ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 802
гр. Пловдив , 03.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ в закрито заседание на трети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Светлана Анг. Станева
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно частно
гражданско дело № 20215300502024 по описа за 2021 година
Производство по чл. 274, ал. 1 т. 2 от ГПК, във вр. чл. 413 ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, против
разпореждане от 30.06.2021г., инкорпорирано в Заповед № 5801 за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ, по ч.гр.д. № 8814/2021 на РС Пловдив, в частта, в
която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 417 от ГПК против М. Т. М., от гр. ...................., за заплащане на сумата в размер
на 133,65 лева обезщетение за забава върху просрочената главница и за разноски за над
уважения до претендирания размер.
В жалбата се излагат оплаквания за необоснованост и неправилност на обжалваното
разпореждане. Сочи се, че в договора за кредит е уговорено, че при забава на задълженията
– уговорените анюитетни вноски, длъжникът дължи заплащане на лихва за просрочение в
размер на законната лихва, както и допълнително възнаграждение за периода на забава, така
обезщетението се формира от сбора на уговорения процент договорна лихва и законната
лихва за забава, а именно 28,47 %, върху размера на забавената анюитетна вноска, което е
представено сумарно в извлечението от сметка. Счита, че са налице всички законови
предпоставки за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за
претендираното от дружеството обезщетение за забава, поради което моли да бъде отменено
обжалваното разпореждане в частта, в която е отхвърлено заявлението за претендираното
обезщетение за забава в размер на 133,65 лв., за периода от 05.08.2020 г. до 11.05.2021 г.,
като бъде разпоредено издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за
посочената сума и за направените разноски в заповедното производство в пълен размер.
На основание чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не е връчван на
ответната страна.
1
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и
подлежи на разглеждане.
Районен съд Пловдив е отказал да издаде заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 от ГПК по подадено заявление от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД за сумата от
133,65 лв. обезщетение за забава, като е мотивирал отказа си с наличие на неравноправни
клаузи в договора на осн. чл. 143, т. 5 от ЗЗП (редакция преди ДВ 100/2019г.), тъй като
договорните клаузи задължават потребителя да плати необосновано високо обезщетение, с
оглед приложения процент от 28,47 % върху просрочените вноски. Сочи се и заобикаляне на
закона по отношение на разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗПК, което не отговаря на
изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя, с оглед разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП (редакция
преди ДВ 100/2019г.), като още едно основание за неравноправност на клаузата.
Настоящият състав на съда, след като се запозна с материалите по приложеното
заповедно производство, съобрази доводите на жалбоподателя и прецени правилността на
обжалваното разпореждане, намира частната жалба за неоснователна по следните
съображения:
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК заповедният съд е задължен да издаде заповед за
изпълнение, освен когато искането в противоречие със закона, добрите нрави, или се
основава на неравноправни клаузи в договор с потребител, или е налице обоснована
вероятност за това. Претендираното обезщетение за забава се основава на уговорката в чл.
9.4 от договора между страните, съгласно която при просрочие потребителят дължи и лихва
за просрочие в размер на законната лихва. В уточняващата молба заявителят е посочил, че
размерът на претендираната мораторна лихва е определен за срока на забава на уговорените
месечни анюитетни вноски като сбор от договорната лихва от 18,47 % и законната лихва за
периода от 10 % или общо 28,47 %, като за срока на извънредното положение е начислявана
единствено договорната лихва. Договорът е с краен падеж на цялото разсрочено задължение
05.05.2021 г., при което заявителят под формата на обезщетение за забава е претендирал и
договорна лихва, след изтичане на срока на договора. Отделно от това договорната клауза,
на която се позовава, противоречи на императивна законова разпоредба – чл. 33, ал. 2 от
ЗПК, съгласно която при забава на потребителя на дължимите от него плащания по
кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
Правилно заповедния съд е посочил в мотивите си, че с изтичане на уговорения срок
за ползване на предоставената сума, длъжникът губи правото си да я ползва, а за кредиторът
възниква правото да иска изпълнение, а при неизпълнение има право на обезщетение за
неизпълнение, съгласно правилата на ЗПК. Кредиторът не може да иска едновременно
възнаградителна лихва, както и изпълнение, чрез връщането на кредита, и обезщетение за
неизпълнение в размер на законната лихва за забава. Ето защо е налице обоснована
2
вероятност за неравноправност на клаузата, на основание на която се претендира така
начисленото в извлечението от сметка обезщетение.
Не се подкрепят доводите на жалбоподателя в посочената в жалбата съдебна
практика - Решение № 1001/ 05.07.1999г. на ВКС по гр.д.№ 357/99г., с докладчик Т. С.,
което се явява не пряко относимо към настоящия случай, доколкото разрешава спор между
търговци, а не потребителски.
Разноските са присъдени по съразмерност и съобразени с фактическата и правна
сложност на делото, поради което и с оглед резултата от обжалването, не следва да бъдат
изменяни.
Предвид горното съдът намира частната жалба за неоснователна, а разпореждането в
частта, с която е отхвърлено заявлението, следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 30.06.2021г., постановено по ч.гр.д. №
8814/2021г. по описа на РС Пловдив, инкорпорирано в Заповед № 5801 за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 30.06.2021 г., с което е
отхвърлено заявлението на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК *********, гр.София, за издаване на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417, т. 2 от ГПК, срещу М. Т.
М., от гр. ....................., бул. „..................................“ № 10, вх. Б, ет. 01, ап. 003, за сумата от
133,65 лева обезщетение за забава върху просрочената главница за периода от 05.08.2020 г.
до 11.05.2021 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3