Решение по дело №318/2023 на Административен съд - Шумен

Производство по реда на чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.220 от Закона за митниците (ЗМ), образувано по жалба на „Г. кар“ ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.1, ап.5, представлявано от управителя Г. Г., против Решение № 32-500865/02.08.2023г., издадено от Директор на ТД Митница Варна, с което на основание чл.70 и чл.77 пар.1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013г. било отказано да бъде приета декларирана митническа стойност с митническа декларация MRN 20BG002005039063R3/23.09.2020г., на декларирана стока № 2- употребяван лек автомобил марка Ауди модел Q2, тип 1,6 TDI, брой места 5, първа регистрация 20170619, цвят черен, раб. обем 1598 куб.см, мощност 85KWDIN, шаси:WAUZZZGA1JA000839; определена е нова митническа стойност на стоката в размер на 22209,32лв.; отказано е предоставянето на преференциално третиране по чл.56 параграф 2 б.“г“ от Регламент /ЕС/ 952/213 във връзка със Споразумение между Република България и Конфедерация Швейцария; разпоредено е да се коригират данните за стока №2 в митническата декларация; определени са начислените и взетите под отчет суми и са определени дължимите суми за досъбиране за мито в размер на 2220,93 лв. и за ДДС 4152,86лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания, представляващи разликата между реално платените и подлежащи на плащане публични вземания. С Решение № Р-522/32-548769 от 07.09.2023г. на Директор на Дирекция Митници- София по предприето обжалване по административен ред, решението е било потвърдено.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения, липса на фактически основания и в противоречие с материалния закон. Сочи се, че изводите на митническите органи почиват на частни документи, а именно на фактури с един и същ издател и получател, но с различна стойност, като при това положение следва да се приеме, че продажната цена е тази, посочена в износната декларация, тъй като това е официалният документ. Излагат се и аргументи, че митническите органи не са извършвали проверка в счетоводството на жалбоподателя за това какво е договорено или платено за лекия автомобил- предмет на внос. По изложените съображения, жалбоподателят отправя искане към съда за цялостна отмяна на обжалваното решение като незаконосъобразно, както и претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Ответната страна- Директор на ТД Митница Варна, редовно призована, за нея се явява юрисконсулт Сърбинска, редовно упълномощена, която изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага подробни аргументи, включително и в депозираното писмено становище, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при липса на съществени нарушения на административно производствените правила в съответствие с материалния закон. Релевира довод, че информацията е достоверна, тъй като същата е удостоверена от официален чуждестранен държавен орган, извършил проверката- Швейцарската митническа администрация, като не са представени доказателства за реално платена продажна цена в размер на декларираната, както и че правилно е определена новата митническа стойност, поради което моли съда да постанови съдебно решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна и да присъди юрисконсултско възнаграждение, както и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна следното:

На 23.09.2020г. с MRN 20BG002005039063R3 дружеството-жалбоподател декларирало като стока № 2 с режим „допускане на свободно обращение и специален режим– употреба за специфични цели– декларация за специфична употреба“ лек автомобил, употребяван с повреди, марка Ауди модел Q2, тип 1,6 TDI, брой места 5, първа регистрация 20170619, цвят черен, раб. обем 1598 куб.см, мощност 85KWDIN, шаси:WAUZZZGA1JA000839, държава на износ Швейцария, износител E.C. Export center SA Швейцария, с обща фактурна стойност 1 750 CHF, при курс за 1 швейцарски франк- 1.80911 лв./стр.52 от делото/. В графа 4/17 на митническата декларация бил деклариран код 300 за тарифна преференция, а в графа 4/16 бил деклариран метод за определяне на стойност– договорна стойност на внасяните стоки /чл.70 от Кодекса/. Декларирана е обща митническа стойност в размер на 3665,94 лв., от която за процесната стока 1750 CHF, и 500.00 лв. разходи за транспорт, товаро-разтоварни и обработващи операции и разходи за застраховка до мястото на въвеждане на стоките в ЕС. По отношение на задълженията е декларирано мита- 0.00 и дължим размер 0.00 лв., както и ДДС 733,19лв. В графа 2/3- предоставени документи, сертификати и разрешения е посочено, че върху фактурата има декларация за произход, изготвена от износител, че стоките са с произход от Европейската общност, в рамките на споразумението между ЕС и Конфедерация Швейцария. С посочената декларация е осъществен внос и друг автомобил като стока 1– марка „Мерцедес“, модел „Бенц“, който не е предмет на настоящото съдебно производство.

