Р    Е    Ш   Е   Н   И   Е

№

 

гр.Русе, 08.09.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд - Русе, V – ти граждански състав, в публично съдебно заседание на втори септември две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                                           Председател: ТАТЯНА ИЛИЕВА

 

при секретаря МИГЛЕНА КЪНЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 7563 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 45 ЗЗД във вр. с чл.500, ал.1, т.3 от КЗ и чл.86 ЗЗД.

          Ищецът ЗД „Бул Инс“ АД, гр.София твърди, че на 07.06.2018 г. в гр.Русе, бул.“Липник“ до № 8, посока кръстовище „Олимп“, било реализирано ПТП с участието на л.а.“Фолксваген Шаран“, с рег.№ Р4896ВТ, управлявано от С.Ж.Ч. и л.а.„Субару Легаци“ с рег.№ Р2255ВХ, управлявано от М.К.В.. Според изготвения протокол за ПТП от органите на КАТ, причините за произшествието се дължали по вина и противоправно поведение на ответника С.Ч., който нарушил правилата за дистанция и блъснал с предната си част л.а.„Субару Легаци“, който се движел пред него. Вследствие на удара л.а.„Субару Легаци“ отскочил и блъснал участник 3, намиращ се пред него. МПС “Фолксваген Шаран“, с рег.№ Р4896ВТ, било застраховано по застраховка „Гражданска отговорност“ в ищцовото дружество, като застрахователната полица била валидна към момента на събитието. В ЗД „Бул Инс“ АД била заведена щета под № **********. След оценка на щетата на собственика на увредения автомобил било изплатено обезщетение в размер на 3775.50 лв. От протокола за ПТП било видно, че ответникът напуснал мястото на ПТП, поради което ищцовото дружество, на основание чл.500 КЗ, имало право да получи от него платеното застрахователно обезщетение. С писмо уведомили ответника да им заплати претендираната сума, но до момента тя не била изплатена. Предвид изложеното и поради факта, че ответникът не взема становище по претенцията и не се явява в съдебно заседание, ищецът претендира съдът да постанови неприсъствено решение, с което на основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 500, ал.2 във вр. с ал. 1, т. 3 от КЗ, С.Ж.Ч. бъде осъден да му заплати сумите: 3790.50 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба, 326, 41 лв. мораторна лихва за периода 05.11.2018 г. – 10.09.2019 г., както и направените по делото разноски.

          В срока по чл.131 ГПК, ответникът не изразява становище по допустимостта и основателността на предявения иск и не се явява в съдебно заседание.

          Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по следните съображения:

          Ответникът е редовно уведомен, но не представя в срок отговор на исковата молба, не се явява в първото по делото заседание и не прави искане то да се разгледа в негово отсъствие. Ищецът е поискал при наличие на предвидените в закона предпоставки постановяване на неприсъствено решение.

          На страните са указани и последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. В частност, на ответника са указани последиците от неподаване на отговор на исковата молба и неявяване в съдебно заседание с разпореждането по чл. 131 ГПК и определението по чл. 140 ГПК. Предявените по делото искове са допустими и вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените към нея писмени доказателства.

          По делото са представени Протокол за ПТП № 1616807/11.06.2018 г., доклад и опис по щета, уведомление за щета по застраховка „ГО“ на МПС, опис-заключение и калкулация на щета, платежно нареждане от 26.09.2018 г., регресна покана до ответника, събрани са и гласни доказателства – свидетелските показания на М.К. Симеонова – управлявала увредения автомобил по време на инцидента. Липсата на оспорване и възражения срещу изложените от ищеца твърдения и доводи и липсата на оспорване на представените доказателства от страна на ответника дават основание да се приеме, че предявените срещу него искове са вероятно основателни.

          Предвид изложеното, съдът намира, че са налице всички предвидени в закона предпоставки за постановяване на неприсъствено решение и молбата в този смисъл от страна на ищеца следва да бъде уважена. Съгласно чл.239, ал.2 ГПК решението не се мотивира по същество, а се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

          На основание чл. 78, ал.1 ГПК, в полза на ищцовото дружество следва да се присъдят разноски за настоящото производство в размер на 321.62 лв., от които 201.62 лв. държавна такса, 20 лв. депозит за свидетел и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.

          Така мотивиран, районният съд

 

                                                            Р    Е   Ш   И :

 

ОСЪЖДА С.Ж.Ч., с ЕГН **********,***, да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ 87, ет.4, представляван от изп.директори Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов, сумите: 3790.50 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от 29.10.2019 г. до окончателното й изплащане, 326, 41 лв. мораторна лихва за периода 05.11.2018 г. – 10.09.2019 г., както и 321.62 лв. деловодни разноски.

          Решението на основание чл. 239, ал.4 ГПК е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                                Районен съдия: