№ 87
гр. Оряхово, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на девети април през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Б.М.
при участието на секретаря В. Ив. И.
като разгледа докладваното от Б.М. Гражданско дело № 20241460100858 по
описа за 2024 година
Производството е по предявени положителни установителни
искове по чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК.
Делото е образувано по искова молба на „КРЕДИТО” ООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Лозенец, бул.
„Черни връх” №51Г, офис 32 представлявано от Р. Н. Т., чрез адв. С. С. против
ответника К. С. О., с ЕГН: **********, с адрес в гр. Оряхово, общ. Оряхово,
обл. Враца, ул. „Никола Обретенов” №4, с която са предявени обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, вр. чл. 415, ал.1, т.1
от ГПК вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал.2 ЗЗД, във вр. чл.86, ал.1 от
ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника О., че дължи на
„КРЕДИТО” ООД, с ЕИК: ********* сумата от 385 лева – главница по
Договор за потребителски кредит №OL00073744 от 18.01.2023г., дължима от
17.02.2023г. и сумата от 77,50 лева – мораторна лихва, дължима за периода от
18.02.2023г. до 28.08.2024г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 29.08.2024г., до
окончателното изплащане на сумата.
Претендират се и направените в заповедното производство и в
настоящия процес разноски.
Ищецът твърди и иска да бъде установено по отношение на ответника,
че последният му дължи сумата от 385 лева – главница по Договор за
потребителски кредит №OL00073744 от 18.01.2023г., дължима за периода от
17.02.2023г. и сумата от 77,50 лева – мораторна лихва, дължима за периода от
18.02.2023г. до 28.08.2024г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 29.08.2024г., до
окончателното изплащане на сумата.
1
В исковата молба се сочи, че на 18.01.2023г. между страните от
разстояние при условията на ЗПФУР и ЗЕДЕП е сключен индивидуален
Договор за потребителски кредит №OL00073744, по силата на който на
ответника е предоставена в заем сумата от 400 лв. /четиристотин лева/.
Излагат се доводи, че срокът на кредита е бил 30 дни с падеж на
17.02.2023г., на която дата длъжникът е следвало да заплати на кредитора
сумата в общ размер на 490 лв. /четиристотин и деветдесет лева/, включваща
400 лева – главница и 90 лева – такса експресно разглеждане.
Релевира се от ищеца, че ответникът не е извършвал плащания по
задълженията след настъпване на падежа, което наложило подаване на
заявление по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение, а след подадено от К. О. възражение по чл.414 от ГПК и до
предявяване на настоящата искова претенция.
Моли се съда, да уважи предявените установителни искове и да признае
за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищцовото дружество сумите по издадената заповед за изпълнение по ч.г.д.
№646/2024г. по описа на РС-Оряхово.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК, от ответника, не е представен
отговор на исковата молба, като не са представени доказателства и не са
направени доказателствени искания.
В открито съдебно заседание, ищцовото дружество не изпраща
представител, като ответницата също не се явява и не изпраща представител.
В изпратено становище, „КРЕДИТО” ООД, с ЕИК: ********* гр. София
поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени.
След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност и като взе предвид изложеното от страните, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. дело №646/2024г. по описа на РС-Оряхово,
въз основа на заявление, подадено от ищеца по настоящето дело, съдът на
29.08.2024г. е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК №427, с която е осъдил ответника К. С. О. да заплати на „КРЕДИТО”
ООД, с ЕИК: ********* гр. София от сумата 385,00 лева (триста осемдесет и
пет лева), представляваща главница за период от 17.02.2023 г., ведно със
законна лихва за период от 29.08.2024 г. до изплащане на вземането, сумата
77,50 лева (седемдесет и седем лева и 50 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 18.02.2023 г. до 28.08.2024 г., както и държавна
такса в размер на 25,00 лева (двадесет и пет лева) и адвокатско
възнаграждение в размер на 400,00 лева (четиристотин лева).
Посочената заповед за изпълнение на парично задължение е връчена на
длъжника на 04.09.2024г.. На 27.09.2024г. същият е подал в РС-Оряхово
възражение по чл.414а от ГПК с вх. №3600 срещу издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №427, в което е изложил
твърдения че не дължи задълженията по издадената заповедта за изпълнение.
Съдът е указал на заявителя да предяви положителния установителен иск по
2
чл.422 от ГПК, за установяване на вземането му по издадената заповед за
изпълнение на парично задължение.
Заявителят, по настоящето дело ищец, е спазил едномесечния срок по
чл.415, ал.1, т.1 от ГПК и е предявил иска по чл.422 от ГПК.
От приложени по делото Индивидуален договор за потребителски
кредит №OL00073744 от 18.01.2023г., Приложение 1 - Погасителен план и
СЕФ, сключен между „КРЕДИТО” ООД, с ЕИК: ********* гр. София и К. С.
О., с адрес в гр. Оряхово, се установява, че ответникът е получил в заем
сумата от 400,00 лева, като се задължил да върне сумата в общ размер на
490,00 лева. В договора е посочено, че длъжникът освен главницата в размер
на 400 лв., дължи и сумата в размер на 90,00 лева. Погасяването на заема е
трябвало да стане на 1 вноска, в срок от 30 дни в размер на 490,00 лв.
/четиристотин и деветдесет лева /, включваща 400,00 лева размер на
главницата по кредита, както и сумата в размер на 90,00 лева, представляваща
такса експресно разглеждане, при ГПР 00,00℅, годишен лихвен процент по
заема 0,00℅ и лихвен процент на ден в размер на 0.00℅. Като дата, на която е
била дължима погасителната вноска е посочена - 17.02.2023г..
Представена е по делото и Справка /извлечение от сметката на
ответника към дата 12.11.2024г./, от което се установява, че по кредита е
заплатена единствено сумата в размер на 15,00 лв. /петнадесет лева/.
По делото е допусната, изслушана и приета съдебно-счетоводна
експертиза, от заключението на която се установява, че заемната сума от 400
лева е преведена на ответника на 18.01.2023г.. Посочено е, че сумата в размер
на 490 лева за погасяване на кредита е следвало да бъде заплатена от
длъжника на една месечна вноска в срок до 17.02.2023г..
Според вещото лице непогасените и дължими от ответника суми по
кредита са както следва: главница в размер на 385,00 лева, мораторна лихва в
размер на 77,50 лева, дължима за периода от 18.02.2023г. до 28.08.2024г. и
Такса експресно разглеждане в размер на 90,00 лева.
Реалният ГПР, след прибавянето на таксата за експресно разглеждане е
изчислен, че възлиза на 1041,91 %, а размерът на ГЛП е 0,00 %.
Съдът кредитира заключението по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза като обективно и компетентно изготвено.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
положителни установителни искове за установяване съществуване на
вземания за главница и обезщетение за забава по Индивидуален договор за
потребителски кредит №OL00073744 от 18.01.2023г..
Исковете са с правно основание с правно основание чл.422, вр. чл. 415,
ал.1, т.2 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал.2 ЗЗД, във вр. чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
С тези искове ищецът претендира правото си да получи от ответника
3
цитираните суми, поради което в тежест на ищцовото дружество е при
условията на пълно и главно доказване да установи съществуването на това
право.
Между страните е налице спор относно наличието на облигационно
правоотношение между тях, по силата на което ищецът като кредитор на
вземане по Договор за паричен заем №OL00073744 от 18.01.2023г. има право
да иска от ответника изпълнение на задълженията му по договора.
В тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване е да
докаже, че има правен интерес от воденето на иска и право да получи
изпълнение по претендираното право
В тежест на ищеца е да установи следните предпоставки: 1. Наличие на
облигационно правоотношение между „КРЕДИТО” ООД, с ЕИК: *********
гр. София и ответника по силата на валидно сключен Договор за
потребителски кредит №OL00073744 от 18.01.2023г.; 2. Реално предоставяне
на заемната сума в твърдения размер от 400 лева; 3. Настъпване на падежа на
вземанията; 4. Размера на всяка една от претенциите за главница и лихви;
Ответникът от своя страна е длъжен да установи онези свои твърдения и
правоизключващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни
последици, като в конкретния случай при евентуално доказване твърденията
на ищеца носи тежестта да докаже, че е изпълнил задължението си за
заплащане на претендираните суми по Договор за потребителски кредит
№OL00073744 от 18.01.2023г. към „КРЕДИТО” ООД, с ЕИК: ********* гр.
София, както и че го е изпълнил точно.
Към настоящия момент няма признати права и ненуждаещи се от
доказване факти и обстоятелства.
Съдът приема, че Индивидуален договор за потребителски кредит
№OL00073744 от 18.01.2023г. попада в приложното поле на потребителската
защита и следва да се произнесе има ли неравноправни клаузи в процесния
договор.
С нормата на чл.143 от ЗЗП, законодателят е обявил за неравноправна
всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя.
Съгласно практиката на ВКС, съдът, приемайки, че следва да се
произнесе служебно по неравноправна клауза, следва да обяви това
обстоятелство на страните.
