Мотиви към
присъда по НОХД №212 по описа за 2019г. на ШРС
Подсъдимият Г.Г.И.
е предаден на съд за извършено
престъпление по чл..129 ал.2 вр. чл.129 ал.1 НК..
Преди началото на съдебното следствие, Р.Д.В. е
конституиран като частен обвинител ,
като интересите му в хода на съдебното произвоство се
защитават от адв.Л.А. от ШАК
В съдебно заседание представителят на ШРП
поддържа възведеното с обвинителния акт обвинение и предлага на съда да наложи
на подсъдимият наказания „лишаване от свобода“ в размер от шест месеца, което следва да бъде отложено при условията на чл.66 НК за срок от три години
Процесуалният
представител на частния обвинител се
солидаризира с държавното обвинение.
Подсъдимият И., дава подробни обяснения за
случилото се , като заявява, че е съгласен с мнението на защитниците си-адв.П. П. и адв.С.С. от ШАК, които пледират
за неговото оправдаване, като алтернативно молят за преквалифициране на
повдигнатото обвинение по чл.132 НК или с приложението на чл.55 НК.
След преценка на събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено от фактическа страна
следното: Подсъдимият И. към датата на извършеното деяние 06.07.2017 г, бил
навършил 18 години, бил е завършил
средното си образование и е бил студент. На посочената по-горе дата около 22.00
часа, пострадалият Р.В. и свидетелят Й.М. се движили в централната част на гр.
Шумен. На известно разстояние след Руски паметник, до кръстовището на бул. „Плиска“
с ул. „Аспарух4, до магазин „Еленко компютърс“
забелязали, че след тях вървят подсъдимият И. и свидетелят Т.Т.. Четиримата се познавали, поради което и свидетелят М.
се спрял, за да ги поздрави. В този
момент подсъдимият И. казал, че желае да разговаря с пострадалия В., като
четиримата се спрели и застанали в кръг, а И. и пострадалия били един срещу
друг. Разговора между И. и В. бил свързан с момиче с име Кристина, която била
приятелка на подсъдимия. Разговора е бил
провокиран от публикация в социалните мрежи, публикувана от пострадалия няколко
дни по-рано. Подсъдимият попитал В. какво прави като спи в дома на К., а последният му отвърнал, че
отговорът се съдържал във въпроса му, а именно, спят. След като получил този
отговор, подсъдимият И. с дясната си ръка с пръсти свити на юмрук ударил
пострадалия в лявата част на лицето, в областта на долната му челюст. Последвал
и втори удар насочен към предната част на лицето на В., но той успял да се
предпази ударът да не бъде силен.В. започнал да плюе кръв, извикал силно към И.
защо го удря, като помолил за помощ, както и да бъде извикана полиция. Другите
двама свидетели се намесили между И. и В.,
за да предотвратят последващи удари между тях.
Пострадалият съобщил за нанесения му удар на тел. 112, като съобщил на
оператора че му е счупен зъб. На место пристигнали двама служители на МВР – свид. Ц.Ц. и Т.Т.. Като установили самоличността на посочените по-горе
лица, насочили пострадалия към МБАЛ – гр. Шумен. Заедно с подсъдимия и
свидетелите Т. и М. отишли до Спешно отделение към МБАЛ Шумен, където В. бил
приет и прегледан от свидетелят П. – лекар ординатор. Назначена му била
рентгенография, като лекарят, който провел изследването заключил, че не са
налице травматични изменения на лицевия и мозъчен череп и съответно посъветвал
пострадалия да посети стоматолог. На 07.07.2017 г.
пострадалият В. бил прегледан от лекар по дентална
медицина, който след направени повторни рентгенови изследвания установил,че
долната му челюст е счупена в левия ъгъл без да е налице разместване на
фрагментите. Впоследствие В. посетил и лицево-челюстен хирург в гр. Варна,
който потвърдил счупването на челюстта.
В хода на съдебното производство е назначена комплексна
съдебно-медицинска експертиза, отнасяща се за причинената на В. от удара
телесна повреда, включваща специалисти по лицево-челюстна хирургия, образна
диагностика и съдебна медицина, като от заключението на същата се установява,
че се касае за фрактура на челюстта на ниво осми зъб, без разместване на
фрагментите, която травма изпълнява медико-биологичните критерии за счупване на челюст- телесна повреда,
която по своята тежест е средна. В хода на съдебното производство е назначена и
допълнителна комплексна съдебна психиатрична-психологична експертиза, касаеща, подс.И., като от
заключението на същата се установява, че по време на инкриминираното деяние,
последният не е бил в състояние на физиологичен афект, а е реализирал афективна поведенческа
реакция, като това състояние не е нарушило базовите му годности да разбира свойството и значението на извършеното.
Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена и въз основа на
обясненията на Г.И., показанията
на свидетелите разпитани в съдебно заседание – Р.В., Й.М., Т.Т., Ц.Ц., Т.Т.,
М.П., Д.Д., И.Г., Б.С., Мариан Д., Х.Ц., П. М., както
и от заключенията на назначените в досъдебно производство съдебно медицинска и
съдебно психиатрична експертизи, приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и тези представени в
съдебно заседание, като по този начин събраните по делото доказателства се
явяват безпротиворечиви и взаимнодопълващи
се и обосновават решението на съда по следните правни съображения:
Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за
делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че подс.И. . е осъществил състава на
чл.129 ал.2 вр. чл.129 ал.1 НК.. тъй като на 06.07.2017г. в Шумен причинил на Р.В. средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на долна челюст в областта на осми зъб долу вляво, без
разместване на фрагментите, причинило затруднение в дъвченето и говора.
От субективна страна, престъплението е извършено с внезапно
възникнал и пряко насочен умисъл.
Причините
за извършване на престъплението се
свеждат до незачитане от страна на
подсъдимият на физическата неприкосновеност на личността.
При определяне на наказанието на подсъдимият за извършеното от него
престъпление съдът прецени: степента на обществената опасност на конкретното
деяние, отчете смекчаващите
отговорността обстоятелства / младежка възраст, чисто съдебно минало, моментната
поведенческа реакция, очевидно повлияна от силните чувства, които е изпитвал
към приятелката си към този момент, добро процесуално поведение /, липсата на
отегчаващи такива, поради което и намира, че и най-лекото предвидено в чл.129 ал.1 НК наказание би се оказало несъразмерно тежко,
поради което и приложи разпоредбата на чл.55 НК и определи наказание при
условията на чл.42 а НК, а именно “пробация” със
следните пробационни мерки –задължителна регистрация
по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от по шест
месеца.
По този начин и с това наказание,
съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната
превенция.
Съдът възложи на подсъдимият
направените деловодни разноски в съответствие с чл.189 от НПК направени както в хода на
досъдебното производство, така и в хода
на съдебното следствие
Мотивиран от горното съдът постанови съдебният си акт.
Районен съдия: