№182
гр. Враца, 08.05.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, трети състав, в публично
заседание на 12.04.2018г.,
през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
АДМ. СЪДИЯ:
СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА и в присъствието на прокурора ВЕСЕЛИН
ВЪТОВ като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА адм. дело № 854 по описа на АдмС – Враца за 2017г.,
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по чл.284 от ЗИНЗС
вр.чл. 203 от Административно-процесуалния кодекс.
Образувано е въз основа на искова молба на Я.Б.Я. ***
против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ “ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА” СОФИЯ за присъждане на
обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в размер на 8000лв., произтичащи от бездействие от страна на администрацията
на Затвора Враца да изпълни вменени й по закон задължения. Твърди се, че в мястото,
където е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ – ЗООТ „Керамична
фабрика“ към Затвора Враца, не са осигурени изискуемите по закон битови
условия за пребиваващите в него, тъй
като помещенията не са ремонтирани от години, има мишки, бълхи и хлебарки,
няма течаща вода и санитарен възел,
като нощем няма и достъп до такива, а
физиологичните си нужди пребиваващите
осъществяват в кофи, пият вода от пластмасови бутилки, банята е
недостатъчна за удовлетворяване хигиенните потребности на затворниците, отоплението в спалните помещения
не е достатъчно. Претенцията обхваща периода от 30.06.2017г. до 10.11.2017г.,
като се твърди, че вследствие неизпълнение на посочените по-горе задължения на
администрацията ищецът е бил унизен в смисъла, посочен в чл.3 от ЗИНЗС и чл.3
от ЕКПЧ и е било уронено неговото човешко достойнство. Претендира се
заплащането на законната лихва
върху сумата за обезщетение,
начиная от датата на предявяване на иска
до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.
Процесуалният представител на ответника * Р.Л. в
писмен отговор и в писмено становище
оспорва иска изцяло. Заявява се, че
ищецът не е представил доказателства,
подкрепящи твърденията му, поради което същият
като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли. При евентуално
отхвърляне на иска се претендира
заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Участващият
в делото прокурор дава заключение за частична основателност на исковата
претенция, по отношение на неосигурения
достъп до течаща вода и санитарен възел, като в останалата си част
същата се явява недоказана.
Административният
съд, анализирайки събраните по делото
писмени и гласни доказателства
и като се запозна с доводите и съображенията
на страните , намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От представената от ответника
Справка, изготвена от ИСДВР П.Н. от Затвора Враца е видно, че ищецът е
пребивавал в ЗООТ „Керамична фабрика“ в периода 14.07.2017г. – 10.11.2017г.,
като в периода 30.06.2017г. – 14.07.2017г. е бил в Затвора Враца, за
изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ със срок от 5 месеца. В същата
Справка се сочи, че ищецът е бил настанен по време на пребиваване в общежитието
в спално помещение № 22, заедно с още четирима лишени от свобода, при спазване
на изискването за осигуряване на жилищна площ от 4кв.м за всеки един от тях,
като не е правил оплаквания и искане да бъде преместен в друго помещение. Дава
се информация, че в помещенията няма обособени санитарни възли и няма течаща
вода, като през нощта лишените от свобода изобщо нямат достъп до такива, а в
светлата част от денонощието това е
осигурено. От същата Справка става ясно, че
отоплението в помещенията е на
твърдо гориво /дърва и въглища/, като се подсигуряват достатъчни количества за
поддържане на нормална температура.В Справката се заявява също, че на спалните
помещения се правят освежителни ремонти, има прозорци, чрез които се
осигурява светлина и проветряване,
същите редовно се обезпаразитяват. По делото са разпитани двама свидетели,
които са изтърпявали наказание „лишаване от свобода“ заедно с ищеца в ЗООТ,
като свидетелят Н. е бил с него в една
килия, а свидетелят Д. е пребивавал на
другия етаж. Двамата свидетели установяват, че тоалетната не е оборудвана с
достатъчно клетки, същите нямат врати и
всички се виждат, което създава неудобство, душовете в банята са недостатъчни и
не винаги има топла вода, като се дава възможност за къпане два пъти седмично.
Свидетелят Н. заявява, че прозорците на спалното помещение не се отваряли,
поради което през деня проветрявали през вратата, а когато същата се заключвала
нощем, не можели изобщо да проветрят. Нощем пред вратата на помещението слагали
кофи, в които пребиваващите в това помещение удовлетворявали физиологичните си
нужди, като ищецът се въздържал да прави това, защото се притеснявал, поради
което получавал болки в корема. Тези свидетели твърдят, че предоставеното им твърдо гориво било
недостатъчно, поради което на ищеца му било студено
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна, че
предявеният иск е допустим, тъй
като е предявен от лице,
което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди от незаконосъобразни
бездействия на администрацията на Затвора Враца. Съдът намира, че ответникът е пасивно
легитимиран да отговаря по предявения иск, тъй като макар и второстепенен
разпоредител с бюджетни средства, той е самостоятелно юридическо лице, което
осъществява пряко ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване
от свобода, т.е. той е ЮЛ, представлявано от органа, от чиито бездействия се твърди, че са произлезли вредите.
