РЕШЕНИЕ№102
гр.Оряхово, 30.10.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС – Оряхово, в публично съдебно заседание,
проведено на 19.10.2017г.
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:Н.Крумова
при секретаря Г.Цветкова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№526/2017г. по описа на РС – Оряхово, за да се
произнесе взе предвид следното
Предявен е иск по чл.150,
вр.чл.149 от СК от по чл.150 от СК
от П.П.К., ЕГН:********** лично и
със съгласието на нейната майка и законен представител С.Г.Д., ЕГН:********** и двете с адрес *** против П.В.К., ЕГН:**********,***,
за изменение на присъдена с Решение №55/29.04.2013г. по гр.д. №75/2013г. по
описа на РС - Оряхово издръжка, като се увеличи размера й от 100.00 лева на 250.00
лева месечно, считано от завеждане на делото – 28.08.2017г., ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска с падеж първо число на месеца, за
който се дължи издръжката, до настъпване на основания за нейното изменяване или
прекратяване.
В
исковата молба се твърди, че с Решение по гр.д. №104/2006г. по описа на РС -
Оряхово е прекратен сключеният между страните граждански брак, като
упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете П.П.К.,
са предоставени на майката, а бащата е осъден да заплаща ежемесечна издръжка в
размер на 40.00 лева месечно.Сочи се, че с Решение №55/29.04.2013г. по ГД
№75/2013г. по описа на РС – Оряхово, размерът на така присъдената издръжка бил
изменен, като е увеличен на 100.00 лева месечно.
Посочено
е, че от момента на увеличаване на издръжката до настоящия момент са изминали
повече от четири години, като през това време са се увеличили и разходите,
свързани с обучението на детето, както и разходите за храна, дрехи, ученически
пособия и други, предвид изменение на социално – икономическите условия и
инфлацията.
Ищецът сочи, че е
ученик в 10 – ти клас в Националната природо – математическа гимназия в
гр.София, живее в жилище под наем, за който заплаща по 300.00 лев месечно, като
отделно заплаща и разходите за вода и отопление.Посочено е още, че майката С.Г.Д.
работи и получава месечно трудово възнаграждение в размер на 460.00 лева и не е
в състояние да поеме изцяло тези разходи, а ответникът, че работи и получава
добри доходи, поради което следва да поеме своята част от увеличените разходи
по издръжката.
В подкрепа на иска са представени
писмени доказателства:служебна бележка №88/18.08.2017г. от „ Косаня „ ЕАД, със
седалище и адрес на управление гр.Мизия, обл.Враца, удостоверение за раждане, издадено въз основа
Акт за раждане №250/05.11.2001г. на Община Козлодуй, Решение №55/29.04.2013г.
по ГД №75/2013г. по описа на РС – Оряхово и договор за наем.
В срока за отговор по
чл.131 от ГПК, от ответника чрез процесуалния си представител – адв.Ц.К. *** е
постъпил писмен такъв.Ответникът счита, че подадената молба е правно допустима,
но частично неоснователна.В отговора се сочи, че ответникът редовно плаща
присъдената му с Решение №55/29.04.2013г. по ГД №75/2013г. по описа на РС –
Оряхово издръжка в размер на 100.00 лева, както и, че дава допълнителни
средства, с които допълнително подпомага финансово дъщеря си.Отразено е, че
ответникът също живее под наем, за който заплаща сума в размер на 600.00 лева
месечно, както и, че погасява потребителски кредит в размер на 11 000.00
лева.Твърди се, че съобразно възможностите си редовно отделя и допълнителни
средства, които предоставя на дъщеря си.Посочва се, че ответникът работи в
дружество „ ЕМКО „ ООД, гр.София и получава сравнително добро трудово
възнаграждение, но дружеството в което работи е поставено почти пред фалит с
оглед отнетия му лиценз за производство и износ на специална продукция.