Към процесната митническата декларация са приложени: регистрационен талон на превозното средство, фактура от 14.09.2020г. на стойност 1 750 CHF с продавач E.C. Export center SA Швейцария/стр.53 по делото/, както и документ за платени държавни вземания. В придружаващите документи не са отразени дефектите за стоката при нейната продажба.

При последваща проверка на декларирането, на основание чл.84а от ЗМ и чл.32 от Допълнение I към Регионалната конвенция за паневросредиземноморските преференциални правила за произход и Споразумението между Европейската икономическа общност и Конфедерация Швейцария, на митническата декларация за внесения автомобил, възникнали съмнения в митническите органи по отношение на декларираната митническа стойност по представената фактура. Когато в процеса на определяне на митническата стойност, митническите органи, пред които са декларирани стоките, се съмняват основателно, че декларираната стойност представлява цялата платена или подлежаща на плащане сума по реда на чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, се прилага разпоредбата на чл.140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби от Митнически кодекс на Съюза (Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447). В този случай митническите органи могат да изискат допълнителна информация, а когато съмненията продължават, са длъжни, преди да вземат окончателно решение, да известят заинтересованото лице, в писмен вид, относно основанията за съмненията си, както и да му предоставят възможност за отговор.

Във връзка с възникналите съмнения по отношение на декларираната митническа стойност на процесния автомобил- предмет на внос, митническите органи са предприели действия за проверка на представените търговски документи, чрез установяване стойността и произхода на автомобила по митническите декларации по линия на международното сътрудничество, в каквато връзка е изпратено писмо №32-236499/22.07.2021г. от директора на ТД Митница Варна до ЦМУ на Агенция „Митници“ с искане да бъде отправено питане до швейцарските митнически власти да извършат проверка в рамките на Споразумението между ЕИО и Конфедерация Швейцария, по отношение на 34 превозни средства с държава на изпращане- Конфедерация Швейцария, включително за процесния автомобил. С писмо peг.№32-197213/15.06.2022г. от Централно митническо управление на Агенция „Митници“ бил препратен до ТД Митница Варна полученият отговор от швейцарската митническа администрация, регистриран в ЦМУ с №32-197213/15.06.2022г. Извършената проверка от швейцарските митнически власти на износителя Е.С.Export Center SA установила, че автомобилът марка Ауди е продаден от същия износител на „Г. Кар“ ЕООД- Шумен на друга, по-висока стойност- 12 000 CHF./стр.43 по делото/ Към отговора на швейцарските митнически власти е приложено копие от фактура от 14.09.2020г., с предмет покупко-продажба на автомобил Ауди, модел Q2, шаси: WAUZZZGA1JA000839, в която е посочена различна от декларираната от вносителя сума. С писмото си митническите органи на Конфедерация Швейцария посочват още, че приложените към писмото фактури на автомобилите, включително представената от жалбоподателя, не са издадени и подписани от посочения продавач-износител. Договорите са изготвени с неверни данни за продажна цена и следователно са фалшифицирани.

След проверка на приложените към митническата декларация документи, както и тези събрани по линия на международното сътрудничество– представената фактура от продажбата за износ от 14.09.2020г. е прието за установено, че фактурата към МД не е издадена от продавача Е.С.Export Center SA, поради което стойността на стоките за митническите цели следва да се определи по реда на чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013. В резултат на проверката по линията на международното сътрудничество също е прието за установено, че износителят при издаване на фактурата за продажба на лекия автомобил Ауди модел Q2, шаси: WAUZZZGA1JA000839 не е подписвал декларация за произход от Протокол 3 (OJ L 45/15.02.2006) към Споразумение между Европейската икономическа общност и Конфедерация Швейцария, с оглед на което декларираната преференция, код 300 в МД 4/17, при декларирането не може да бъде приета, съответно да бъде предоставена тарифна преференция, съгласно разпоредбите на чл.56, пар.2, б.г) от Регламент (ЕС) № 952/2013. Внесената стока следва да се счита за стока с непреференциален произход и за нея следва да бъдат начислени дължими мита и други държавни вземания.

С писмо рег № 32-381902/08.11.22г., жалбоподателят бил уведомен за възникнали съмнения относно декларираната стойност на стоката и било поискано в 7-дневен срок предоставянето на посочени в 6 точки документи и информация, като в указания срок такива не били представени. От дружеството- жалбоподател било депозирано писмо от 18.01.2023г., в което били декларирани обстоятелства по извършения внос.

Със съобщение по реда чл.22 пар.6 от Регламент (ЕС) № 952/2013, обективирано в писмо с рег.№32-169393/05.05.2023г./стр.37/, дружеството-жалбоподател било уведомено, че предстои издаване на решение, с което ще се определи нов размер на митническата стойност на основание чл.70 от Регламент (ЕС) №952/2013 на декларираната стока под № 2 по процесната МД MRN в размер на 12 000 CHF, като са посочени суми за досъбиране- мито 2220,93лв., ДДС- 4152,86лв., общо 6373,89лв. Със съобщението дружеството било уведомено и за мотивите, а именно, че след резултатите от направената проверка по линия на международното сътрудничество и представените констатации, е установена друга, действителна цена на процесната стока. С оглед на тези обстоятелства е изведен извода за определяне на митническата стойност на автомобила по реда на чл.70 от Регламент (ЕС) №952/2013, както и че по отношение на лекия автомобил не са налице основания да бъде предоставена тарифна преференция, тъй като износителят не е подписвал декларация за произход. С това писмо била дадена възможност на дружеството да представи становище по посочените мотиви в 30-дневен срок от получаване на уведомлението.

Съобщението било връчено на дружеството на 16.05.2023г., видно от приложената обратна разписка, като в определения срок било представено становище вх.№32-219/12.06.2023г., в което били оспорени изводите на административния орган по приложение на Регламент (ЕС) №952/2013.

Въз основа на констатациите по осъществената проверка във връзка с процесния внос и доказателствата, приобщени в административна преписка, Директорът на ТД Митница Варна издал оспореното в настоящото производство Решение. Органът приел, че при осъщественото сътрудничество с швейцарската митническа администрация е установено по безспорен начин, че стойността на процесния автомобил е в размер на 12 000 CHF или 22209,32лв. по MRN 20BG002005039063R3/23.09.2020г., съобразно предоставената фактура за покупко-продажба с данни за същия износител и вносител от митническите власти на Конфедерация Швейцария. Въз основа на тези фактури е прието, че жалбоподателят е получател на стоката на по-висока стойност и съответно подлежащата на плащане цена е тази, посочена в по-големия размер. Събраните доказателства, съобразно следващата им се материална доказателствена сила установяват, че проверката е стигнала до изходната точка на извършената износно-вносна операция в провереното дружество- изпращач, като е установена каква е продажната цена на стоката, а именно тази посочена във фактурите, събрани по реда на международния обмен за информация, след като подлежащата на плащане цена е тази посочена в по-големия размер. Органът приел, че не съществува съмнение относно достоверността на предоставената информация от митническите власти на Конфедерация Швейцария, тъй като същата е удостоверена от официален чуждестранен орган, извършил проверката, а именно от Швейцарската митническа администрация. Съгласно чл.11 от Допълнителен Протокол относно административна взаимопомощ в митническата област към Споразумение между Европейската икономическа общност и Конфедерация Швейцария, тази информация може да се използва от договарящите страни информация в съдебни или административни процедури, заведени вследствие на нарушения на митническото законодателство. Прието е също, че по отношение на лекия автомобил, вносителят не може да се ползва от дадените при обмитяване преференции, доколкото видно от предоставената фактура за покупко-продажба, износителят при издаване на фактурата за продажба не е подписвал декларация за произход върху фактурата. Внесената стока следва да се счита за стока с непреференциален произход и за нея следва да бъдат начислени съответните дължими мита и други държавни вземания.