По силата на разпоредбата на чл.284 от ЗИНЗС
държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под
стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 от закона. В ал.1 на
тази норма е посочено, че лишените от свобода и задържаните под стража не могат
да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, а в ал.2 е доразвито понятието за нарушение по смисъла на първата алинея с посочване на конкретни
хипотези, част от които са недостатъчна жилищна площ, отопление, проветряване,
както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват
човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или
малоценност. С разпоредбата на чл.284 ал.5 от ЗИНЗС законодателят е предвидил,
че в случаите на нарушение на чл.3 ал.1 от закона настъпването на неимуществени
вреди се предполага до доказване на противното, поради което е необходимо само
да се докаже незаконосъобразно бездействие, произтичащо от предвидено в нормативен
акт задължение и това бездействие да е осъществено от административен орган в
това му качество. Съдът намира, че тези кумулативно дадени предпоставки са
доказани по отношение на претенцията на ищеца.
Задължението на административния орган в лицето на администрацията на
ЗООТ “Керамична фабрика” към Затвора Враца да осигури при изпълнение на
наказанието лишаване от свобода на лишения от свобода подходящи битови условия
произтича от разпоредбите на чл.20 и чл.21 от ППЗИНЗС, публ.ДВ бр.9 от
02.02.2010г., в сила от 01.02.2010г.,изм. бр.14/10.02.2017г., т.е. действащи в
периода, в който се твърди, че са претърпени неимуществените вреди от ищеца.
Доказано беше в производството по делото, че помещението, в което е настанен
ищецът, не е имало постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода,
отоплявано е било неподходящо, не са осигурени адекватни условия за
осъществяване на хигиенните потребности на същия, липсвало е пълноценно
проветряване. За да приеме за доказани тези факти, съдът се основава не само на показанията на разпитаните свидетели, но и
на установеното в публикувания Доклад на Националния
превантивен механизъм към Омбудсмана на РБ за проверките в Общежитие от открит тип „Керамична фабрика“
към Затвора Враца за 2017г., в
който се подчертава, че „това
общежитие от открит тип е с най-лоши условия в Република България, въпреки
изразените добри намерения от 2009г. насам за подобряването им. Те може да
бъдат оценени само като нечовешки и унизителни, независимо че общежитието е от
открит тип, същото не подлежи на реконструкция, поради което се поддържа
неизпълнената препоръка от 2012г. за преместване или закриване на общежитието“. Неоснователното
неизпълнение на задължението на
администрацията на Затвора Враца, част от структурата на който е и ЗООТ „Керамична фабрика”,
да осигури адекватни битови условия за лишените от свобода по време на
изтърпяване на наказанието им, представлява бездействие на административните
органи и последица от него са породените неприятни асоциации у ищеца. Нарушени
са правата му не само съобразно българското законодателство, но и според ЕКЗПЧОС, според която конвенция никой не може да бъде
подложен на изтезания или нечовешко и унизително отношение повече, отколкото е
необходимо за ограничаване на правата му при изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода. Страданията и трудностите, които търпи ищецът, надвишават
неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането и излизат извън прага на
строгост по чл.3 от Конвенцията. Претенцията му следва да бъде уважена, но с
оглед времето, през което са търпени негативните последици – около четири месеца /съгласно посоченото в Справката/ и че не е настъпило трайно увреждане на
физическото и психическото състояние на ищеца, както и че не се доказа
съществуването на паразити в спалното помещение, а времето, през което същото
се е отоплявало, е около месец, съдът намира, че за обезщетяването на вредите следва
да бъде присъдена сумата от 500 /петстотин/ лв.,върху която следва да се
начисли и законната лихва от датата на предявяване на иска 15.12.2017г. до окончателното изплащане на сумата. В
останалата част до пълния й размер претенцията следва да се отхвърли.
При този изход на спора и при своевременно направено искане, на ищеца
следва да се присъдят и деловодни разноски по компенсация в размер на 50
/петдесет/лв.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 284 от ЗИНЗС съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ ”ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА”
СОФИЯ ДА ЗАПЛАТИ на Я. Б.Я. *** сумата от 500
/петстотин/лв., представляващи
обезщетение за претърпени от него
неимуществени вреди в периода 14.07.2017г. – 10.11.2017г., вследствие
неосигурени адекватни условия в ЗООТ“Керамична
фабрика“ към Затвора Враца, заедно със законната лихва върху тази сума, начиная
от 15.12.2017г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния му размер и за периода 30.06.2017г. – 14.07.2017г.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
”ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА” СОФИЯ ДА
ЗАПЛАТИ на Я.Б.Я. *** сумата 50/петдесет/ лв. разноски по делото по компенсация.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на
които на основание чл.138 АПК да се изпрати препис от същото.
АДМ. СЪДИЯ: