№ 1726
гр. Варна, 14.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мила Й. К.
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
Сложи за разглеждане докладваното от Мила Й. К. Въззивно гражданско дело
№ 20253100501068 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 13:35 часа се явиха:
Въззивниците К. К. К. И Ж. М. К. , редовно призовани по реда на
чл.56, ал.2 от ГПК, не се явяват лично, представляват се от адв. И. И. редовно
преупълномощена от адв. Б. Б. и приета от съда от днес.
Въззиваемият ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ „С. К.“, редовно
призован по реда на чл. 56, ал.2 ГПК, явява се законният представител В. М.
М..
АДВ. И.: Моля да се даде ход на делото.
В. М.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че предвид редовното призоваване на страните, не са
налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно
заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК
ДОКЛАДВА постъпилата въззивна жалба, съобразно постановеното в
разпоредително заседание Определение № 4505/01.10.2025 година.
Производството е по реда на чл. 294 ГПК, във вр. чл. 293, ал. 3 ГПК.
1
Настоящото производство е образувано, след като с Решение №
129/12.05.2025 г., постановено по к. т. д. № 1862/2023 г. по описа на ВКС, е
отменено Решение № 909/19.07.2023 г. по в. гр. д. № 1106/2023 г. на Окръжен
съд - Варна в частта, с която е отменено решение на Районен съд - Варна №
4142/29.12.2022 г. по гр. д. № 4571/2021 г., поправено с решение №
1262/18.04.2023 г., и са отхвърлени предявените от касатора ПК „С. К.", ЕИК
*********, гр. Долни Чифлик срещу К. К. и Ж. К. искове с правно основание
чл. 12, ал. 2 ЗАЗ за осъждане на всеки от тях да заплати сума в размер на
23875.65 лева, представляваща стойност на подобрения от засаждане на 2426
броя ябълкови дръвчета в имот, представляващ нива с площ 15.319 дка,
находяща се в землището на гр. Долни Чифлик, местността „Али кочевото“,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
29.03.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, и кооперацията е
осъдена да заплати сума на всеки от двамата ответници в размер 2956 лв. или
общо 5912 лева - обезщетение за вреди, остойностени с разноските,
необходими за изкореняване на засадените плодни дръвчета в имота, поради
промяна на предназначението му без съгласие на арендодателя наследодател,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на насрещната искова
молба – 18.05.2021 г. до окончателното изплащане на задължението.
Производството пред въззивната инстанция е било образувано по
въззивна жалба вх. № 9706/07.02.2023 г., подадена от К. К. и Ж. К., чрез
пълномощника адв. Б. Б., срещу Решение № 4142/29.12.2022 г. по гр. д. №
4571/2021 г. по описа на ВРС, в частта, с която въззивниците са осъдени всеки
от тях да заплати сума в размер на 23 875,65 лева, представляваща стойност
на подобрения от засаждане на 2 426 бр. ябълкови дръвчета, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане,
както и в частта, с която насрещните искове на въззивниците за осъждане на
ищцовата кооперация да им заплати сума от по 3 829.75 лева на всеки от тях,
представляваща обезщетение за вреди под формата на претърпяна загуба, са
отхвърлени.
В жалбата е изложено оплакване за неправилност на решението, в
неговата обжалвана част, поради неправилно приложен материален закон,
нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Въззивниците
твърдят, че първоинстанционният съд е нарушил правото им на защита, като е
дал ход на делото в последното съдебно заседание при наличие на молба за
отлагането му поради служебна ангажираност на процесуалния им
представител. Излагат оплакване, че съдът не е взел предвид обстоятелството,
че арендодателят Б. И. /техен наследодател/ е притежавал само 1/5 идеална
част от земята. Твърдят, че към момента на сключване на договора за аренда
на 27.03.2004 г. недвижимият имот, обект на договора, е бил с начин на трайно
ползване нива, поради което и арендаторът е следвало да го ползва именно по
предназначение. Заявяват, че съдът не е обсъдил възражението им, че
арендаторът – ищец е променил предназначението на имота от нива в овощна
градина без съгласието на арендодателя в нарушение на чл. 9, ал. 1 от ЗАЗ.
