Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 276
25.06.2020г.
гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Хасково в открито съдебно заседание на трети юни две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: Хайгухи Бодикян
Членове: Пенка Костова
Росица Чиркалева
при секретаря Диана Динкова и в
присъствието на прокурор Цвета Пазаитова при Окръжна прокуратура, гр.Хасково,
като разгледа докладваното от съдия Бодикян АНД (К) № 73 по описа
на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
дванадесета от АПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба
на „АТИНА ТРАНС 2015“ ЕООД, с.К. А., oбщ.С., подадена чрез пълномощник, против Решение №171 от 27.11.2019г., постановено по АНД
№699 по описа на Районен съд – Свиленград
за 2019г.
В касационната жалба се релевират
доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение. В тази връзка, на първи
място се счита, че при издаване на наказателното постановление било допуснато
съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Нарушена била
разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН. Наказателното постановление било
незаконосъобразно и поради липса на изчерпателно описание на обстоятелствата,
при които било осъществено твърдяното нарушение. Не били изложени съществени
аргументи от обективна страна от състава на нарушението, в това число къде било
извършено то. Сочи се, че мястото на нарушението е задължителен реквизит на
АУАН и НП, и непосочването му пряко рефлектира върху правото на защита на
наказаното лице, и в тази връзка то не следвало да се презюмира. Вместо това
обаче съдът бил приел, че мястото на извършване на нарушението било седалището
на дружеството. Това обаче не било вярно, защото изпълнителното деяние „допускане“
се осъществявало на мястото, където се извършвал превоза. Отделно от това, не
било отчетено, че нямало как да се ангажира административнонаказателната
отговорност на дружеството за пропуски на друго юридическо лице. Във връзка с
последното се сочи, че в случая фирмата-превозвач ползвала услугите на шофьори
от друга фирма, следователно нямала наети по трудов договор шофьори. Поради
това отговорността следвало да се ангажира на другата фирма – предоставящата
въпросните водачи. Последното обстоятелство въобще на било обсъдено от районния
съд, който приел, че било извършено нарушение, въпреки представените договори
за наем. Предвид неотчетеното обстоятелство се твърди, че нарушението не било
установено по безспорен начин, което водило до незаконосъобразност на
наказателното постановление. По изложените съображения се иска отмяна на
атакуваното съдебно решение и на потвърденото с него наказателно
постановление.
Ответникът – Областен отдел
„Автомобилна администрация“ гр.Хасково, не изразява становище по касационната
жалба.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Хасково предлага решението на районния съд да бъде оставено в
сила.
Касационната инстанция, като
обсъди оплакванията в жалбата и извърши проверка по реда на чл.218 от АПК,
намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество
е неоснователна.
С атакуваното Решение №171/27.11.2019г.,
постановено по АНД №699/2019г., Районен съд – С. потвърдил Наказателно
постановление (НП) № 45-0000291 от 19.09.2019г., издадено от Началник ОО „АА“ –
Хасково, с което на „АТИНА ТРАНС 2015“ ЕООД, с.К. А., за нарушение на чл.7а,
ал.4 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП), на основание чл.96г, ал.1,
пр.2 от ЗАвтП е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 3000 лв.
За да постанови решението си,
районният съд стигнал до извода, че
дружеството е извършило нарушението, за което е било санкционирано, като приел,
че е допуснало осъществяване на превоз от водач, който не бил снабден със
сертификат на водач на МПС, издаден от министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията или упълномощени от него лица, определен за издаване в
Наредба №11 за международните превози. Въз основа на писмените доказателства и
показанията на свидетелите по делото, преценил, че нарушението е доказано по
безспорен начин. Приел още, че АУАН и НП били издадени от компетентни органи.
Спазени били сроковете по чл.34 от ЗАНН. В хода на административнонаказателното
производство не били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
водещи до отмяна на НП. В последното, както и в АУАН, било налице изчерпателно
описание на обстоятелствата по извършване на нарушението, изложени били всички
негови съществени елементи, включително кога и къде било извършено то. Това
водило до извода, че не били нарушени разпоредбите на чл.42, т.3 и т.4 и чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН. Волята на АНО била ясна и категорична, не се презюмирала. Не
било налице и нарушение на чл.40 от ЗАНН. Правилно била изяснена и приета и
фактическата обстановка по случая, като правилно били вменени нарушените
законови разпоредби. Административният орган изпълнил задължението си по чл.52,
ал.4 от ЗАНН – преди да се произнесе проверил акта с оглед неговата законосъобразност,
редовност и обоснованост, преценил възраженията и събраните доказателства. Според
съда, с потвърждаване на наказателното постановление целите на ЗАНН щели да
бъдат постигнати в случая.
Решението е правилно.
Същото е постановено при напълно
изяснена фактическа обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз
основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален
ред. След като са събрани необходимите доказателства за правилното изясняване
на делото от фактическа страна и анализирайки същите поотделно и в тяхната
съвкупност, районният съд е направил законосъобразни правни изводи.
Противно на твърденията в
касационната жалба, при провеждане на административнонаказателната процедура
няма допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на
наказателното постановление. АУАН, както и наказателното постановление, са
съставени в съответната форма и съдържат необходимите по ЗАНН реквизити.
Правилно съдът е приел, че са спазени разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Неоснователно
е оплакването, че НП е незаконосъобразно, тъй като в същото липсвало изчерпателно
описание на обстоятелствата, при които е било осъществено твърдяното нарушение,
съответно не били изложени твърдения за всички съществени елементи от
обективната страна на състава на нарушението, в това число къде било извършено
същото. Нарушението е описано по начин, даващ възможност на санкционираното
лице да възприеме в цялост признаците на същото и да организира адекватно
правото си на защита. Налице е и пълно съответствие между описанието на
нарушението, от фактическа страна, и законовата разпоредба, която е била
нарушена, а приложената и посочена от АНО санкционна норма съответства на
установеното нарушение. В случая, нарушението е извършено в седалището на
дружеството, чийто адрес изрично е визиран като място на нарушението, а не като
място на установяването му. Т. е. процесното нарушение се осъществява от
задълженото лице (превозвач) в неговото седалище, защото от там то ръководи
своята оперативна дейност по извършване на превози. Ето защо там е и мястото на
конкретното нарушение – допускане до извършване на превоз на водач, който не
притежава сертификат на водач. Не се споделя становището, че мястото на
нарушението е там, където се извършвал превоза. Началният и краен пункт на
международния превоз не е от значение за определяне мястото на нарушението,
доколкото релевантния факт за отговорността по чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвтП е
този, че превозвачът допуска до управление на МПС за международен превоз водач,
който не притежава сертификат за такъв. В тази връзка, мястото е достатъчно
ясно и точно посочено.
Въз основа на доказателствата по
делото, както и с оглед разпоредбата на чл.7а, ал.4 от ЗАвтП, според която
лицензираните превозвачи могат да осъществяват международен превоз на товари с
водачи - граждани на държава, която не е членка на Европейския съюз, само
когато те притежават сертификат за водач на моторно превозно средство, издаден
от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или от
оправомощени от него длъжностни лица, районният правилно е достигнал до извода
за това, че в случая е налице нарушение, извършено от санкционираното лице
„АТИНА ТРАНС 2015“ ЕООД. Безспорен е факта, че дружеството има качеството
лицензиран превозвач, доколкото не се оспорва приетото с НП, че същият
притежава лиценз на Общността № 17496 за международен автомобилен превоз на
товари, валиден до 22.05.2027г. Поради това за него възниква задължението по
чл.7а, ал.4 от ЗАвтП – да осъществява международен превоз на товари само с
водачи, които притежават сертификат за водач на МПС, издаден от министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията или от оправомощени от
него длъжностни лица. В случая, въведеното императивно правило за поведение в
посочената материалноправна норма е било нарушено, доколкото при проверката на
контролните органи на Областен отдел „Автомобилна администрация“- Хасково е
установено извършването на международен превоз на товари с МПС, управлявано от
водача I. H. A. – турски гражданин, без последния да притежава съответния сертификат,
доколкото е гражданин на държава, която не е членка на ЕС. Доказаното нарушение
правилно в НП е скрепено със санкционната норма на чл.96г, ал.1 от ЗАвтП,
съгласно която който назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на
някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни
актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз
или превоз за собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или
имуществена санкция в размер на 3000 лв. В този смисъл, правилно и
законосъобразно АНО е ангажирал отговорността на „АТИНА ТРАНС 2015“ ЕООД с
потвърденото от районния съд наказателно постановление.
Неоснователно в касационната
жалба се изтъква, че след като фирмата-превозвач няма наети по трудови
правоотношения шофьори, а ползва услугите на шофьори на друга фирма, няма как
да се ангажира административнонаказателната отговорност на дружеството за
пропуски на друго юридическо лице, чието задължение било да осигурява годни за
извършване на дейността, за която са били наети лица. Задължителното изискване
водачите на автомобили за международен превоз на товари да имат издаден
сертификат по чл.7а, ал.4 от ЗАвтП е спрямо лицензирания превозвач, който ги е
наел, т. е. в случая дружеството-жалбоподател, и това е видно от текста на
нормата, а не спрямо водача.
Предвид гореизложеното,
настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не страда от пороци,
представляващи касационни основания за отмяната му. Районен съд - С. е
анализирал правилно фактическата обстановка по случая и е достигнал до верните
правни изводи, поради което неговото решение, като правилно и законосъобразно,
следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №171 от 27.11.2019г., постановено по АНД
№699 по описа на Районен съд – С. за
2019г.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.