Р Е
Ш Е Н И Е
номер 70
13.05.2019 година град Раднево
РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански
състав
На
осемнадесети април 2019 година
В
публично
заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АСЕН
ЦВЕТАНОВ
при участието на секретаря Росица
Динева, като
разгледа докладваното от съдията, гражданско дело номер 874 по описа на
съда за
2018
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК във
вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК, чл. 33, ал. 1 ЗПК и
чл. 99 ЗЗД.
Производството
е образувано по искова молба на „Фронтекс интернешънъл” ЕАД срещу З.А.Д.. Ищецът твърди, че с договор за
потребителски заем № CREX-10712197 от 30.04.2014 г. „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД е отпуснало на ответника З.А.Д. потребителски кредит в размер на
449 лв., който бил изцяло усвоен, срещу задължението за връщането му на 18
равни месечни вноски. Твърди, че срокът на договора е изтекъл с изтичане на
падежа на последната вноска, а именно на 05.11.2015 г. и не е обявяван за
предсрочно изискуем. Твърди, че съгласно чл.3 от общите условия към договора
при забава на погасителна вноска се дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва. Твърди, че на 10.01.2017 г. сключил с кредитодателя договор за
цесия, по силата на който откупил вземането му спрямо ответника З.А.Д. по
договора за кредит. Твърди, че уведомлението до длъжника за цесията се върнало
в цялост непотърсено, но в настоящото производство следва да се счита връчено
на ответницата уведомлението. Твърди, че за вземането е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 591/2018 г. на РС-Раднево, но ответникът
не бил открит на известните адреси и поради това предявява иска на основание
чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. Поради това иска да се установи вземането му от
ответника по издадената заповед за изпълнение в размер на 347,90 лв. главница,
в размер на 80,01 лв. договорна възнаградителна лихва за периода от 05.06.2014
г. до 05.11.2015 г., в размер на 145,07 лв. обезщетение за забава за периода от
06.06.2014 г. до 07.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до изплащане на вземането.
Претендира разноски.
В срока по
чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника З.А.Д., чрез особения
представител адв. К., в който взема становище за допустимост и неоснователност
на исковете. Твърди, че не оспорва сключения договор за потребителски заем №
CREX-10712197 от 30.04.2014 г. между ответницата и „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД, с което ѝ е отпуснат потребителски кредит в размер на 449
лв., който бил изцяло усвоен, срещу задължението за връщането му на 18 равни
месечни вноски, както и че ответницата е преустановила плащането по кредита на
05.06.2014 г., а падежът на цялото задължение е настъпил на 05.11.2015 г. Не
оспорва и обстоятелството за сключения договор за цесия между ищеца и „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, както и упълномощаването от цедента на цесионера
да уведоми длъжника за цесията. Оспорва уведомяването на ответницата за
извършената цесия, за което излага съображения и правни доводи за отхвърляне на
исковите претенции на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД поради това, че ответницата
не е открита на адресите си по заповедното производство и по настоящото
производство.
Съдът, като взе предвид исканията и
доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Установителните искове по чл. 422, ал. 1 ГПК са допустими, тъй като се
претендира същото вземане по заповедта за изпълнение и срещу същия длъжник.
С протоколно определение от 18.04.2019 г. е обявен за окончателен проекта
на доклад по делото, обективиран в определението по чл. 140 ГПК от 18.03.2019
г., с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК са обявени за признати
и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между ответницата З.А.Д. и
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е сключен договор за потребителски заем №
CREX-10712197 от 30.04.2014 г., с което ѝ е отпуснат потребителски кредит
в размер на 449 лв., който бил изцяло усвоен, срещу задължението за връщането
му на 18 равни месечни вноски, както и че ответницата е преустановила плащането
по кредита на 05.06.2014 г., а падежът на цялото задължение е настъпил на
05.11.2015 г., сключения договор за цесия между ищеца и „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД, както и упълномощаването от цедента на цесионера да уведоми
длъжника за цесията.
При така отделените безспорни и ненуждаещи се от доказване факти съдът е
разпределил доказателствената тежест като е указал на ищеца да докаже
единствено уведомяване на ответницата за извършена цесия. Тъй като са
посочени/представени от ищеца доказателства за уведомление на извършена цесия,
съдът не е указал на ищеца, че не сочи доказателства за това обстоятелство. Без
значение е обстоятелството, че представеното уведомление за цесия касае друго
лице – Янка Стефанова Бонева, а не ответницата З.А. Динева, тъй като ако съдът
даде указания в такава ситуация, то той би взел предварително отношение по
годността на някое доказателство да установи релевантен по делото факт, което
пък е основание за самоотвод поради необективно разглеждане на делото.
По делото няма представено уведомление до ответницата за уведомяването
ѝ за извършената цесия, поради което съдът намира, че преди предявяване
на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, в това число и към датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 23.08.2018 г., цедентът, в случая явяващ се „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, действащ чрез пълномощника ищеца „Фронтекс
интернешънъл“ ЕАД, не е уведомил ответницата за извършената цесия.
Принципно утвърдителна е съдебната практика през последните години, че
връчването на уведомлението за цесия е възможно чрез връчване в хода на процеса
на длъжника, било то чрез приложение на уведомлението към исковата молба, било
чрез изрично волеизявление за цесията в исковата молба. В решение № 123 от
24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. на ВКС, 2-ро ТО, е посочено, че установеното
в чл. 99, ал. 4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното
прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно
изпълнение на неговото задължение, т. е. срещу изпълнение на лице, което не е
носител на вземането. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от
правоотношение между длъжника и стария кредитор /цедента/, напълно логично е
въведеното от законодателя изискване съобщението за прехвърлянето на вземането
да бъде извършено именно от стария кредитор /цедента/. Само това уведомяване ще
създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му
кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т. е.
изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД. Ето
защо, правно релевантно за действието на цесията е единствено съобщението до
длъжника, извършено от цедента /стария кредитор/, но не и съобщението,
извършено от цесионера /новия кредитор/. В този смисъл е и задължителната
съдебна практика - Тълкувателно решение № 142-7 от 11.11.1954 г. на ОСГК на
Върховен съд, относима и към момента поради липсата на законодателна промяна в
чл. 99 ЗЗД след това /обн. ДВ. бр. 275 от 22 Ноември 1950г./.
В конкретния случай няма изходящо от името на цедента „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД уведомление до ответницата З.А.Д. за извършената цесия. Единствено
е приложено уведомление до друго лице – Я.С.Б., но това доказателство не
доказва релевантния за спора факт относно уведомяване конкретно на ответницата З.Д.
за извършената цесия. От друга страна исковата молба е изходяща от цесионера „Фронтекс
интернешънъл“ ЕАД, а не в качеството му на пълномощник на цедента „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД, поради което същата не може да породи действието по чл.
99, ал. 4 ЗЗД съобразно цитираната вече съдебна практика. Поради това съдът
намира, че няма представени от ищеца доказателства за уведомяване на
ответницата за извършената цесия, поради което извършената цесия не може да
породи действие спрямо ответницата. Само на това основание и съдът намира, че е
принципно невъзможно в случая и осъществяване уведомяването на ответницата,
чрез особения представител, за извършената цесия – липсва уведомление от
цедента, чрез пълномощника му – ищеца, до длъжника – ответницата за извършената
цесия.
С оглед на гореизложено следва да се заключи, че длъжницата не е била
валидно уведомена от цедента за прехвърляне на вземанията му на нов кредитор – ищцовото
дружество, поради което правата на ищеца да търси вземанията си от ответницата
не са консолидирани, непротивопоставими са на длъжницата - ответница и ищцовото
дружество не би могло да претендира изпълнение на задълженията по договора за
кредит за главница, договорна лихва и законната лихва за забава от ответницата.
А поради това пък предявените искове са неоснователни.
Въпреки посочените съображения в случая за липсата на уведомяване на
ответницата З.Д. за цесията, съдът намери за необходимо да развие съдебната
практика чрез даването на отговор на правния въпрос: „При предявен
установителен иск по реда чл. 422, ал. 1 ГПК възможно ли е връчване на
уведомлението за извършена цесия в производството по чл. 422, ал. 1 ГПК при
представителство на ответника от особен представител, назначен в процедура по
чл. 47, ал. 6 ГПК?“.
В законодателството липсва изричен отговор на посочени по-горе правен
въпрос, поради което съдебната практика е тази, която е формирала отговор на
въпроса, при тълкуване на законовата уредба. В решение от 22.01.2019 г.,
постановено по в.т.д. № 1342/2018 г. на ОС-Стара Загора, ТО, влязло в законна
сила на 22.01.2019 г., съдебният състав е извел заключение, че ответникът е бил
представляван от назначен от съда представител, след провеждане на процедура по
чл. 47 ГПК, на който са били връчени съдебните книжа, следователно до
фактическо връчване на книжата, сред които и уведомлението за прехвърлянето на
вземането, с материалноправен ефект по чл. 99, ал. 4 ЗЗД, не се е стигнало и
предаването на уведомлението на процесуалния представител на ответника не може да се приравни на
надлежно уведомяване на длъжника, поради особения характер на
представителството, осъществявано от назначен от съда представител по чл. 47,
ал. 6 ГПК. В решение № 74 от 27.07.2017 г., постановено по в.т.д. № 154/2017 г.
на Апелативен съд – Бургас, ТО, влязло в законна сила на 18.09.2018 г. поради
недопускането му до касационно обжалване с определение № 567/18.09.2018 по к.д.
№ 3153/2017 г. на ВКС, 2 ТО, съдебният състав е извел заключение, че не е
налице известяване чрез връчване на уведомленията до длъжниците, като
приложения към исковата молба, които са били представлявани от назначени от
съда представители, след провеждане на процедура по чл. 47 ГПК, на които са
били връчени съдебните книжа, тоест до фактическо връчване на книжата, сред
които и уведомленията за прехвърлянето на вземането, с материалноправен ефект
по чл. 99, ал. 4 ЗЗД, не се е стигнало и предаването на уведомленията на
процесуалните представители не може да се приравни на нотифициране на
длъжниците, поради особения характер на представителството, осъществявано от
назначен от съда представител по чл. 47, ал. 6 ГПК.
В решение № 198 от 18.01.2019 г. по т.д. № 193/2018 г. на ВКС, 1 ТО,
съдебният състав е посочил, че в хипотезата на осъдителен иск за заплащане на
суми по договор за кредит, в исковата молба по който е обективирано изявление
на банката-ищец, че упражнява правото си да направи целия дълг по кредита
предсрочно изискуем, поради осъществяване на предвидените в договора или закона
предпоставки, връчването на особения представител представлява надлежно
уведомяване на длъжника-ответник. Действително, в това съдебно решение се касае
за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита по смисъла на чл. 60, ал. 2
ЗКИ, а не на уведомление за извършена цесия по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, но
съдебният състав е заключил, че връчването на уведомлението на особения
представител е надлежно, тоест настъпват материалните предпоставки на
връчването. Съдебният състав, вероятно, е обосновал този свой правен извод въз
основа на това, че последователно в практиката на ВКС: решение №
148/02.12.2016г. по т.д. № 2072/2015г. на ВКС, I т.о., решение №
25/03.05.2017г. по гр.д. № 60208/2016г. на ВКС, II г.о. и др. се застъпвало
становище, че банката, ако не е уговорено друго, може да избере начин за
връчване на горепосоченото изявление на длъжника, вкл. и чрез нотариална покана
и той ще е редовно осъществен, ако е била проведена процедура по чл. 50 ЗННД
вр. чл. 47, ал. 1-5 ГПК - отсъствието от адреса по чл. 47 ГПК се удостовери от
длъжностното лице, а съобщенията се считат за връчени, т.е. и без да е
необходимо назначаване на особен представител в нотариалното производство.
Настоящият съдебен състав споделя правните изводи на съставите на ОС-Стара
Загора и АС-Бургас, като не може да се съгласи с правните изводи, изведени от
съдебния състав в решение № 198 от 18.01.2019 г. по т.д. № 193/2018 г. на ВКС,
1 ТО, по следните съображения: На първо място тези правни съображения не са
задължителна съдебна практика съгласно изричното правило на чл. 290, ал. 3 ГПК
и след отмяната на чл. 291 ГПК, поради което за настоящия състав същите не са
задължителни за долустоящите съдилища. От друга страна съдът намира, че
процедурата по връчване на книжа по чл. 50 ЗННД е изрично уредена в
законодателна възможност за нотариуса за връчване на книжа по реда на чл. 37 -
58 от Гражданския процесуален кодекс, като следва да се държи сметка за
компетентността на нотариуса да извършва определени действия с правни последици
– чл. 569 ГПК, едно от които е по т.3 -
връчването на нотариални покани, които имат изцяло материално правно действие,
с каквато компетентност съдът не разполага. Принципно разпоредбите в глава
6 на ГПК касаят връчването в производствата по ГПК, каквито са и нотариалните
производства. Но следва да се държи сметка за компетентността на органа,
извършващ връчването. Съгласно чл. 2 ГПК съдилищата са длъжни да разгледат и
разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и
имуществени права – компетентността е изцяло процесуално правна. Връчване от
съда в хода на висящ съдебен процес принципно има процесуално правно действие.
Връчването може да има и материално правно действие, ако са налице
предпоставките за това – връчено е лично на ответника документ, съдържащ изявление
на ищеца или на друг правен субект с материално правно значение. Не е възможно
обаче без законодателно предвидена възможност, например каквато е предвидена за
нотариуса съгласно чл. 50 ЗННД, да се придаде компетентност на съда да връчва
книжа по правилата на чл. 47 ГПК с материално правно значение, било то и чрез
връчване на особен представител, чиито функции са само с процесуално правно
естество и в хода на процеса, но не и извън него. Поради това съдът намира, че
принципно няма предвидена законодателна възможност съдът да притежава
компетентност да връчва на ответника книжа с материално правни последици по
реда на чл. 47 ГПК, в това число и чрез връчването им на назначен по чл. 47,
ал. 6 ГПК особен представител.
По изложените съображения съдът намира, че следва да отхвърли искове като
неоснователни поради липсата на действие на извършената цесия спрямо
ответницата, която не се установи да е уведомена за това по смисъла на чл. 99,
ал. 4 ЗЗД.
Мотивиран от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените от „Фронтекс
интернешънъл” ЕАД, вписано в търговския регистър с ЕИК *********, с адрес на
управление гр. София, ул. „Хенрик Ибсен“ № 15, ет. 7, срещу З.А.Д., ЕГН **********,
с адрес ***, установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК, чл. 33, ал. 1 ЗПК и чл. 99 ЗЗД за
признаване за установено наличието на вземане спрямо ответницата за задължение
за сумата от 347,90 лв. главница по договор за потребителски заем №
CREX-10712197 от 30.04.2014 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД
и З.А.Д., сумата от 80,01 лв. договорна възнаградителна лихва за периода от 05.06.2014
г. до 05.11.2015 г., и сумата от 145,07 лв. обезщетение за забава върху
главницата за периода от 06.06.2014 г. до 07.08.2018 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 381/24.08.2018
г. по ч.гр.д. № 591/2018 г. по описа на РС-Раднево.
Решението може да бъде
обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: