д.. В заключението си вещото лице е обосновало извод, че
участъкът от пътното платно, където е осъществено ПТП-то е с широчина от 4,50
м, двупосочна организация на движението и асфалтова настилка, без данни за
хоризонтална и вертикална маркировки. Обоснован е извод, че скоростта на
товарен автомобил „Фолксваген” преди
настъпване на произшествието е била 70 км/ч. като опасната зона за спиране при
тази скорост е 54, 54 м. Обоснован е извод, че мястото на удара е на около 0,5
-1.00 метър вляво от десния край на пътното платно. Обоснован е извод, че десния
фар на автомобила на къси светлини осветява напред на разстояние 70 метра и на
13 метра вдясно от десния габарит на разстояние 60 метра пред автомобила.
Обоснован е извод, че водачът на автомобилът е имал техническа възможност да
спре преди мястото на удара т.е. ударът е бил предотвратим чрез предприемане на
аварийно спиране. Обоснован е извод, че причина за настъпване на ПТП са
субективните действия на водача с органите за управление на автомобила, както и
движението на пешеходеца по платното за движение при наличие на крайпътен
банкет, чиято широчина е около 0,70 м.
По делото е изслушана и повторна САТЕ, изготвена от вещото лице инж. Х.И.И..
Обоснован в експертизата е извод, че автомобилът се е движил със скорост от 73,
29 км/ч като най-вероятната скорост в момента на удара е 67, 14 км/ч. Обоснован
е извод, че починалият пешеходец се е намирал гърбом към приближаващия
автомобил. Обоснован е извод, че мястото на удара е на 0,8 метра от десния край
на пътното платно. Обоснован е извод, че опасната зона за спиране на автомобила
е 51,44 м. Вещото лице е посочило в експертизата си, че водачът на МПС е можел
при възприемане на опасността да намали скоростта и ако е необходимо да
предприеме спиране.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на свидетели.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Нормата на чл. 223 ал.1 от КЗ/отм./ установява, че с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, а разпоредбата на
чл. 226 от КЗ/отм./ предоставя право на увредения, спрямо който
застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от застрахователя.
Правно
релевантните факти по отношение на предявения иск са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента,
от което са настъпили вредни последици, които са в
причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно правилата
за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца.
В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност,
залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Ответникът е оспорил обстоятелството, че към датата на
ПТП е имало валидно сключен договор за застраховка, покриващ риска «ГО» при
ответното дружество по отношение на т.а. «Фолксваген Транспортер» с ДК № СО ******.
Ищецът, в подкрепа на твърденията си, че към датата на застрахователното
събитие ответникът – застраховател е в застрахователно правоотношение,
покриващо риска «гражданска отговорност» с деликвента е представил справка –
извлечение от Информационния регистър на Гаранционен фонд, от която се
установява, че към 02.11.2014 г. по отношение т.а. «Фолкваген Транспортер» с ДК
№ СО ****** е налична застраховка «ГО», сключена при ответника. По делото няма
данни същата да е прекратена при условията и начините, предвидени в КЗ /отм./. На
следващо място справката от Информационния регистър към ГФ пряко отразява
подадената информация от застрахователните дружества относно факта на
сключените респективно прекратени договори за риска «ГО» с оглед задължението
на същите, установено в нормата на чл. 294 ал.1 от КЗ /отм./. На следващо място
следва да се съобрази и законовоустановената презумпция на чл. 295 ал.7 от КЗ/отм./,
която при доказателствена тежест на ответника не е оборена. Предвид горните
съображения настоящият съдебен състав намира възражението на ответната страна
за неоснователно.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници.
Вината като субективен елемент от фактическия състав на деянието от страна
на извършителя е установен с констатациите в констативния протокол за ПТП и
изводите на двете вещи лица, изготвили първоначалната и повторна САТЕ, които са
категорични, че водачът на товарният автомобил е имал техническа възможност да
предотврати ПТП-то чрез предприемане на аварийно спиране, ако е бил достатъчно
внимателен, което обуславя извод за нарушаване на нормата на чл. 20 ал.2 от ЗДвП, пряко определяща противоправният характер на деянието.
Настъпилите вреди /фактът на смъртта/, както и причинно-следствената връзка
между деянието и вредите се установяват от съдебно-медицинската експертиза,
изслушана по делото.
Ищците са съответно родители и низходящ от първа степен на починал в ПТП,
предвид което притежават активна материалноправна легитимация да претендират
репарация на причинените им, вследствие смъртта на техния син и баща вреди. Същите
са от кръга на близки родственици, посочени в Постановление № 4/25.05.1961 г.