В заключение е
посочено, че ответникът няма други доходи освен трудовото възнаграждение,
поради което би желал да договори едно справедливо увеличение на месечната
издръжка, като в тази връзка счита, че е възможно да бъде постигната спогодба.
Към отговора е
приложено удостоверение от „ Емко „ ООД, гр.София, удостоверение от „
Енергоремонт холдинг „ АД, гр.София, пълномощно и договор за правна защита и
съдействие, извлечение за показване на заем от 25.09.2017г., договор за наем на
недвижим имот.
В
първото съдебно заседание съдът е допуснал до разпит по искане на ищцовата
страна свидетелката Корнелия Христова Г..Същата сочи, че от години познава
както майката на П., така и ответника.Разказва, че П. учи в ПМГ – София, както
и, че в продължение на две години е живяла с ответника.Заявява, че през тези
две години майка й й е изпращала по 200.00 лева месечно плюс дреги вещи,
необходими за битова употреба.Твърди, че ответникът винаги е работел и е заемал
ръководна длъжност, като в момента работи във фирма „ Емко „ и живее в
гр.Монтана във ведомствен апартамент.Сочи, че в гр.София е живял в предходните
две години заедно с П., както и, че в гр.София има жилище, в което живее
жената, с която съжителства в момента.В заключение добавя, че към момента П.
живее в жилище, наето от нейната майка, заедно с друго дете от гр.Мизия,
разходите по което се заплащат от майка й.
В хода на устните
състезания законният представител на ищцовата страна пледира за цялостно
уважаване на иска.Посочва, че претендираното увеличение на дължимата от бащата
издръжка е обусловено от нарасналите нужди на детето, тъй като то не живее вече
при майка си, а учи в друго населено място под наем, необходими са средства за учебници,
транспорт, храна и дрехи.Счита се също така, че ответникът има възможност за
заплащане на по – голяма издръжка, тъй като същият получава заплата около
2500.00 лева.Сочи се, че ответникът няма други деца, които да издържа, че не
твърди, че трябва да издържа възрастни хора.По отношение на представените от
ответника доказателства, че поддържа апартамент в гр.София и че има заем,
счита, че тези обстоятелства нямат значение за определяне на размера на
издръжката.Претендира и направените по делото разноски в размер на 100.00 лева.
Процесуалният представител
на ответника не оспорва, че нуждите на детето са нараснали.Сочи, че е известно
на всички, че дружеството, в което ответникът работи се занимава със специална
дейност и с оглед обстоятелствата около отнемането на лиценза му, в същото най
– вероятно предстои съкращаане на персонал, липса на работа, липса на работна
заплата, поради което ответникът няма да получава за в бъдеще възнаграждението,
което е получавал до момента.В заключение счита, че една присъдена издръжка в
размер на 200.00 лева ще е справедлива, обективна и покриваща до известна
степен нуждите на детето в жилището, наето от бащата,въпреки, че през тази
учебна година е решило да живее в друго жилище.Сочи още, че по разумно е детето
да живее в жилището наето от бащата, като по този начин разходите за наем ще
бъдат използвани за други цели, както и, че децата трябва да се съобразяват с
възможностите на своите родители.
От събраният по делото доказателствен
материал, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На ***г. е родено детето П.П.К., видно
от Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане №250/05.11.2001г.
от Община Козлодуй ( л.4 ).
С Решение №55/29.04.2013г. по гр.д.№75/2013г.
по описа на РС - Оряхово, е бил е изменен размера на издръжката, определен с
Решение №23/18.05.2006г. по ГД №104/2006г. по описа на РС – Оряхово, платима от
П.В.К. на детето П.П.К., чрез неговата майка и законен представител С.Г.Д.,
като същият е увеличен от 40.00 лева на 100.00 лева месечно, считано от
19.02.2013г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до
настъпването на обстоятелства, налагащи изменяване или прекратяване на това
задължение.