Предвид горното и на основание чл.70 и чл.77, §1 от Регламент (ЕС) №952/2013, митническата стойност на стоката допусната за свободно обръщение по МД MRN 21BG002005070022R2/24.11.2021г. е прието, че е в размер на 22209,32лв. и същата се определя, като се взема предвид установената продажна цена в размер на 12 000 CHF, по курс за митнически цели 1.80911лв. за 1 CHF. Въз основа на тези факти, Директорът на ТД Митница Варна отказал да приеме декларираната митническа стойност, като определил нова митническа стойност на процесната стока, отказал предоставянето на преференциално третиране, произтичащо от разпоредбите на чл.56 пар.2 б.“г“ от Регламент (ЕС) №952/2013 във връзка със Споразумението между ЕИО и Конфедерация Швейцария по отношение на лекия автомобил, както и е разпоредил да се коригират данните за стоките под №1 по митническите декларации в съответствие с установените от органа нови митнически стойности. Във връзка с извършените корекции е установена дължимата сума за доплащане общо за мито 2220,93 лв. и ДДС в размер на 4152,86лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания.

От дружеството жалбоподател е било предприето оспорване по административен ред на Решението с жалба № 32-518428/16.08.2023г., като с Решение № Р-522/32-548769 от 07.09.2023г. на Директор на Дирекция Митници- София, решението е било потвърдено, като били възприети изцяло изложените в него мотиви. Решението е било връчено на дружеството– жалбоподател на 09.11.2023г., видно от приложеното по делото известие за доставяне на стр.121 по делото. АдмС [населено място] е бил сезиран с жалба, депозирана по пощата на 14.11.2023г., видно от плик с пощенско клеймо.

По делото е приложена цялата административна преписка по издаване на оспореният акт, включително и е изготвен официален превод на митническите документи.

В хода на съдебното производство беше назначена ССчЕ експертиза. От заключението на вещото лице, прието от съда като компетентно дадено, се установи, че за периода 01.09.2020г.- 31.12.2020г. дружеството-жалбоподател има извършена и отразена в счетоводството покупка на процесния автомобил от Е.С. Export center SA, Швейцария, като извършеното плащане от дружеството-жалбоподател към износителя е отразено в счетоводството като в платена сума в брой на 14.09.2020г. Процесната фактура по митническата декларация е осчетоводена в счетоводството на жалбоподателя като задължение към доставчика и в последствие като погасяване на задължението, чрез заплащане на същото в брой от каса в лева. Отразено е и начисляването и заплащането на митническите сборове от мито и ДДС, като покупката е включена в Дневник за покупки за м.09.2020г.

От така установеното фактическо положение съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок от лице, което има правен интерес от провеждане на съдебен контрол за законосъобразност на акт, който поражда за него правно задължение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

Оспореното решение е издадено от компетентен административен орган, съобразно чл.101 §1 и чл.29 от Регламент /ЕС/ № 952/2013г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза /МКС/, във вр. с чл.19 ал.1 и чл.15 ал.2 т.8 от ЗМ и чл.5 т.39 от Регламент № 952/2013г. – Директора на ТД Митница Варна. Атакуваният акт е обективиран в изискуемата писмена форма и при осъществяване на последващ контрол по смисъла на чл.84 ал.1 т.2 и чл.84а от ЗМ. Актът съдържа относими за случая юридически факти, като е цитирана приложимата правна уредба, поради което направените в тази връзка възражения в жалбата съдът намира за неоснователни. Следва да се посочи, че със съобщението по реда чл.22 пар.6 от Регламент (ЕС) №952/2013, митническият орган е дал възможност на дружеството-жалбоподател да представи становище по посочените мотиви в 30-дневен срок от получаване на уведомлението, като в указания срок жалбоподателят е депозирал възражение и се е запознал със събраните доказателства в хода на административното производство.

При издаване на процесното Решение съдът намира, че не са допуснати съществени нарушения на приложимия процесуален и материален закон, поради следните съображения:

Митническата стойност на стоката, определена за митнически цели в лева, подлежи на деклариране от вносителя при представяне на стоката пред компетентното митническо учреждение, съгласно чл.66 ал.1 от ЗМ, чл.15, §2 от МКС и служи за база за определяне на възникващите от вноса митнически задължения- чл.70 от МКС, чл.128, §1 от Регламент за изпълнение 2015/2447. Съгласно чл.48 от Регламент №952/2013 г., в правомощията на митническите органи е въведено извършването на последваш контрол върху пълнотата и точността на декларираните данни, на което кореспондира задължението на лицата, участващи в извършване на митнически формалности, да предоставят на митническите органи, по тяхно искане и в определените срокове, пълната изисквана документация и информация в подходяща форма и оказват цялото необходимо съдействие /чл. 15, § 1 от Регламент № 952/2013 година/.

Този вид проверка е извършена и в разглеждания случай, като мотивите на административния орган да не приеме декларираната от жалбоподателя митническа стойност на процесния автомобил е, че определената митническа стойност /посочена в митническата декларация/, не представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл.70 от Регламент № 952/2013г., т.е. е невярна. Такава възможност е легално предоставена на митническите органи с нормата на чл.140, §1 от Регламент за изпълнение № 2015/2447г., при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл.70, §1 от МКС, като за целта поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно чл.140, §2 от регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена. Цитираната правна уредба цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности.

За да не приеме декларираната митническа стойност, ответникът се е позовал на данните, отразени в писмо вх.№ 32-197213/15.06.2022г. на ЦУ на Агенция "Митници" от митническата администрация на Конфедерация Швейцария и приложената към това писмо фактура от износителя. Административният орган е определил нова митническа стойност на автомобила по данните, посочени във фактурата на износителя, като е приел, че това е реално платената или подлежаща на плащане цена на стоката при продажбата ѝ за износ, и съответно следва да послужи за определянето на митническата стойност съгласно чл.70 от МКС. Становището си за достоверността на данните е мотивирал с факта, че тази стойност е определена на база фактура, предоставени от износителя и ги е съпоставил, с тези представени от вносителя жалбоподателя, както и отразените в писмото на митническата администрация на Конфедерация Швейцария данни, че представения пред българските митническите власти договор за покупко-продажба/фактура не е издадена и подписана от дружеството Е.С. Export Сenter SA, съответно и декларацията за произход към нея.

Спорът между страните в настоящото производство се свежда до това дали са налице основания, които да обосноват съмненията на администрацията в достоверността на декларираната стойност на стоката, съответно да не се приеме тази митническа стойност, и правилен ли е начинът на определяне на справедливата действителна митническа стойност на автомобила, както и налице ли са основанията за отказ за предоставяне на преференциално третиране на стоката, произтичащо от разпоредбите на чл.56 пар.2 б.г от Регламент /ЕС/ 952/2013 във връзка със Споразумението между Европейската икономическа общност и Конфедерация Швейцария.

На първо място следва да се посочи, че съгласно чл.70, §1 от МКС, митническата стойност е договорната стойност на стоките, която в случая е отразена в представената от жалбоподателя към МД фактура. В хода на съдебното производство истинността на този документ, не е оспорена от административния орган, макар същият да е приел в решението си по същество, че са налице основания за отхвърляне на декларираната митническа стойност.

В конкретния случай административният орган се е позовал на писмо на ЦУ на Агенция "Митници" от митническата администрация на Конфедерация Швейцария, в което е посочено, че договорите за продажба приложени към искането на българските власти са фалшифицирани документи, и на приложената към това писмо фактура от износителя за продажба от 14.09.2020г. с предмет лек автомобил модел и марка AUDI с цена 12 000 швейцарски франка. По своята правна същност, писмото на швейцарските митнически власти представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл.179 ал.1 от ГПК, тъй като е изготвен от длъжностно лице в кръга на службата му по установената форма и ред и се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него факти и обстоятелства. В случая, оспорващият отрича материалната доказателствена сила на писмото с твърдението, че удостовереното в него не отговаря на действителното фактическо положение, но не представя в подкрепа на твърденията си доказателства.

Безспорно предоставената от Швейцарската митническа администрация информация е удостоверена от официален чуждестранен държавен орган, извършил проверката и съгласно чл.11 от Допълнителен протокол относно административна взаимопомощ в митническата област към Споразумение между ЕИО и Конфедерация Швейцария тази информация може да се ползва от договарящите страни като информация в съдебни или административни процедури, наведени вследствие на нарушения на митническото законодателство. в процесния казус е доказана различната митническа стойност на внесения лек автомобил от Швейцарската конфедерация. Чуждестранните митнически власти са осъществили проверка на износителя "Е. С. Export Center" SA за нуждите на запитването, отправено от българските митнически органи по реда на международния обмен на информация. Твърдението в жалбата, че не е установено да е било проверявано счетоводството на дружеството, е необоснован, понеже от него са били допълнително изискани доказателства, а отговорът на швейцарските митнически органи е направен именно въз основа на данните, съдържащи се във фактурата, представена пред тях от износителя. Предвид посоченото в писмото на швейцарските власти, относно липсата на автентичност на представената от вносителя фактура, следва да се приеме за правилно становището на административния орган, аргументирано в решението, че представената от вносителя фактура не съдържа и декларация за произход за предоставяне на тарифни преференции, което потвърждава основателността на съмненията, възникнали в българските митнически органи касателно митническата стойност на декларирания автомобил.

От представената по делото фактура, приложена към процесната МД се установява осъществена сделка с предмет автомобил, вида и техническите характеристики на същите, както и цената на придобиване, а в МД в статистическата стойност е включен и разходът за транспорт, товаро-разтоварни и обработващи операции и разходи за застраховка до мястото на въвеждане на декларираната стока в ЕС, общо в размер на 500.00 лв. От заключението на вещото лице по ССчЕ се установява, че посочената във фактурата, покупко-продажна цена на автомобила е била заплатена в брой, като по делото липсват представени разписки за плащането, а в счетоводство, по данни на вещото лице, е наличен само касов ордер. Тези установявания не водят с категоричност до извода, че е налице съответствие между платената цена за стоката- предмет на вноса и декларираната стойност по процесната митнически декларации, поради което съдът намира, че приложената фактура за покупка на процесния автомобил към отговора на швейцарските власти правилно е послужила за определяне на договорената митническата стойност, съгласно чл.70 от Регламент (EC) № 952/2013 година. Към нея, на основание чл.71, пар.1, б. "д) i) от Регламент (EC) № 952/2013г., са прибавени транспортните разходи до мястото на въвеждане на митническата територия на Съюза, в размер на 500 лева. В този смисъл е актуалната съдебна практика на ВАС постановена по дело на настоящия съд и касаеща сходен казус със същия износител- Решение № 2597 от 06.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7315/2023 г., VIII о., както и Решение №1884 от 19.02.2024г. по адм.д.№ 6809/23г. на ВАС.

С оглед гореизложеното съдът приема, че като не е приел декларираната договорна стойност на процесната стока- употребяван автомобил и е определил нова стойност, както и е отказал предоставянето на преференциално третиране за лек автомобил Ауди модел Q2 с MRN 20BG002005039063R3 от 23.09.2020г., въз основа на получената по линия на международно сътрудничество информация от Швейцарската митническа администрация, Директорът на ТД Митница Варна е постановил законосъобразен административен акт. Това влече и законосъобразно определяне на нова митническата стойност на стоката и съответно определените с оспорения акт и сочени като възникнали задължения за досъбиране за мито в размер на 2220,93 лв. и за ДДС 4152,86лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания, представляващи разликата между реално платените и подлежащи на плащане публични вземания.

По делото своевременно са претендирани съдебно-деловодни разноски от ответника, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение. Предвид изхода на правния спор, съдът следва с решението си да възложи в тежест на жалбоподателя деловодните разноски на ответника в размер на 100.00лв., който е съобразен с разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК, във връзка с чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл.144 от АПК.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Г. кар“ ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.1, ап.5, представлявано от управителя Г.Г., против Решение № 32-500865/02.08.2023г. към MRN 20BG002005039063R3 от 23.09.2020г., издадено от Директор на ТД Митница Варна, потвърдено с Решение № Р-522/32-548769 от 07.09.2023г. на Директор на Дирекция Митници- София.

ОСЪЖДА „Г. кар“ ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.1, ап.5, представлявано от управителя Г.Г. да заплати на Териториална дирекция Митница Варна към Агенция „Митници“ направените съдебно-деловодни разноски в размер на 100.00 (сто) лева.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Р България [населено място] в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл.137 във вр. с чл.138 ал.1 от АПК.