2
Оспорват извода на първоинстанционния съд, че засаждането на овощна
градина е извършено с предварителното им съгласие. Твърдят, че не е
обсъдено и възражението им, за невъзможността им да използват имота по
предназначение, а именно като нива. Заявяват, че съдът неправилно е
кредитирал показанията на свидетеля К. П., която е била служител при ищеца
и продължава да му помага в противоречие с разпоредбата на чл. 172 от ГПК.
Настояват, че по делото не са събрани доказателства за теглене на заем от
страна на ищеца, с който свидетелят твърди, че са закупени дръвчетата, както
и не се установява дали и какви приходи е давала овощната градина.
Позовават се на показанията на св. Г. И. и А. К., според които към момента на
прекратяване на договора за аренда дръвчетата са били в лошо състояние,
респ. не биха могли да плододават, което обстоятелство не е съобразено от
съда. Считат за неправилно решението и в частта, с която са отхвърлени
предявените насрещни искове с аргумент, че ищецът незаконосъобразно и без
съгласието им е променил предназначението на имота с цел усвояване на
евросредства. Оспорват заключението по назначената ССАТЕ, като заявяват,
че цените за изкореняване на дръвчета, дадени по експертизата, не
кореспондират с реалните такива, като излагат, че са били налице основание за
отвод на едно от вещите лица. Излагат оплакване, че съдът не е обсъдил
всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, което е
довело до неправилност на решението. В заключение молят решението да
бъде отменено в обжалваните части, като бъдат уважени предявените
насрещни искове.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран отговор от въззиваемата
страна, с който е изразена позиция за неоснователност на жалбата и
законосъобразност на постановеното решение. Поддържа, че обжалваното
решение е обосновано при обсъждане на всички доказателства по делото, вкл.
на всички твърдения и възражения на страните. Оспорва твърденията,
изложени във въззивната жалба за ограничаване правото на насрещната
страна да се яви в съдебно заседание с представител. Счита за необоснован
извода, че арендаторът е изменил без съгласието на арендодателя
предназначението за ползване на имота, като твърди, че съгласно чл. 3 от
договора страните изрично са се съгласили в същия да се засаждат трайни
насаждения, който факт е бил известен на насрещната страна, доколкото е бил
явен. Позовава се на чл. 12, ал.2 от ЗАЗ, според който при прекратяване на
договора за аренда арендодателят дължи сумата, с която се е увеличила
стойността на обекта следствие на извършените подобрения. Излага, че съдът
е обсъдил показанията на свидетелите К. и И., като е изложил защо не ги
кредитира, противно на заявеното във въззивната жалба. Счита, че решението
е правилно и в частта, с която са отхвърлени насрещните искове. Моли за
потвърждаване на решението и за присъждане на разноски.
АДВ. И.: Поддържам въззивната жалба. Нямаме възражения по
доклада.
3
В. М.: Поддържам отговора на въззивната жалба. Нямам възражения по
проектодоклада.
С оглед изразеното становище на страните, СЪДЪТ намира, че следва
да бъде обявен за окончателен проектодоклада по делото, така както е
обективиран в Определение № 4505/01.10.2025 година, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА за окончателен проектодоклада по делото, обективиран в
Определение № 4505/01.10.2025 година.
СЪДЪТ докладва постъпилото по делото становище вх. №
32656/11.11.2025г. от въззивниците, чрез процесуалният им представител адв.
Б. Б., с което изразява становище по съществото на спора.
АДВ. И.: Поддържам становището.
СЪДЪТ предоставя докладваното становище на въззиваемия за
запознаване.
АДВ. И.: Представям препис от становището на насрещната страна.
Представям определение от 27.12.2013г. по в.т.д.№ 2554/2011г., с което
е обезсилено Решение № 3114/12.07.2012г. по гр.д. № 14644/2009г. по ВРС.
Представям също договор за правна помощ и списък със съдебно-
деловодни разноски по чл. 80 от ГПК.
СЪДЪТ връчи препис от представеното доказателство на въззиваемия.
В. М.: Във връзка с решение на ВКС и сочените мотиви в него, желая
да приложа доказателства, които са свързани именно с обстоятелството, че е
посочено процесуално нарушение - сменено ни е на нас задължение, което е
на въззивниците, а именно за доказване на състоянието на имота преди
сключване на договора. Във връзка с това - състоянието на имота какво то е
било към подписване на договора, желая да представя доказателства, които
подпомагат и въззивниците за това, какво е било състоянието на имота, а
именно комисии, заповеди за тяхното назначаване.
Представям писмените доказателства с копие за насрещната страна.
Тези доказателства са във връзка с това, че имотът е бил с трайни
насаждения, които трайни насаждения, вследствие на природни бедствия
отразени в протоколите на комисиите, които представям днес, това са
4
стихийни бедствия, градушки, буря, също и напръсквания с хербицид. Тези
трайни насаждения въз основа на констатациите на комисиите бяха
изкоренени и на тяхно място засадени отново от кооперацията трайни
насаждения. Освен това представям и протокол от Общото събрание на
кооперацията, с който се доказва, че Б. И. Л. е участвал и е взел участие в
приемане на решение за създаване на трайни насаждения с посочен видове
ябълки и праскови. Представям и по един екземпляр за насрещната страна и
списъка, където е видно, че с подписа на Б. Л. е участвал и е взел и дал
съгласие. Освен в договора - изричното и нотариално заверено съгласие за
създаване на трайни насаждения, което от своя страна ще си позволя отново
да цитирам ВКС, следва да се разбира смисъла на чл. 2 от Закона за
собствеността и ползването на земеделските земи, т.е. арендаторът да не
променя предназначеното на арендованата земята като такава със земеделско
предназначение в земя с неземеделско предназначение. Факт, който безспорно
е доказан, че ние не сме променяли предназначението на земята в
неземеделско.
АДВ. И.: Не се противопоставям да бъдат приети доказателствата, но
обръщам внимание, че през периода 2002г., за който са представени тези
документи, на практика арендатор е бил друг, а не ПК „С. К.“. Иначе не се
противопоставям.
В. М.: Договорът с Интерфрукт е прекратен с анекс през 2003г. и това,
което се твърди, че засаждането е започнало през 2003г. просто не отговаря на
истината. Засаждането започна след изтичане на карантината на остатъчния
материал през 2004г., за което също има представени документи по делото.
Относно представения списък с разноски правя възражение за
прекомерност за адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Във връзка с представено от въззивниците решение по делото №
260657 по гр. д. № 11066/2019г. на ВРС добавям, че решението най-малкото не
е окончателно и не е влязло в сила, и не знам доколко е редно да се представя,
но искам да представя решение на ВОС, с което то е отменено.
Представям 4 броя решения, а именно: Решение № 1360/04.11.2022г. по
в.ч.гр.д. № 1515/2022г. по описа на ВОС, Решение № 172/27.01.2021г. по
в.гр.д. № 3569/2020г. по описа на ВОС, Решение № 1627/15.12.2022г. по в.гр.д.
№ 1552/2022г. по описа на ВОС и Решение № 1210/13.10.2022г. по в.гр.д. №
1552/2022г. по описана ВОС, с копие за насрещната страна.
АДВ. И.: Да се приемат.