От приложеното по делото удостоверение
с изх.№1321-5/20.09.2017г., издадено от Национална природо – математическа
гимнацзия „ Акад.Любомир Чакалов „ – гр.София, се установява, че детето П.К. е ученичка
в 10 – ти клас за учебната 2017/2018г. и е записана в книгата за подлежащите на
задължително обучение деца до 16 – годишна възраст на стр.174, №203.
От приложената по делото служебна
бележка от „ Косаня „ ЕАД – гр.Мизия, с изх.№88/18.08.2017г., се установява, че
С.Г.Д., работи в „ Косаня „ ЕАД по трудово правоотношение по безсрочен трудов
договор №648/05.11.2003г., на длъжност „ снабдител, доставчик „ и за последните
дванадесет месеца, е получила месечно трудово възнаграждение както следва – от
месец август 2016г. до месец август 2017г. - брутен доход в размер на 5539.06
лева, нетен доход в размер на 4359.62 лева.
С договор за наем от дата
17.08.2017г., сключен между Надя Методиева Цолова, в качеството й на наемодател
от една страна и С.Г.Д. и П.П.К. от друга, в качеството им на наематели,
наемодателят се е задължил да предостави на П.К. за временно и възмездно
ползване самостоятелна стая, с ползване на кухня и баня от апартамент, със
застроена площ 70.66 кв.м. в гр.София, ж.к. „ Красно село „, ул. „ Пирински
проход „ №5, ет.2, ап.7 срещу наемна цена в размер на 300.00 лева месечно.
От Удостоверение, издадено на
25.09.2017г. в гр.Монтана от „ Емко „
ЕООД, гр.София, се установява, че ответникът П.К., за месеците юли, август и
септември 2017г. е побучил брутен доход по ЗДДФЛ в размер на 6842.17 лева.
От представените писмени доказателства
от банка „ ДСК „ се установява, че ответникът е изтеглил заем в размер на
11000.00 лева, с договор от дата 20.05.2015г..
По делото е установено още, че с
договор за наем на недвижим имот от дата 01.08.2017г., сключен между Анастасия
Тодорова, в качеството й на наемодател и ответникът К., в качеството ме на
наемател, наемодателят е предоставил на наемателя за временно и възмездно
ползване апартамент в гр.София, в кв. „ Борово „, бл.220, вх.В, ет.4, ап.48
срещу месечен наем в размер на 600.00 лева.
От изготвения
социален доклад от Д ” СП ” – Оряхово е видно, че майката на детето и
ответникът са имали сключен граждански брак, от който имат родено едно дете – П..Сочи
се, че бракът им е бил прекратен през 2006г. по взаимно съгласие, с Решение
№23/18.05.2006г. на РС – Оряхово.Посочено е, че детето П. е на 15 години, като
от раждането си до момента то е отглеждано изцяло в семейна среда, както и, че
детето е физически и психически здраво, видимо възрастта му отговаря на
календарната, с добра лична хигиена, добър външен вид и с изградени умения за
самообслужване.сочи се още, че здравните потребности на детето са задоволени,
има личен лекар – д-р Диана Цветанова и наблюдаващ лекар – д-р Красимир
Лазаров, има всички имунизации и профилактични прегледи.Отразено е, че детето
има хронично заболяване – доказана алергия към домашен прах и плесен, като има
ЕР на ТЕЛК, определящо 50% ВСУ без ц.п. с диагноза – астма, като е на постоянна
лекарствена терапия.Посочено е още, че са задоволени образователните му
потребности, като през учебната 2017/2018г. е записана като редовна ученичка в
10 – ти клас.
Сочи се, че след развода им цялостните грижи
по отглеждането и възпитанието на детето били поети от нейната майка и съпругът
й – Светлин Геновски, като те се стараят да задоволят всички нужди и
потребности на детето и са му осигурили всички необходими условия за нормално
развитие и възпитание.Жилището в гр.Мизия, ул. „ Васил Левски „ №7 е собственост
на Светлин Геновски, представлява къща в много добро техническо състояние,
състояща се от кухня, спални помещения, детска стая, всички оборудвани с
необходимата битова техника и удобства за живеене.Хигиената в жилището е добра,
а отоплението е с локално парно.
Отразено е, че детето
П. е на възраст, която ме позволява да познава роднините и произхода си, има
изградени добри взаимоотношения с роднините си по майчина и бащина линия, и има
тяхната подкрепа.Поддържа добри взаимоотношения с връстници, съученици, съседи
и познати.Установено е, че детето се справя с усвояването на учебния материал,
има отличен успех, както и изградени умения за организиране на ежедневието си и
степенуване на задачи по приоритет.
От извършеното
социално проучване е установено, че е налице емоционална връзка между детето и
всеки от родителите му, като въпреки раздялата между тях, детето има доверие в
тях и разчита на помощта и подкрепата им.Изградените взаимоотношения и доверие
му дават необходимата сигурност и спокойствие.
Посочено е, че след
раздялата взаимоотношенията между двамата родители са добри, но поддържат
връзка помежду си единствено по повод детето.
Сочи се в заключение,
че Отдел „ Закрила на детето „ при ДСП – Оряхово е на мнение, че за детето се
полагат необходимите грижи от майката С.Д., която задоволява основните нужди и
потребности на детето от храна, облекло подслон, здравни грижи и образование, и
която му е подсигурила добри условия за развитието и възпитанието му.
Заключено е, че
предявеният иск е основателен, тъй като и двамата родители са длъжни да
осигурят издръжка на детето си, както и, че задоволяване на потребностите на
децата зависи от възрастта им, а относно размера на издръжката, преценката е
предоставена на съда.
От така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Размерът на издръжката се определя
според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на
лицето, което я дължи.Минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт
от размера на минималната работна заплата – т.е. към настоящия момент е 115.00
лева.Разпоредбата на чл.143, ал.2 от СК визира, че родителите дължат издръжка
на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си.Нормата на чл.150 от СК предвижда, че
при изменение на обстоятелствата, присъдената издръжка може да бъде изменена.За
да се уважи искът по чл.150 от СК, е необходимо да е налице трайно съществено
изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във
възможностите на задълженото лице.В случая е налице първото условие.
От доказателствата, събрани пред
настоящата инстанция, се установява преди всичко настъпила промяна в нуждите на
правоимащото лице – непълнолетната П..Касае се за ненавършило пълнолетие дете,
на почти 16 години, чиито потребности са се изменили осезаемо от момента на
определяне на размера на дължимата от бащата издръжка с влязло в сила Решение
№55/29.04.2013г. по ГД №75/2013г. по описа на РС - Оряхово, с което е бил
изменен размерът на присъдена издръжка от 40.00 лева на 100.00 лева.Към
предходното присъждане на издръжка в размер на 100.00 лева, детето е било на 11
години, а към настоящия момент е почти
на 16 години, когато са необходими повече разходи за обичайния живот на дете.През
изминалите повече от четири години, детето е израснало, навлязло е в пубертетна
възраст и е преминало на обучение в гр.София в Национална природо –
математическа гимнацзия „ Акад.Любомир Чакалов „ – гр.София, в резултат на
което се е увеличила не само необходимостта от средства за посрещане на
обикновените й потребности от храна, облекло, отопление, транспорт, медицински
грижи, но са нараснали и разходите, свързани с нейното образование – за учебни
помагала и пособия, учебници, извънкласни дейности, а едновременно с това се е
увеличила необходимостта и от средства за социален живот и развлечения,
необходими за пълноценното развитие на всяко дете в тази възраст.Необходими са и
средства за транспорт от и до града, в което се намира учебното заведение,
както и ежедневни средства за градски транспорт.Следва да се отбележи, че се
касае за наложителни разходи с траен характер, които занапред биха могли
единствено да достигнат по – висок ръст, не и да намалеят.Допълнителен фактор
за това е и изменението на икономическите условия в страната през последните
години, а именно повишаване на цените на стоките и услугите от първа
необходимост, както и увеличаване размера на минималната работна заплата.
От гореизложеното съдът счита, че с
израстването на детето са се увеличили разходите за задоволяване на негови
базисни, здравни, образователни и други потребности от една страна, а от друга
интересите и желанията му са се разширили.Следователно е налице трайно
съществено изменение на нуждите на детето по смисъла на чл.150 от СК.
Ответникът е родител в трудоспособна
възраст и следва да предоставя на детето си издръжка, осигуряваща му условия за
живот и развитие.Безусловният характер на издръжката на ненавършилите
пълнолетие деца, цели да им осигури такива битови условия и средства, които да
им гарантират нормален живот и развитие, каквито те биха имали, ако родителите
им живееха заедно.
Съдът, отчитайки в съвкупност нуждите
на непълнолетната П.К. и възможностите на двамата й родители, за които не се
установява да имат друго алиментно задължение, освен задължението за издръжка
на единственото си ненавършило пълнолетие дете, съдът счита, че адекватния
размер на общата парична месечна издръжка, която родителите са длъжни и
обективно могат да осигурят на дъщеря си, възлиза в размер на 500.00 лева.
При разпределянето на общия размер на
издръжката и след като взе предвид
възрастта на детето, доходите на родителите му и след като отчете факта, че
ответникът следва да заделя средства и за собствената си издръжка, съдът
намира, че задължението за издръжка между майката и бащата следва да се
разпредели по равно, т.е. към настоящия момент ответникът следва да заплаща 250.00
лева, а останалите нужди на детето следва да се поемат от майката, наред с
непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето, които грижи и
усилия, съгласно т.7 от ППВС №5/1970г., също следва да се вземат предвид при
определяне размера на издръжката, дължима от отглеждащия родител.
Съдът намира, че ответникът с оглед
доходите си може да заплаща на дъщеря си издръжка в размер на 250.00 лева
месечно, която сума намира за адекватна на възрастта и нуждите на детето,
стандарта на страната и възможностите на ответника, и намира, че за този размер
искът следва да се уважи изцяло.
Относто направените от ответната
страна възражения, съдът намира следните за неоснователни.На първо място
неоснователно е направеното възражение, че издръжка в размер над 200.00 лева би
създала затруднения за ответника.По делото се констатира, че ответникът има
едно ненавършило пълнолетие дете, същият е в работоспособна възраст, има
постоянни трудови доходи в значителен размер над минималната работна заплата и
няма други лица, които да е длъжен да издържа.От друга страна, безусловният
характер на издръжката цели на ненавършилите пълнолетие деца да се осигурят
съответните битови условия и средства, с които да им се гарантира нормален
живот и развитие, като е без значение дали определения размер на издръжката би
създало затруднение на дължащия я родител.
Също така фактът, че ответникът изплаща
заем от една страна и наем на жилище в гр.София от друга страна, са без
значение за спора, тъй като задължението му за заплащане на издръжка е
безусловно и има приоритет пред останалите задължения.Също така, след като
ответникът няма други деца, на които дължи издръжка, то не следва да се отчита
обстоятелството, че същият има ново семейство, доколкото то не включва лица от
кръга на тези по чл.141 от СК.
В тази връзка съдът следва да
отбележи, че кредитира показанията на разпитаната по делото свидетелка в частта
им, в която същата сочи, че ответникът в момента работи във фирма „ Емко „ в
гр.Монтана.Това нейно твърдение се подкрепя от представеното от самия него
удостоверение от работодателя си, от което е видно, че същото е издадено на
25.09.2017г. в гр.Монтана.
Без значение за определяне размера на
издръжката е и твърдението на процесуалния представител на ответника, че най –
вероятно в дружеството, в което последния работи предстои съкращаване на
персонала, липса на работа и работна заплата, както и, че ответникът за в
бъдеще няма да получава това възнаграждение, което е получавал до момента.В
случая се твърди за едно бъдещо събитие, което ако евентуално се случи, ще е
основание от негова страна да поиска намаляване на присъдената му издръжка.По
делото от една страна не са представени каквито и да е доказателства, че ще
настъпи подобна промяна и, че същата ще доведе до намаляване на трудовото му
възнаграждание, а от друга страна се касае за едно бъдещо несигурно събитие.
От гореизложеното може да се направи
извод, че първото и най – важно задължение на родителя е да се грижи по един
подобаващ начин за детето си, за да отрасне то здраво, да се образова и да има
добра житейска реализация.Установените по делото фактически положения, налагат
за настоящата инстанция категоричното становище, че доходът на бащата му
позволява да предостави на непълнолетната си дъщеря издръжка в размер на 250.00
лева месечно.
Предвид
разпоредбата на чл.72 от ЗЗД, издръжката следва да се присъди ведно със
законната лихва върху всяко просрочено задължение, считано от първия ден на
месеца следващ този, за който се дължи.
Предвид
императивната разпоредба на чл.242, ал.1 от ГПК, следва да се допусне
предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка.
На
основание разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден
да заплати на П.П.К., лично и със съгласието на нейната майка и законен
представител С.Г.Д. сумата от 100.00
лева / сто лева /, представляваща направените
от нейна страна разноски за адвокатско възнаграждение в хода на настоящото
производство, съразмерно с уважената част от иска.
На основание разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК, доколкото делото е решено в полза на лице, освободено от заплащане на
държавни такси, ответникът следва да заплати държавна такса и разноски,
съобразно уважения размер на издръжката в общ размер на 216.00 лева / двеста и шестнадесет лева / - четири на сто
върху присъденото увеличение на издръжката за периода на тригодишните платежи.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ
на основание чл.150 от СК размера на издръжката, определена с Решение №55 от 29.04.2013г.
по гр.дело №75/2013г. по описа на РС - Оряхово и платима от П.В.К., ЕГН:**********,*** на детето П.П.К., ЕГН:********** и със
съгласието на нейната майка и законен представител С.Г.Д., ЕГН:********** и двете
с постоянен адрес ***, като я увеличава от 100.00 лева / сто лева / на 250.00 лева / двеста и петдесет лева /
месечно, като
ОСЪЖДА П.В.К., ЕГН:**********,***
да заплаща на детето си П.П.К., ЕГН:********** и със съгласието на нейната
майка и законен представител С.Г.Д., ЕГН:********** и двете с постоянен адрес ***,
месечна издръжка в размер на 250.00 лева
/ двеста и петдесет лева /, считано от 28.08.2017г. – датата на завеждане на
исковата молба, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до
настъпването на обстоятелства, налагащи изменяване или прекратяване на това
задължение.
ПОСТАНОВЯВА
предварително
изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА П.В.К., ЕГН:**********,***
да заплати по сметка на РС - Оряхово сумата в размер на 216.00 лева / двеста и
шестнадесет лева /, представляваща държавна такса 4% върху тригодишните платежи
върху увеличения размер на издръжката, ведно със законната лихва върху държавни
вземания, считано от влизане на решението в сила до окончателното изплащане на
сумата и
05.00 лева / пет лева / държавна такса в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
ОСЪЖДА П.В.К., ЕГН:**********,***
да заплати на П.П.К., ЕГН:********** и със съгласието на нейната майка и
законен представител С.Г.Д., ЕГН:********** и двете с постоянен адрес *** сумата
от 100.00 лева / сто лева / - направени разноски за тази инстанция - адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи
на обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок считано от 02.11.2017г..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: