№ 260
гр. Дупница, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Маргарита Пл. Алексиева
при участието на секретаря Райна Г. Боянова
като разгледа докладваното от Маргарита Пл. Алексиева Административно
наказателно дело № 20251510200711 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Л. В. М., ЕГН ********** от гр.К., ул."Ц. О." № ***** със съдебен адрес: гр.
Кюстендил, ул. ,,Гороцветна“ № 35, ет. 1, адвокат А. Т. обжалва Наказателно постановление
№ 25-5310-000375 от 18.07.2025 г., издадено от Началник група в ОДМВР Кюстендил, група
КПДГПА Кюстендил, с което на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП му е наложено
административно наказание ,,глоба“ в размер на 100 лв. за нарушение по чл. 162, ал. 1 от
ЗДвП.
Жалбоподателят чрез процесуалния си представител адв. Т. излага доводи за
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, издадено при съществени
нарушения на процесуалните правила и материалния закон и моли да бъде отменено, по
съображения подробно изложени в жалбата и на съдебните прения. Претендира присъждане
на разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна не се представлява в съдебно заседание. С депозирана писмена
молба процесуалният представител - юрисконсулт Л. изразява становище за неоснователност
на жалбата. Ако съдът счете същата за основателна и в случай, че жалбоподателят
претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, моли да бъде присъдено
такова в минимален размер.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна
страна:
На 09.06.2025 г. А. Д. на длъжност ,,полицейски инспектор“ при група КПДГПА
1
Кюстендил в присъствието на Г. С., служител на въззиваемата страна, съставил АУАН №
3752306 против Л. М. за това, че на същата дата в 10:28 ч. по АМ Струма при км 53.950 в
посока гр. София управлява товарен автомобил "Ф. Т." с рег. № ********, собственост на
,,Фобос Кендълс“ ЕООД, с чуждестранно свидетелство за управление издадено от
Великобритания, като има престой в страната повече от 3 (три) месеца от последното
влизане, което било установено при направена справка с ОДЧ гр. Дупница в система
граничен контрол.
Установеното при проверката е квалифицирано от контролния орган като нарушение
на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП. Водачът е подписал акта и е получил препис от същия, като след
запознаване с него е посочил, че няма възражения. На 18.07.2025 г. е издадено атакуваното
наказателно постановление, с което на водача е наложено горепосоченото административно
наказание.
В хода на съдебното следствие е разпитан А. Д. – актосъставител, който при разпита
си заявява, че е била извършена справка с ОДЧ Дупница, при която било установено, че
лицето няма регистрирано нито влизане нито излизане от страната за период от 6 месеца.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна
страна, срещу подлежащ на оспорване административен акт, а разгледана по същество е
основателна.
Съдът след извършена проверка на съставения АУАН и издаденото въз основа на него
НП прие, че не са налице процесуални нарушения относно компетентността на
длъжностните лица, които са ги издали. Спазени са и правилата на чл. 40, ал. 1 ЗАНН,
доколкото актът е съставен в присъствието на свидетели – очевидци и на самия
жалбоподател, а съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 1 ЗАНН е подписан от актосъставителя
и свидетеля, както и от самия нарушител. Спазени са и сроковете по чл. 34 ЗАНН, тъй като
АУАН е съставен в деня на извършване и установяване на нарушението – 09.06.2025 г., а
наказателното постановление е издадено на 18.07.2025 г.
При извършената служебно цялостна проверка по законосъобразността на издаденото
НП, съдът обаче констатира, че при издаването на АУАН и НП е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, което е основание за отмяната на същото. Това е така,
доколкото е налице липса на описание на съставомерните признаци, визирани в
приложената санкционна разпоредба. Съгласно приложената от АНО санкционна норма - чл.
177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, се наказва водач, който управлява моторно превозно средство, без да
е правоспособен водач, без да притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след
като е загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4, или след като свидетелството му за
управление на моторно превозно средство е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4
или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, или е обявено за невалидно, тъй
2
като е изгубено, откраднато или повредено. Същевременно, АНО е записал като нарушение:
„водача управлява с чуждестранно свидетелство за управление издадено от Великобритания,
като има престой в страната повече от 3 /три/ месеца от последното влизане. Направена
справка с ОДЧ гр. Дупница в система граничен контрол“.
Видно е, че никоя от хипотезите на чл. 177 от ЗДвП не съответства на описаните в
АУАН и постановлението факти, както и на окончателното фактическо обвинение в
постановлението. Както за жалбоподателя, така и за съда остава само да предполагат коя от
хипотезите на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП се твърди да е осъществена. Признаците на
нарушението не следва да се извличат по тълкувателен път от наказаното лице, тъй като по
този начин безспорно се нарушава правото му на защита, и в частност - да разбере за какво
нарушение му е наложено наказание. Изложеното е достатъчно основание за отмяна на
постановлението.
Извън горното и за пълнота съдът намира, че не се доказа извършване на нарушение
на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП.
Съгласно сочената за нарушена разпоредба на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП (ред. ДВ, бр.
101/2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) българските граждани могат да управляват моторни
превозни средства на територията на Република България с чуждестранно национално
свидетелство, когато то не е издадено от държава членка на Европейския съюз, или от друга
държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от
Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната.
На първо място, изобщо не е посочено, кога е било издадено чуждестранното
свидетелство за управление, като ако същото е издадено преди месец януари 2020 г.,
деянието би било несъставомерно, тъй като до този момент Великобритания все още е била
държава-членка на ЕС.
На следващо място, недоказан остава фактът, че преди датата на проверката -
09.06.2025 г., жалбоподателят е пребивавал в страната повече от три месеца, като
актосъставителят посочи единствено, че била направена справка с дежурен за това
обстоятелство. Отделно от това, след влизането на България в Европейския съюз при
преминаването на граждани на Съюза през вътрешните му граници, не е задължително да
бъде извършван граничен контрол. От това следва, че не може да бъде направен неоспорим
извод кога лицето е влязло в пределите на Република България за последен път и от кога
пребивава в страната, а оттам, и че нарушението е извършено от обективна страна. Поради
изложеното съдът приема, че административнонаказателното производство по налагане на
административно наказание е опорочено от нарушения на формата на актовете, като наред с
това не е проведено всестранно и пълно, поради което и деянието остава недоказано от
обективна и субективна страна.
Атакуваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно
следва да бъде отменено.
Предвид отмяната на атакуваното наказателно постановление на основание чл. 63д,
3
ал. 1 ЗАНН, се поражда правото на жалбоподателя да му бъдат присъдени сторените от него
разноски в производството за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., като съдът
намира за неоснователно възражението на въззиваемата страна за прекомерност, тъй като
същото е съобразено с Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-5310-000375 от 18.07.2025 г., издадено
от Началник група в ОДМВР Кюстендил, група КПДГПА Кюстендил, с което на основание
чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на Л. В. М., ЕГН ********** от гр.К., ул."Ц. О." № ***** е
наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 100 (сто) лв. за нарушение на чл.
162, ал. 1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОДМВР Кюстендил да заплати на Л. В. М., ЕГН ********** от гр.К.,
ул."Ц. О." № *****, разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 400
(четиристотин) лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд – Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и
по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
4