РЕШЕНИЕ
№ 271
гр. Пловдив, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно търговско дело №
20255001000360 по описа за 2025 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 10/9.04.2025 г., постановено по т.д. № 76/2024
г. на ОС-Кърджали, в неговите части, с които е осъдена „ЗК Лев инс“АД-
гр.София да заплати по искова претенция с правно основание чл.432,ал.1 във
вр. с чл. 380 от КЗ, вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 429,ал.3 от КЗ, вр. с чл.86 от ЗЗД на
Б. М. Д. сумата в размер на 60 000 лв.и на М. М. М. сумата в размер на 60 000
лв., съставляващи обезщетение за причиненинеимуществени вреди – болки и
страдания и влошено емоционално състояния на всяка от тях от настъпилото
на 4.04.2021 г. ПТП с причинена смърт на брат им С.М.Н., ведно със законна
лихва върху главниците, считано от 3.09.2021 г. до окончателното им
изплащане, отхвърлени са исковите претенции в останалата им част до
размера от по 90 000 лв. за всяка от ищците, осъдена е „ЗК Лев инс“АД-
гр.София да заплати на основание чл.38,ал.2 във вр. с ал.1,т.2 от ЗА на адвокат
Я. М. С. сумата в размер на 10 000 лв., съставляваща адвокатско
възнаграждение, съразмерно на уважената част на исковата претенция,
осъдена е „ЗК Лев инс“АД-гр.София да заплати по сметка на ОС-Кърджали
1
сумата в размер на 4 800 лв., съставляваща дължима ДТ, както и сумата в
размер на 497,64 лв., съставляваща направени за производството разноски от
бюджетните средства на съда, осъдени са Б. М. Д. и М. М. М. да заплатят на
„ЗК Лев инс“АД-гр.София сумата в размер на 536 лв., съставляваща разноски
в производството, съразмерно на отхвърлената част на исковата им претенция.
Жалбоподателките Б. М. Д. и М. М. М. молят решението да бъде
отменено като неправилно в обжалваната негова част, с която предявените от
всяка от тях против ответното застрахователно дружество искове са
отхвърлени за размер над 60 000 лв. до 90 000 лв., ведно със законната лихва
върху тази разлика от 30 000 лв. и ведно с разноски, като бъде присъдена на
всяка от тях още сума 30 000 лв. ведно с лихви и разноски, по съображения,
изложени във въззивната жалба, подадена на 28.04.2025 г. с вх. № 1919. Като
ищци в производството пред окръжния съд предявяват с искова молба от
25.10.2024 г. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
432,ал.1 от КЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника „Застрахователна
компания Лев инс“АД-гр.София да заплати на всяка от тях сумата 100 000 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени от всяка от тях
неимуществени вреди за понесени душевни болки и страдания вследствие на
смъртта на техния брат С.М.Н., настъпила при и в резултат на ПТП на
4.04.2021 г. по вина на водача М.А.М. при управлението от него на лек
автомобил марка „Фолксваген Мултиван“ с рег. №********, застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно
дружество, което обезщетение се претендира от ищците като увредени лица,
спрямо които застрахованият е отговорен, пряко от застрахователя, ведно със
законната лихва върху сумата от 3.09.2021 г. Молят да бъде отхвърлена като
неоснователна въззивната жалба, подадена от „Застрахователнкомпания Лев
инс“АД-гр.София, по съображения, изложени в отговор от 2.07.2025 г. с вх. №
3170. Претендират за присъждане на разноски.
Жалбоподателят „Застрахователна компания Лев инс“АД-гр.София
моли решението да бъде отменено като неправилно в обжалваната негова
част, с които исковете, предявени от Б. М. Д. и от М. М. М. против
дружеството са уважени за размера 60 000 лв. за всяка от тях ведно със
законна лихва върху сумата от 3.09.2021 г., както и в частта му за разноските,
по съображения, изложени в жалбата от 7.05.2025 г. с вх. № 2083, и да бъдат
2
отхвърлени исковете за присъждане на обезщетенията за размера от по 60 000
лв. за всяка от двете ищци ведно с лихви и разноски. Като ответник в
производството пред окръжния съд оспорва исковете като неоснователни.
Моли да бъде отхвърлена като неоснователна въззивната жалба, подадена от
ищците Б. М. Д. и М. М. М.. Претендира за присъждане на разноски.
Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на
обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка
с оплакванията и исканията на жалбоподателите, прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено
следното:
Безспорно е между страните, че на 4.04.2021 г. е настъпило ПТП, при
което е загинал братът на ищците С.М.Н.. Безспорно е, видно е и от
приложеното НОХД № 222/2021 г. на ОС-Кърджали, че с влязла в сила на
22.12.2021 г. присъда № 6/6.12.2021 г. по това НОХД е признат подсъдимият
М.А.М. за виновен в това, че на 4.04.2021 г. в гр.********* при управление на
МПС лек автомобил „Фолксваген Мултиван“ с рег. №******** е нарушил
правилата за движение и по непредпазливост е причинил смъртта на С.М.Н.,
като му е наложено наказание по НК. Безспорно е и наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „ГО“ за виновния водач при
ответното дружество.
Твърденията на двете ищци, заявени в исковата молба, са, че в резултат
на смъртта на своя брат всяка от тях е претърпяла душевни болки и страдания
и влошено емоционално състояние, поради което претендират от ответника
като застраховател за риска „Гражданска отговорност“ на виновния за ПТП
водач да заплати обезщетение в размер на по 100 000 лв. на всяка от тях за
претърпените неимуществени вреди. Твърдят, че са изпаднали в стрес,
настъпила трагедия в тяхното семейство, започнали да употребяват
успокоителни лекарства, връзката им била с много силна обич, морална
подкрепа, духовна и емоционална близост, които се отличавали от
обичайните. Твърдят, че освен силната привързаност брат им се грижел за тях
и ги подкрепял колкото и с каквото може. Ищцата Б. М. твърди, че е
диагностицирана с туморна формация и е освидетелствана с експертно
решение на ТЕЛК за 80% трудова неработоспособност пожизнено, като след
като тя се развела брат й С. започнал да се грижи още повече за нея и тя за
3
него и така се сближили повече от обичайното, брат й се грижел да нея
непрекъснато и особено след диагностицирането й като онкоболна и след
развода й. Ищцата М. М. твърди, че страда от глухота, което също увеличило
грижите от брат й към нея, като особено се засилила връзката и близостта
между тях след смъртта на съпруга й. Твърдят, че те двете също се грижели за
него, като непрекъснато се редували през ден да му готвят и да чистят.
