№ 5588
гр. София, 29.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ТЕОДОРА СТ. ВЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20241110172548 по описа за 2024 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Образувано е по искова молба вх. № ........ г. на „.............“ ЕАД, ЕИК ..........., срещу
М. Н. Е., ЕГН **********, с която са предявени при условията на обективно кумулативно
съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
установяване съществуването на вземания на ищеца спрямо ответника съответно за: 1./
сумата 860,47 лева, представляваща главница за цена на доставена топлинна енергия до
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С.................., абонатен № ............ за период от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 21.12.2023 г. до
изплащане на вземането, 2./ сумата 175,83 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за доставена топлинна енергия за период от 15.09.2021 г. до 11.12.2023 г., 3./
сумата 19,62 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.11.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период
от 21.12.2023 г. до изплащане на вземането, 4./ сумата 4,85 лева, представляваща мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 15.01.2021 г. до 11.12.2023 г.,
които вземания са предмет на издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
70972/2023 г. по описа на СРС, 29 с-в.
В исковата молба ищецът излага, че ответникът е клиент на топлинна енергия за
битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което е обвързан от договор за
продажба при Общи условия, приети от топлопреносното дружество. Твърди, че през
исковия период за процесния имот е доставяна топлинна енергия, цената за която е платима
месечно, като падежите за плащане са определени в съответните приложими през исковия
период Общи условия. Поддържа, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ потреблението на
топлинна енергия е остойностявано ежемесечно по прогнозни вноски, а в края на всеки
отоплителен период са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение. За непогасените задължения за цена на доставената топлинна енергия
и такса дялово разпределение, както и лихва за забава в плащането им в полза на ищеца е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, която не е влязла в сила поради
1
постъпило възражение от длъжника.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
изразява становище за неоснователност на предявените искове. Заявява, че оспорва същите
единствено по основание, но не и по размер, с изключение на погасената според него по
давност част от тях. Относно сумата за дялово разпределение намира предявения иск за
неоснователен, доколкото услугата се предоставяла от трето лице – ФДР, а не от ищеца.
Поддържа, че по делото ищецът не бил представил доказателства относно уговорения и
съобщен на клиентите ред и начин за заплащане на услугата дялово разпределение, каквото
било изискването на чл. 36, ал. 2 ОУ. Относно претендираните суми за лихви ищецът не бил
ангажирал доказателства относно датата на публикуване на сумите в сайта на дружеството
или по друг начин, респ. не бил установил изпадането в забава на ответника.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото е приложено заповедно дело № 70972/2023 г. по описа на СРС, ГО, 29
състав, от което се установява, че на 21.12.2023 г. „.............“ ЕАД е депозирала пред СРС
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу М. Н. Е., за следните
суми във връзка с топлоснабден имот с абонатен № ........: 1./ 860,47 лева, представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия до топлоснабден имот,
находящ се на адрес: гр. С.................., абонатен № ............ за период от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 21.12.2023 г. до изплащане на вземането,
2./ 175,83 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за доставена топлинна
енергия за период от 15.09.2021 г. до 11.12.2023 г., 3./ 19,62 лева, представляваща главница
за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.11.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 21.12.2023 г. до изплащане на вземането,
4./ 4,85 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
период от 15.01.2021 г. до 11.12.2023 г. Претендират се разноски в заповедното
производство, вкл. юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
С разпореждане от 15.01.2024 г. по ч. гр. д. № 70972/2023 г. по описа на СРС, ГО, 29
състав, съдът е постановил издаване на исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на
заявителя и сторените в заповедното производство разноски, както следва: 25,00 лева –
държавна такса, и 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е депозирал възражение срещу
постановената заповед за изпълнение, в което е оспорил съществуването на облигационни
отношения между страните и се е позовал на изтекла погасителна давност.
В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на
вземанията си по исков ред.
По делото е представен и приет като писмено доказателство Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижими имоти № 131, том III, рег. № 12385, дело № 449/2019 г.
по описа на нотариус .............., с рег. № .......... на НК, видно от който на 19.11.2019 г.
........................ са продали на ответника М. Н. Е. следния свой собствен недвижим имот,
придобит по наследство, при равни квоти: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.102.187.1.1 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-33/15.06.2010 г. на ИД на АГКК,
с адрес на имота: гр. С................., ет. Нула /подробно индивидуализиран/. В пункт II от
нотариалния акт е посочено, че учреденото право на ползване върху прехвърляемия имот е
погасено съобразно удостоверение за наследници от 01.08.2016 г.
По делото е представено и прието като писмено доказателство Заявление-
декларация рег. № Г-3982/21.02.2020 г., адресирано от М. Н. Е. до изпълнителния
2
директор на „.............“ ЕАД, с искане за откриване на партида на името на заявителя за
топлоснабден имот на адрес: гр. С...................., абонатен № ......... В заявлението е
удостоверено знанието на заявителя за обстоятелството, че дяловото разпределение на
отчетената от топломера в абонатната станция топлинна енергия между отделните имоти се
осъществява от ............. съгласно избор на ОС на ЕС. Заявлението носи саморъчно положен
подпис за заявителя, чиято автентичност не се оспорва в настоящия процес.
По делото са приети Съобщение към фактура № **********/31.07.2021 г. и
Съобщение към фактура № **********/31.07.2022 г. с посочено лице за получател: М. Н.
Е., гр. С.............., ет. Партер, апартамент, номер на инсталация **********.
С исковата молба е представено извлечение от счетоводството на ищцовото
дружество за абонат **********.
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, по делото е прието без възражения на страните в срока по чл. 200,
ал. 3, изр. 2 ГПК заключение на вещото лице инж. А. Ж. по допуснатата съдебно–
техническа експертиза (СТЕ). Експертното заключение е изготвено въз основа на
приложените по делото, а и на допълнително изискани и представени му документи, с оглед
на които вещото лице е дало заключение относно реално потребената в процесния имот
топлинна енергия през исковия период в съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава
Х на ЗЕ. Вещото лице е констатирало, че сградата – етажна собственост /СЕС/, находяща се
на адрес: гр. С.............., е сключила договор с ФДР „.............“ ЕАД за извършване на монтаж
на измервателни уреди – апартаментен топломер за присъединяване на радиаторите към
него, на дялово разпределение на доставената ТЕ и извършване на услугата „топлинно
счетоводство“. Вещото лице е констатирало, че в процесното жилище са налице
отоплителни тела – радиатори, присъединени към 1 брой апартаментен топломер и 2 броя
водомери за отчитане на БГВ. СЕС по местонахождение на процесния имот не потребява ТЕ
за отопление на имот и ТЕ за сградна инсталация. В периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г. не е
извършвано дялово разпределение поради липса на потребление на ТЕ за отопление на
имот. През същия период не е потребявана и ТЕ, отдадена от сградна инсталация. За
процесния период потреблението на топла вода е на база брой потребители – 1 лице, поради
наличие на служебен отчет – поради „неосигурен достъп“, при нормативно определен
разход за денонощие в размер на 140 л., като единствено за БГВ са и начислени на ищеца
суми, което начисление според вещото лице е ставало съобразно изискванията на
действащата нормативна уредба. При извършените изчисление експертът е установил, че за
процесния период сумите за потребена ТЕ възлизат на 1 267,73 лева по прогнозно
потребление и 165,48 лева за получаване от абоната, т. е. общо 1 102,25 лева, в която сума не
са включвани лихви за просрочено плащане и стари задължения, ако има такива. Установява
се, че дяловото разпределение за разглеждания период е извършвано от „.............“ ЕАД, като
в заключение експертът е посочил, че разпределението е извършено в съответствие с
правилата на действащата нормативна уредба. Топломерът, монтиран в абонатната станция
на процесния адрес, е технически изправен и преминавал метрологични проверки през две
години. Настоящият съдебен състав кредитира изцяло експертното заключение същото като
обективно и компетентно изготвено от специалист в съответната област.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени при условията на обективно,
кумулативно съединяване установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на предявените искове за цена на потребена ТЕ и услуга за дялово
разпределение изисква кумулативното установяване от страна на ищеца на следните
материални предпоставки: съществуването на облигационно правоотношение с предмет
3
продажба /доставка/ на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в
качеството му на продавач, и потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да
е изпълнил задължението си да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в
претендираната стойност и за купувача да е възникнало Н.ещно задължение за заплащане на
уговорената цена, както и, че през исковия период в сградата, в която се намира процесният
топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен
договор, при което е възникнало Н.ещно задължение за заплащане на нейната цена.
Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване от ищеца
наличието на следните материални предпоставки: главен дълг; изпадане на ответника в
забава и размера на обезщетението за забава.
По своевременно релевираното в срока по чл. 131 ГПК възражение за давност в
тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за
спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 150, ал. 1 ЗЕ:
Според действащата от 05.03.2004 г. и към настоящия момент разпоредба на чл. 150,
ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители
на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на
договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и
в един местен всекид........... в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите /чл. 150, ал. 2 ЗЕ/.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1
ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота –
собственост или вещно право на ползване. Следователно, купувач /страна/ по сключения
договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или
лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да
заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило
в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.
Изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за
битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие
обаче не е изчерпателно. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и
правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично известни общи условия, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. Договорът между това трето
ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК,
напр. с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот
/мотиви по т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълкувателно дело
№ 2/2017 г., ОСГК/.
Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна собственост
може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото
съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на
собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот,
4
сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява
действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице.
В конкретно разглеждания случай, по делото не е спорно, а и от приетите като
писмени доказателства Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 131,
том III, рег. № 12385, дело № 449/2019 г. по описа на нотариус .............., с рег. № .......... на
НК, и заявление-декларация от 21.02.2020 г., се установява, че считано от 19.11.2019 г.
ответникът М. Н. Е. е собственик на процесния жилищен имот, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.102.187.1.1 по КККР, одобрени със
Заповед № РД-18-33/15.06.2010 г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: гр. С....................,
абонатен № ......... По делото не се твърди, а и не се установява, след придобиване на исковия
имот от ответника да са се осъществили последващи юридически факти, които да са довели
до промяна в собствеността на същия, поради което съдът намира за установен по делото
фактът, че в исковия период м.05.2020 г. – м.04.2022 г. именно ответникът М. Н. Е. е бил
собственик на процесния апартамент. С оглед така приетото настоящият състав счита, че
ответникът, в качеството си на собственик на топлоснабдения имот, има качеството на
потребител на ТЕ за битови нужди по смисъла § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, респ. същият имат
качеството на „битов клиент“ съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ.
Разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови
нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда
съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора
за процесния период е сключен договор за продажба на ТЕ за битови нужди при публично
известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца, одобрени с
решение № 0У-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник "Д..........." от
14.01.2008 г., Общите условия, одобрени с решение № ДУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР,
публикувани във вестник "24 часа" – броя от 10.02.2014 г.
Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ предоставя възможност за потребителите
(клиентите), които не са съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в срок от 30 дни
след влизането им в сила, да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в
което да предложат специални условия, които се отразяват в допълнителни писмени
споразумения. В конкретния случай ответникът не твърди, а и не се установява да е
упражнил това право срещу ОУ на „.............“ ЕАД, поради което настоящият състав намира,
че същият ги е приел.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия
възниква между топлопреносно предприятие и потребителя (клиента), по силата на закона –
чл. 150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и
относно приемането на ОУ. Ето защо ОУ на ищеца регулират спорното правоотношение.
По изложените съображения се налага изводът, че за исковия период между страните
в процеса е съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет: доставка на ТЕ
за битови нужди относно процесния топлоснабден имот, респ. неоснователни са доводите на
ответника в противния смисъл, бланкетно наведени във възражението по чл. 414, ал. 2 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на ТЕ в сграда –
етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на ТЕ самостоятелно или чрез възлагане на
лице, вписано в публичния регистър по смисъла на чл. 139а ЗЕ. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 – чл. 148) и в Наредба № 16-ЗЗ4 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.). Топлинната енергия за
отопление на сграда – етажна собственост се разделя на ТЕ, отдадена от сградна
5
инсталация, ТЕ за отопление на общите части, и ТЕ за отопление на имотите в сграда –
етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл. 145, ал. 1 ЗЕ ТЕ за отопление на
имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.
По делото не се спори, че сградата – етажна собственост /в която се намира
процесният имот/ е присъединена към топлопреносната мрежа, като от заявление-
декларация от 21.02.2020 г., саморъчно подписано от ответника и неоспорено от него, а и от
неоспорените констатации на заключението на СТЕ, се установява, че етажните собственици
в сградата, находяща се на адрес: гр. С............... са възложили извършването на дяловото
разпределение и осъществяването на услугата „топлинно счетоводство“ на ищеца „.............“
ЕАД.
С оглед на процесуалното поведение на ответника и изявленията на същия в
писмения отговор по чл. 131 ГПК, съдът приема, че по делото не се спори, че за посочените
отчетни периоди е доставена топлинна енергия в процесния имот на претендираната с
исковата молба стойност, респ. че таксата за извършена услуга дялово разпределение е в
претендирания от ищеца размер за посочения период. Количеството доставена топлинна
енергия и нейната стойност се установяват по категоричен начин и от заключението на
вещото лице по СТЕ, прието без възражения на страните в срока по чл. 200, ал. 3 ГПК, което
преценено по реда на чл. 202 ГПК съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвено.
При формирания от настоящия съдебен състав извод, че за исковия период между
страните в процеса е съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет:
доставка на топлинна енергия за битови нужди относно процесния топлоснабден имот,
следва че спорният по настоящото дело въпрос се концентрира върху обстоятелството какъв
е размерът на дължимите от ответника суми с оглед на своевременно релевираното от
негова страна възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с в Тълкувателно
решение 3/18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, вземанията на
топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на
доставчици на комуникационни услуги, са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б.
„в“ ЗЗД, и за тях се прилага тригодишната давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за
преодоляване на последиците, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното
положение /13.05.2020 г./ спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти.
Предявяването на иска спира течението на давността, като в случая исковата молба е
подадена в съда на 21.12.2020 г. /по аргумент от нормата на чл. 422, ал. 1 ГПК/, с оглед на
което извън погасителната давност в процесната хипотеза се явяват всички вземания, чиято
изискуемост настъпва именно след и на 21.12.2023 г., по аргумент от нормата на чл. 114, ал.
1 ЗЗД. Предмет на разглеждане в настоящия процес са вземания за цена на доставена
топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. - 30.04.2022 г. Поради което съдът намира, че за
вземанията, начислени за периода 01.05.2020 г. – 31.10.2020 г. е изтекла приложимата
тригодишна погасителна давност. Това е така, тъй като съгласно чл. 33, ал. 1 от
приложимите към релевантния период ОУ на ищеца – тези от 27.06.2016 г., публикувани на
10.07.2016 г. и влезли в сила от 11.08.2016 г., месечните дължими суми за топлинна енергия
по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 ОУ са платими в 45-дневен срок от изтичане на месеца, за който се
отнасят, а това означава, че най-късното вземане – това за м. октомври 2020 г. е станало
изискуемо на 15.12.2020 г., т. е. преди 21.12.2020 г., поради което то и предхождащите го
6
месечни задължения, включени в исковия период, са обхванати от изтекла тригодишна
погасителна давност, респ. възражението на ответната страна за погасяване на част от
процесните вземания за главница за доставена ТЕ е основателно. С оглед на това и като
съобрази неоспорените констатации на заключението на СТЕ, съдът приема за установено,
че общата стойност на вземането за цена на доставена топлинна енергия за периода
01.05.2020 г. – 30.04.2022 г. възлиза на претендираната такава от 860,47 лева, от която сума
обаче следва да се извади сумата от 219,42 лева, представляваща задължения за периода
м.05.2020 г. – м.10.2020 г. включително, за които съдът прие, че са обхванати от изтекла
погасителна давност. При това положение, задължението на ответника за цена на топлинна
енергия за периода 01.11.2020 г. – 30.04.2022 г. възлиза в размер на 641,05 лева, до който
размер предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен, като се отхвърли за
разликата до пълния предявен размер от 860,47 лева, или за размера от 219,42 лева, и за
периода от 01.05.2020 г. до 31.10.2020 г.
Относно претенцията за стойността на услугата дялово разпределение съдът
намира следното:
По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца дяловото разпределение на ТЕ се
извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването
или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на етажната собственост. Клиентите
заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от
избрания от тях търговец.
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна
собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл.139а
ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване
изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца клиентите заплащат цена на услугата
дялово разпределение, извършвана от избран от клиентите търговец, като стойността се
формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане на един уред за
дялово разпределение. Редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по
подходящ начин на клиентите. Във връзка с това по силата на закона възниква система от
две относително независими правоотношения, чиито страни и предмет се определят от
закона. По едното възниква задължение за топлофикационното дружество за заплащане на
търговеца, извършващ дялово разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по
второто – потребителите дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното
дружество. С договора сключван по реда на 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ между топлофикационното
дружество и търговеца, извършващ дялово разпределение се определя само цената за
услугата дялово разпределение, а в този по чл. 140, ал. 5, т. 8 ЗЕ между клиентите и
търговеца, извършващ дялово разпределение – само условията и начинът на плащане на
услугата. Единственото условие (основание) за задължението на потребителите за
плащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество е услугата за
дялово разпределение да е реално извършена.
В конкретния случай, между страните не се спори, че услугата дялово разпределение
е била реално извършена, което обстоятелство се потвърждава и от заключението на СТЕ.
От последното и от приетото по делото като писмено доказателство заявление-декларация
от 21.02.2020 г., в което се съдържа извънсъдебно признание на ответника за неизгоден за
него факт, се установява, че в процесната жилищна сграда извършването на дялово
разпределение и топлинно счетоводство е възложено на ищцовото дружество. В този
смисъл напълно неотносими са доводите на ответника за неоснователност на исковата
претенция за заплащане на цена на услугата за дялово разпределение поради това, че
7
въпросната услуга е била осъществявана от трето за спора лице. Подобно обстоятелство не
се установява от събрания по делото доказателствен материал. С оглед на изложеното съдът
приема, че ищецът се легитимира като носител на правото да получи стойността на реално
извършваната услуга за дялово разпределение и предявеният иск за установяване на нейната
дължимост е установен по своето основание и размер.
От страна на ищеца се претендират вземания за периода 01.11.2020 – 30.04.2022 г.
По отношение на услугата за дялово разпределение, в Общите условия на ищеца не е
предвиден срок за изпълнение на това задължение, поради което съдът намира, че
кредиторът може да иска изпълнение веднага /арг. от нормата на чл. 69, ал. 1 ЗЗД/. Ето защо,
погасителната давност следва да бъде отнесена към момента на възникване на
задължението. При това положение частично погасена се явява претенцията за дялово
разпределение за м.11.2020 г., чиято изискуемост е настъпила на 01.12.2020 г., и чиято
стойност, определена по реда на чл. 162 ГПК, възлиза на 1,09 лева. За периода от 01.12.2020
г. до 30.04.2022 г. непогасената цена за предоставената услуга възлиза на сума в размер на
18,53 лева, до който размер искът следва да се уважи, а за разликата до пълния предявен
размер от 19,62 лева и за м.11.2020 г. искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Всяка от уважените главници следва да се присъди ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 21.12.2023 г. до окончателното плащане.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му –
чл. 84, ал. 1 ЗЗД, а когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава,
след като бъде поканен от кредитора – чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава, както и размера на
претенцията си.
За исковия период приложими са Общите условия за продажба на ТЕ от „.............“
ЕАД, одобрени с Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на ДКЕВР, на основание чл. 150 ЗЕ, и
публикувани във в-к "М. на 11.07.2016 г., в сила от 12.08.2016 г. Според чл. 32, ал. 1 и чл. 33,
ал. 1 от Общите условия на ищеца за продажба на ТЕ за битови нужди, в сила от 12.08.2016
г., месечната дължима сума за доставената ТЕ на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването, се
формира въз основа на определеното за него прогнозно количество ТЕ и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, като клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия, след отчитане на средствата
за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът
издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура
за потребеното количество ТЕ за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки, като клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 3 за
потребеното количество ТЕ за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнася.
Според чл. 33, ал. 4 от Общите условия от 2016 г., продавачът начислява обезщетение
за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не са заплатени в 45-дневен срок след издаване на обща
фактура за отчетния период, определена на база изравнителните сметки. По аргумент за
противното съдът приема, че клиентите на ТЕ не дължат обезщетение за забава върху
8
прогнозно начисляваната месечно ТЕ по чл. 32, ал. 1 от Общите условия.
Върху окончателно определените по размер суми въз основа на реалния отчет на
доставеното количество ТЕ (чл. 32, ал. 3) клиентите дължат обезщетение за забава, ако не са
заплатили сумите в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 2).
За да може обаче потребителите на ТЕ да изпълнят задължението си да заплатят на ищеца
тези суми, е необходимо дружеството да окаже необходимото съдействие, като предостави
информация относно дължимата сумата, издавайки фактурата, предвидена в чл. 32, ал. 3 от
Общите условия. С оглед на това следва да се приеме, че 45-дневният срок тече от
издаването на фактурата за съответния отчетен период, а не от изтичането му, в случай че
същата е издадена след изтичането на периода. При осъщественото по реда на чл. 20 ЗЗД
тълкуване на горепосочените клаузи, въззивният съд приема, че предвиденият 45-дневен
срок за изпълнение на задълженията по чл. 32, ал. 3 от Общите условия не би могъл да тече
преди изготвянето на изравнителните сметки и издаването на фактура от страна на ищеца, т.
е. преди 31 юли на съответната година. Необходимостта от изравняване на действително
потребеното количество ТЕ с начисленото за периода /отоплителния сезон/ отлага
изпълнението на клиентите до извършването му, респ. осчетоводяването му. До тогава
кредиторът не може да иска изпълнение. Предвид изложеното, задължението за плащане на
дължимата ТЕ при действието на ОУ от 2016 г. е срочно и забавата на клиента настъпва след
изтичане на съответния 45 – дневен срок, считано от издаване на общата фактура (или от 15
септември на съответната година. За изпадане в забава не е необходимо обявяването на
фактурите на интернет страницата на продавача, нито отправянето на изрична покана до
длъжника за плащане (в този смисъл решение № 264821/16.07.2021 г. по в. гр. д. №
1732/2021 г. по описа на СГС, III-Б състав, решение № 995/03.05.2022 г. по в. гр. д. №
6245/2021 г. по описа на СГС, II-А състав, решение № 261817/31.05.2022 г. по в. гр. д. №
11002/2020 г. по описа на СГС, II-А състав и др.).
При така формираните правни изводи съдът приема, че за заявените вземания за цена
на топлинна енергия за процесния период от 01.11.2020 г. – 30.04.2022 г., за който съдът
намери, че не са обхванати от изтекла погасителна давност, не е необходимо отправянето на
покана или предприемането на други действия от страна на ищеца, за да се поставят
клиентите в забава. Поради това, изчислен по реда на чл. 162 ГПК, чрез използване на
лихвения калкулатор на НАП, размерът на лихвата за забава върху задължението за цена на
топлинна енергия за исковия период възлиза на 171,23 лева, до който искът следва да се
уважи, като за разликата до пълния предявен размер от 175,83 лева се отхвърли.
По отношение на задължението за цена на такса за услуга дялово разпределение
липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради
което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не
са представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда –
21.12.2023 г. и касаеща процесния период, поради което предявеният иск за обезщетение за
забава върху задължението за цена на такса за услуга дялово разпределение се явява
неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.
Относно разноските
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 12 на ТР №
4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира разноски за платена държавна такса и за юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство и разноски за държавна такса, юрисконсултско
възнаграждение и депозит за СТЕ в исковото производство. Съобразно уважената част от
исковете в негова полза следва да се присъдят сумата в размер на 58,74 лева – разноски за
9
заповедното производство и сумата в размер на 411,19 лева – разноски за исковото
производство.
Ответникът претендира разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното и
исковото производство в полза на адвокат И. Н., САК, по реда чл. 38 ЗА. Съобразно
отхвърлената част от исковете в полза на адвокат И. Н., САК, следва да се присъди сумата в
размер на 10,84 лева – адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна защита
в заповедното производство, и сумата в размер на 86,71 лева – адвокатско възнаграждение
за осъществена безплатна правна защита в исковото производство.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „.............“ ЕАД, ЕИК ...........,
със седалище и адрес на управление: гр. С................., срещу М. Н. Е., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. Б................., обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че М. Н. Е., ЕГН **********,
дължи на „.............“ ЕАД, ЕИК ..........., сумата в размер на 641,05 лева, представляваща
главница за цена на доставена топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес:
гр. С.................., абонатен № ............ за период от 01.11.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законна лихва за период от 21.12.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на
171,23 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за доставена топлинна
енергия за период от 15.09.2021 г. до 11.12.2023 г., сумата в размер на 18,53 лева,
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.12.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 21.12.2023 г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч. гр. д. № 70972/2023 г. по описа на СРС, 29 с-в, като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване
дължимостта на главницата за цена на доставена топлинна енергия за разликата над
уважения размер от 641,05 лева до пълния предявен размер от 860,47 лева, или за размера от
219,42 лева, и за периода от 01.05.2020 г. до 31.10.2020 г.; ОТХВЪРЛЯ иска за установяване
дължимостта на главницата за цена за предоставена услуга за дялово разпределение за
разликата над уважения размер от 18,53 лева до пълния предявен размер от 19,62 лева, или
за размера от 1,09 лева, и за периода от 01.11.2020 г. до 30.11.2020 г.; ОТХВЪРЛЯ иска за
установяване дължимостта на обезщетение за забава върху задължението за цена на
доставена топлинна енергия за разликата над уважения размер от 171,23 лева до пълния
предявен размер от 175,83 лева; ОТХВЪРЛЯ иска за установяване дължимостта на
обезщетение за забава върху задължението за цена на такса за услуга дялово разпределение в
размер на 4,85 лева за период от 15.01.2021 г. до 11.12.2023 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 70972/2023 г. по описа на СРС, 29 с-в.
ОСЪЖДА М. Н. Е., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Б................., да заплати
на „.............“ ЕАД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление: гр. С..........., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 58,74 лева – разноски в заповедното
производство по ч. гр. д. № 70972/2023 г. на СРС, 29 състав, както и сумата в размер на
411,19 лева – разноски в исковото производство по гр. д. № 72548/2024 г. на СРС, 29 състав.
ОСЪЖДА „.............“ ЕАД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление: гр.
С..........., да заплати в полза на адвокат И. А. Н., САК, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона
за адвокатурата, сумата в размер на 10,84 лева – адвокатско възнаграждение за осъществена
безплатна правна защита на М. Н. Е., ЕГН **********, в заповедното производство по ч. гр.
д. № 70972/2023 г. на СРС, 29 състав, и сумата в размер на 86,71 лева – адвокатско
възнаграждение за осъществена безплатна правна защита на М. Н. Е., ЕГН **********, в
10
исковото производство по гр. д. № 72548/2024 г. на СРС, 29 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11