№ 1893
гр. София, 26.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 147-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА
СТЕФАНОВА
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
като разгледа докладваното от ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА СТЕФАНОВА
Административно наказателно дело № 20241110202640 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. А. Б., ЕГН ********** срещу Наказателно
постановление (НП) № 23-4332-026011 от 27.10.2023 г., издадено от началник
група към СДВР, отдел "Пътна Полиция", с което на жалбоподателя за
нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 20 лева, на основание чл. 183,ал.2,т.11 от ЗДвП и за
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 100 лева и "лишаване от право да управлява
МПС" за срок от 1 месец, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно пР.ан, не се явява,
представлява се от адв.Т., упълномощен защитник, който поддържа жалбата,
като моли НП да бъде отменено, доколкото от събрания в производството
доказателствен материал не се установяват повдигнатите с НП обвинения.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание, изпраща становище по жалбата.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и
гласни доказателства намира за установено следното:
На 14.07.2023 г., около 20.50 часа, в гр. София, на бул. "Черни връх" № 69
на паркинга на „Фууд парк“ неустановено лице, управлявайки лек автомобил
предприело маневра назад при което ударило паркирания в непосредствена
близост лек автомобил „Мерцедес С 4000Д“, с рег. № СВ****СТ, след което
1
напуснало местопроизшествието. Собственикът на лекия автомобил
„Мерцедес С 4000Д“, помолил св. И. Р.-управител на „Фууд парк“ да
прегледат записа от видео наблюдението и впоследствие сигнализирал
органите на МВР. При горепосочената фактическа обстановка, А. С. С., на
длъжност автоконтрольор в О„ПП“ – СДВР издал АУАН това, че 14.07.2023 г.,
около 20.50 часа, в гр. София, на бул. "Черни връх" № 69 на паркинга на
„Фууд парк“ А. А. Б., ЕГН ********** като водач на лек автомобил БМВ
поради неподсигурена маневра движение на заден ход реализирала ПТП в с
лек автомобил „Мерцедес С 4000Д“, с рег. № СВ****СТ, след което е
нарушила задълженията си като участник в ПТП, а именно:не уведомява
органите на МВР по територия и не остава на местопроизшествието.
Въз основа на констатациите в АУАН и при идентична фактическа
обстановка е издадено и процесното наказателното постановление.
Фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на
разпитания в съдебно заседание свидетел И. Р. както и въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283
НПК.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на
наложеното административно наказание и предвид така установеното
фактическа обстановка направи следните правни изводи:
В хода на административнонаказателното производство не са били
допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на
въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.Посочени са
нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са
индивидуализирани.
При преценка на жалбата по същество съдът установи, че същата е
основателна по следните съображения:
В хода на административно-наказателното производство не е изяснена
безспорно визираната в АУАН и възприета в НП фактическа обстановка. При
издаване на НП, административнонаказващият орган се основава на
фактическите констатации на акта за установяване на административно
нарушение, които при условията на чл. 189, ал. 2 ЗДвП и в рамките на
2
производството по налагане на административни наказания се считат за верни
до доказване на противното. От друга страна, по силата на чл. 16, ал. 2 НПК
във връзка с чл. 84 ЗАНН в съдебното производство тези констатации нямат
обвързваща доказателствена сила. Тази позиция категорично е застъпена и в
Постановление № 10/1973 г. на Пленума на ВС. В този смисъл съдът е
длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от
закона доказателства дали е извършено административното нарушение и
обстоятелствата, при които е извършено. От събраните по делото писмени и
гласни доказателства обаче, въпреки всестранното, пълно и обективно
изследване на фактите, предмет на доказване, чрез способите на
административно-наказателното производство, не се установи по несъмнен и
категоричен начин, че именно жалбоподателят е осъществил визираното в
наказателното постановление и в АУАН административно нарушение по чл.
40, ал.1 от ЗДвП. По делото се установява безспорно единствено фактът, че на
посочената дата и час неустановено лице, управлявайки лек автомобил,
предприело маневра назад, при което ударило паркирания в непосредствена
близост лек автомобил „Мерцедес С 4000Д“, с рег. № СВ****СТ, след което
напуснало местопроизшествието. Безспорни доказателства обаче, че
жалбоподателят е управлявал автомобила не са събрани. Липсват свидетели-
очевидци на деянието. Разпитаният по делото свидетел единствено пресъздава
своите възприятия от преглед на видеозапис, който обаче не е приобщен като
доказателство по делото. Доколкото задължението на водачите, визирано в
ЗДвП за спиране на МПС и изчакване на контролните органи е предпоставено
от участието им ПТП, съдът счита, доколкото е остана недоказано участието
на жалбоподателя в настъпилото ПТП, неустановено по безспорен начин е и
неизпълнението на производното му задължение визирано в нормата на чл.
123, ал.1 т.1 от ЗДвП.
Като взе предвид, че доказателствената тежест лежи върху АНО и
въпреки извършените процесуално-следствени действия от съда във връзка
със служебното начало, не се установи по категоричен начин виновно
поведение на жалбоподателя, съдът счита, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и необосновано и следва да бъде отменено.
В случая адвокатското възнаграждение за процесуално
представителство по настоящото дело е в размер от 900 лв. Съгласно решение
от 25.01.2024 г. на СЕС по дело C438/22, чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с чл. 4,
3
§ 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която
определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на
посочения чл. 101, § 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати
съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази
страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско
възнаграждение; чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се
тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една
страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в
размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна
организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна,
съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък
от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед
на целта" по смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова
ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди,
че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към
разглежданото поведение установената в чл. 101, § 1 ДФЕС забрана на
ограничаващите конкуренцията споразумения и практики.
Ето защо съдът намира, че при преценка съответствието на
адвокатския хонорар с действителната фактическа и правна сложност на
делото не е обвързан от минимално определения размер съобразно чл. 36 от
Закона за адвокатурата. В този смисъл и поради липсата на фактическа и
правна сложност на делото-същото е приключило в едно заседание, с разпит
на един на свидетел, съдът намира, че претендираната сума от 900 лева не се
явява пропорционална на осъществената защита. Възнаграждение в
поискания размер е несъразмерно на осъщественото процесуално
представителство. В този смисъл съдът намира, че следва да присъди
възнаграждение за адвокат в размер на 300 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийски
районен съд, НО, 147-и състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 23-4332-026011 от
4
27.10.2023 г., издадено от началник група към СДВР, отдел "Пътна Полиция",
с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 20 лева, на основание чл.
183,ал.2,т.11 от ЗДвП и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 100 лева и
"лишаване от право да управлява МПС" за срок от 1 месец, на основание чл.
175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на А. А. Б., ЕГН **********сума в размер
на 300 лв., представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение
в производството пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София-град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5