Твърдят, че между тях и починалия имало много силна, трайна и дълбока
емоционална връзка, отличаваща се с особена близост в сравнение с
обичайната връзка между брат и сестри, което е характерно за техния бит и
семейство и тази близост между тримата съществува откакто са родени.
Твърдят, че всяка от тях двете се грижела за него с каквото може и той също.
Твърдят, че загубата за тях е огромна, тъй като загубили най-обичания и
близък за тях човек, били изключително силно привързани един към друг,
повече от обичайната близост между брат и сестри, тъй като брат им бил
ерген и реално те се грижели за него и те били неговото семейство. Твърдят,
че всеки ден се редували да му готвят и да го гледат при обичайните
ежедневни нужди като пране, хранене и всичко, от което имал нужда. Твърдят,
че болката и страданията за тях са изключително големи и ще се усещат до
край на живота им, тъй като загубили най-близкия си и обичан човек.
Твърдят, че между тях и починалия техен брат е създадена трайна и дълбока
емоционална връзка, тъй като израснали заедно и живеели в един общ дом и
тъй като той бил ерген те двете му били най-близките хора в живота и
неговото семейство. Ищцата Б. Д. твърди, че друг основополагащ факт за
особената близост между нея и починалия е, че след развода й нейният брат
заместил мъжката фигура в дома й, а онкологичното заболяване, с което била
диагностицирана, допълнително завишило грижите му към нея, като освен
сестра й М. брат й С. бил единственият й близък роднина, който бил до нея до
края на живота му. Ищцата М. М. твърди, че е вдовица, почти глуха, което е
причина с брат й С. да бъдат особено близки и той да й помага. Ищците
заявяват, че от смъртта на брат им търпят продължителни болки и страдания и
влошено емоционално състояние, които ще търпят до края на живота си.
Претендират, че справедливият размер на дължимото от застрахователя
обезщетение е в размер на по 150 000 лв. за всяка от тях двете, които суми
дори и да бъде доказано наличие на съпричиняване от страна на брат им
следва да бъдат редуцирани с не повече от 1/3 до размера от по 100 000 лв. за
4
всяка от тях. Затова заявяват искане да бъде осъден ответникът да заплати на
всяка от тях обезпечение в размер на по 100 000 лв., ведно със законната лихва
от датата на уведомява на застрахователя за настъпило събитие по реда на чл.
429,ал.3 от КЗ – 3.09.2021 г.
Ответникът „Застрахователна компания Лев инс“АД-гр.София с
отговора на исковата молба, подаден на 21.11.2024 г., оспорва исковете.
Твърди, че ищците нямат основание да претендират за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, тъй като от заявените твърдения не се
установява възникнала особена близост с пострадалия, оправдаваща
получаване на обезщетение, като не се твърди ищците да нямат близки
(дъщеря, син и пр.) или поради житейски обстоятелства да са имали
отношения на особена близост, които да обосновават житейска връзка,
различна от обичайната между брат и сестра. Освен това възразява за наличие
на съпричиняване от починалия Н. за причиняването на ПТП и настъпилия за
него вредоносен резултат, тъй като той е нарушил посочени правила за
движение по ЗДвП. Оспорва претенциите и по размер като завишени, както и
се позовава на ограничението по §96,ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ (обн.ДВ,
бр.101/2018 г.) относно лицата по чл.493а,ал.4 от КЗ (до 5 000 лв.). Оспорва и
акцесорните искове за присъждане на лихви с оглед твърдяната
неоснователност на претенциите за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди.
С допълнителната искова молба ищците заявяват, че в исковата молба са
посочили особената си близост между всяка от тях и починалия техен брат,
която се отличава със създадената в резултат на това трайна и дълбока
емоционална връзка, която надвишава обичайната такава. Заявяват, че
наличието на близки родственици по права линия не е основание за липса на
особена близост и дълбока емоционална връзка между тях и починалия.
Заявено е, че в случая не се касае за родствена линия по съребрена линия,
между брат и сестри, а за пряко наследяване, като те двете се явяват преки
наследници по закон на починалия техен брат и негово семейство, тъй като
той не се е женил и е нямал свое семейство. Твърдят, че по тази причина
всички житейски неща правели заедно, тъй като ежедневно били заедно с
него, споделяли и хубавите, и лошите моменти в живота си, помагали си и се
обичали. Твърдят, че това обуславя именно въведеното в този смисъл в ТР №
5
1/2016 г. от 21.06.2018 г. по тълк.д. № 1/2016 г. на ВКС, ОСНГТК понятие
„трайна и дълбока емоционална връзка“ с починалия. Оспорено е като
неоснователно възражението за съпричиняване от починалия на ПТП, като се
твърди, че той няма принос за настъпване на вредоносния резултат, а ако е
налице такъв, то той не следва да бъде определен на повече от 1/3. Оспорва се
и възражението на ответника за недължимост на лихви.
С подадения от ответника отговор на допълнителната искова молба се
поддържат заявените с отговора на исковата молба оспорвания и възражения.
С обжалваното решение окръжният съд приема за доказани факта на
настъпване на 4.04.2021 г. на процесното ПТП, на механизма, авторството и
виновността за осъществяването му от водача на застрахования при ответното
дружество лек автомобил, в резултат на което е настъпила смъртта на С. Н..