По направените в днешното съдебно заседание искания, СЪДЪТ
намира, че следва да бъдат приети представените от страните писмени
доказателства като допустими, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото представените в
5
днешно съдебно заседание от въззиваемите заверен препис Определение от
27.12.2013г. по в.т.д. № 2554/2011г. по описа на ВОС.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото представените в
днешно съдебно заседание от въззиваемия писмени доказателства, а именно:
Протокол № 33/18.12.1999г.; Списък от Общо събрание на ПК „С. К.“; Заповед
№ 455/13.05.2002г.; Протокол от 13.05.2002г.; Заповед № 509/18.06.2002г.;
Протокол от 18.06.2002г.; Молба от инж. В. М. изх. № 1228/30.06.2003г.;
Протокол от 04.07.2003г.; Писмо от ОД „Земеделие и гори“- Варна № 3900-
3958/27.10.2005г.; Заповед № РД-12-41/21.10.2005г. - всички заверени за
вярност, както и: Решение № 1360/04.11.2022г. по в.ч.гр.д. № 1515/2022г. по
описа на ВОС, Решение № 172/27.01.2021г. по в.гр.д. № 3569/2020г. по описа
на ВОС, Решение № 1627/15.12.2022г. по в.гр.д.№ 1552/2022г. по описа на
ВОС и Решение № 1210/13.10.2022г. по в.гр.д. № 1552/2022г. по описана ВОС.
АДВ. И.: Няма да сочим други доказателства.
В. М.: Нямаме други доказателствени искания.
СЪДЪТ счете делото за изяснено, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. И.: Моля да постановите решение, по силата на което да
отмените решението на ВРС и отхвърлите предявения от Потребителна
кооперация „С. К.“ иск и уважите изцяло предявения от доверителите ми
насрещен иск.
Действително не е спорно между страните в производството, че на
27.03.2004г. е бил сключен договор за аренда № 77 в изискуемата от Закона
писмена форма, с нотариална заверка на подписите, по силата на който
арендаторът Б. И. се е задължил да представи на арендатора ПК „С. К.“ за
временно ползване за срок от 15г. обекта на договора, находящ се в землището
в гр. Долни Чифлик. От приетите от настоящия състав доказателства се
установява, че преди сключването на договора с ищеца - 27.03.2004г., имотът е
бил отдаден под аренда на „Интефрукт Камчия“ АД по силата на Договор за
аренда от 01.08.2008г., сключен между Б. И. и това дружество, което е било
фактически арендатор и ползвател на имота до момента на прекратяването му
с анекс от 27-ми март.
От приетите доказателства се установява, че ябълковата градина е
започнала да се засажда още през 2003г., преди сключването на процесния
договор. Това се потвърждава и от схемата за засаждане.
С оглед процесуална икономия представили сме становище, където е
6
взето становище по всички доказателства и са коментирани, поради което аз
ще моля да отмените решението на Районен съд – Варна, да отхвърлите
исковете и да ни присъдите сторените в производството разноски.
В. М.: Моля да отхвърлите въззивната жалба като неоснователна,
незаконосъобразна и неправилна, и да постановите решение, с което да
потвърдите решението на първоинстанционния съд като правилно,
законосъобразно, основано на представените доказателства.
Моля да ни бъдат присъдени сторените разноски на всички инстанции.
Относно представените в днешно съдебно заседание становище и
доказателства не мога да взема отношение, но категорично възразявам, че
засаждането е извършено през 2003г., както се твърди, преди подписването на
договора. Затова се представиха и тези доказателства днес, от които е видно,
че след претърпени природни бедствия е напръскано с хербицид и е
извършено изкореняване, и впоследствие наново засаждане.
Що се касае за отношенията с Интерфрукт, аз ще се позова на това,
което е коментирано в решенията на ВКС. Няма да коментирам нищо. Зная, че
е известно на уважаемите съдиите. С цел спестяване на време, моля да
постановите решение, с което да потвърдите това на първоинстанционния съд
и да ни бъдат уважени исковите претенции в цялост.
СЪДЪТ обяви устните състезания за приключили и обяви, че ще се
произнесе с решение в законния едномесечен срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което е приключило в 13:53
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7