Предвид горното, с определението по чл.140 от ГПК за насрочване на
делото в открито съдебно заседание, съдът обяви на страните, че ще се
произнесе за наличие на неравноправни клаузи в сключения между тях
Индивидуален договор за потребителски кредит №OL00073744 от
18.01.2023г. и предостави възможност на всяка от тях да ангажира
доказателства до първото открито съдебно заседание във връзка с
направеното обявяване, че ще се произнесе за наличие на неравноправни
клаузи в сключения договор за потребителски кредит.
4
Предявените искове са допустими, като предявени от правен субект с
правен интерес.
Между страните не се спори, а и от приетия по делото без възражения
Индивидуален договор за потребителски кредит №OL00073744 от
18.01.2023г. се установява, възникнало облигационно правоотношение между
„КРЕДИТО” ООД, с ЕИК: ********* гр. София и К. С. Стоянов, с адрес в гр.
Оряхово.
С Решение №23/07.07.2016 год., постановено по т.д. № 3686/2014 год.
по реда на чл.290 от ГПК, ВКС е приел, че първоинстанционният и
въззивният съд следят служебно за наличие по делото на фактически и/или
правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в
потребителски договор. В мотивите си ВКС е приел, че нормите на ЗЗП,
уреждащи материята за неравноправния характер на клаузи в потребителски
договор, са повелителни. В параграф 13а, т.9 ДР на ЗЗП, изрично е посочено,
че със ЗЗП са въведени в националното ни законодателство разпоредбите на
Директива 93(13) ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в
потребителските договори. Националният съд /дори и без възражения/ е
длъжен да разгледа служебно неравноправния характер на договорна клауза,
когато са налице необходимите за това правни или фактически обстоятелства.
Националният съд, който констатира неравноправния характер на договорна
клауза, е длъжен от една страна, без да чака потребителя да направи искане в
този смисъл, да изведе всички последици, произтичащи според националното
право от това заключение, за да се увери, че потребителят не е обвързан от
тази клауза. Горното се потвърждава и от измененията на ГПК с ДВ бр. 100 от
20.12.2019г., където в чл.7, ал.3 е предвидено, че съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
Съдът приема, че процесният Индивидуален договор за потребителски
кредит №OL00073744 от 18.01.2023г., отговаря на изискванията на чл.9, ал.1
от ЗПК, поради което попада в приложното поле на потребителската защита и
следва да се произнесе има ли неравноправни клаузи в процесния договор.
Настоящият съдебен състав счита, че в случая е налице нарушение на
нормата на чл.19, ал.1 и ал.2 от Закона за потребителския кредит, според която
годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи/,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит и който се изчислява по формула,
съгласно Приложение 1 към закона, като вземат предвид посочените в него
общи положения и допълнителни допускания. Легална дефиниция за „Общ
разход по кредита за потребителя“ е дадена от законодателя в Параграф 1, т.1
от Допълнителните разпоредби на Закона за потребителския кредит, където е
посочено, че това са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисионни, такси, възнаграждение за посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
5
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат
на прилагането на търговски клаузи и условия.
В т.5 от Индивидуален договор за потребителски кредит №OL00073744
от 18.01.2023г. е уговорено, че кредитополучателят дължи „такса експресно
разглеждане”.
Видно от самия договор дължимата „такса експресно разглеждане”,
представлява индивидуално договорена и приета за разумна от страните, такса
за предоставяне на допълнителна, незадължителна услуга, по искане на
кредитополучателя, за експресно разглеждане от Кредитора на Искането за
отпускане на Кредит, която гарантира експресна обработка на кандидатурата
на Кредитополучателя, в срок до 20 /двадесет/ минути от постъпването му при
Кредитора, ако искането за кредит е постъпило в работен ден от 09.00 ч. до
18.00 ч. Ако е постъпило след този срок, искането за кредит се разглежда с
приоритет в първия следващ работен ден.
Допълнителните услуги трябва да не са свързани с основните
задължения на страните по договора – да се предостави определена сума в
заем и същата да бъде върната по уговорен начин, срещу определена „цена“ –
възнаградителна лихва, както и имплицитно свързаните с това задължения за
кредитора – търговец да събира и осчетоводява плащанията по кредита, да
проследява движението по кредита и др.
Дейността, за която в настоящия случай заявителят е уговорил цена за
допълнителна услуга, е с цел улесняване на взаимоотношенията между
страните при отпускане и събиране на вземането, а това е същинско
управление на кредита.
В чл.19, ал.4 от Закона за потребителския кредит е предвидено, че
Годишният процент на разходите /ГПР/ не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерски съвет на Република България.
С включването на таксата за експресно разглеждане размерът на ГПР
става 1041,91 %, което е в противоречие на чл.19, ал.4 от ЗПК.
В чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е предвидено, че договорът за потребителски
кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение
№1 начин.
Според съда в съдържанието на договора за паричен кредит е допуснато
нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като посоченият ГПР в размер на
0,00 % е неточен и заблуждава кредитолучателя /потребителя/.
Това е така, тъй като предвидената в Индивидуален договор за
потребителски кредит №OL00073744 от 18.01.2023г. сума в размер на 90,00
6
лева – такса за експресно разглеждане, следва да се включи в ГПР, съгласно
нормата на чл.19, ал.1 от ЗПК, в противен случай това ще доведе до
съществена разлика в посочения и действително прилагания ГПР, което е
равнозначно на непосочването на ГПР по кредита.
В случая след прибавянето на таксата за допълнителна услуга към ГПР,
ще се стигне до нарушение на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като значително ще се
надвиши законовоопределеният му размер от пет пъти размера на законната
лихва.
Когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20
и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е
недействителен, съгласно чл.22 от ЗПК.
Посочените нарушения на чл.11 от ЗПК водят до недействителността на
Индивидуален договор за потребителски кредит №OL00073744 от
18.01.2023г., сключен между страните на основание чл.22 от ЗПК.
Съгласно нормата на чл.23, ал.1 от Закона за потребителския кредит,
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита.
Предвид изложеното съдът, намира, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 385,00 лева, представляваща главница по Индивидуален договор за
потребителски кредит №OL00073744 от 18.01.2023г., ведно със законна лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда - 29.08.2024 г. до
изплащане на вземането, като в останалата част предявеният иск за сумата от
77,50 лева /седемдесет и седем лева и 50 ст./ – мораторна лихва, дължима за
периода от 18.02.2023г. до 28.08.2024г., следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 и ал.3 ГПК страните имат право на разноски,
съразмерно на уважената част от исковете.
С оглед уважената част от предявените искове, разноските за адвокатско
възнаграждение, за заплатена държавна такса за депозит за вещо лице, които
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца възлизат общо на
603,51 лева.
В полза на ищцовото дружество следва да се определят разноски по
съразмерност и в заповедното, както следва: за адвокатско възнаграждение и
за държавна такса, съразмерно на уважения размер на исковете или общо
353,78 лева.
Ответникът не е представил доказателства за направени по делото
разноски, поради което такива не следва да му бъдат присъждани.
Така мотивиран по изложените съображения, съдът
РЕШИ:
7
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 вр. чл. 415, ал.
1, т.1 от ГПК, че К. С. О., с ЕГН: **********, с адрес в гр. Оряхово, общ.
Оряхово, обл. Враца, ул. „Никола Обретенов” №4 дължи на „КРЕДИТО”
ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н
Лозенец, бул. „Черни връх” №51Г, офис 32 представлявано от Р. Н. Т., чрез
адв. С. С., сумата от 385 лева – главница по Договор за потребителски кредит
№OL00073744 от 18.01.2023г., дължима от 17.02.2023г., ведно със законна
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда -
29.08.2024 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед
№427/29.08.2024 г. по ч.гр.д.№646/2024 г. на Районен съд-Оряхово.
ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск с правно основание чл. 422
вр. чл. 415, ал. 1, т.1 от ГПК от „КРЕДИТО” ООД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, р-н Лозенец, бул. „Черни връх”
№51Г, офис 32 представлявано от Р. Н. Т., чрез адв. С. С. против К. С. О., с
ЕГН: **********, с адрес в гр. Оряхово, общ. Оряхово, обл. Враца, ул.
„Никола Обретенов” №4 за дължимост на сумата от 77,50 лева /седемдесет и
седем лева и 50 ст./ – мораторна лихва, дължима за периода от 18.02.2023г. до
28.08.2024г., за която сума е издадена Заповед №427/29.08.2024 г. по ч.гр.д.
№646/2024 г. на Районен съд-Оряхово като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА К. С. О., с ЕГН: **********, с адрес в гр. Оряхово, общ.
Оряхово, обл. Враца, ул. „Никола Обретенов” №4 да заплати на „КРЕДИТО”
ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н
Лозенец, бул. „Черни връх” №51Г, офис 32 представлявано от Р. Н. Т., чрез
адв. С. С., направените пред настоящата инстанция съдебно-деловодни
разноски в размер на 603.51 лв., представляващи заплатена държавна такса,
депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение и в заповедното
производство по ч. гр.д. №646/2024 г. на Районен съд – Оряхово в размер на
353.78 лв., съобразно уважената част на исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Враца в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________
8