Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 24.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, І-ви въззивен брачен състав, в публично съдебно заседание на седми октомври през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМАНА ЙОСИФОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ
ХАСЪМСКА
ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретаря Кристина
Първанова, като разгледа докладваното от съдия Е. Александрова въззивно
гражданско дело № 17351 по описа за 2018 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на А.Л.Б. срещу Решение № 504207/09.10.2018г.,
постановено по гр. д. №1441/2018 г. по описа на СРС, 117 състав. Във въззивната
жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и неказаконосъобразно, като
се излагат съображения.
Моли се да бъде постановено съдебно решение, с което да се отмени обжалваното
решение, като бъде отхвърлен предявеният от ищцата иск на основание чл. 49, ал.
1 СК, като недоказан и неоснователен.
В открито съдебно
заседание, проведено на 07.10.2019 г. заявява претенция за разноски.
Въззиваемата страна С.Г.Б. оспорва изложеното в жалбата и моли същата да се
остави без уважение като неоснователна. Претендира разноски.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно
обжалване валиден и допустим съдебен акт.
Софийският градски съд, като прецени приетите относими доказателства по
делото и обсъди становището и възражението на страните, приема за установено
следното:
С Решение № 504207/09.10 .2018г.,
постановено по гр. д. №1441/2018 г. по описа на СРС, 117 състав, е прекратен
бракът, сключен с акт № 777/11.09.04 г. в СО, Красно село, между А.Л.Б. и С.Г.Б.;
постановено е жената да носи фамилното име Ганева; предоставено е семейното жилище
в София, Г. Баня, ул. „*****, представляващо първи етаж от къща на около 45
кв.м. от две стаи, кухня и др. сервизи, за ползване на жената; осъдени са страните да заплатят на СРС такси от по 25
лв.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение е правилно
и законосъобразно.
Във въззивната жалба са наведени доводи, че не са налице основанията за
прекратяване на брака, доколкото въззивникът обича и уважава жена си, грижи се
финансово и лично за семейството и за тежно болната майка на съпругата си и
счита, че отношенията им със ищцата са във временна криза, която може да бъде
преодоляна.
Настоящият съдебен състав намира тези доводи за неоснователни.
Видно от събраните от първоинстанционния съд гласни доказателствени
средства, съпрузите имат семейни неразбирателства от няколко години. От
показанията на разпитаните по делото двама свидетели - по
един воден от всяка страна, чиито показания правилно са кредитирани от
първоинстанционния съд, ответникът е напуснал семейното жилище от около две години и се е настанил в
пристройка към къщата, където често нощува и негов приятел и колега /свид. Л./.
При употреба на алкохол въззивникът ставал
словесно агресивен и заядлив. Съгласно свидетелските показания,
ответникът често е злоупотребявал с алкохол, в резултат на което ставал
агресивен, заядлив, започвал да обижда съпругата си в присъствието на други
лица, вдигал скандали. Това поведение довело до трайното отчуждение между
съпрузите и доколкото ответникът продължавал да злоупотребява с алкохол,
нарушеното равновесие в съпружеските отношения, не може да бъде преодоляно,
което е пречка бракът да бъде заздравен. Правилно първоинстанционният съд е намерил,
че тези обстоятелства в съвкупност са разрушили напълно и необратимо брачните
отношения между страните. Това е така, защото видно от
показанията на разпитаните по делото свидетели, между страните е настъпило
отчуждение, и те не споделят помежду си основни ценности на семейния живот.
Липсва нужната между съпрузите привързаност, доверие, обич и взаимно уважение,
които стоят в основата на семейната връзка. Съпрузите живеят разделени от две
години и всеки един от тях води самостоятелен начин на живот. Раздялата е
трайна, брачната връзка е разрушена и нейното продължаване във формално
съществуване е безсмислено и лишено от съдържание. В този смисъл и правилно
първоинстанционният съд е преценил, че въпреки изразеното желание на ответника
да запази брака, в настоящия случай следва да бъде приложена разпоредбата на
чл.55 от СК и Конституцията на Р. България, съгласно които „бракът е доброволен
съюз между мъж и жена“. Разстройството на брака е дълбоко и непоправимо, тъй като
е довело до „разкъсване“ на семейната общност между съпрузите, до липсата на
взаимност, уважение, доверие и другарски отношения, връзката между съпрузите е
само формално съществуваща и несъответстваща на закона, като това разстройство
не може да бъде преодоляно, за да се възстановят нормалните съпружески
отношения.
Съгласно свидетелските показания, ответникът често е злоупотребявал с
алкохол, в резултат на което ставал агресивен, заядлив, започвал да обижда
съпругата си в присъствието на други лица, вдигал скандали. Това поведение е
довело до трайното отчуждение между съпрузите, нарушеното равновесие в съпружеските
отношения, не може да бъде преодоляно, което е пречка бракът да бъде заздравен.
Предвид горното, обжалваното решение на районния съд, като правилно и
законосъобразно, следва да се потвърди.
Съгласно чл. 329, ал. 1 ГПК въззивният съд оставя без уважение исканията на
страните за присъждане на направените разноски по делото – след като съдът не
се е произнесъл относно вината за брачното разстройство, разноските по
производството, вкл. въззивното, остават в тежест на страните, както са ги
направили.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 504207/09.10.2018г., постановено по гр. д. №1441/2018 г. по
описа Софийски районен съд, 117-ти състав.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на А.Л.Б., ЕГН ********** и С.Г.Б., ЕГН **********, за
присъждане на разноски по делото, като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.