на Пленума на ВС, което настоящият съдебен състав следва да съобрази. По
отношение на ищцата П.П. в исковата молба са наведени твърдения, че същата е
фактически съжител с починалия в ПТП, с когото са живели в общ дом и са имали
общо дете, обстоятелства, които се подкрепят от ангажираните гласни и писмени
доказателства по делото. При тези доказателства съдът намира, че ищцата П.П. е
от кръга на легитимираните да претендират обезвреда за неимуществени вреди
лица, установени в ППВС 5/69 г. като в тази връзка настоящият съдебен състав
намира стореното от ответника възражение за липса на активна материално правна
легитимация у ищцата П. за неоснователно. Понесените от ищците неимуществените
вреди се установяват от събраните гласни доказателства, които съдът цени като
непосредствени лични впечатления, които пресъздават обективно тяхното състояние.
Доколкото понесените от ищците неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от загубата на дете, родител и лице, с което ищцата П. е имала
установени отношения като между съпрузи, представляват пряка и непосредствена
последица от деянието, същите подлежат на репарация, като обезщетението следва
да се определи от съда по справедливост по арг. от чл.52 от ЗЗД. Съгласно Постановление 4/1968
г. на ВС, при определяне на
размера на обезщетението съдът следва да има предвид възрастта на ищеца, отношенията му с
починалото лице и други обстоятелства. Под други обстоятелства следва да се
имат предвид конкретните болки и страдания, претърпени от него. Настоящият съдебен състав счита, че предвид възрастта на ищците,
интензитета на тяхното страдание, вследствие загуба на дете, родител, лице, с
което е живял на съпружески начала, с който
са поддържали близки връзки в продължение на дълъг период от време и взаимно са
се подкрепяли, живели са в общо домакинство, същият е имал дълги и хармонични отношения
с ищцата П., с която заедно са отглеждали съвместното си дете, възрастта на починалия /26год./, който е бил в
разцвета на живота си, обстоятелството, че на ищеца Г.П. безвъзвратно е отнета
възможността да порасне познавайки баща си и чувствайки неговата подкрепа и
опора на ищците справедливо би било да се присъди сума от по 100 000 лв. на
ищците Г.П. и Л.И., сумата от 120 000
лв. за ищцата П.П. и сумата от 150 000 лв. за ищеца Г.А.П.. За да определи
тези обезщетения настоящият съдебен състав взе предвид и събраните гласни
доказателства, чрез разпит на свидетелите, който е установил фактът, че ищците
и пострадалия са живеели съвместно, като отношенията им са били добри, а
починалият им е помагал финансово, бил е тяхна опора и подкрепа.
При проведено насрещно доказване ответникът е
противопоставил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на пострадалия с оглед разпоредбата на чл. 108 ал.1 и ал.2 от ЗДвП. Съдът намира
стореното възражение за основателно. В заключението и на двете вещи лица,
изготвили САТЕ е обоснован извод, че ударът е осъществен на пътното платно /на
разстояние 0,5-0,8-1 м/ от края на наличния банкет с широчина около 0,7 м. Тези
изводи съпоставени с показанията на свидетеля И. Л., в съдебно заседание на
28.11.2016 г., в които същият заявява, че са вървели «отдясно на пътното
платно», спрели са А. да си запали цигара и банкетът е позволявал да се ходи по
него мотивират съда да обоснове извод, че с поведението си пострадалия е
съпричинил настъпването на вредоносния резултат като е нарушил нормата на чл.
108 ал.1 от ЗДвП предписваща на пешеходците да се движат по тротоара или по
банкета. Липсват установени обстоятелства, мотивиращи съдът да приеме, че е
налице хипотезата на ал. 2 от чл. 108 от ЗДвП, но дори и да се приеме хипотетично,
че банкетът е бил в състояние, което обективно е правило невъзможно неговото
използване пострадалият се е движил попътно на движението на автомобила, а не
по начина, указан в ал.2 на чл. 108 от ЗДвП без да съобрази дори
обстоятелството, че се движи на неосветен участък от пътя, през тъмната част от
денонощието, с което е допринесъл за настъпване на вредоносния резултата.
Предвид което определя процент на съпричиняване 30% като определените по-горе
обезщетения в съдебното решение следва да се редуцират съобразно това
съпричиняване. Предвид което съдът намира, че на първите двама ищци се следва
обезщетение от по 70 000 лв., на третата ищца се следва обезщетение в
размер на 84 000 лв., а на четвъртия ищец сумата от 105 000 лв.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди съдът намира
следното: Същата има компенсаторен характер и се дължи от датата на извършване
на деликта като размерът й подлежи на установяване от страна на съдебния
изпълнител, при наличие на влязъл в сила съдебен акт.
