Определение по адм. дело №2651/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 166, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от Р. М. Р., [ЕГН], чрез адв. А. Д. от АК – Варна, с адрес [населено място], бул. М. Л., № 26, ет. 2, ап. 20, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № GRAM-2160351/23.10.2025 г. по чл. 171, т. 1, б. З)ГГ) от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), издадена от полицай към РУ 04 Варна към ОДМВР Варна, с която спрямо оспорващия е приложена принудителна административна мярка „временно отнемане на СУМПС на водач, който който е извършил нарушение на чл. 175, ал. 3 ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца“.

В жалбата са изложени съображения, че допуснатото предварително изпълнение не се съдържа разпореждане за това нарушение по чл. 60, ал. 1 АПК и липсват мотиви за разпореждането. Наведени са доводи, че допуснатото предварително изпълнение ще доведе до значителни и трудно поправими вреди за оспорващия, тъй като свидетелството за управление на МПС му е необходимо за изпълнение на служебните си задължения, което би довело до уволнение, а от там жалбоподателя ще бъде обречен на глад и мизерия. Представено е копие на трудов договор. Направено и искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, както и връщане на СУМПС до окончателното решаване на спора.

Предмет на настоящото произнасяне на съда е особено искане на жалбоподателя.

С Разпореждане № 12239/10.11.2025 г. съдът е предоставил възможност в срок до 12:00 часа на 11.11.2025 г. да представи доказателства за внесена по сметка на АдмС – Варна държавна такса в размер на 10 (десет) лв., както и да представи пълномощно предоставящо представителна власт на адв. Д. да подава жалба от името на жалбоподателя.

В указания от съда срок с молба с. д. № 18389/10.11.2025 г. от адв. А. Д., процесуален представител на жалбоподателя, разпореждането на съда е изпълнено. Представени доказателства за платена държавна такса и пълномощно.

Съдът приема, че следва да се произнесе по направеното в петитума на жалбата конкретно искане, а именно: „Моля да постановите определение, с което на основание чл. 166, ал. 2 от АПК да спрете предварителното изпълнение на ЗППАМ № GRAM-2160351/23.10.2025 г. на полицай към РУ 04 Варна към ОДМВР Варна, както и да разпоредите връщането на свидетелство за управление на МПС, до окончателното решаване на спора.“.

Съдът намира искането на основание чл. 166, ал. 2 АПК, за процесуално допустимо.

Разгледано по същество е неоснователно.

По отношение на искането за спиране на предварителното изпълнение на обжалваната ЗППАМ:

Съгласно чл. 172, ал. 6 ЗДвП, оспорването не спира изпълнението на административен акт, а спиране на изпълнението може да се постанови от съда на основанията и по реда на чл. 166, ал. 2 и ал. 3 АПК. Т. е. по отношение на административни актове с които се налага ПАМ, каквато е конкретната заповед, предварителното изпълнение е допуснато по силата на закона (ex lege) и подаването на жалба срещу такъв акт няма суспензивен ефект. При тази правна уредба законодателят е презюмирал при издаването на ЗППАМ наличие на предпоставките по чл. 60, ал. 1 АПК, поради което преустановяване на предварителното му изпълнение е допустимо и възможно да бъде постановено от съда, но по реда и предпоставките на чл. 166, ал. 2 и ал. 3 АПК.

Съгласно чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК съдът може да постанови спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение при следните условия - наличие доказателства, че предварителното изпълнение на оспорения акт би могло да причини на оспорващия значителни и трудно поправими вреди, което е задължителна процесуална предпоставка. В това производство в тежест на жалбоподателя е да докаже, че изпълнението може да му причини значителна или трудно поправима вреда, която е противопоставима и надвишава по интензитет интересите и благата по чл. 60, ал. 1 АПК, в защита на които закона е предвидил предварително изпълнение на ЗППАМ. Целта на спиране изпълнението на административния акт е да се осигури защита на лицето, подало жалбата. При липсата на нормативно регламентирани критерии, чрез които да се преценява основателността на искането за спиране на предварителното изпълнение на акта, съдебната практика е възприела като основен критерий възможността за настъпване на евентуални сериозни неблагоприятни последици от предварителното изпълнение на акта за жалбоподателя, които да са от такова естество, че да могат да се противопоставят по значимост на изброените в чл. 60, ал. 1 АПК, съответно възможността от настъпване на значителни или трудно поправими вреди за жалбоподателя - арг. чл. 166, ал. 2 АПК.

В случая жалбоподателя не представя доказателства, че предварителното изпълнение на оспорената ЗППАМ ще му причини значителни и труднопоправими вреди, а се излагат твърдения, че вредите ще настъпят тъй като свидетелството за управление на МПС му е необходимо за изпълнение на служебните си задължения, което би довело до уволнението му, а от там жалбоподателя ще бъде обречен на глад и мизерия. От представения копие на трудов договор е видно, жалбоподателя е назначен като управител на дружеството. От справка в търговския регистър се установява, че жалбоподателя е и съсобственик в дружеството, като притежава дружествени дялове. От изложените в жалбата обстоятелства и представените доказателства не може да се приеме, че е налице възможност за настъпване на значителни и трудно поправими вреди по смисъла на АПК за Р. М. Р.. Бланкетно е посочено, че допуснатото предварително изпълнение ще доведе до невъзможността на жалбоподателя да изпълнява служебните си задължения, а именно да ежедневно да обхожда 5-6 обекта и магазини поне 2-3 пъти на ден. Доказателства в тази посока не са ангажирани. На следващо място не се твърдят и не се сочат доказателства за възникнали и релевантни към спиране на изпълнението нови обстоятелства, поради което не е изпълнено условието по чл. 166, ал. 2 АПК.

Доколкото разпоредбата на чл. 166, ал. 2 АПК изисква съдът да се произнася незабавно с определение в закрито съдебно заседание, искането да се спре предварителното изпълнение на ЗППАМ № GRAM-2160351/23.10.2025 г. по чл. 171, т. 1, б. З)ГГ) от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), издадена от полицай към РУ 04 Варна към ОДМВР Варна, следва да бъде отхвърлено, като неоснователно.

По изложените съображения и на основание чл. 166, ал. 3 АПК, Административен съд – Варна, XIV състав,

ОСТАВА БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Р. М. Р., [ЕГН], чрез адв. А. Д. от АК – Варна, за спиране на основание чл. 166, ал. 2 АПК на предварителното изпълнение на ЗППАМ № GRAM-2160351/23.10.2025 г. на полицай към РУ 04 Варна към ОДМВР Варна, както и да се разпореди връщането на свидетелство за управление на МПС, до окончателното решаване на спора..

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от получаването му.