МОТИВИ : Подсъдимия М. Н.М. е предаден на съд за престъпление
по член 343, ал. 4
във вр. с ал. 3, б. „б” във връзка с чл. 342, ал.1, предл. 1 от НК,за това,че на 17.07.2016 г., около
14.30 часа, на ПП І-4 /София – Варна/ при километър 28+400, в района на с.
Сопот, Ловешка област, при управление на лек автомобил БМВ 745Д, с рег. № ***,
негова собственост, нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 16, ал.1 от ЗДвП – „На пътното платно с двупосочно движение, на водача на пътното превозно
средство е забранено когато платното за движение има две пътни ленти – да
навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване
или заобикаляне” вследствие на което по непредпазливост причинил смъртта на Д.П.К.,
ЕГН ********** от гр. Хасково, на А.Д.К.,*** – тежка телесна повреда,
изразяваща се в загуба на слезка и средна телесна повреда, изразяваща се в
трайно затрудняване движението на долните крайници и на Л.Х.К.,*** – средна
телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване движението на горен ляв
крайник и средна телесна повреда, изразяваща се в затрудняване движението на
горен десен крайник.
В съдебно заседание представителя на Окръжна
прокуратура Ловеч поддържа обвинението,така,както е предявено на досъдебното
производство.Сочи,че с деянието си
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава
на обвинението посочено в обвинителния акт. Касае се за деяние извършено по
непредпазливост, а формата на вина – непредпазливост с престъпна самонадеяност,
при която подсъдимият, навлизайки и движейки се в лентата за насрещно движение,
без да е необходимо, е предвиждал възможността да настъпи този резултат, но е
мислил да ги предотврати. Касае се за значителна обществена опасност,тъй
като,по мнение на представителя на прокуратурата,този род деяния зачестяват,а
вредоносния резултат взима застрашителни размери.
Процесуалния представител на
частните обвинители поддържа обвинението наред с представителя на
прокуратурата.Изтъква,че на подсъдимия следва да се наложи наказание към
средния предвиден в закона размер,което да изтърпи ефективно с оглед тежкия
вредоносен резултат.
Защитата на подсъдимия
заявява,че признава изцяло фактите и обстоятелствата в обвинителния акт и заявява,че желае делото да се гледа по
реда на съкратеното съдебно следствие.Подсъдимия лично заявява,че е напълно
запознат с последиците от направеното от него самопризнание,като дава съгласие
доказателствата,събрани в хода на досъдебното производство да не бъдат
оспорвани и проверени в рамките на състезателен процес. Съдебния състав
счете, с оглед направеното изявление от страна на подсъдимия и неговия
защитник, че са налице условията на чл. 371, т. 2 от НПК. Подсъдимият признава
изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Имайки предвид
събраните доказателства в досъдебното производство съдът прие, че следва да
уважи така направеното искане, тъй като самопризнанието е направено лично от
страна на подсъдимия в съдебно заседание на 29 юни 2017 година, същото се
подкрепя от събраните доказателства и така направеното самопризнание ще се
ползва при постановяване на присъдата, без да се събират доказателства по
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, поради което и
на основание чл.372 ал.1 във вр. с чл. 371 т. 2 от НПК съдът прие делото да се
разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие.
От съвкупната преценка на
събраните в хода на досъдебното производство писменни и гласни доказателства,от
прочетените и приобщени писменни доказателства : писмените доказателства
по делото: уведомително писмо от 17.07.2016 г. (т. 1 -
л. 1, 2); писмо от ОП-Ловеч (т. 1 -л. 3); предложения/писма от ОП/АП за
удължаване на срок (т. 1-л. 4-11); протокол за устно съобщение (т. 1-л. 12); протокол
за оглед на местопроизшествие (т. 1-л. 13-19); фотоалбум (т. 1 - л. 20-37); постановление
за назначаване на специалист-технически помощник и определяне на възнаграждение
(т. 1-л.38-40); разписка (т. 1 - л.41,43); констативен протокол (т. 1-л.42); протокол
с приложения (т. 1 - л.44-48); постановление за назначаване на
съдебно-медицинска експертиза (т. 1 - л. 49-50); заключение СМЕ (т. 1 - л. 51-56);
справка-декларация (т. 1 - л.57); постановление за определяне на възнаграждение
МБАЛ (т. 1- л. 58-59); писмо до ЦСМП - Ловеч с отговор (т. 1-л.60-77); писмо до ОПУ - Ловеч с
отговор - (т. 1-л.78-82); писмо до РУ Хидрология и метеорология с отговор (т. 1-л.83-84) писмо до с-р ПП-КАТ Ловеч
с отговор (т. 1-л.85-88); писмо до с-р ПП-КАТ В. Търново с отговор (т. 1
-л.89-91); писмо до с-р ПП-КАТ Хасково с отговор (т. 1- л.92-95); писмо до
Община Ловеч с отговор (т. 1-л.96-98); писмо до Община Хасково с отговор (т.1
-л.99-101); писмо до Община Пловдив с отговор (т. 1 -л. 102-104-); писмо до
Нотариус с отговор (т. 1 - л. 105-114); писмо до ИААА с отговор (т. 1 - л. 115
-120); протоколи за разпит на свидетели (т. 1 -л. 121 -165); писмо до МБАЛ
-Хасково с отговор (т.2-л. 1-19); писмо до УМБАЛСМ „Пирогов" с отговор (т.
2 -л.20-35); писмо до МБАЛ -Ловеч с отговор (т. 2-Л.36-45; 46-156) –постановление за
назначаване на експертиза (т.2-л.158-159; 162-163;165); справка-декларация (т.
2- л. 160; 164; 166); писмо до РУ-Угърчин с приложение (т. 2 - л. 167-171); писма
до Л. и А. Кабакови (т. 2 -л. 172-175); медицинска документация, изпратена от
Л. К. (т. 3-л.1-6); писмо от ОП-Ловеч (т. 3-л.7-46); постановление за
назначаване на експертиза (т. 3-л.47-48;52-53); заключение (т. 3-л.49-50;
54-73); справка-декларация (т.3-л.51; 74-82); писмо до Н-к РУ-В. Търново с
отговор (т.3-л.83-86); пълномощно (т.3-л.87); постановление за привличане на обвиняем
(т. 3-л.88; 99); протокол за разпит на обвиняем (т. 3-л.89-90; 100); автобиография
(т.3-л.91); декларация (т.3-л.92); постановление на ОП-Ловеч (т.3-л.93); искане
справка за съдимост (т.3-л.94-95; 101-102); протокол за предявяване на
разследване (т.3-л. 103-105; 106; 107); протокол за призоваване по телефона (т.3-л.98);
мнение (т.3-л. 108); приложение към мнение (т.3-л. 109); разписка (т.3-л.110); писмо
до А.К. (т.3-л.111-112) съдът прие за установена следната неоспорена от
страните фактическа обстановка :
Подсъдимия М.Н.М.
***, с адресна регистрация в с.Р., област Велико Търново, ул. ***. От известно
време живеел със семейството си в Кралство Нидерландия/ Холандия/. Същият
притежавал свидетелство за правоуправление на МПС от 14.11.2011г., категории
„В” и „АМ”, /т.1, л. 90 и 91/. Няма регистрирани нарушения на ЗДвП.
На 16.07.2016 г. семейството на
подсъдимия - майка му – св. А.Я.М., баща му – Н.М.М., съпругата му – св. С.С.М.
и дъщеря му – А. М., тръгнали от Холандия за родното си село Р., Велико
Търновска област. Пътували с л.а. БМВ
745Д, с рег. № ***,собственост на обвиняемия. От Холандия до Република Сърбия
шофирал бащата на обвиняемия, като малко преди границата, на около 50-60 км. от Република България
се сменили.
На 17.07.2016 год. около обяд
преминали границата и влезли в България. Многократно спирали да почиват,
последно за почивка спрели в гр. София, купили винетка, пили кафе и потеглили
за гр. Велико Търново по ПП І-4/София – Варна.
По същото време и по същия път, но в обратната посока
/Варна – София/, се движел л.а. „Субару
Импреза” с рег. № ***, управляван от пострадалия Д.П.К., с когото пътували
съпругата му – св. Л.Х.К. , дъщеря му – св. А.Д.К. и внучката му Р. С.К..Същите
пътували за гр.Тетевен.
Около 14.30 часа двата автомобила
се намирали при километър 28+400 от главния път, в района на с. Сопот и
предстояло да се разминат.Тогава л.а.
БМВ 745Д, управляван от М.,
навлязъл в лентата за насрещно движение
и последвал удар между двете превозни средства. Вследствие от удара настъпила
смъртта на Д.П.К. и
телесни повреди на пътуващите с него лица - А.Д. К. и Л.Х.К..
Непосредствено
след настъпването на ПТП, на мястото на инцидента спрели свидетелите:С.Г.Д. ***
и св. В.И.К. от гр. Севлиево, които оказали помощ на пострадалите и се обадили
на тел. 112.
Когато пристигнал, лекарски екип само
констатирал смъртта на Д.П.К., а другите пострадали били откарани в МБАЛ –
Ловеч.
Подсъдимия М. също бил откаран в
МБАЛ – Ловеч, за кръвна проба за наличие на алкохол, резултатът от която е
отрицателен. Неговите съпътници били в сравнително добро състояние и контактни.
От ПТП пострадала само съпругата му С.С.М., на която била причинена рана в
областта на лява подбедрица с последвало усложнение – нагнояване на раната,
множество ревизии и превръзки, които са й причинили временно и неопасно
разстройство на здравето, или лека телесна повреда по смисъла на НК.
По време на досъдебното производство
са били назначени и извършени съдебно медицински експертизи/СМЕ/ на
пострадалите в л.а. „Субару Импреза”, от заключенията на които се установява
следното: Непосредствената причина за смъртта на Д.П.К. е остра
кръвозагуба, вследствие травматично разкъсване на важен орган – гръдна аорта и
самото сърце, повреда несъвместима с живота. При това смъртта е била неизбежна
и мигновена. От протокола за химическа експертиза не се доказва наличие на алкохол в кръвта и
урината
От заключението на СМЕ по отношение на А.Д.К. ***, е видно, че на
същата са били причинени: 1. травматично разкъсване на слезка и отстраняване на
същата по оперативен път – Загуба на слезка., 2. Счупване на таза, лява илиачна
кост – Затруднение движенията на долните
крайници за около 2-3 месеца. Налице е лека степен на сътР.ие на мозъка без
загуба на съзнание, а само зашеметяване, което от своя страна обуславя временно
и неопасно разстройство на здравето.
Касае се за тежка телесна повреда
по смисъла на НК, изразяваща се в загуба на слезка и средна повреда, изразяваща
се в трайно затрудняване движението на долните крайници.
Съдебно медицинсата експертиза
по отношение на Л.Х.К. ***, е установила, че на същата са били причинени:
травматично счупване на диафизите на двете раменни кости с последващо
оперативно лечение – дясната ръка с пирон, а лявата с плака, което й
причинило затруднение движенията на
двата горни крайника за около 7-8 месеца или средна телесна повреда, изразяваща
се в трайно затрудняване движението на
горен ляв крайник и средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване движението на горен
десен крайник.
Съдебно медицинска експертиза е била
реализирана и по отношение на Р.С. К.
- 1 година и 4 месеца. Вследствие на
ПТП, на детето е причинена контузия на
тялото, изразяваща се в охлузвания и кръвонасядания, които в своята съвкупност
са й причинили временно и неопасно
разстройство на здравето или лека телесна повреда по смисъла на НК.
За изясняване на механизма на
настъпилото ПТП, мястото на удара, скоростта на процесните автомобили,
техническата им изправност, видимостта,
както и други обстоятелства от значение за делото,е била назначена тройна
автотехническа експертиза. Вещите лица по същата са установили, че на горепосочената дата, около
14.30 часа, л.а. „Субару Импреза” с рег. № ***, управляван от Д.П.К. се движел със скорост около 70 км./ч. по главен път ПП
І-4 от гр.Варна към гр. Тетевен. По същото време в обратна посока, със скорост
от 120 км./ч.,
се движел л.а. БМВ 745Д с рег. № ***, управляван от М.Н.М.. В района на километър около 28+ 400, л.а. БМВ е навлязъл в
лентата за насрещно движение.
Възникнал удар между предната лява част
на автомобила БМВ 745 Д и страничната лява част на автомобил„Субару Импреза”. Удара е бил
нецентрален, челно – страничен кос. От възникналия ударен импулс л.а. БМВ е
напуснал платното за движение в ляво на
посоката му на движение и е преминал
през левия банкет и крайпътната канавка. Предното ляво колело се е
ударило в канавката. След този удар автомобила се е завъртял, излязъл е в
крайпътния терен и е спрял на мястото където е намерен при огледа.
„Субару Импреза”, след удара с БМВ –то се е
завъртял и със задната си част е напуснал платното за движение вдясно. Преминал
е по пътния банкет и е спрял след удар на задната му част в крайпътно дърво.
Мястото
на удара, съобразно приетия ориентир и посока на огледа, е по дължина – от 13.0
до 15.0 метра
след ориентира и по ширина – от 1.65 до 2.00
метра в дясно от левия край на
платното за движение.
Скоростта на л.а. БМВ 745Д в
началото на удара е около 120
км.ч., а на л.а. „Субару Импреза” – около 70 км.ч., с установената
скорост „опасната зона” за спиране на БМВ е около 123 метра, а с
нормативно разрешената от 90км/ч е 77 метра. „Опасната зона”
за спиране на „Субаруто” с установената скорост е 58 метра.
Пътя, които е изминало БМВ –то от
пресичането на осевата линия до мястото на удара е 29.4 метра. Водача на
„Субаруто” не е могъл да спре преди мястото на удара.
Двамата водачи са имали възможност да
се виждат и наблюдават взаимно от момента, в които разстоянието между тях е
било около 1155 метра.
Причината за произшествието е навлизането на л.а. БМВ 745 Д в лентата за
насрещно движение и удар с л.а. „Субару
Импреза”. Ако БМВ –то не е навлязло в лентата за насрещно движение, двата
автомобила биха се разминали без да настъпи удар между тях.
Резултатите
от изследването не доказват да е имало технически неизправности по л.а. БМВ 745
Д, които да са причина за ПТП.
Така установената фактическа
обстановка се изяснява от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства – заключенията на вещите
лица по горепосочените експертизи,обясненията на обвиняемия и свидетелските
показания, както и писмените и веществените доказателства, приложени към
делото.
От така установената фактическата
обстановка съдебния състав приема извода, че причините за настъпване на ПТП и тежкия
вредоносен резултат от него са в поведението на водача л.а. БМВ 745Д – и в нарушение на разпоредбата на чл. 16,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП, според която - когато платното за движение има две пътни
ленти, на водачите на МПС е забранено да навлизат и да се движат в лентата за
насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне, каквито в случая не
са налице.
Така посочените нарушения на правилата
за движение по пътищата от страна на обвиняемия са в пряка причинно-следствена
връзка с настъпилите обществено опасни последици, поради което следва да се
приеме, че с деянието си подсъдимия М.Н.М., е осъществил както от обективна, така и от
субективна страна признаците на престъплението от състава на чл. 343, ал. 4, във вр. с ал. 3, б. „Б”, във вр. с
чл.342, ал.1, предл. 3 от НК, като на
17.07.2016 год., около 14.30 часа, на ПП І-4/София – Варна/ при
километър 28+400, в района на с. Сопот, при управлението на л.а. БМВ 745Д с рег. № ***, негова
собственост, нарушил правилата за движение - чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП – „На
пътно платно с двупосочно движение на водача на превозно средство е забранено
когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за
насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне”и по непредпазливост
причинил смъртта на Д.П.К. от гр.
Хасково, управлявал л.а. „Субару Импреза” с рег. № ***, и на А.Д.
К. ***, тежка телесна повреда, изразяваща се в загуба на слезка и средна
телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване движението на долните
крайници и на Л.Х.К. *** - средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване движението на горен ляв
крайник и средна телесна повреда, изразяваща се
в трайно затрудняване движението на горен десен крайник.
Деянието е извършено по
непредпазливост, а формана на непредпазливост е престъпна самонадеяност, при
която обвиняемия е предвиждал настъпването на общественоопасни последици от
поведението си на пътя, но е мислил да ги предотврати.
С оглед събрания доказателствен
материал,неоспорен от страните съдът призна подсъдимия М. за виновен в това,че на 17.07.2016 г., около 14.30 часа, на ПП І-4
/София – Варна/ при километър 28+400, в района на с. Сопот, Ловешка област, при
управление на лек автомобил БМВ 745Д, с рег. № ***, негова собственост, нарушил
правилата за движение по пътищата – чл. 16, ал.1 от ЗДвП – „На пътното платно с
двупосочно движение, на водача на пътното превозно средство е забранено когато
платното за движение има две пътни ленти – да навлиза и да се движи в лентата
за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне” вследствие на
което по непредпазливост причинил смъртта на Д.П.К., ЕГН ********** от гр.
Хасково, на А.Д.К.,*** – тежка телесна повреда, изразяваща се в загуба на
слезка и средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване движението
на долните крайници и на Л.Х.К.,*** – средна телесна повреда, изразяваща се в
трайно затрудняване движението на горен ляв крайник и средна телесна повреда,
изразяваща се в затрудняване движението на горен десен крайник, поради което и на основание чл. 343, ал. 4 във вр. с ал. 3, б. „б” във връзка с
чл. 342, ал.1, предл. 1 от НК го осъди на 6-шест години лишаване
от свобода, като на основание чл. 58а, ал.1 от НК намали така определеното
наказание с 1/3 или М.Н.М., следва да изтърпи наказание от 4-четири години
лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при първоначален общ режим.
При определяне размера на
наказанието съдът съобрази,от една страна чистото съдебно минало на М./от
доказателствения материал по делото е видно,че подсъдимия и семейството му
живеят практически постоянно в чужбина /,от друга страна тежкия вредоносен
резултат - смъртта на Д.П.К., ЕГН ********** от гр. Хасково, на
А.Д.К.,*** – тежка телесна повреда, изразяваща се в загуба на слезка и средна
телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване движението на долните
крайници и на Л.Х.К.,*** – средна телесна повреда, изразяваща се в трайно
затрудняване движението на горен ляв крайник и средна телесна повреда,
изразяваща се в затрудняване движението на горен десен крайник.Този
травматизъм,пряка и непосредствена последица от деянието на
подсъдимия,практически е поставила в крайно затруднено положение семейството на
пострадалите,изложено и на последиците от загубата на баща и съпруг.На следващо
място съдът отчете и целите на общата превенция. Общоизвестен факт е,че
смъртността в резултат на ПТП и последващия травматизъм взимат застрашителни
размери.В конкретния случай е налице често срещана престъпна безотговорност –
подсъдимия и пътуващите с него са изминали за по малко от 24 часа близо
2 000 колеметра,колкото е приблизителното разстояние от Холандия до
България,което означава никаква или почти никаква почивка.Дори и да е вярна
тезата на защитата,че подсъдимия е заспал на волана/ която няма как да бъде
проверена /,то това е резултат единствено на престъпна самонадеяност и надценяване
на собствените възможности,довели да изключително тежкия резултат.
Воден от същите съображения съдебния състав наложи
на основание чл. 343 г от НК на М.Н.М. наказание по чл. 37, т. 7
от НК, лишаване от право да управлява МПС за срок от 4-четири години от влизане
на присъдата в сила и отнемане на свидетелството за правоуправление.
Съдът осъди М.Н.М. с гореснетата
самоличност да
заплати на Д.Д.К., ЕГН ********** разноски по делото в размер на сумата 900
лева /Деветстотин лева/ за упълномощаване на повереник.
Съдът осъди М.Н.М. с гореснетата самоличност да заплати по сметката на РУ
МВР – Угърчин разноски за експертизи в размер на сумата 1857.88 лева /хиляда
осемстотин петдесет и седем лева и 88 ст./.
По
отношение на веществените доказателства съдът постанови – лек автомобил „Субару Импреза”
с peг. № ***, намиращ се в Складова
база на ОД на МВР – Ловеч, след влизане на присъдата в
сила, да се върне на собствениците и лек автомобил „БМВ 745” с peг. №
***, намиращ се в Складова база на ОД на МВР – Ловеч,
след влизане на присъдата в сила, да се върне на собственика, 1 бр. автомобилна гума и 1
бр. метален детайл с жълта лепенка и надпис „do not tow or lash, като такива без стойност,
след влизане на присъдата в сила, да се унищожат.
СЪДИЯ ДОКЛАДЧИК…………………..