При преценката дали ищците са лица, които са материално легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от непозволеното увреждане,
окръжният съд установява, че двете ищци са единствените родственици,
наследници по закон на починалия Н., който не е имал свое семейство, не е
бил женен и не се установява да е живял с някого на семейни начала, както и
да има свои възходящи и/или низходящи. Съдът посочва, че според
свидетелите негово семейство си останали двете му сестри и майка му, а след
нейната смърт само сестрите му. Съдът приема, че ищцата Б. е била разведена
от повече от 10-12 години и нямала от брака си деца, била диагностицирана с
туморна формация – рак на гърдата, с 80% трайно намалена
работоспособност, а ищцата М. била вдовица от около 20 години, имала двама
сина, от които единият живеел във Великобритания, била зле със слуха,
чувала тежко, като и от приложените по делото писмени доказателства се
установява, че и двете сестри са определени като хора с увреждания. Съдът
приема, че грижата на всеки от тях – на сестрите към брат им и на брат им към
всяка от сестрите, била абсолютно необходима и всекидневна. Съдът посочва,
че според свидетелите Д. и К. техните взаимоотношения надхвърляли по
съдържание обикновената връзка между брат и сестра, защото те взаимно си
били и основна опора, и надеждна защита, и дължима с оглед проблемите на
всеки от тях взаимопомощ, като тяхната връзка се характеризирала именно с
обстоятелството, че те са си били незаменими един за друг. Затова съдът
приема за доказан в производството факта на съществуване на трайна и
6
дълбока емоционална връзка между ищците-сестри и техния починал брат,
като всеки от тримата нямал свое собствено семейство, тъй като изобщо не
бил създал такова (починалият) или същото било прекратено от дълги години
с развод (около 10-12 години за първата ищца), или било прекратено от дълги
години със смърт на съпруг (около 20 години за втората ищца). Затова съдът
намира и че са настъпили в резултат на смъртта на единия от тях-братът С. за
останалите две сестри морални болки и страдания. Съдът преценява, че
внезапната му смърт се е отразила негативно на всяка от ищците и всяка от
тях тежко е понесла загубата на опората си – брат, тъгували, станали по-тъжни
и затворени. Съдът намира, че от значение в казуса е и възрастта на ищците –
първата на 76 години, а втората на 70 години, на която възраст загубата на
близък човек и опора в грижите се отразява особено тежко. Съдът приема за
неоснователно направеното от ответника възражение, че прилошима към
датата на процесното ПТП е разпоредбата на §96,ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ (ДВ,
бр.101/2018 г., в сила от 7.12.2018 г.) във вр. с чл.493а,ал.4 от КЗ относно
определяне размер на обезщетението в размер до 5 000 лв. При определянето
на размера на обезщетенията за всяка от двете ищци съдът съобразява, че
внезапната смърт на големия им брат се е отразила негативно на всяка от
ищците и всяка от тях тежко е понесла същата, защото той е бил за всяка от
тях и стабилна опора, и надеждна защита, наложителна с оглед
здравословните им проблеми и съпричастност. Съдът преценява, че
интензитетът на причинените от ненавременната му смърт на ищците болки и
страдания се обуславя в производството и от възрастта им, и от факта на
незаменимост на брата, който като нямащ свое семейство и деца давал своите
грижи на единствените си роднини (те и наследници по закон), на всяка от
сестрите си. Съдът съобразява и изтеклия повече от 4 години период от време
от трагичното събитие, през който според свидетелите мъката на ищците не
отминала, а се задълбочава, и приема, че обезщетенията следва да се
определят в размер на по 100 000 лв. за всяка от ищците. Съдът приема, че в
случая е основателно възражението на застрахователното дружество за
съпричиняване от починалия на вредоносния резултат, определя неговия
принос в размер на 40% и уважава претенциите за размер от по 60 000 лв. за
всяка от ищците, ведно със законната лихва от датата на уведомяването на
ответника 3.09.2021 г., съответно, ги отхвърля за разликата над 60 000 лв. до
претендирания размер от по 100 000 лв.
7
С подадената въззивна жалба двете жалбоподателки-ищци твърдят, че
окръжният съд е определил занижен размер на обезщетенията, който не
кореспондира с реалния обем на вредите. Посочено е, че в исковата молба те
са заявили, че считат за справедлив размер на обезщетенията такъв от по
150 000 лв., които суми при евентуално доказано наличие на съпричиняване
от страна на брат им С. Н. следва да бъдат редуцирани с не повече от 1/3 до
размера от по 100 000 лв. за всяка от тях, именно поради което исковите
претенции в петитума на исковата молба са в размер на по 100 000 лв. за всяка
от ищците. Заявено е, че дори и да се приеме наличие на съпричиняване от
страна на пострадалия пешеходец С. Н. в определения от съда размер 40%, то
справедливо обезщетение се явява такова в размер от по 150 000 лв. за всяка от
ищците, което означава, че следва да бъде присъдено обезщетение от по
90 000 лв. за всяка от ищците. Твърди се, че присъденият размер на
обезщетение не кореспондира с принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД и
реалния обем на неимуществени вреди. Твърди се, че трайната съдебна
практика при подобни случаи е за значително по-висок размер на
определените обезщетения. Затова молят решението на окръжния съд да бъде
отменено в обжалваните негови части, като на всяка от тях бъде присъдено
обезщетение в размера над 60 000 лв. до 90 000 лв., ведно със законна лихва.
От ответника по тази въззивна жалба „Застрахователна компания Лев
инс“АД-гр.София не е подаден писмен отговор. Становище за нейната
неоснователност е заявено в откритото съдебно заседание на апелативния съд
на 24.09.2025 г.
С подадената от „Застрахователна компания Лев инс“АД-гр.София
въззивна жалба се твърди, че присъдените суми за обезщетения на ищците в
размер на по 60 000 лв. за всяка от тях са недължими предвид установените по
делото факти, въз основа на които следва извършването на преценка за
наличие на обстоятелства като обсъжданите в ТР № 1/2016 г. по тълк.д. №
1/2016 г. на ВКС, ОСНГТК, които са от значение за формиране на извод
относно основателността на претенциите. Твърди се и че определеното в полза
на ищците обезщетение е недължимо и като присъдено над лимита, определен
нормативно относно претенциите за изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, заявени от лица от разширения родствен кръг на
пострадал от ПТП. Посочва се, че от свидетелските показания на разпитаните
8
по делото свидетели Д. Д. и В. К. се установява, че пострадалият е живял в
отделно домакинство от своите сестри, заедно със своята майка до смъртта й
около 5 години преди ПТП, което показва, че приживе майката е била
основната фигура в съвместното домакинство, а не братът и сестрите, което
ограничава възможността за особена близост в отношенията между тях.
Посочва се, че е установено още и че ищцата Б. Д. е била омъжена и се е
раздела около 10 години преди ПТП, което показва, че през по-голямата част
от живота си тя е била ангажирана със собственото си семейство и лични
дела, което допълнително намалява вероятността за поддържането на особено
интензивни и изключителни отношения с брат й. Посочва се, че по отношение
на ищцата М. М. се установява, че тя е вдовица от около 20 години, но има
двама сина и към настоящия момент живее в едно домакинство с единия си
син, а другият живее в Англия, но обезпечава майка си финансово, което
показва, че основната й житейска опора са нейните деца, а не брат й, което е
естествено в семейните взаимоотношения, като освен това нейният син не
само се грижи за нея, но и помага на своята леля Б. Д., което допълнително
показва, че основната подкрепа идва от наследниците, а не от починалия брат.
Заявено е, че съгласно показанията на свидетелката К. ищците и техния брат
са имали нормални отношения, каквито обичайно съществуват между братя и
сестри. Твърди се, че липсват доказателства за наличие на особена
емоционална или финансова зависимост между тях, както и за някаква
извънредна близост, която да ги отличава от типичните семейни
взаимоотношения. Твърди се, че според показанията ищците са имали
собствени ангажименти и житейски приоритети, а не са били в постоянен
контакт или взаимозависимост с починалия, те са имали свои семейства и са
се справяли с ежедневието си независимо един от друг, което подкрепя извода,
че между тях не е съществувала особена изключителност в отношенията,
която да налага различно третиране на тяхната загуба. Твърди се, че е
установено, че именно синът на ищцата М. полага грижи за своята майка и
помага в ежедневието, както и на своята леля Б. Д., което потвърждава, че
семейната структура е била организирана по начин, който не включва
починалия брат като основна фигура в живота на ищците, неговата роля не е
била доминираща в тяхното ежедневие, а отношенията им са били в рамките
на обичайните родствени връзки, без особена степен на емоционална или
житейска зависимост. Заявено е, че с това се изчерпват данните относно
9
съдържанието на връзката между пострадалия и ищците, като изложените
обстоятелства не определят същата като особена по смисъла на посочената
тълкувателна практика, нито сравнимост на връзката с най-близките на
пострадалия. Посочено е, че нито се твърди, нито се установява някоя от
ищците да страда от заболяване, поради което да е била зависима
изключително от грижите на починалия и след смъртта му да няма кой да
полага грижи за нея, в каквато хипотеза е обосновано да се допусне предвид
мотивите на тълкувателното решение, че са налице оправдани очаквания за в
бъдеще за полагане на грижа, помощ, емоционална подкрепа с оглед на
особения характер на тези обстоятелства. Заявено е, че съществуването на
добри отношения в бита, без изявени конфликти, носенето на подаръци,
включително под формата на хранителни продукти, които не са елемент от
ежедневното меню, не обосновава изключителност на отношенията такава, че
сестрата на пострадалия да получи обезщетения наред с лицата от най-
близкия родствен кръг. Заявено е, че не се установяват и друга група
обстоятелства, от които да е възможен обоснован извод за наличие на особени
обстоятелства, които да определят връзката в отклика от обичайните добри
отношения между брат и сестра, например, пострадалият и някои от ищците
да не са имали други родственици, поради което между тях да е съществувала
връзка, сравнима с родствената връзка между пострадалия и неговите най-
близки, от която, поради естеството й, произтичащо от този факт, е логично да
се предполага, че тези лица търпят пряко, непосредствено и за продължителен
период от време значителни по степен морални болки и страдания. Заявено е,
че нито някоя от ищците е издържала пострадалия, нито той – някоя от тях,
нито са полагали един спрямо друг грижа в ежедневието поради особени
житейски обстоятелства или личностни качества, включително поради липса
на данни за такава необходимост, но и поради собствените семейни отношения
на всеки от тях, и които особени отношения да са били прекъснати поради
събитието. Твърди се, че не е установено по делото наличие на особени
обстоятелства, които да определят връзката между пострадалия и ищците като
сравнима с тази, която е с лицата от най-близкия родствен кръг и която връзка
да е от естество, предполагащо оправдани очаквания за взаимна грижа и
помощ, за емоционална подкрепа и насетне. Твърди се, че направените от
окръжния съд правни изводи не са обосновани с мотиви поради какви
съображения и при какво вложено в съдържание описаните от свидетелите
10
отношения са приети да са такива, надхвърлящи житейски обичайната
емоционална връзка между такива родственици. Твърди се, че решението на
окръжният съд е постановено в нарушение на нормата на §96,ал.1 от ПЗР на
ЗИДКЗ (обн.ДВ, бр.101/2018 г.), в сила от 7.12.2018 г., която определя лимит
по претенциите на лицата по чл.493а,ал.2 от ТЗ от 5 000 лв. и при условие на
установяване на особени обстоятелства по смисъла на ТР № 1/2016 г. от
21.06.2028 г. на ВКС, ОСНГТК. Твърди се и че окръжният съд неправилно е
определил процент на съпричиняване в занижен размер по изложени
съображения, като според жалбоподателя пострадалият пешеходец е създал
предпоставките за настъпване на ПТП и е станал в равна степен на
поведението на водача причина за осъществяването му.
С отговора на тази въззивна жалба от ищците Б. Д. и М. М. се твърди, че
са неоснователни съображенията във въззивната жалба за липса на особено
близка емоционална връзка между починалия и двете му сестри, защото освен
сестри и преки наследници по закон на починалия си брат те са и негово
единствено семейство, тъй като той никога не е бил женен и няма деца, което
определя правото на ищците на обезвреда на самостоятелно основание,
различно от т.нар. „разширен кръг от правоимащи“, които имат право на
обезщетение за обезвреда при смърт на близък при ПТП, и по тази причина в
случая не е задължително и необходимо да се изследва моментът на
емоционална близост между пострадалия и неговите сестри. Заявено е и че
окръжният съд правилно е съобразил разрешението, дадено с ТР № 1/2016 г.
от 21.06.2018 г. по тълк.д. № 1/2016 г. на ВКС, ОСНГТК, тъй като между
ищците и починалия техен брат С. Н. е създадена такава връзка, защото те са
израснали заедно и винаги си помагали взаимно при нужда, всяка от ищците
се е грижела за него с каквото може и той също се грижел за тях, като те са си
разпределяли времето и ежедневните грижи взаимно до момента на неговата
смърт. Твърди се, че основополагащо за близостта между ищците и починалия
техен брат се явява и обстоятелството, че той не е създал никога негово
семейство, а такова са били неговите родни сестри, т.е. в конкретния случай С.
Н. и ищците са били „много по-близки от обичайната близост между братя и
сестри“. Твърди се, че близостта между тях се задълбочила още повече от
преди 7-8 години, тъй като Б. Д. била диагностицирана с раково заболяване, а
съпругът на М. починал 12 години преди ПТП и тези обстоятелства сближили
още повече двете сестри с брат им. Заявено е, че в случая близостта помежду
11
им и съвместното съжителство определят и обуславят наличието на понятието
„трайна и дълбока емоционална връзка“ по смисъла на посоченото
тълкувателно решение на ВКС, като е установено по делото, че тримата са
имали взаимна, особено близка и трайна емоционална връзка. Заявено е, че в
случая е доказано и наличието на вреди у ищците, които търпят от смъртта на
брат си страдание и негативни последици, изразяващи се във влошаване на
емоционално състояние, липсата на братска обич и подкрепа както в морално,
така и в материално отношение. Заявено е, че твърдението във въззивната
жалба, че единият от двамата синове на М. М. живее в Обединеното Кралство
и обезпечава майка си финансово е неоснователно и голословно, тъй като в
първоинстанционното производство не са установени такива обстоятелства.
Заявено е, че окръжният съд правилно е приел, че независимо от лимита,
определен с §96,ал.1 от ПЗР на КЗ, той не следва да бъде приложен при
определяне на размера на обезщетението, тъй като тази разпоредба
противоречи на правото на ЕС. Заявено е и че окръжният съд правилно е
определил размер на съпричиняване 40% за починалия от общия обем на
пряката причинно-следствена връзка, довела до осъществяване на
вредоносния резултат, и е неоснователно по изложени съображения
възражението във въззивната жалба, че трябвало да се определи по-висок
размер на съпричиняване.
Съгласно разпоредбата на чл. 493а,ал.1,изр.1 от КЗ от застрахователя
при сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в
случаите на смърт на пострадало лице се дължи обезщетение на увреденото
лице за претърпените от него неимуществени вреди вследствие смъртта на
пострадалото лице. Съгласно разпоредбата на чл. 498, ал.1 от КЗ увреденото
лице, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да
отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл.
380 от КЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 493,ал.1,т.1 и т. 5 от КЗ
застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на
трети лица вреди вследствие на използването на МПС по време на движение,
включително неимуществените вреди вследствие на смърт и лихвите по чл.
429,ал.2,т.2 от КЗ. Съгласно нормите на чл. 429,ал.1,т.1, чл. 429,ал.2,т.2 и чл.
429,ал.3 от КЗ с договора за застраховка „Гражданска отговорност“
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
12
застрахователния договор застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица неимуществени вреди,
които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, като в
това застрахователно обезщетение се включват и лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на ал.3.
Ищците Б. Д. и М. М., видно от представеното от тях с исковата молба в
копие удостоверение за наследници, са двете наследнички по закон съгласно
чл.8,ал.1 от ЗН - сестри на починалия при ПТП на 4.04.2021 г. техен брат С.
Н.. Спори се между страните на първо място, включително и понастоящем с
оглед подадената от застрахователното дружество въззивна жалба, по въпроса
дали ищците като сестри на починалия имат право на обезщетение, дали те са
имали с починалия техен брат трайна и дълбока емоционална връзка и търпят
от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния
случай е справедливо да бъдат обезщетени. Спори се също така дали при
дължимост на обезщетение то следва да бъде определено при съобразяване с
разпоредбите на чл. 493а от КЗ и на §96,ал.3 от ПЗР на ЗИДКЗ (ДВ,
бр.101/2018 г., в сила от 7.12.2018 г.), както и относно размера на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия, съответно, за
размер на обезщетението, както и, с оглед акцесорността на претенцията за
присъждане на лихви, относно дължимостта на законна лихва върху сумата на
обезщетенията за неимуществени вреди. Следва при тези обстоятелства сега
на първо място да се изследва дали ищците са материално легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния брат, като
при приемане на наличие на легитимация следва да се разгледат и останалите
спорни въпроси, а при отричане на легитимацията исковете следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни без да е необходимо да се изследват
въпросите за размер на обезщетение, включително с оглед определяне на
размера на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия
(относно наличието на каквото съпричиняване спор между страните няма).
Безспорно е, че ПТП, при което е загинал братът на ищците, е настъпило
на 4.04.2021 г., към който момент е било постановено ТР № 1/21.06.2018 г. на
ВКС по тълк.д. № 1/2016 г., ОСНГТК, съгласно което всяка от двете ищци като
сестри на починалия при ПТП С. Н. е материално легитимирана да получи
13
обезщетение за неимуществени вреди, ако се установи, че е създала трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени, като обезщетение следва да се присъжда при доказани
особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му
вреди. В исковата си молба ищците твърдят, че тяхно материално право на
обезвреда възниква по силата на наследяването, тъй като те, независимо че са
родни сестри на починалия техен брат, се явяват негови преки и единствени
наследници от първи ред. Също така те твърдят и че за тях в случая е налице
изключение по смисъла на ТР № 1/21.06.2018 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2016 г.,
ОСНГТК, тъй като всяка от тях е създала трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в случая е справедливо да бъдат обезщетени. В отговора на
подадената от застрахователното дружество въззивна жалба изрично е
посочено от ищците като ответници по тази жалба, на първо място, че според
тях те имат право на обезвреда на самостоятелно основание, различно от
т.нар. „разширен кръг от правоимащи“, които имат право на обезщетение при
смърт на близък при ПТП, защото освен сестри и преки наследници по закон
на починалия си брат те са и негово единствено семейство, тъй като той
никога не е бил женен и няма деца, поради което в случая не е задължително и
необходимо да се изследва моментът на емоционална близост между
пострадалия и неговите сестри. Заявено е, на второ място, че окръжният съд
правилно е съобразил разрешението, дадено с ТР № 1/2016 г. от 21.06.2018 г.
по тълк.д. № 1/2016 г. на ВКС, ОСНГТК, тъй като между ищците и починалия
техен брат С. Н. е създадена връзка, която е трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и те търпят от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Неоснователно е разбирането на ищците, че те са материално
легитимирани да получат обезщетение от ответното застрахователно
дружество за причинени неимуществени вреди от смъртта при ПТТ на техния
брат С. Н. без в случая да се изследва наличието на емоционална близост
между починалия и неговите сестри, а само поради обстоятелството, че те
като негови сестри са негови преки и единствени наследници по закон и те са
и негово единствено семейство, тъй като той никога не е бил женен и няма
деца. Видно от представения от ищците в копие с исковата молба препис-
14
извлечение от акт за смърт, семейното положение на С. Н. е неженен.
Съгласно чл.8,ал.1 от ЗН, когато починалият е оставил само братя и сестри, те
наследяват по равни части, както е в случая, тъй като съгласно представеното
от ищците с исковата молба в копие удостоверение за наследници, само те
двете като негови сестри са наследниците на С. Н. по закон. Към момента на
неговата смърт на 4.04.2021 г. починалият С. Н. (роден на 15.07.1946 г.) е на 74
години и 8 месеца. Към този момент ищцата Б. Д. (родена на 14.03.1955 г.) е на
66 години, а ищцата М. М. (родена на 15.01.1949 г.) е на 72 години и 2 месеца.
Трайно установена преди и след постановяването на ТР № 1/2016 г. от
21.06.2018 г. по тълк.д. № 1/2016 г. на ВКС, ОСНГТК обаче е съдебната
практика, че сестрите на починалото лице не са материално легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния брат,
включително че те нямат такава легитимация само въз основа на
обстоятелството, че са единствени негови наследници и починалият не е имал
(не е създал) друго семейство освен това, в което се е родил и израснал заедно
с тях. Тази практика е установена и съблюдавана от съдилищата както до
приемането, така и след приемането на ТР № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по
тълк.д. № 1/2016 г. на ВКС, ОСНГТК, въз основа на ППВС № 4/25.05.1961 г.,
ППВС №5/24.11.1969 г. и ППВС № 2/30.11.1984 г., съгласно които сестрите на
починал при ПТП техен брат не са в кръга на лицата, на които се дължи
обезщетение за неимуществени вреди. Основание да претендират такова
обезщетение имат сестри на починало при ПТП лице само по изключение, при
установено наличие на изключителните обстоятелства, посочени в ТР №
1/2016 г. от 21.06.2018 г. по тълк.д. № 1/2016 г. на ВКС, ОСНГТК - ако се
установи, че сестрата е създала трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,
които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени, като
обезщетение следва да се присъжда при доказани особено близка връзка с
починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. Затова следва в
случая да се прецени въз основа на представените от ищците и събрани в
производството по делото доказателства дали е основателно второто тяхно
твърдение, а именно, че за тях в случая е налице изключение по смисъла на ТР
№ 1/21.06.2018 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2016 г., ОСНГТК, тъй като всяка от
тях е създала трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в случая е
15
справедливо да бъдат обезщетени. За установяване основателността на това
твърдение на ищците по тяхно искане пред окръжния съд са събрани гласни
доказателства. Следва да се посочи, че в случая е от правно значение не
отношението на починалия брат към неговите сестри и връзката между него и
тях от негова гледна точка (неотносимо за настоящия спор е дали за него
връзката е била изключителна и дали той би претърпял от тяхната смърт
специфични болки и страдания), а е от правно значение връзката на ищците с
починалия техен брат и търпените от тях болки и страдания с оглед на
обстоятелството дали за всяка от двете сестри връзката с починалия брат може
да се прецени като изключителна, особено близка, трайна и дълбока
емоционална връзка и дали поради такава връзка те търпят от неговата смърт
особени, различни от обичайните между този вид близки роднини,
продължителни болки и страдания, които именно поради този техен
специален характер следва в случая да бъдат обезщетени от ответното
застрахователно дружество, което основание то в случая отрича да е налице.
Видно от представеното с исковата молба в копие удостоверение за
семейно положение, съпруг и деца, издадено на 10.04.2023 г. от Кметство-
*********, ищцата М. М., която към момента на ПТП и смъртта на брат й С.
Н. е на 72 години и 2 месеца, е вдовица и има двама сина – Д., роден на
25.02.1972 г., и Е., роден на 2.05.1976 г. Видно от представената в копие към
исковата молба индивидуална оценка на потребностите за хората с
увреждания, изготвена от ДСП-Кърджали на 30.09.2020 г. за ищцата М. М., тя
страда от глухота и й е необходима целева помощ за изработване, покупка и
ремонт на помощни средства – цифров слухов апарат с експлоатационен срок
за 6 години и 20 броя батерии за слухов апарат – една година.
Видно от представеното с исковата молба в копие удостоверение за
семейно положение, съпруг и деца, издадено на 10.04.2023 г. от Кметство-
*********, ищцата Б. Д., която към момента на ПТП и смъртта на брат й С. Н.
е на 66 години, е разведена и няма деца. Видно от представеното в копие с
исковата молба експертно решение на ТЕЛК от 20.07.2020 г., ищцата Б. Д. е с
80% трайно намалена работоспособност след операция на млечната жлеза
през 2019 г., диспансеризирана е в СБАЛО-Хасково. Видно от представената в
копие към исковата молба индивидуална оценка за потребностите за хората с
увреждания, изготвена от ДСП-Кърджали на 30.07.2020 г. за ищцата Б. Д.,
16
поради заболяване на млечната жлеза й е предоставена месечна финансова
подкрепа съгласно чл.70,т.2 от Закона за хората с увреждания в размер на 15 на
сто от линията на бедност с период на плащане 1.07.2020 г.-31.07.2025 г.
Видно от показанията на свидетеля Д. М. Д., разпитан в съдебното
заседание на окръжния съд на 14.03.2025 г., С. е живеел в квартал „*****“, Б.
и М. живеели в кв.“***** *****“, всяка от сестрите живее сама в собствения
си дом, той не е бил семеен и няма деца, той и сестрите му постоянно се
грижели един за друг, защото и сестрите му са сами, едната е разведена, а на
другата мъжът й починал отдавна, почти всеки ден били заедно, даже всеки
ден, Б. няма деца, тя се развела преди 10-12 години, гледали се заедно,
помагали си в ежедневието, имали си по-близки отношения като брат и
сестри, той ходел при тях, помагал им, те същи идвали при него и му
помагали, идвали да почистят, да сготвят и да изперат, той им помагал вкъщи
с мъжката работа, а те с това, което трябва да вършат като жени, на Б. преди
няколко години й открили рак на гърдата, М. трудно чува, тя е вдовица повече
от 10 години, особено след установяване на болестта на Б., а и с напредването
на възрастта им те постоянно си помагали, емоционално били много близки,
по-близки от нормалното, М. има двама сина, единият работи и живее в
Англия, свидетелят е виждал сестрите може би 3-4 пъти в седмицата при С. да
му помагат.
Видно от показанията на свидетелката В. П. К., разпитана също в
съдебното заседание на окръжния съд на 14.03.2025 г., тя е съседка (на 3 метра
разстояние) на М., Б. живее малко по-далече, приживе били в много добри
отношения, когато С. останал самичък след смъртта на майка им М.
непрекъснато ходела при него да сготви, да изчисти, той също идвал, при Б.
също ходел, Б. казвала на свидетелката, че брат й е бил на гости при нея, и
двете се грижели за него, той няма деца и Б. няма деца, М. има две момчета,
единият (Е.) е в чужбина, а М. е при нея, след смъртта на С. М. била като
замаена, много тежко го понесла, голяма любов имали като брат и сестра,
свидетелката много често я успокоявала, тя казвала, че й е много тежко,
раздавала кафе за брат й, Б. е болна от рак, гърдата й е отрязана, М. имала
операция на ухото и се оказало, че и нейното е раково, тя била на лъчетерапия,
а Б. била на химиотерапия, М. не чува, С. бил жив, когато Б. получила рак на
гърдата, това не променило техните отношения, до последно М. и Б. се
17
грижели за него, той също много често идвал и им помагал, съпругът на М.
починал преди 20 години, Б. е сама отдавна, със С. били много близки, имали
нормални отношения като между брат и сестра, С. живял с майка си доста
години, майка му починала след смъртта на мъжа на М. и след развода на Б.,
сестрите му ходели и докато майката била жива да помагат, синът на М. Е. не
е женен и от чужбина праща пари и къщата правил, синът, който е тук, помага
на майка си, живеят заедно със сина, който е женен, той живее на горния етаж
самостоятелно.
Видно е с оглед на тези свидетелски показания, че ищците и техният
починал брат не са живеели заедно към момента на ПТП и много време преди
това, живеели са отделно, като той е живеел в друг квартал на града, а ищцата
М. е живеела с единия от синовете си и неговото семейство в една къща, а
другият й син живее в Англия и я подпомага финансово. От свидетелските
показания не се установява специфика в техните отношения, а свидетелите
говорят за обичайни добри отношения между брат и сестри, които са вече
много възрастни хора, над 60-70 годишни – посещения в домовете, като
братът е идвал на гости, а сестрите са помагали на майка им и на него и след
нейната смърт само на него с домакинската работа (готвене, чистене, пране).
Не е видно от показанията на свидетелите братът С. да е извършвал конкретни
дейности в помощ на своите сестри. В показанията на свидетелите се говори
твърде общо за отношенията на С. към сестрите му – че се грижели един за
друг, почти всеки ден били заедно, гледали се, помагали си в ежедневните
грижи един за друг, С. ходел при тях, помагал им вкъщи с мъжка работа,
емоционално били много близки, по-близки от нормалното. Не се установява
от тези показания, въпреки че са установени здравословни проблеми и при
двете ищци, братът С. да ги е подпомагал финансово или непрекъснато в
ежедневието, включително с конкретна домашна работа, да ги е придружавал
и улеснявал при лечение, за прегледи или за пазаруване. Видно е от
показанията на свидетелката К., че М. живее в една къща с единия от синовете
си и неговото семейство, а другият я подпомага финансово от Англия. Също
така от свидетелските показания не е видно от смъртта на брат си ищците да
са претърпели особени продължителни болки и страдания, различни от
обичайните за жени на вече значителна възраст при внезапна смърт на толкова
близък роднина. Свидетелката К. посочва, че непосредствено след смъртта му
сестрите били много разтревожени, М. била като замаена, много тежко го
18
понесла, казвала, че й е много тежко, раздавала кафе за брат й, но няма данни
тази обичайна болка да е продължила за необичайно дълъг период или да е
била с необичайно силни проявления. При преценката на свидетелските
показания се установява, че между брата и сестрите е имало добри семейни
отношения, типични за живеещи самостоятелно хора на тяхната възраст, вече
в отделни домакинства, след като сестрите са създали и свои семейства, при
които те са се виждали често, като сестрите са подпомагали брат си в
ежедневието, но не се установява и наличие на създадена за сестрите особена,
особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка с техния брат, като не е
видно те по начало, а още по-малко поради липсваща връзка от такъв
специален вид, да търпят от неговата смърт продължителни болки и
страдания, съответно, да търпят действително от смъртта му вреди. Както е
посочено в мотивите на ТР № 1/21.06.2018 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2016 г.,
ОСНГТК, в традиционните за българското общество семейни отношения
братята и сестрите са част от най-близкия родствен и семеен кръг и връзките
помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и
емоционална близост. Установените по делото от свидетелските показания
отношения между починалия брат и двете му сестри се именно от този вид. В
мотивите на тълкувателното решение изрично е посочено, че само когато
поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова
силна, че смъртта на единия е причинила на другия морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, е справедливо да се признае право на
обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик, като в
тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само
формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на
близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и
страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи
изключение от разрешението, залегнало в ППВС №4/61 г. и № 5/69 г. – че в
случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.
От свидетелските показания не се установява настъпила поради специални
житейски обстоятелства специфична за ищците привързаност между тях и
техния брат, поради която те да са понесли морални болки и страдания над
обичайните. Указано е още в мотивите на тълкувателното решение, че
обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата
19
може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира за
присъждане на обезщетение, е провело пълно и главно доказване за
съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за
настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и
продължителност) морални болки и страдания, като връзка с посоченото
съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за
емоционална подкрепа и доверие, а нейното отсъствие изключва
проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване
съобразно принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД. От събраните по делото
гласни доказателства, ангажирани от ищците, не се установява при тяхна
доказателствена тежест наличие на такава връзка между ищците и техния
починал брат и настъпили в резултат на неговата смърт морални болки и
страдания от посочения вид. Затова заявената от всяка от тях претенция за
присъждане на обезщетение е неоснователна.
Установява се следователно, че подадената от застрахователното
дружество въззивна жалба, с която се твърди на първо място липса на
материална легитимация за ищците да получат претендираните обезщетения
за търпени от смъртта на брат им неимуществени вреди, е основателна, като
решението на окръжния съд е неправилно в частта, с която исковете са
уважени за размер от по 60 000 лв. за всяка от ищците, то следва да бъде
отменено в тези негови части и исковете следва да бъдат изцяло отхвърлени.
Съответно, няма основание за присъждане и на акцесорните вземания за
лихви, поради което решението следва да бъде отменено и в неговите части, с
които такива са присъдени върху присъдените обезщетения. Няма при тези
обстоятелства основание решението да бъде отменяно в неговите части, с
които исковете са отхвърлени за сумите над 60 000 лв. до 90 000 лв., както
претендират ищците с подадената от тях въззивна жалба, която се явява
неоснователна с оглед приетата сега от апелативния съд липса на материална
легитимация за ищците да претендират за присъждане на обезщетенията, а в
тези негови части то следва да бъде потвърдено. При тези обстоятелства
апелативният съд не разглежда доводите на страните относно споровете за
размера на обезщетенията поради наличие на законоустановен лимит или
поради необходимост от преценка на размера на съпричиняването от
починалия на ПТП и на настъпилия вредоносен резултат.
20
При този резултат от въззивното обжалване решението на окръжния съд
следва да бъде отменено и в частта му за разноските. Поради отхвърлянето на
исковете няма в случая основание за приложение на нормата на чл.78,ал.6 от
ГПК, поради което решението следва да бъде отменено в частта му, с която
ответното дружество е осъдено да заплати по сметка на окръжния съд сумата
4 800 лв. за ДТ и сумата 497,64 лв. за направени разноски от бюджетните
средства на съда. Също поради отхвърлянето на исковете няма основание в
случая на пълномощника на ищците по делото адвокат Я. С. да се присъжда
адвокатско възнаграждение съгласно чл. 38,ал.2 от ЗА, съответно, решението
на окръжния съд следва да бъде отменено в частта му, с която такова е
присъдено в размер на 10 000 лв. С решението на окръжния съд двете ищци са
осъдени да заплатят на ответното дружество сумата 536 лв. за разноски по
съразмерност, като сега те следва да бъдат осъдени да му заплатят и разликата
до пълния размер на направените и претендирани разноски съгласно
представения в съдебното заседание на окръжния съд на 14.03.2025 г. списък
(540 лв. за юрисконсултско възнаграждение, 350 лв. и 450 лв. за
възнаграждение на експерти, общо 1 340 лв.) или още (1 340 лв. минус 546
лв.) 794 лв.
Тъй като въззивната жалба, подадена от застрахователното дружество, е
основателна, а подадената от ищците по спора въззивна жалба е
неоснователна, само на дружеството следва да се присъдят разноски за
въззивното производство. Направените от дружеството-жалбоподател
разноски са за платена ДТ в размер на 2 400 лв. съгласно платежен документ
от 27.05.2025 г. (л.22-гръб от досието на делото на ПАС). Претендира се и за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като въззивната жалба е
изготвена от юрисконсулт и представителството и защитата на дружеството в
откритото съдебно заседание на апелативния съд на 24.09.2025 г. бяха
осъществени от юрисконсулт. В представения списък на разноските (л.37) е
посочена сума за юрисконсултско възнаграждение 540 лв. При условията на
чл. 78,ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП и във връзка с чл.25,ал.1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ в редакцията на нормата към
датата на приключване на производството по делото пред апелативния съд
апелативният съд преценява, че следва да определи и присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лв. с оглед изготвената подробно мотивирана
въззивна жалба за дружеството, липсата на писмен отговор на подадената от
21
ищците въззивна жалба и осъществената защита при явяването на
юрисконсулт в съдебното заседание на апелативния съд, като за настоящата
инстанция при тези обстоятелства не следва да се прилага възможността по
чл.25,ал.2 от посочената Наредба за увеличаване на възнаграждението. Следва
да се присъди в полза на дружеството и в тежест на двете ищци по делото
общо сумата 2 700 лв. за разноски за въззивното производство.
С оглед на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 10/9.04.2025 г., постановено по т.д. №
76/2024 г. на ОС-Кърджали, В ОБЖАЛВАНИТЕ НЕГОВИ ЧАСТИ, с които са
отхвърлени исковите претенции на Б. М. Д. и М. М. М. в останалата им част
над 60 000 лв. до размера от по 90 000 лв. за всяка от ищците и са осъдени Б.
М. Д. и М. М. М. да заплатят на „ЗК Лев инс“АД-гр.София сумата в размер на
536 лв., съставляваща разноски в производството, съразмерно на отхвърлената
част на исковата им претенция.
ОТМЕНЯ решение № 10/9.04.2025 г., постановено по т.д. № 76/2024 г.
на ОС-Кърджали, В ОБЖАЛВАНАТА НЕГОВА ЧАСТ, с която е осъдена „ЗК
Лев инс“АД-гр.София да заплати по искова претенция с правно основание
чл.432,ал.1 във вр. с чл. 380 от КЗ, вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 429,ал.3 от КЗ, вр. с
чл.86 от ЗЗД на Б. М. Д. сумата в размер на 60 000 лв.и на М. М. М. сумата в
размер на 60 000 лв., съставляващи обезщетение за причиненинеимуществени
вреди – болки и страдания и влошено емоционално състояния на всяка от тях
от настъпилото на 4.04.2021 г. ПТП с причинена смърт на брат им С.М.Н.,
ведно със законна лихва върху главниците, считано от 3.09.2021 г. до
окончателното им изплащане, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. М. Д., ЕГН ********** от гр. *********,
ул.“*********“8 против „Застрахователна компания Лев инс“АД-гр.София,
бул.“Симеоновско шосе“67А, ЕИК ********* иск за присъждане на
обезщетение за причинените й неимуществени вреди за размера 60 000 лв.,
което обезщетение се претендира като дължимо за претърпени от нея болки и
страдания вследствие на смъртта на нейния брат С.М.Н., настъпила при и
вследствие на ПТП на 4.04.2021 г., причинено от М.А.М. при управление на
22
лек автомобил „Фолксваген Мултиван“ с регистрационен номер ********, за
който е сключен при застрахователното дружество договор по риска
„Гражданска отговорност“, ведно със законна лихва върху главницата,
считано от 3.09.2021 г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. М. М., ЕГН ********** от гр. *********,
ул.“*********“11 против „Застрахователна компания Лев инс“АД-гр.София,
бул.“Симеоновско шосе“67А, ЕИК ********* иск за присъждане на
обезщетение за причинените й неимуществени вреди за размера 60 000 лв.,
което обезщетение се претендира като дължимо за претърпени от нея болки и
страдания вследствие на смъртта на нейния брат С.М.Н., настъпила при и
вследствие на ПТП на 4.04.2021 г., причинено от М.А.М. при управление на
лек автомобил „Фолксваген Мултиван“ с регистрационен номер ********, за
който е сключен при застрахователното дружество договор по риска
„Гражданска отговорност“, ведно със законна лихва върху главницата,
считано от 3.09.2021 г. до окончателното й изплащане.
ОТМЕНЯ решение № 10/9.04.2025 г., постановено по т.д. № 76/2024 г.
на ОС-Кърджали, И В ОБЖАЛВАНИТЕ НЕГОВИ ЧАСТИ, с които е осъдена
„ЗК Лев инс“АД-гр.София да заплати на основание чл.38,ал.2 във вр. с ал.1,т.2
от ЗА на адвокат Я. М. С. сумата в размер на 10 000 лв., съставляваща
адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част на исковата
претенция, както и е осъдена „ЗК Лев инс“АД-гр.София да заплати по сметка
на ОС-Кърджали сумата в размер на 4 800 лв., съставляваща дължима ДТ,
както и сумата в размер на 497,64 лв., съставляваща направени за
производството разноски от бюджетните средства на съда.
ОСЪЖДА Б. М. Д., ЕГН ********** от гр. *********, ул.“*********“8
и М. М. М., ЕГН ********** от гр. *********, ул.“*********“11 да заплатят
на „Застрахователна компания Лев инс“АД-гр.София, бул.“Симеоновско
шосе“67А, ЕИК ********* още сумата 794 лв. за разноски, дължими от тях на
дружеството за производството пред Окръжен съд-Кърджали.
ОСЪЖДА Б. М. Д., ЕГН ********** от гр. *********, ул.“*********“8
и М. М. М., ЕГН ********** от гр. *********, ул.“*********“11 да заплатят
на „Застрахователна компания Лев инс“АД-гр.София, бул.“Симеоновско
шосе“67А, ЕИК ********* сумата 2 700 лв. – разноски, дължими от тях на
дружеството за въззивното производство по делото пред Апелативен съд-
23
Пловдив.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК пред
Върховния касационен съд – гр. София с касационна жалба в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
24