По разноските: Процесуалният представител на ищеца е заявил и искане да
му бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ал.1 т. 2 от ЗА.
С оглед размера на заявените искове и предвид нормата на чл. 7 ал.2 т.4 от
Наредба 1/2004 г. минималното адвокатско възнаграждение възлиза на сума в
размер на 23 330 лв. С оглед фактическата и правна сложност на делото
настоящият съдебен състав намира, че това е адекватният размер на
възнаграждението. С оглед, на което и предвид уважената част от исковете съдът
намира, че следва да се присъди и сума в размер на 10 099, 43 лв. – адвокатско възнаграждение по чл. 38 от
ЗА, съразмерно с уважената част от иска.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следват разноски
пропорционално на отхвърлената част от исковете. Заявено е искане за заплащане
на адвокатско възнаграждение в размер на 75 000 лв., по отношение на което
е заявено възражение по реда на чл. 78 ал.5 от ГПК. По съображенията, изложени
по-горе минималният размер на адвокатското възнаграждение, съобразно заявената
част от исковете възлиза на сума в размер на 23 330 лв. и с оглед фактическата
и правна сложност на делото това е дължимият размер на същото т.е. заявеното
възражение за прекомерност настоящият съдебен състав възприема като
основателно. Припадащата се част от него с оглед отхвърлената част от иска
възлиза на сума в размер на 13 230, 57 лв., а припадащата се част от
разноските за съдебна експертиза и депозит за свидетел възлизат на сума от 127,
60 лв.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС и ДТ и припадащата се част от депозитите за съдебни
експертизи, заплатени от бюджета на съда в общ размер на 13 441, 38 лв.
Въз
основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
„******** на основание чл. 226 ал.1 от КЗ/отм./ да заплати на Г.Г.П., ЕГН **********
и Л.М.И., ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес: ***, офис 407 – адв. Р.М.
сумата от по 70 000 /седемдесет хиляди/ лв. за всеки един от двамата,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП,
реализирано на 02.11.2014 г., с което е причинена смъртта на А. Г.П., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 02.11.2014 год. до
окончателното им изплащане, като отхвърля иска за горниците до сумата от по
100 000 лв. – поради уважено възражение за съпричиняване, а за горницата
до пълните предявени размери от по 180 000 лв. като неоснователни и
недоказани.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „******** на основание чл. 226 ал.1 от КЗ/отм./ да
заплати на П.Й.П., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, офис 407 – адв. Р.М.
сумата 84 000 /осемдесет и четири
хиляди/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в
резултат на ПТП, реализирано на 02.11.2014 г., с което е причинена смъртта на А.
Г.П., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.11.2014 год.
до окончателното им изплащане, като отхвърля иска за горницата до сумата от
120 000 лв. – поради уважено възражение за съпричиняване, а за горницата
до пълния предявен размер от 200 000 лв. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „******** на основание чл. 226 ал.1 от КЗ/отм./ да
заплати на Г.А.П., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен
представител П.Й.П., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, офис 407 – адв. Р.М.
сумата 105 000 /сто и пет хиляди/
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат
на ПТП, реализирано на 02.11.2014 г., с което е причинена смъртта на А. Г.П., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 02.11.2014 год. до
окончателното им изплащане, като отхвърля иска за горницата до сумата от
150 000 лв. – поради уважено възражение за съпричиняване, а за горницата
до пълния предявен размер от 200 000 лв. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. „******** на основание чл. 226 ал.1 от КЗ/отм./ да заплати на основание
чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА да заплати на – адв. Р.М., с адрес: ***, офис 407 сумата
от 10 099, 43 лв. – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Г.Г.П., ЕГН ********** и Л.М.И., ЕГН **********, П.Й.П., ЕГН ********** и Г.А.П.,
ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител П.Й.П., ЕГН **********,
със съдебен адрес: ***, офис 407 – адв. Р.М. да заплатят на основание чл. 78
ал.3 от ГПК на ЗД „Б.И.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:
гр. С., бул. „******** сумата от 13 358,
17 лв. – разноски.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.” АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „******** да заплати по сметка
на СГС на основание чл. 78 ал.6 от ГПК сумата от 13 441, 38 лв. – дължима ДТ и разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението
до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: