РЕШЕНИЕ
№ 792
гр. Бургас, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на първи септември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Антоанета Др. Андонова
Парашкевова
при участието на секретаря Петя Хр. Колева
като разгледа докладваното от Антоанета Др. Андонова Парашкевова
Гражданско дело № 20242100101339 по описа за 2024 година
Ищецът „Кепитъл партнерс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Огостово“ № 30 чрез пълномощника адв. Диляна
Йорданова с адрес гр.София,ул.“Шар планина „ № 33,ет.2,офис 9 е предявил
иск против И. Б. Б.,в качеството й на частен съдебен изпълнител с рег. № 800,
с район на действие Бургаски окръжен съд, адрес: гр. Бургас, ул. „Иван
Шишман“ № 4, ет. 2 за осъждане на ответницата да заплати на ищеца
обезщетение за претърпени от него имуществени вреди в размер на сумата от
44 750 /четиридесети четири лева седемстотин и петдесет/ лева,
представляващи платена неустойка вследствие на прекратен предварителен
договор по вина на частния съдебен изпълнител, поради извършени от него
незаконосъобразни действия по изпълнително дело №
20248000400323.Твърди, че И. Б. в качеството си на частен съдебен
изпълнител по изпълнително дело № 20248000400323, е наложила
обезпечителни мерки по отношение на имуществото на ищеца като длъжник
по изпълнителното дело , които са били явно несъразмерни с размера на
задълженията му,за събиране на които е било образувано изпълнителното
дело.Посочва,че на 29.05.2024 г., като продавач е сключил с „Випера Кемикал
Индъстри“ ЕООД, като купувач, предварителен договора за покупко -
1
продажба на недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор №
44094.1.1032 по КККР на с. Лозенец, община Царево, едно с построената в
имота сграда с идентификатор № 44094.1.1032.1 за цена в размер на 228 800
евро без ДДС с левова равностойност от 447 500 лева без ДДС. Заявява,че към
момента на сключване на предварителният договор върху имота е имало
учредена договорна ипотека, за която купувачът е бил информиран и се е
съгласил да закупи имота при условие, че: продавачът „Кепитъл партнерс“
ЕООД погаси дълга си по заема, за който е учредена ипотеката и заплати
дължимите МДТ към община Царево до деня на сделката, както и да не
обременява с каквито и да е тежести имота, включително искови молби,
възбрани, обезпечителни такива.Твърди,че в изпълнение на задълженията си
по договора, купувачът „Випера Кемикал Индъстри“ ЕООД с три превода е
превел по сметка на ищеца сума в общ размер на 44 750лева, а ищецът
погасил задължението си към ипотекарния кредитор, в полза на който бил
ипотекиран имотът, предмет на предварителния договор.Заявява,че на
10.06.2024 г.,е получил запорно съобщение по образувано изпълнително дело
№ 20248000400323 по описа на ЧСИ И. Б., рег. № 800, с район на действие
Бургаски окръжен съд. Посочва,че след запознаване с документите,е
установил явна несъразмерност на наложените обезпечителни мерки: била е
наложена възбрана върху земя и сграда (предмет на посочени по – горе
предварителен договор) на стойност над 447 500 лева за обезпечение на
вземане от 122,65 лева. Сочи,че взискател по изпълнително дело №
20248000400323 по описа на ЧСИ И. Б. е била община Царево, като
вземанията й произтичали от АУЗД за сума в общ размер на 1 202,65 лева.,
молбата на взискателя за образуване на производството била бланкетна и
съдържала искане за проучване на имуществото на длъжника и възбрана на
активи, от които да се събере вземането. Твърди, че по изпълнителното дело
се съдържат множество справки и удостоверения, установяващи множество
активи на дружеството. Счита, че частния съдебен изпълнител е натоварил
излишно длъжника с такси за справки и проверки на активите му, но не е
наложил съразмерни обезпечителни мерки. Подчертава, че в случая
несъразмерността е очевидна, поради което е налице незаконосъобразно
принудително изпълнение. Твърди,че на 12.06.2024 г. е подал възражение до
съдебния изпълнител и поискал от него да вдигне наложената върху
процесния имот възбрана, поради явна несъразмерност между обезпечението
2
и размера на задълженията, но на 20.06.2024 г. получил отказ от ЧСИ
Б..Сочи,че горните действия са неправомерни и в резултат на тях е изпаднал в
неизпълнение на задълженията си по предварителния договор, като на
основание чл. 14.2 от договора за него се породило задължение за заплащане
на неустойка в размер на 22 880 евро или левовата равностойност на 44 750
лева. Заявява,че купувачът го е поканил да му възстанови сумата от 44 750
лева, представляваща платено капаро по предварителния договор, както и
неустойка в размер на 44 750 лева. Твърди,че тъй като съдебният изпълнител
отказал да вдигне възбраната, а и банковите му сметки били запорирани, е
бил принуден да се споразумее с трето лице, което да заплати задълженията
му (капаро и неустойката) към купувача по предварителния договор. Сочи,че
е направил разходи и за ангажиране на адвокати във връзка с прекратяването
на предварителния договор. Заявява се, че от незаконосъобразните действия
на частния съдебен изпълнител не е могъл да реализира печалба от сделката,
а е претърпял загуби и продължавал да трупа такива.Посочва,че е поканил
И. Б. да му заплати сумата от 44 750 лева, представляваща финансова загуба
за дружеството за платена неустойка по предварителния договор,но
съдебният изпълнител отказал да плати доброволно щетите на дружеството.
Заявява,че на 11.07.2024 г., отново поискал вдигане на наложените запори и
възбрани, поради погасяване на всички задължения към кредитора община
Царево.Сочи,че и община Царево като взискател по изпълнителното дело
също е уведомила съдебния изпълнител, че вземанията са погасени в пълен
размер.Твърди,че въпреки това ЧСИ Б. отказала да заличи наложените
възбрани и запори като вменила на ищеца задължение към НАП в размер на
262,46 лева, каквото задължение той нямал. Счита, че са налице
предпоставките на чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ за ангажиране на отговорността на
частния съдебен изпълнител за неправомерни негови действия и настъпили
вреди в правната му сфера вследствие на тях . Позова се на практика на
ВКС.Претендира Претендира направените по делото разноски.
Предявеният иск е с правно основание в чл.441,ал.2 от ГПК вр. с чл.74 ал.1 от
ЗЧСИ.
В законоустановеният срок ответникът И. Б. Б.,в качеството й на частен
съдебен изпълнител с рег. № 800, с район на действие Бургаски окръжен съд,
адрес: гр. Бургас, ул. „Иван Шишман“ № 4, ет. 2 чрез пълномощника
адв.Диана Кръстева с адрес на адвокатската кантора гр.Бургас,ул.“Мара
3
Гидик“ № 8,ет.3 –„Адвокатско дружество К. и Камбурова“ е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва
наличието на противоправно поведение , причинените вреди и причинната
връзка между тях, както и наличието на вина. Заявява, че в случая не е
налице процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, поради
което не са налице предпоставките на чл. 441 от ГПК във р. с. чл. 74, ал. 1 от
ЗЧСИ. Счита, че евентуално претърпените от ищеца вреди са следствие
единствено от негови недобросъвестни и неправомерни действия. В тази
връзка излага твърдения, че производството по изпълнителна дело № 323/2024
г. е било образувано на 05.06.2024 г. по молба на взискателя община Царево, в
която е бил посочен и способът на изпълнение, с който съдебният изпълнител
е обвързан. В изпълнение на възложеното от взискателя, съдебният
изпълнител е извършил имуществено проучване на длъжника и е наложил два
запора на банкови сметки, възбрана на недвижим имот в с. Лозенец и е
насрочил опис и оценка на имотите за 25.07.2024 г. По изпълнителното
производство е постъпило и уведомление от НАП за наличие на публични
задължения на ищеца в размер на 262,46 лева. Съдебният изпълнител
заявява,че е изпратил до длъжника – ищец съобщение за образуваното
изпълнително производство, за дължимата сума в общ размер на 1 639,90 лева,
за наложените обезпечителни мерки, за насроченото действие – опис и оценка
на имущество,както и уведомление до длъжника за размера на публичните му
задължения.Твърди,че и със съобщението и с уведомлението, е приканил
ищеца като длъжник да предприеме действия по погасяване на задълженията,
включително да предложи способ за изпълнение съгласно чл. 773 от ГПК, но
ищецът е бездействал. Посочва,че на електронната поща й поща е постъпило
възражение от ищеца – длъжник, с което е поискал на основание чл. 442а от
ГПК и поради явна несъразмерност да бъде вдигната наложената възбрана
върху недвижимите имоти, като с възражението не е предложил друг начин
на изпълнение, нито е твърдял доброволно плащане. Заявява,че не е бил
уведомен и за по – рано сключения предварителен договор. Сочи,че
възражението на длъжника е било изпратено на взискателя за становище,като
същевременно по изпълнителното дело е постъпила сума в размер на 1 080
лева от запорирана сметка на длъжника в „ПИБ“ АД, с която частично било
погасено вземане на взискателя в размер на 852,13 лева.Твърди,че поради
намалелия размер на дълга, взискателят изразил становище (на 19.06.2024 г.),
4
че възбраната върху имота може да бъде вдигната, но при условие, че
остатъка от дълга бъде погасен на две вноски до 31.08.2024 г. Посочва,че на
11.07.2024 г., длъжникът отправил нова молба за вдигане на наложените
запори, поради погасяване на задълженията му към взискателя, но към
молбата не били приложени доказателства за това. Заявява,че с молба от
16.07.2024 г., взискателят също го е уведомил ,че дължимите към него суми
са били платени и изпълнителното производство следва да се прекрати след
заплащане на дължимите такса. В тази връзка,сочи,че е изпратил писмо до
ищеца, с което го уведомил, че делото ще бъде прекратено и наложените
обезпечения ще бъдат вдигнати след заплащане на дължимите такси по делото
в размер на 297,41 лева и публични задължения в размер на 262,46 лева.
Заявява, че едва с исковата молба са представени доказателства за погасяване
на публичните задължения, а дължимите такси по публичното задължение не
са платени и към настоящия момент. Сочи, че разноските по изпълнителното
производство са за сметка на длъжника и са част от дълга, поради което
изпълнителното производство не е прекратено. От изложеното заключава, че
не е причинил в качеството си на частен съдебен изпълнител на ищеца
твърдяното увреждане, а ако е налице вреда то тя се дължи единствено на
неправомерното поведение на ищеца – длъжник в изпълнителното
производство.Развива доводи, че съдебният изпълнител не може да откаже да
приложи посочен от взискателя изпълнителен способ върху секвестируемо
имущество. Позовава се на разпоредбата на чл. 443 от ГПК, съгласно която
длъжникът разполага с възможността да предложи изпълнението да бъде
насочено върху друга вещ или вземане, или да бъдат приложени само някои
от поисканите от взискателя начини на изпълнение,като заявява,че в този
случай, посочените от взискателя имуществени обекти се освобождават след
като той бъдел удовлетворен. Заявява, че длъжникът – ищец не е предложил
друг начин на изпълнение и така сам се е поставил в риск да претърпи
евентуални вреди. Счита, че ищецът е предпочел да бъде неизправна страна и
да претърпи вреди, вместо да погаси доброволно задълженията си към
взискателя, от което да последва прекратяване на изпълнителното
производство,като посочва,че той е сторил това едва след заплащането на
дължимата неустойка по предварителния договор. Намира за неоснователни
твърденията на ищеца за явна несъразмерност на обезпеченията по
изпълнителното производство. Позовава се на разпоредбата на чл. 442а от
5
ГПК като сочи,че при прилагането й се отчитат всички данни и обстоятелства
по делото, процесуалното поведение на длъжника и възможността вземането
да остане неудовлетворено,като тази преценка е комплексна и конкретна и е
изцяло в компетентността на съдебния изпълнител. Заявява, че „явна
несъразмерност“ не може да се констатира от съдебния изпълнител преди
извършването на опис и приемането на оценката, като и преди да се извърши
проучване има ли други кредитори, които да се считат за присъединени по
право взискатели. Сочи, че в конкретния случай опис и оценка не били
извършени, а от извършените справки били установени публични задължения,
както и привилигирован кредитор с вписана ипотека върху имотите,
обезпечаваща задължение в размер на 195 583 лева, ведно с лихви, такси,
разноски и неустойки. С оглед на това заявява, че ипотекарният кредитор е
присъединен по право взискател в изпълнителното производство. Твърди, че в
случая е взел предвид и процесуалното поведение на длъжника, който
въпреки многократните указания не посочил друг способ за изпълнение, нито
погасил дълга доброволно.Оспорва датата и съдържанието на представения
от ищеца предварителен договор, като твърди, че той е бил съставен за целите
на настоящото производство и с цел неправомерно претендиране на вреди от
него като частен съдебен изпълнител. Счита, че представените от ищеца
платежни нареждания не установявали по несъмнен начин предхождащо
съставяне на предварителния договор за продажба с твърдяното от ищеца
съдържание. Счита, че в представените платежни нареждания липсва
конкретизация, която да ги обвърже с представения предварителен договор.
На следващо място твърди, че страните по предварителния договор са
свързани лица – Стоян Благов е управител и на двете дружества, а до 2020 г.
„Кепитъл партнерс“ ЕООД е било съдружник във „Випера кемикъл индъстри“
ООД. От посоченото прави извод, че страните по предварителния договор
изначално са били наясно със съществуващите задължения на продавача и
наличието на евентуални пречки за сключването на окончателен договор. На
следващо място се оспорва и достоверността на датата на представената от
ищеца покана от „Випера кемикъл индъстри“ ООД за връщане на капарото по
предварителния договор и заплащането на неустойка. Счита, че тя е била
съставна за целите на претендираните в настоящото производство вреди.
Подчертава обстоятелството, че поканата не съдържа изявление на купувача за
разваляне на договора, нито е бил даден подходящ срок за изпълнение. За
6
неоснователни са счетени изявленията на ищеца, че се е наложила да се
споразумява с трети лица, които да платят задълженията му за връщане на
капарото и заплащането на неустойка. В тази връзка отново сочи наличие на
свързаност между ищеца и дружеството „Трипропъртис“ ЕООД и „Инвестиа“
АД. Подчертава, че крайният срок за сключване на окончателен договор
между ищеца и „Випера кемикъл индъстри“ ООД е 29.07.2024 г., но още на
21.06.2024 г., купувачът е отправил претенция за заплащане на неустойка, а
продавачът вместо да погаси задълженията си по изпълнителното
производство, незабавно се съгласил да заплати исканите суми. Сочи още, че в
предварителният договор не бил посочен точен момент, в който не следвало
да има тежести върху имота, като заявява, че обичайно в практиката се
съблюдава имотът да е чист от тежести в деня на изповядване на окончателния
договор. В заключение заявява, че не е извършил твърдяното
незаконосъобразно действие, а е действал в рамките на закона и в кръга на
правомощията си, поради което не са налице предпоставките за реализиране
на деликтната му отговорност. Позовава се на практиката на ВКС, съгласно
която независимо от имуществените последици, отговорността на съдебния
изпълнител не може да възникне тогава, когато той не е допуснал
закононарушение. Претендира направените в производството разноски.
Третото лице помагач на ответника „Дженерали застраховане“ АД не изпраща
представител в проведеното единствено открито съдебно заседание по
делото.Представило е чрез ЕПЕП по време на провеждане на съдебното
заседание чрез пълномощника юрисконсулт Владимир Ташев отговор по
чл.131 от ГПК.Прави възражение за нередовност на призоваването,като
посочва,че към съобщението,с което са му връчени книжата по делото ,липсва
препис от исковата молба,ведно с доказателствата към нея,поради което няма
пълна яснота по предмета на спора,с който е сезиран съда и защитата на
главните страни по него.Счита,че разпоредбата на чл.221 от ГПК следва да се
тълкува в смисъл,че третото лице помагач има право както на отговор на
исковата молба,така и на становище по отговора на ответника и доклада по
делото. Моли да му бъдат връчени преписи от исковата молба,ведно с всички
приложения към нея,като срокът за отговор на исковата молба да започна от
датата на връчването на преписа.По същество оспорва изцяло предявените
искове по основание и размер,както и всички представени писмени
доказателства.Счита,че ответникът е действал изцяло в съответствие с
7
предоставената му от закона компетентност и ред,а хипотетичните
вреди,които ищецът твърди да търпи ,са последица само от неговото
недобросъвестно и неправомерно поведение.Счита,че поведението на
ответника е изцяло законосъобразно,както и че ищецът е имал многократно
възможност да приключи процесното изпълнително производство, като
добросъвестно погаси задълженията си, които не са съществени по размер и
безспорно могат да бъдат посрещнати безпроблемно предвид финансовата
обезпеченост на ищеца,видна от публикуваните ГФО в ТР по елекронната
партида на дружеството.Моли делото да бъде гледано при условията на
чл.142,ал.1 от ГПК като заявява, че не е в състояние да изпрати
представител.В случай,че ищецът претендира разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение,прави възражение за прекомерност на същите,като
развива подробни съображения.Не представя и не ангажира доказателства.
Окръжен съд Бургас като обсъди доводите на страните и събраните и
представени по делото доказателства,намира за установено от фактическа
страна следното:
Безспорни са между страните следните обстоятелства,които се установяват и
от всички представени от тях при предварителната размяна на книжа
писмени доказателства: На 05.06.2024 год. ЧСИ И. Б. е образувала
изпълнително дело № 20248000400323 срещу ищеца по настоящото дело по
постъпило в деловодството й заявление вх. № 10930 от Община Царево с
приложени към него 5 броя влезли в сила АУЗД –три от които от дата
13.01.2023 год. и два от дата 17.11.2023 год. за неплатени суми за данък върху
недвижимите имоти и такса за битови отпадъци.Общият размер на
вземанията,обективирани в петте акта-сбор от главници за ДНИ и ТБО от
939,27 лв. ,заедно с дължимите върху тях лихви формира сумата от 1056,26
лв.От документите на листи 51,52 и 70 се констатира,че ЧСИ е определил
вземанията на взискателя Община Царево за събиране в общ размер от
1202,65 лв. от които 939,27 лв. сбор от главници за ДНИ и ТБО по петте
акта,законна лихва върху сумата от 939,27 лв. от 30.05.2024 год. до
образуване на изпълнителното дело 05.06.2024 год. в размер на 2,16 лв. и
неолихвяеми суми в размер на 261,22 лв. Установява се от данните по
делото,че горните задължения се отнасят за притежаваните от ищеца от 2014
год. поземлен имот с идентификатор 44094.1.1032 и построената в него през
2019 год. сграда с идентификатор 44094.1.1032.1 и представляват сбор от
8
такива за годините 2020,2021,2022 и 2023 год./ листи 32 и 33 от делото/.Не е
спорно,че това са единствените недвижими имоти,които ищецът притежава
в района на действие на ЧСИ И. Б.. Видно от заявлението за образуване на
изпълнително дело,изготвено от Община Царево на 30.05.2024 год., тя като
взискател е поискала на основание чл.427,ал.1,т.1 от ГПК принудителното
изпълнение да бъде насочено именно върху недвижимото имущество на
длъжника,находящо се в района на действие на ЧСИ,т.е. върху поземлен имот
с идентификатор 44094.1.1032 и сградата върху него с идентификатор
44094.1.1032.1.Със същото заявление взискателят е поискал преди да бъде
връчена поканата за доброволно изпълнение,ЧСИ да извърши пълно
проучване на имуществото на длъжника относно притежавано от него
движимо и недвижимо имущество ,като след получаване на съответната
информация да предприеме съответни принудителни действия,чрез които да
бъде събрана дължимата сума,възложени са на съдебния изпълнител и
конкретни правомощия по принудителното изпълнение,включително да
определя начина на изпълнение.С разпореждането за образуване на
изпълнително дело от 05.06.2024 год. ЧСИ е наредил да се изпратят
съобщения на основание чл.191,ал.2 от ДОПК и чл.458 от ГПК на НАП и на
длъжника-за образуване на изпълнителното дело,да се наложи възбрана и да
се насочи принудително изпълнение върху недвижимо
имущество,собственост на длъжника в района на действие на съдебния
изпълнител.В деня на образуване на изпълнителното дело -05.06.2024 год.
ЧСИ е предприел действия по имуществено проучване на ищеца като е
изпратил до НАП по електронен път искане за издаване на удостоверение за
размера на публичните задължения на длъжника, за наложените върху
имуществото му мерки за обезпечаването им, ако има такива, за имуществото,
срещу което е започнато принудително изпълнение по чл.191,ал.4 от
ДОПК,както и за данни,представляващи данъчна и осигурителна информация
по чл.72 от ДОПК- за притежавани недвижими имоти,за притежавани
движими вещи,декларирани доходи за последната изтекла данъчна година,
банкови сметки, съдружник в търговско дружество, данни за осигуряване
,осигурител.На датата на образуване на изпълнителното дело при ЧСИ е
постъпила по електронен път справка за две банкови сметки на длъжника в
две банки-„Банка ДСК“ АД и „ПИБ“ АД,като в същия ден и до двете
финансови институции са изпратени запорни съобщения за налагане на запор
9
върху всички налични и бъдещи суми по тях.От завереното копие на платежно
нареждане за кредитен превод на лист 31 от делото е видно,че в изпълнение
на наложения запор само „ПИБ“ АД на 11.06.2024 год. е превела от
банковата сметка на ищеца при нея на ЧСИ сумата от 1080 лв. От тази сума
на 13.06.2024 год. ЧСИ е превела по сметка на Община Царево общо 775 лв.
,от които 697,87 лв. за ДНИ и 77,13 лв. за ТБО,а остатъкът до 1080 лв. е
разпределила за такси и разноски по изпълнителното дело.Няма данни в
банковата сметка в „Банка ДСК“ АД да е имало парични средства нито към
момента на получаване на запорното съобщение от тази банка,нито да са
постъпили по нея след това.Няма данни след 11.06.2024 год. и по банковата
сметка в „ПИБ“ АД да са постъпили парични средства. На датата на
образуване на изпълнителното дело е извършена и справка чрез отдалечен
достъп в Служба по вписванията-гр.Царево,като е удостоверено правото на
собственост на ищеца по настоящото дело върху поземлен имот с
идентификатор № 44094.1.1032,придобито с нотариален акт за покупко-
продажба през 2014 год., удостоверена е и вписана учредена върху имота
договорна ипотека с нот. акт от 27.08.2019 год. с кредитор „Бе плюс“ООД.В
същия ден-05.06.2024 год. е изпратено съобщение до Агенция по вписванията
за вписване на наложена от ЧСИ по изпълнителното дело възбрана върху
поземлен имот с идентификатор № 44094.1.1032 и построената в него сграда
с идентификатор № 44094.1.1032.1,като вписването на възбраната е
извършено на 10.06.2024 год. В деня на образуване на изпълнителното дело-
05.06.2024 год. е изискано от Агенция по вписванията копие от нотариалния
акт за учредяване на договорната ипотека,като на същата дата е изпратено и
съобщение на ипотекарния кредитор за образуване на изпълнителното дело ,
за налагане на възбрана по искане на взискателя върху ипотекираните
поземлен имот с идентификатор № 44094.1.1032 и построената в него сграда
с идентификатор № 44094.1.1032.1,както и за насрочване на опис и оценка на
имотите за дата 25.07.2024 год. От постъпилия на 11.06.2024 год. нот. акт №
15 от 27.08.2019 год. на нотариус Мария Василева за учредяване на договорна
ипотека е видно,че последната обезпечава договор за паричен заем с размер
на главницата от 195583 лв.,както и произтичащите от него задължения за
лихви,неустойки,такси и разноски,включително за обезпечаване на
допълнително уговорените със споразумения между страните бъдещи
промени в договора за заем. От същия нот. акт № 15 от 27.08.2019 год. на
10
нотариус М.Василева е видно,че ищецът е следвало да върне заемната сума и
да заплати уговореното възнаграждение/лихва/ в срок от 12 месеца,считано от
датата на превеждане на цялата или част от заемната сума,като за ползвания
заем се е задължил да заплати възнаграждение-годишна лихва в размер на
18%,изчислена върху усвоената част от заемната сума при условията на
конвенция Actual/360.Учредената ипотека е вписана на 27.08.2019 год. в
службата по вписвания и до момента не е заличена-нито изцяло,нито
частично. На 06.06.2024 год. от НАП са постъпили поисканите
данни,представляващи данъчна и осигурителна информация,като е видно,че
освен поземления имот с построена в него сграда с идентификатори
съответно № 44094.1.1032 и № 44094.1.1032.1 ищецът притежава и други
недвижими имоти-земи в гр.К.,т.е. извън района на действие на ЧСИ И. Б..От
постъпилото на 06.06.2025 год. удостоверение от НАП се констатира,че към
датата на издаването му длъжникът има изискуеми публични задължения в
общ размер от 262,46 лв. ,от които 8,60 лв. ДДС от сделка за април 2024 год.
по месечна справка-декларация с падеж 10.05.2024 год.,0,08 лв. лихва върху
ДДС за същия период и със същия падеж,223,87 лв.- корпоративен данък от
нефинансови предприятия за 2022 год. по годишна данъчна декларация по
чл.92,ал.1 от ЗКПО с падеж 26.06.2023 год. и 29,91 лв. лихва върху този
корпоративен данък за същата година и със същия падеж.Следователно
ищецът е имал изискуеми,с настъпил падеж и непогасени към датата на
образуване на изпълнителното дело-05.06.2024 год. и към 06.06.2024 год.-
датата на издаване на удостоверението ,задължения,като за събирането не са
били наложени обезпечителни мерки по ДОПК,видно от удостоверението на
НАП.С ръкописно разпореждане от 06.06.2025 год. върху удостоверението от
НАП-лист 66 от делото, ЧСИ е присъединил държавата за публичните й
вземания на основание чл.458 от ГПК.На 05.06.2024 год. до длъжника-ищец
по настоящото дело е било изготвено съобщение за образувано изпълнително
дело,като в него подробно са описани изпълнителните
основания,задълженията по изпълнителното дело и наложените
обезпечителни мерки,а именно запор на банковите сметки в двете банки и
възбрана върху единствените недвижими имоти в района на действие на
ЧСИ.След изброяване на наложените обезпечителни мерки е отправено
предупреждение към длъжника,че ако не предприеме действия и не предложи
способ за изпълнение за погасяване на дължимите задължения,установени с
11
петте изпълнителни основания ,ЧСИ ще пристъпи към принудително
изпълнение по реда на ГПК.На 10.06.2024 год. е било изготвено уведомление
до длъжника за публични задължения към държавата в размер от 262,46 лв.В
уведомлението е посочено,че длъжникът може в 7-дневен срок да представи
доказателства за погасяване на публичните задължения,като в противен
случай сумите ще бъдат събрани принудително в изпълнителното
производство.Отправена е и покана за явяване при ЧСИ за посочване начин
на изпълнение съгласно чл.443 от ГПК.От представените доказателства на
листи от 72 до 74 вкл. от делото е видно,че съобщението за образуване на
изпълнително дело и уведомлението са получени от длъжника-ищец по
настоящото дело както на посочена от последния електронна поща на
11.06.2024 год.,така и чрез куриер на 13.06.2024 год.На 12.06.2024 год.
ищецът е подал възражение за явна несъразмерност между наложените
обезпечения и размера на задълженията по изпълнителното дело,с което е
поискал да се вдигнат наложените възбрани върху имотите му с
идентификатори 44094.1.1032 и 44094.1.1032.1.От документа на лист 30 от
делото е видно,че в същия ден-12.06.2024 год.,ищецът е поискал от НАП
издаване на удостоверение по чл.87,ал.6 от ДОПК ,като такова му е било
издадено на 13.06.2024 год. и от него е видно,че към 13.06.2024 год. ищецът
няма задължения.На 13.06.2024 год. ЧСИ е изпратил на взискателя Община
Царево възражението на „Кепитъл партнерс“ ЕООД за становище в 3-дневен
срок.Междувременно,на 18.06.2024 год. е постъпило писмо от Община
Царево-лист 81 от делото,от което е видно , че към 11.06.2024 год.
задълженията на ищеца по настоящото дело към взискателя са в по-голям
размер от тези по първоначалното заявление-обща сума от 1426,04 лв.На
19.06.2024 год. е постъпило становище от Община Царево,с което взискателят
съобщава на ЧСИ,че е настъпила промяна/намаление/ в размера на дълга и е
съгласен за вдигане на наложената възбрана на недвижим имот на
дружеството при условие,че остатъкът от дълга бъде платен на две вноски до
31.08.2024 год.На 20.06.2024 год. ЧСИ е изготвил съобщение до длъжника във
връзка с постъпилото становище от взискателя и заедно с копие от самото
становището ги е изпратила на 25.06.2024 год. на електронната
поща,посочена му от „Кепитър партнерс“ЕООД..На 27.06.2024 год.
изпълнителното дело е предоставено за преглед на длъжника.На 04.07.2024
год. е постъпила молба от взискателая,с която съобщава на ЧСИ отново за
12
настъпила промяна /намаление/ на дълга по изпълнителното дело и е
поискано отлагане за друга дата на насрочения опис на недвижим имот,като с
протокол от същата дата молбата е била уважена.На същата дата -04.07.2024
год. са били изготвени уведомления до Община Царево и длъжника за
отлагането на описа и оценката за друга дата,като това до длъжника-е връчено
по електронен път на 05.07.2024 год. От документите на листи 32 и 33 е
видно,че на 09.07.2024 год. с карта на ПОС терминал в МДТ Царево е
заплатена обща сума от 433,97 лв.,като са издадени и три приходни
квитанции ,в които са отбелязани три АУЗД и конкретните задължения по вид
и размер,които се погасяват с плащанията.Видно е ,че тези три АУЗД са част
от петте АУЗД,за събиране на вземания по които е било образувано
изпълнителното дело пред ЧСИ И. Б..На 11.07.2024 год. длъжникът е подал
молба до ЧСИ по изпълнителното дело за незабавно вдигане на наложени
запори на сметки на дружеството,поради погасяване на задълженията по петте
АУЗД,които са изрично посочени.На същата дата-11.07.2024 год. кметът на
Община Царево е изготвил молба до ЧСИ И. Б.,получена в деловодството й на
16.07.2024 год. ,с която я уведомява,че по изпълнителното дело дължимите
суми са внесени по принадлежност в бюджета,като в края на молбата е
посочено, че изпълнителното дело е за прекратяване след заплащане на
дължимите такси.На 16.07.2024 год. И. Б. е изготвила до длъжника
съобщение,което му е връчила по електронен път на 17.07.2024 год. ,с което го
е информирала,че изпълнителното дело ще бъде прекратено и ще бъдат
вдигнати наложените обезпечения след заплащане на следните
задължения:262,46 лв.-присъединени по право публични вземания на
държавата,както и такси и разноски на ЧСИ в размер на 297,41 лв. На
23.07.2024 год. ищецът е подал жалба до Камарата на ЧСИ срещу действията
на ЧСИ Б.,като на 01.10.2024 год. до него е изготвено писмо ,от което е
видно,че след извършената проверка Съветът на Камарата на ЧСИ е счел ,че
няма основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на И. Б..
От документите на листи 121 и 122 от делото се установява,че за периодите
от 25.09.2023 год. до 24.09.2024 год. и от 25.09.2024 год. до 24.09.2025 год.
ЧСИ И. Б. има валидно сключени застраховки „Професионална отговорност
на ЧСИ“ със застраховател „Дженерали застраховане“ АД.
От представените с исковата молба писмени доказателства се установява,че
на 29.05.2024 год. ,около 8 дни преди образуване на изпълнително дело №
13
20248000400323 от ЧСИ И. Б. ,ищецът е сключил с трето лице „Випера
Кемикал Индъстри“ ООД предварителен договор за продажба на недвижим
имот.Обект на договора е правото на собственост на „Кепитъл Партнерс“
ЕООД по отношение на поземлен имот с идентификатор № 44094.1.1032 и
построената в него сграда с идентификатор № 44094.1.1032.1,договорената
продажна цена е в размер на 228800 евро или в равностойност в български
лева 447500 лв. с ДДС платима на две вноски:първата ,капаро/задатък- в
размер на 22880 евро или 44750 лв. в срок от пет работни дни от подписване
на договора, като плащането е условие за пораждане на действието на
договора между страните,и втора вноска-в срок до 3 дни от датата на
подписване на нот. акт с нотариално изповядване на сделката и след
представяне на удостоверение за тежести ,в което да е видно само договорна
ипотека с НА № 15 от 27.08.2019 год. на нотариус М.Василева,като втората
вноска е сумата в размер на 205920 евро или в равностойност в български
лева 402750 лв.Изрично в чл.1.3 е отразено знанието на купувача за
учредената ипотека върху имота по нот. акт № 15 от 27.08.2019 год. за
обезпечение на задължението по сключен договор за заем с „Бе плюс“ ООД с
вписан материален интерес с размер на 195583 лв. и две условия за
закупуване:1.продавачът до 05.06.2024 год. се задължава да погаси дълга по
заема със сумата от 140000 лв.,за което ще представи платежни доказателства-
банкови нареждания и извлечения ,2. Да заплати дължимите МТД към
Община Царево и да не обременява с каквито и да е тежести имота по
предварителния договор,вкл. искови молби,възбрани,обезпечителни
такива.Договорено е окончателен договор да бъде сключен най-късно до
29.07.2024 год. В чл.14 отново и изрично е поето задължение продавачът да не
обременява с каквито и да е тежести имота по договора,вкл. искови
молби,възбрани,обезпечителни такива,а в чл.14.2 е договорена отговорността
му при неизпълнение на това задължение:в случай,че се окаже наличие на
вписани тежести с изключение на дог.ипотека ,описана в т.1.2 купувачът
„Випера Кемикал Индъстри“ ООД разваля договора,а продавачът „Кепитъл
Партнерс“ ЕООД дължи неустойка в размер на получения аванс/капаро 22880
евро или равностойността им 44750 лв. От приложените банкови документи
на листи от 13 до 15 вкл. от делото ,е видно,че на три дати в срока на първа
вноска-5 работни дни и преди образуване на изпълнително дело
20248000400323 от ЧСИ И. Б.,а именно на дати:29.05.2024 год.,30.05.2024
14
год. и 04.06.2024 год., купувачът по предварителния договор в изпълнение на
поетото задължение е превел капарото от 22880 евро в равностойност в
български лева или сумата от 44750 лв. Видно от банковите документи на
листи от 20 до 22 вкл. от делото,на датите на които е получил части от
първата вноска по предварителния договор, „Кепитъл Партнерс“ ЕООД е
превел на кредитора си „Бе плюс“ ООД обща сума от 144666,67 лв.На
21.06.2024 год. „Кепитъл Партнерс“ ЕООД е получил на ръка покана от
купувача по предварителния договор ,в която последния го уведомява,че е при
извършена проверка на 11.06.2024 год. в елекктронния регистър на СВп е
установил,че върху имота има вписана възбрана от дата 10.06.2024
год.,наложена от ЧСИ И. Б. по изп.д.№ 323/2024 год. с кредитор Община
Царево.В поканата , купувачът като се е позовал на чл.14.2 от предварителния
договор е посочил,че продавачът е в неизпълнение на договора,поради което
моли в срок от 7 дни да възстанови по сметак на купувача сумата от 44750
лв.,представляваща платено капаро по предварителния договор,както и
неустойка в размер на получения аванс/капаро 44750 лв.От банковите
документи на листи от 16 до 19 вкл. от делото се установява,че на 21.06.2024
год. на два пъти „Трипропъртис“ ЕООД е превел на купувача по
предварителния договор обща сума от 44750 лв. с основание: за сметка на
„Кепитъл Партнерс“ ЕООД връща капаро по предв. договор 29.05.2024 год. ,а
на 24.06.2024 год. отново на два пъти същото лице „Трипропъртис“ ЕООД е
превел на купувача по предварителния договор обща сума от 44750 лв. с
основание: неустойка по пр. договор от 29.05.2024 год. за сметка на „Кепитъл
Партнерс“ ЕООД.На 27.06.2024 год. „Кепитъл Партнерс“ ЕООД е внесъл в
деловодството на ЧСИ И. Б. по изп.д.№ 323/2004 год. покана до ЧСИ И. Б. за
заплащане в 7-дневен срок на сума в размер на 44750 лв. като е описана
фактическата обстановка по сключване и развитие на изпълнението на
предварителен договор от 29.05.2024 год. На същоата дата 27.06.2024 год.
ЧСИ е изготвила писмо до „Кепитъл Партнерс“ ЕООД,в което след подробно
разглеждане на фактите ,е изразила становище за неоснователност на
искането.Писмото е получено от „Кепитъл Партнерс“ ЕООД на 01.07.2024
год.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи
от правна страна:
При деликтния иск по чл. 441 ГПК, вр. чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, съдът преценява
15
процесуалната законосъобразност на действията и/или бездействията на
съдебния изпълнител /реш. № 196/2012 г по гр. д. № 1555/2011 г. на ІІІ г. о и
цитираната в него практика на ВКС/. Принудителното изпълнение е
процесуално законосъобразно, когато са спазени изискванията на
процесуалния закон. Принципът на законоустановеност намира проявление
както за защита правата на участниците в процеса, така и на съдебният
изпълнител, който носи имуществена отговорност когато действията му не
съответстват на закона.
В настоящия случай длъжник търси имуществена отговорност от ЧСИ за
допусната незаконосъобразност в провеждано по отношение на него
принудително изпълнение.Нарушението, касае действия, извършени в
отклонение от прогласения принцип за съразмерност на наложените
обезпечителни мерки и предприетите изпълнителни способи, от една страна и
предмета на изпълнителното дело, от друга. С измененията на ГПК, обн. в ДВ
бр. 86/2016 г., и конкретно в текстовете на чл. 441, ал. 2, чл. 442 а, чл. 507а и
чл. 73а ГПК, като условие за процесуалната законосъобразност на действията
на съдебния изпълнител в изпълнителния процес, изрично е прогласен
принципа за съразмерност на изпълнителните действия и предмета на
изпълнителното дело. Принципа на съразмерност е изведен от правната
теория и съдебната практика по делата за обезпечения /преценката за
адекватност на обезпечението и за избор на подходяща обезпечителна мярка/,
но не беше изрично регламентиран в нарочна нормативна разпоредба, респ.
нямаше законов текст, който да е пряко основание от съдебния изпълнител да
се изискват само такива действия на принуда, които са съразмерни
/количествено и стойностно/ с оглед целта на принудителното изпълнение -
взискателят да се удовлетвори за вземането си. От тази гледна точка,
принудителната мярка трябва да е способна да осъществи тази цел, да й
съответства, но без да е прекомерна и да засяга неоправдано правната сфера
на длъжника. Същевременно съдебният изпълнител поначало не може да
откаже да приложи посочен от взискателя изпълнителен способ върху
секвестируемо имущество на длъжника. Единствено последният разполага с
възможността да предложи на основание чл. 443 ГПК изпълнението да бъде
насочено върху друга вещ или вземане, или да бъде извършено само чрез
някои от поисканите от взискателя начини на изпълнение. Ако съдебният
изпълнител прецени, че предложеният от длъжника начин на изпълнение е в
16
състояние да удовлетвори взискателя, той насочва изпълнението върху
посочената от длъжника вещ или вземане, но освобождава от изпълнение
посочените от взискателя имуществени обекти, след като той бъде
удовлетворен. При действието на нормата на чл. 442а ГПК, съдебният
изпълнител може по възражение на длъжника да вдигне наложени
обезпечителни мерки, когато установи, че са несъразмерни с размера на дълга,
като при формиране на преценката си трябва да отчете "всички конкретни
данни и обстоятелства по делото, процесуалното поведение на длъжника и
възможността вземането да остане неудовлетворено", като ще отговаря за
вреди както в случая, когато те са произтекли от неправилното неуважаване на
възражението на длъжника; така и когато в резултат на вдигане на мерките,
някаква част от вземането на взискателя остане неудовлетворена. Затова, при
преценката си за съразмерността на наложените мерки съдебният изпълнител,
трябва да има предвид не само стойностното съответствие между дълга и
запорираното и възбранено имущество /известна несъразмерност е
допустима/, но и комплекс от фактори с различна относителна тежест по
конкретното делото и в хода на целия изпълнителен процес, които
законодателят най-общо е посочил в чл. 442а ГПК. Разпоредбата цели да се
избегнат случаите на насочване на принудителното изпълнение върху
имущество на длъжника, чиято стойност многократно надхвърля размера на
вземането на кредитора, както и предприемането от ЧСИ на множество
изпълнителни действия, натоварващи длъжника с разноски, надвишаващи по
размер сбора от главницата и лихвите по задължението му.
Ищецът претендира имуществена отговорност на ответника И. Б. в
качеството й на частен съдебен изпълнител за допусната от нея
несъразмерност между дълга по изпълнителното дело и насочването на
изпълнителните действия върху имущество, чиято стойност надвишава
значително размера на дълга.Твърди,че ЧСИ е наложила възбрана върху
недвижими имоти на обща стойност 447500 лв. за обезпечаване на остатък от
вземане от 122,65 лв.
За да възникне основание за реализиране на имуществена отговорност е
необходимо да се установи нарушение на разпоредбата на чл.чл.44,ал.2 от
ГПК вр. с чл. 442а, ал. 1 ГПК,претърпени имуществени вреди и причинна
връзка между нарушението и настъпилите вреди.
17
В настоящия случай съдът намира,че не е налице нарушение на разпоредбата
на чл.441ал.2 вр. с чл.442а,ал.1 от ГПК. Прилагайки принципа за
съразмерност, като условие за процесуална законосъобразност на
изпълнителните действия, ЧСИ И. Б. е извършила релевантната преценка при
предприемане на действия по реализация на процесуалното право на
взискателя Община Царево , вкл. спрямо наложените мерки и възприетия
изпълнителен способ, и предмета на изпълнителното дело. Тази преценка е
резултат от упражнените от нея правомощия като ЧСИ по удовлетворяване
вземането на кредитора,израз е на нейното вътрешно убеждение за наличие
на предвидената в закона съразмерност и е извършена при отчитане на всички
данни и обстоятелства по делото.
По силата на чл.133 от ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за общо
обезпечение на неговите кредитори,които имат еднакво право да се
удовлетворят от него ,ако няма законови основания за предпочитане.В
изпълнителното производство това правило намира израз в разпоредбата на
чл.442 от ГПК, според която взискателят може да насочи изпълнението върху
всяка вещ или вземане на длъжника,като съдебният изпълнител е обвързан от
този избор. В настоящия случай,както бе установено по-горе ,в заявлението
до ЧСИ И. Б.,подадено от Община Царево за образуване на изпълнително
дело за принудително събиране на вземания за ДНИ и ТБО,тя като взискател
изрично е поискала принудителното изпълнение да бъде насочено върху
недвижимото имущество на длъжника,находящо се в района на действие на
ЧСИ. Задълженията към община Царево за ДНИ и ТБО са били за поземлен
имот с идентификатор № 44094.1.1032 и за построената в него сграда с
идентификатор № 44094.1.1032.1.От данните по делото се установява,че това
са единствените недвижими имоти в района на действие на ЧСИ Б..Именно
защото кредиторът Община Царево е избрал да се удовлетвори от конкретно
недвижимо имущество на длъжника си ,водейки се от разпоредбата на
чл.427,ал.1,т.1 от ГПК е депозирал заявлението си за образуване на
изпълнително дело до местно компетентния ЧСИ И. Б..Дългът ,за събиране на
който е образувано изпълнителното дело, съгласно заявлението на Община
Царево,е бил в общ размер на 1056,26 лв. формиран от данните в
приложените от него изпълнителни основания-пет броя АУЗД,а в
действителност към момента на образуване на изпълнителното дело 1202,65
лв.На 06.06.2024 год. държавата е била присъединена като взискател за
18
вземания в размер на 262,46 лв. Наложени са били към 10.06.2024 год.
ефективно следните обезпечителни мерки-възбрани върху недвижимите
имоти,върху които взискателят е поискал насочване на изпълнение,които
както бе посочено по-горе ,са били единствени в района на действие на ЧСИ и
за които са се отнасяли задълженията на ищеца към взискателя Община
Царево, и запори на вземания по банкови сметки в „Банка ДСК“ АД и в
"ПИБ" АД.Към момента на налагане на възбраните и запорите е било в
действие валидно застрахователно правоотношение с „Дженерали
застраховане“ АД по застрахователната полица на лист 121 от
делото.Парични средства в размер на 1080 лв.,недостатъчни за погасяване на
задълженията от 1202,65 лв. на инициатора на изпълнителното производство
и от 262,46 лв. на присъединения взискател държавата,т.е. общо 1465,10 лв. ,са
установени само в банковата сметка в „ПИБ“АД и сумата от 1080 лв. е
преведена на 11.06.2024 год. по сметка на ЧСИ.На 13.06.2024 год. ЧСИ е
превел част от сумата от 1080 лв. и по-точно 775 лв. от нея по сметки на
Община Царево за частично погасяване на вземанията по изпълнителното
дело. Други обезпечителни мерки не са налагани,други изпълнителни способи
не са прилагани,върху друго имущество не е насочвано принудително
изпълнение,не са постъпили повече парични средства от наложените
запори.Задълженията към Община Царево по изпълнителното дело са
погасени чрез плащане с карта на ПОС терминал при кредитора на
09.07.2024 год. Задълженията към държавата по удостоверението на лист 66
от делото,са били погасени към 13.06.2024 год. ,видно от удостоверението на
лист 30 от делото.
При това положение не може да се приеме,че е налице несъразмерност
между дълга по изпълнителното дело и насочването на изпълнителните
действия върху имущество, чиято стойност надвишава значително размера на
дълга чрез налагане на обезпечителни мерки.Имуществото ,върху което е
насочено изпълнението по изпълнителното дело , е посочено от кредитора в
заявлението му за образуване на изпълнителното дело,това е единственото
недвижимо имущество в района на действие на ЧСИ И. Б. и тя не може да
откаже да изпълнява върху него като се позовава на несъразмерност с
дълга.Постъпилата сума 1080 лв. от наложените два запора на две банкови
сметки е била недостатъчна,за да се погаси дълга към Община Царево от
1202,65 лв. и дълга към присъединения взискател държавата от 262,46 лв.
19
,дори част от нея да не бе заделена за разноски по изпълнението.Длъжникът не
е предложил изпълнението да бъде насочено върху друга вещ или вземане,не
е приел и предложението на взискателя в становището му ,постъпило при
ЧСИ по изпълнителното дело на 19.06.2024 год., остатъкът от дълга да бъде
платен на две вноски до 31.08.2024 год.При това положение вдигането на
възбраната върху недвижимите имоти би довело до частично
неудовлетворяване на кредитора Община Царево,тъй като към момента на
подаване на възражението, основано на чл.442а от ГПК-12.06.2024 год. /лист
75 от делото/ от длъжника единственото постъпление от приложените
обезпечителни мерки и предприети изпълнителни способи е била сумата от
1080 лв. ,като след разпределението й на 11.06.2024 год. все още е останала
непогасена част от задълженията.Следователно,ако длъжникът не бе погасил
остатъка от задълженията си по изпълнителното дело извън изпълнителното
дело чрез плащане на кредитора Община Царево на 09.07.2024 год.
единственият способ за принудително изпълнение, чрез който кредиторът би
могъл да се удовлетвори, би бил този посочен от него в заявлението му за
образуване на изпълнително дело,а именно продажба на недвижимото
имущество на „Кепитъл партнърс“ ЕООД в района на действие на ЧСИ И. Б.
и по-точно на поземления имот и сградата,построена в него,които длъжникът
е поискал за бъдат освободени от обезпечителните мерки с твърдения за
несъразмерност по чл.442а от ГПК.По тези съображения не е налице
несъразмерност на наложените мерки с предмета на изпълнителното дело.
Не е налице и никаква причинна връзка между действията на ЧСИ по
налагане на обезпечителни мерки и неизпълнението на задължението на
ищеца да не обременява с каквито и да е тежести имота по предварителния
договор,вкл искови молби,възбрани,обезпечителни такива. Неизпълнението
се дължи изцяло на поведението на ищеца.В предварителния договор той е
поел две задължения:1.да погаси дълга по конкретен заем със сумата от
140000 лв. и 2. да заплати дължимите МДТ към Община Царево и да не
обременява с каквито и да е тежести имота по договора,т.е. поел е
задължение добросъвестно да изпълнява задълженията си към трети лица-
заемодател и Община Царево , свързани с имотите, с което да не допусне с
поведението си те да станат обект на съдебни и/или изпълнителни
производства.Към момента на сключване на предварителния договор
29.05.2024 год. ищецът е знаел,че има непогасени задължения към Община
20
Царево за ДНИ и ТБО,при това не само за 2024 год.,а и за няколко
предходни години/от документите на листи 32 и 33 от делото е видно ,че
ищецът трайно,в период от четири последователни календарни години -от
2020 год. до 2023 гд. вкл. ,не е изпълнявал задълженията си по ЗМДТ към
Община Царево ,въпреки че те са били малки по размер,като дори
натрупаната към 2024 год. обща сума не е била значителна и непосилна за
него-около 1200 лв. с лихвите, и е била около 116 пъти по-малка от
задължението по договора за заем от 140000 лв. ,което е поел да погаси в срок
от 5 работни дни от сключване на договора.Знаел е също така към 29.05.2024
год.,че за задълженията му по ЗМДТ са издадени АУЗД,които са и влезли в
сила ,т.е. знаел е , че Община Царево разполага с годни изпълнителни
основания, поради което всеки момент може да пристъпи към принудително
изпълнение.тъй като той е в продължително,с години неизпълнение на този
вид публични задължения към нея.Не твърди,а и няма данни и доказателства
да е имал временни затруднения или да е бил в състояние на
неплатежоспособност,което да му попречи да заплати сумата от 1202,65 лв. на
Община Царево.Напротив,видно е,че финансовото му състояние е било много
добро и е разполагал със значителен ресурс от парични средства ,тъй като в
период от 5 работни дни от сключване на договора е превел 140000 лв. на
заемодателя си,въпреки,че в същия период е получил капаро в размер на
44750 лв.-три пъти по-малка по размер сума от превода към заемодателя,който
е извършил. Няма никакви данни и доказателства при сключване на договора
на 29.05.2024 год. да е предприел погасяване на задълженията към Община
Царево,въпреки че е поел изрично задължение за това пред купувача по
предварителния договор и е разполагал още на 29.05.2024 год. с необходимите
парични средства за пълно погасяване- в този ден е получил сумата от 15000
лв. от купувача,която е била напълно достатъчна ,за да покрие задълженията
по петте АУЗД.От горните данни може да се направи извод,че ищецът
„Кепитъл партнерс“ЕООД не е проявил грижата на добър търговец към
собствените си работи,а именно добросъвестно да изпълни всички поети
задължения по предварителния договор към трети лица,които задължения не
само ,че са му били известни,но са му били известни и последиците от
неизпълнението им,а именно предприемане на принудително
изпълнение,включително върху недвижимото му имущество.Видно от
данните по делото той е могъл да заплати дължимите МДТ от 1202,65 лв. още
21
на 29.05.2024 год.-8 дни преди образуване на изпълнителното дело и дори
преди Община Царево да изготви заявлението си за образуване на
изпълнително дело,което видно от документа на лист 47 от делото,е станало
на 30.05.2024 год.,но е бездействал. При това положение с недобросъвестното
си поведение по изпълнение на поети изрично задължения към „Випера
Кемикал Индъстри“ ООД е станал причина за възникване на предвидените в
предварителния договор основания за отговорност за неизпълнението му.
С оглед на всичко изложено по-горе предявения иск е неоснователен и следва
да бъде отхвърлен.
По разноските: На ответника ЧСИ И. Б. на основание чл.78,ал.3 от ГПК се
дължат разноски.Видно от представения своевременно списък по чл.80 от
ГПК и доказателства за действително заплащане на включените в него
разноски,ответникът претендира сумата от 5076 лв.,изплатено адвокатско
възнаграждение с ДДС.Ищецът е направил своевременно възражение за
прекомерност на възнаграждението.Съдът намира възражението за
основателно.Производството по делото не се характеризира с висока
фактическа и правна сложност: по делото е проведено едно открито съдебно
заседание,релевантните факти от хода на изпълнителното производство са
безспорни между страните,по делото са събрани само писмени
доказателства,при това представени в хода на размяната на книжа,не и в
проведеното открито съдебно заседание, разнопосочни са били правните
изводи на страните по отношение на преценката на ЧСИ за
съразмерност.При това положение като използва Наредбата за
възнагражденията за адвокатска работа като ориентир съдът намира,че
адвокатското възнаграждение следва да се намали на сумата от 3600 лв. с
ДДС.
По исканията на третото лице помагач: Исканията са неоснователни,поради
което не се налага внасяне на делото в открито съдебно заседание и
предприемане на размяна на книжа и с третото лице помагач.Действително
третото лице помагач има право да извършва всички съдопроизводствени
действия,с изключение на действията по разпореждане с предмета на
спора.Това обаче не е равнозначно на признаване на третото лице помагач на
правата на главна страна.Само главните страни по предявени искове имат
право да участват в размяната на книжа,а за привличане на трето лице
22
помагач е достатъчна писмена молба.С получаването й,третото лице помагач
придобива право да извършва всички съдопроизводствени действия и ще
бъде обвързано от мотивите на постановеното решение,като от него зависи
дали ще прояви процесуална активност чрез организиране на защитата си,в
която се включва и запознаването с предмета и материалите от делото,което
не се осъществява за сметка на главните страни.
По изложените съображения и на основание чл.441ал.2 от ГПК вр. счл.74 от
ЗЧСИ съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Кепитъл партнерс“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Огостово“ № 30 против И. Б.
Б.,в качеството й на частен съдебен изпълнител с рег. № 800, с район на
действие Бургаски окръжен съд,с адрес: гр. Бургас, ул. „Иван Шишман“ № 4,
ет. 2 при участието на „Дженерали застраховане“ АД,ЕИК ********* със
седалище гр.София и адрес на управление бул.“Княз Ал.Дондуков“ № 68 в
качеството на трето лице помагач на И. Б. Б. иск за осъждане на ответницата
да заплати на ищеца обезщетение за претърпени от него имуществени вреди в
размер на сумата от 44 750 /четиридесети четири лева седемстотин и петдесет/
лева, представляващи платена неустойка вследствие на прекратен
предварителен договор по вина на частния съдебен изпълнител, поради
извършени от него незаконосъобразни действия по изпълнително дело №
20248000400323,изразяващи се в допусната несъразмерност на наложените
обезпечителни мерки-възбрана върху два недвижими имота, и размера на
задължението по изпълнителното дело.
ОСЪЖДА „Кепитъл партнерс“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на И. Б. Б.,в
качеството й на частен съдебен изпълнител сумата от 3600 лв. с
ДДС,представляваща направени от нея разноски за адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното производство .
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Бургас с въззивни
жалби в двуседмичен срок от връчване на преписи от него на страните чрез
пълномощниците им.
23
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
24