Р
Е Ш Е Н И Е
№ 2010 09.08.2019 г. град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на първи август през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Моника
Яханаджиян
при секретаря Зинаида
Монева, като разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян гр.д.№4624/2019 г., за
да се произнесе, взе предвид:
Производството
по делото е по реда на чл.310 от ГПК, вр.чл.187, ал.5, т.2, вр.чл.178, ал.1,
т.3 от ЗМВР и е образувано по повод предявената от А.К.Н., ЕГН **********,
съдебен адрес ***, чрез адв.С.К., искова молба за
осъждане на ответника ОД МВР Бургас, адрес в гр.Бургас, ул.“Христо Ботев“ №46, да
заплати на ищеца сумата от 1441,44 лева, представляваща
допълнително възнаграждение за положен нощен труд от 240,24 часа за периода 10.06.2016
г. - 10.06.2019 г., които часове са разликата между заплатен нощен труд и
преизчисления такъв с коефицент 1,143, отчетен като извънреден, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
Ищецът
твърди, че в периода 10.06.2016 г. – 10.06.2019 г. е полагал труд като ****,
Група *** в *** РУ – Бургас, при 12-часови работни смени, предварително
определени с график за всеки месец, както и че общо положения в този период
ношен труд е в размер общо на 1680 часа и преизчислен с коефицент 1,143 възлиза
на 1920,24 часа дневен труд. Според ищеца, преизчисляването на нощен към дневен
труд води до извънреден труд от 240,24 часа, който следва да му бъде заплатен
допълнително от страна на ответника, а изчислен съгласно чл.187, ал.5 от ЗМВР
възлиза на сумата от 1441,44 лева.
В подкрепа на
иска са ангажирани доказателства, претендират се разноски.
В съдебно
заседание ищецът не се явява и се представлява от упълномощения си процесуален
представител, който по реда на чл.214 от ГПК изменя размера на иска, а след
приемане на направеното изменение същият се счита предявен за сумата от 1574,70
лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден
труд за 231,37 часа за посочения в исковата молба период, ведно със законната
лихва върху тази сума.
В
законоустановения срок по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в
който искът е оспорен като неоснователен както по основание, така и по размер.
Не се оспорва, че през процесния период ищецът е заемал посочената в исковата
молба длъжност, както и че е полагал труд на смени по график. Твърди се обаче,
че съгласно действащата през исковия период Наредба
№ 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрична регламентация за преизчисляване на
нощния труд към дневен, а дори се приеме, че са налице условия за такова
преизчисляване по аналогия с чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, то следва да се приложи коефициент 1, тъй
като посоченият в исковата молба коефициент 1,143 е приложим при трудови
правоотношения и при служебни правоотношения по реда на ЗДСл, но не и по ЗМВР.
Твърди се също така, че отработените от ищеца часове над нормативно установения
брой за времето от 22,00 ч. до 06,00 ч. са отчетени със съответните протоколи и
този труд му е бил заплатен своевременно, като на основание заповеди на
министъра за всеки отработен час или за част от него във времето между 22,00 ч.
и 06,00 ч. на държавните служители се заплаща допълнително възнаграждение в
размер на 0,25 лв. Моли се искът да бъде отхвърлен на
подробно изложените в отговора аргументи.
В съдебно заседание отговорът на
исковата молба се поддържа от процесуалния представител на ответника, който не
ангажира нови доказателства и моли за отхвърляне на иска, а при условията на
евентуалност, в случай, че съдът приеме, че иска е основателен моли да бъде
приспадната сумата, за която от заключението на вещото лице се установи, че е
заплатена на ищеца два пъти.
След
преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Ответникът не оспорва, че ищецът е бил назначен
на длъжност „***“ в структурата на ОД на МВР-Бургас, както и че в периода 10.06.2016
г. – 10.06.2019 г. е полагал труд на 12-часови смени по график, включително и
през нощта – за времето от 22,00 ч. до 06,00 ч., при сумирано изчисляване на
работното време. В този смисъл е и приетия по делото многоброен писмен
доказателствен материал.
По делото е изготвена от в.л.К. съдебно-икономическа
експертиза, чието заключение не се оспорва от страните, а съдът го кредитира
като обективно и компетентно изготвено въз основа на данните от представени от
ответника и приети като доказателства по делото платежни бележки/фишове за
заплати, протоколи за положен труд от дръжавни служители, работещи на смени в
МВР Бургас, протоколи за отчитане на работното време между 22,00 часа и 06,00
часа, седмични графици и заповеди на министъра на МВР, и съгласно което за
периода 10.06.2016 г. – 10.06.2019 г. ищецът е отработил общо 202 броя нощни
смени от 22,00 часа до 06,00 часа. Според вещото лице, реално отработения нощен
труд е в размер на 1618 часа, които преизчислени с коефицент 1,143 съставляват
1849,37 часа дневен труд. Вещото лице посочва още, че съгласно данните от платежните
бележки (фишове) за изплатени заплати, на ищеца са били начислени общо 1714
часа нощен труд, за които му е заплатена сумата от 428,50 лева, като разликата
между начислен и реално отработен нощен труд произтича от факта, че при
начисления труд има извършено двойно плащане по ведомост – една и съща сума е
платена два пъти в различни месеци. Независимо от горното, вещото лице дава
заключение, че реално положените от ищеца часове нощен труд, преизчислени с
коефицент 1,143 съставляват 1849,37 часа дневен труд, или е налице разлика от
231,37 часа и дължимото за този труд възнаграждение
възлиза на сумата от 1574,70 лева лева. По искане на ответника вещото лице е
изчислило и размера на полагащото се на ищеца възнаграждение за положен нощен
труд през процесния период без преизчисляване коефициент с 1,143 и при ставка
0,25 лева (съгласно заповеди на Министъра на вътрешните работи), като е
установило, че в този случай дължимото възнаграждение за реално положените от
ищеца 1618 часа нощен труд е в общ размер от 404,50 лева и е изцяло заплатено
на ищеца.
При така приетото за установено от фактическа
страна, се налагат следните правни изводи:
Относимите към предмета на делото разпоредби са
тези от ЗМВР, Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. (отм.), Наредба
№8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба за структурата
и организацията на работната заплата. В
тази връзка, съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР (в сила от 28.11.2014 г.),
брутното месечно възнаграждение на държавните служители
на МВР се състои от основно възнаграждение и допълнителни такива. Видно от
текста на чл.179,
ал.1 от същия закон е и това, че на
държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен,
за полагане на труд през нощта от 22,00 до 06,00 ч., за полагане на труд на
официални празници и за времето на разположение, като в ал.2 е предвидено, че
условията и редът за изплащане на тези допълнителни възнаграждения се определят
с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова
заповед. Същевременно нормата на чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР предвижда, че към
основното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се изплаща
допълнително възнаграждение за извънреден труд.
Според
текста на чл.187, ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично, при 5-дневна
работна седмица, а ал.3 на същия член предвижда, че работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период, като при работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., през
което време работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. В ал.5, т.2 е предвидено, че за служителите, работещи на
смени, работата извън редовното работно време, до 280 часа годишно, се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение, съгласно ал.6. В ал.7 е предвидено, че извънредният
труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно. Съгласно
чл.187, ал.9 от ЗМВР,
редът
за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето
за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи.
В
допълнение към така изложената нормативна уредба следва да се посочи и това, че
през процесния исков период са действали Наредба №8121з-592/25.05.2015 г.
(отм.) и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г., които предвиждат възможност
държавните служители в МВР да полагат труд и през нощта между 22,00 и 06,00 ч.,
като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В тези две наредби не е предвидено, че при сумирано отчитане на
работното време отработените часове нощен
труд следва да се преизчисляват с определен коефициент, каквато е била
регламентацията на действалата до 01.04.2015 г., а впоследствие и в периода
11.07.2016 г. - 02.08.2016 г. разпоредба на чл. 31, ал. 2 от Наредба
№8121з-407/11.08.2014 г. Липсата
на такива изрични норми в Наредба
№8121з-592/25.05.2015 г. (отм.) и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. според съда
представлява празнота в специалната правна уредба, касаеща служителите
в МВР, която
следва да бъде запълнена чрез прилагане на съответните норми на общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Това субсидиарно
прилагане се налага поради факта, че в случая се касае за полагане на труд от
ищеца, макар и по служебно правоотношение и третирането му по различен начин от
работещите по трудово правоотношение относно изчисляването на часовете положен
труд при сумирано изчисляване на работното време, би довело до поставянето му в
по-неблагоприятно положение спрямо работещите на трудов договор лица, което е
недопустимо.
Съгласно
чл.9, ал.2 на Наредба за структурата
и организацията на работната заплата е
предвидено, че при сумирано изчисляване
на работното време нощните часове
се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място, който коефициент
според съда възлиза на 1,143, изчислен като съотношение между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време (8 часа към 7 часа).
С оглед на всичко
изложено до тук и като взе предвид заключението на изготвената по делото
съдебно-икономическа експертиза, според което за периода 10.06.2016 г. – 10.06.2019
г. ищецът е положил
общо 1618 часа нощен труд, които преизчислени с коефициент 1,143 се равняват на
1849,37 часа дневен труд, т.е. налице е разлика от 231,37 часа, за които на
ищеца не е било платено допълнително възнаграждение, а по изчисления на вещото
лице е в размер на 1574,70 лева и при липса на доказателства това допълнително
възнаграждение да е било платено от ответника на ищеца, то изводът, който се
налага е че искът е основателен и следва да се уважи в предявения след
увеличението размер.
С оглед основателността на претенцията, на
основание чл.86 от ЗЗД в полза на ищеца следва да бъде присъдено и претендираното
от ищеца обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху
уважения размер на главницата за периода от предявяването на иска на 10.06.2019
г. до окончателното й изплащане.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца и направените от него разноски по делото, които са в
размер на 331 лева за платено адвокатско възнаграждение.
Предвид
обстоятелството, че ищецът е освободен от заплащане на държавна такса при
завеждане на делото, на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да
заплати по сметка на БРС дължимата държавна такса за разглеждането на иск, която
е в размер на 63,00 лева, както и изплатеното от бюджета на съда възнаграждение
за вещо лице в размер на 30,00 лева.
На основание чл.242, ал.1, предл.2 от ГПК следва да бъде постановено предварително изпълнение на решението в частта
относно присъденото на ищеца допълнително трудово възнаграждение и законната
лихва върху него.
Мотивиран от гореизложеното,
Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР –
Бургас,
БУЛСТАТ: ***, с адрес: ******, да заплати на А.К.Н., ЕГН **********, съдебен адрес ***,
чрез адв.С.К., сумата
от 1574,70
лева (хиляда петстотин седемдесет и четири лева и седемдесет
стотинки), представляваща допълнително
трудово възнаграждение за 231,37 часа извънреден
труд, представляващи разликата между реално положения от него нощен труд
през периода 10.06.2016 г. - 10.06.2019
г. и преизчисления такъв с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.06.2019 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 331,00 лева. (триста тридесет
и един лева), представляваща направените от ищеца разноски по делото.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР –
Бургас,
БУЛСТАТ: ***, с адрес: ******, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Бургас държавна такса в
размер на 63,00 лева (шестдесет и три лева) и сумата от 30,00 лева (тридесет
лева) – възнаграждение за вещо лице.
ПОСТАНОВЯВА
предварително изпълнение на решението в частта относно присъденото на ищеца
допълнително трудово възнаграждение и лихва върху него.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от обявяването му на 09.08.2019
г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: подпис /не се чете/
Вярно с оригинала!
К.К.