№ 2576
гр. София, 30.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря БРАНИМИРА В. ИВАНОВА ПЕНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20241110204465 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. С. Н., ЕГН **********, чрез адв.Б., срещу
Eлектронен фиш, Серия К, № ххх, издаден от СДВР, с който на основание чл.
189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 4 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/ й е наложено административно наказание "глоба" в размер на 800,00
(осемстотин) лева за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се отправя молба към съда обжалваният електронен фиш да
бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен с доводи, че същият е
издаден в нарушение на императивните разпоредби на ЗАНН, ЗДвП, ППЗДвП
и Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата. Конкретно се поддържа, че при определяне на
наказанието с процесния електронен фиш не е приспаднат толеранса от 3% от
установената и засечена скорост в полза на нарушителя, което представлява
неяснота при определянето на наказуемата скорост, ограничаваща правото на
защита на санкционираното лице. На следващо място се сочи, че с
направеното посочване за наличие на повторност на нарушението отново е
нарушено правото на защита на жалбоподателя, тъй като в конкретния случай
1
не е посочено за какво нарушение е бил съставен предходният електронен
фиш, не става ясно на какво се базира констатацията на
административнонаказващия орган, за каква повторност става дума и по коя
алинея, като възниква съмнение относно правилността на дадената
квалификация на нарушението. Отделно от това се аргументира, че в
конкретния случай не са спазени изискванията на Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата на движение по пътищата и по –
конкретно на чл. 10 от същата.
По изложените съображения се иска атакуваният електронен фиш да
бъде отменен изцяло.
В проведеното пред настоящата съдебна инстанция открито съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща
процесуален представител. В депозирана по делото молба от въззивника, чрез
адв.Б. – с доказателства за надлежно учредена представителна власт, се
отправя искане за отмяна на атакувания електронен фиш по съображенията,
релевирани в жалбата. Претендират се сторените в производството разноски
за адвокатско възнаграждение, за което се представя списък.
Въззиваемата страна – СДВР, редовно призована, не изпраща
процесуален представител. В ангажирани по делото писмени бележки от
процесуален представител на въззиваемата страна, с доказателства за
надлежно учредена представителна власт, се изразява становище за
неоснователност на жалбата, като се моли атакуваният електронен фиш да
бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Претендират се разноски за
юрисконсултско възнаграждение и се релевира възражение за прекомерност
по отношение претенцията за разноски на насрещната страна.
Съдът, след като служебно провери обжалвания акт, доводите на
страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 08.02.2024 г. в 08:50 ч. в гр. София, по бул.“Акад.Иван Евстратиев
Гешов“ до № 2Д, с посока на движение от ул.“Гюешево“ към бул.“Цар Борис
III“, с техническо средство – мобилна система за видеоконтрол „CORDON
М2“ с № МD1192, била засечена скорост на движение на МПС – „ххх” с рег.
№ ххххххххххх от 82 км./ч., при разрешена такава – 50 км./ч. в населено
2
място, т.е. превишение на скоростта от 32 км./ч.
Регистриран собственик на лекия автомобил бил жалбоподателят А. С.
Н..
Въз основа на тези данни от СДВР е издаден електронен фиш серия К,
№ ххх срещу жалбоподателя Н., с който последната е санкционирана с
налагане на глоба в размер на 800,00 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП. Фишът бил връчен на нарушителя на 28.02.2024 г., видно от справка от
информационната система на МВР – АИС – АНД.
От приложения към делото снимков материал – снимка към ЕФ, Серия
К № ххх (заснета с мобилната система за видеоконтрол „CORDON М2“ с №
MD1192), който е веществено доказателствено средство, изготвено по реда на
чл. 189, ал. 15 ЗДвП, се установява, че на процесната дата – 08.02.2024 г., в
08:50:34 ч., в район в гр. София, с локация на бул.“Акад. Иван Евстратиев
Гешов“ до № 2Д, с GPS координати N42.690095,Е 23.296770, е измерена
скорост на движение от 85 км/ч, като са записани датата, часът (включително
и секундите), посоката на движение, фиксираната скорост и е сниман
регистрационният номер на автомобила, който съвпада напълно с този,
ползван от жалбоподателя.
От събрания по делото доказателствен материал се установява, че на
посочения пътен участък е действащо общото ограничение за скорост на
движение в населено място, а именно – 50 км/ч.
Към материалите на делото е приложен и протокол от 08.02.2024 г. за
използване на АТСС по смисъла на чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата, както и часови график за работата на нарядите от ПК при ОПП –
СДВР, поради което и съдът приема, че техническото средство - мобилна
система за видеоконтрол „CORDON М2“ с № MD1192 е била поставена и
експлоатирана съобразно изискванията за това.
Техническото средство - мобилна система за видеоконтрол „CORDON
М2“ с № MD1192 е вписана в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване, като е одобрена и вписана в списъка на 06.07.2018 г.
със срок на валидност на одобрението до 13.06.2027 г. Периодичността на
последващите проверки на тези системи е една година, като мобилната
3
система за видеоконтрол „CORDON М2“ с № MD1192 е преминала
последваща периодична проверка на 14.03.2023 г. От приложения по делото
протокол № 018-СГ-ИСИС/14.03.2023 г. на Български институт по
метеорология е видно, че мобилната система за видеоконтрол „CORDON М2“
с № MD1192 отговаря на изискванията и дава допустима грешка при полеви
условия при измерване на скоростта от 3 км/ч. до 100 км/ч. и от 3 % над 100
км/ч., като измерената скорост попада в обхвата на уреда.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а
именно: свален на хартиен носител снимков материал за описаното
нарушение; протокол за използване на АТСС от 08.02.2024 г., Протокол №
018-СГ-ИСИС/14.03.2023 г. на Български институт по метеорология, преглед
на вписан тип средство за измерване, касаещо мобилна система за
видеоконтрол тип „CORDON М2“, ведно с Решение за одобрение на типа на
уреда за измерване, копие на Заповед № 8121-з-931/30.08.2016 г. на
министъра на вътрешните работи относно утвърждаване на образец на
електронен фиш и копие на образец на електронен фиш, справка за
собствеността на автомобила, ежедневна форма на отчет, справка картон на
водача, копие на сертификат за успешно завършен курс на обучение на
полицейски служител В.В. за работа с мобилна система за видеоконтрол тип
„CORDON М2“, копие на електронен фиш серия К № 6644282, издаден от
ОДМВР – Перник, справки от информационната система на МВР – АИС –
АНД.
Съдът кредитира изцяло гореописаната доказателствена съвкупност, тъй
като същата е непротиворечива и в своята съвкупност напълно изяснява
възприетата и описана по-горе фактическа обстановка.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, от процесуално
легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол,
поради което същата е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен
фиш, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и
4
материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя
– арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът констатира, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да ограничават правото на защита на
жалбоподателя и да водят до отмяна на обжалвания електронен фиш само на
това основание, поради което и всички възражения на въззивника в
противоположния аспект, наведени в жалбата, инициирала настоящото
производство, са неоснователни.
Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на
неговите правомощия и компетентност, съгласно ЗАНН и ЗДвП. Същият
формално отговаря на изискванията на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП,
установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и
съответства на утвърдения със Заповед № 8121-з-931/30.08.2016 г. от
Министъра на вътрешните работи, образец.
Съгласно чл. 189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП електронният фиш съдържа данни
за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези реквизити
се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на извършване на
нарушението е описано подробно, посочена е разрешената скорост, както и
установената такава на движение на процесното МПС, поради което и
доводите на въззивника в противоположния аспект не могат да бъдат
споделени.
Съгласно § 1 от ДР на ЗАНН „електронен фиш“ е електронно изявление,
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи. Следователно, електронният фиш по силата на закона представлява
не изявление на определен административен орган, а електронно такова,
записано върху съответния носител от определено лице, но на база
5
административно-информационна система, поради което за формалната му
законосъобразност е достатъчно да е изготвено чрез въведени по съответния
ред автоматизирани технически средства или системи, за което обстоятелство
в случая не се формира спор.
Нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, действала към момента на извършване
на нарушението сочи, че при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение.
Съобразно т. 65 от ДР на ЗДвП "Автоматизирани технически средства и
системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие
на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята
и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес.
На основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП е издадена Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, с която
се уреждат условията и редът за използване на АТСС за контрол на правилата
за движение по пътищата. В чл. 2 от Наредбата е направено разграничение
между стационарни и мобилни АТСС, като чл. 3 предвижда, че за
установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се
издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана
информационна система. От анализа на посочените правни норми може да се
релевира извод, че към датата на извършване на нарушението – 08.02.2024 г.,
нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се установяват
и санкционират чрез издаване на електронен фиш, не само чрез използване на
стационарни АТСС, обозначени със съответен пътен знак и оповестени по
законово определения за което начин, а и посредством мобилни
6
автоматизирани технически средства и системи за контрол. В Наредбата
изчерпателно са посочени и изискванията относно въвеждането в
експлоатация, реда за използване на АТСС и автоматизирания режим на
работа, който не изисква обслужване от контролния орган - освен
включването и изключването на мобилното АТСС /чл. 9 от Наредбата/,
съответно и доводите на въззивника в противоположния аспект не могат да
бъдат споделени.
В случая нарушението е установено от мобилна система за видеоконтрол
„CORDON М2“ с № MD1192, представляваща одобрен тип средство за
измерване, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията
се извършва от система радар-камера-компютър, като единствената роля на
оператора на системата е да позиционира техническото средство, като го
насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да въведе
ограниченията за скоростта на този участък. Ето защо съдът счита, че
процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП,
техническото средство, с което е установено и заснето нарушението да бъде
автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и
заснемането на всяко едно конкретно нарушение, респективно и
възраженията на жалбоподателя в този аспект са изцяло неоснователни.
Видно от приложената към материалите на делото снимка към ЕФ, Серия
К № ххх (заснета с мобилната система за видеоконтрол „CORDON М2“ с №
MD1192), измерената скорост на движение на автомобила на жалбоподателя е
била 85 км/ч., в който случай допустимата грешка при измерването е +/- 3 км,
поради което правилно във фиша е отразена скорост от 82 км/ч. Именно тази
скорост е била съобразявана при преценка дали е превишена максимално
разрешената такава. В този смисъл съдът констатира, че при издаване на
електронния фиш е съобразен т. нар. „толеранс”, като инкриминираната
скорост е намалена на 82 км./ч., т.е. отчетено е превишение от 32 км./ч., което
обстоятелство е в полза на нарушителя и именно за това превишение същият
е бил санкциониран, поради което и възраженията на въззивника в
противоположния аспект са изцяло неоснователни и не намират подкрепа в
събрания по делото доказателствен материал.
В настоящия казус от доказателствата по делото се установява, че
контролните органи са изпълнили изискванията на чл. 4 от Наредбата-
7
контролът да се осъществява със АТСС, одобрени по реда на Закона за
измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип средство за
измерване и преминали първоначална или последваща проверка от
Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от
председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор,
удостоверено с изисканите от съда и приобщени към материалите на делото
протокол Протокол № 018-СГ-ИСИС/14.03.2023 г. на Български институт по
метеорология, преглед на вписан тип средство за измерване, касаещо мобилна
система за видеоконтрол тип „CORDON М2“, ведно с Решение за одобрение
на типа на уреда за измерване.
От приложената по делото справка от ОПП-СДВР и снимков материал
към нея се установява, че към момента на констатиране на нарушението –
08.02.2024 г., са спазени изискванията на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата,
издадена от министъра на вътрешните работи, като е изготвен протокол за
използване на автоматизираното техническо средство, както и снимков
материал на разположението му, с който е документирано използването му.
От протокола за използване на АТСС, ведно със снимка, е видно, че
същото се е намирало на пътното платно, че се е извършвал контрол на
бул.“Акад.Иван Евстратиев Гешов“ до № 2Д, с посока на движение от
ул.“Гюешево“ към бул.“Цар Борис III“, че режимът на измерване е бил
стационарен, а посоката на задействане – приближаващи автомобили, като
точните GPS координати на мястото са посочени в приложената по делото
дигитална снимка.
В допълнение следва да бъде посочено, че действително, в района на
заснемане на нарушението не е имало поставен пътен знак "Е24", който да
указва, че пътното платно се регулира с поставено АТСС. Следва обаче да се
посочи, че с ДВ, бр. 54 от 2017 г. е отменена разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т.
8 ЗДвП, съгласно която службите за контрол от МВР следва да обозначават
чрез поставяне на пътни знаци, оповестяват в средствата за масово
осведомяване или на интернет страницата на МВР участъка от пътя, на който
се осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез
автоматизирани технически средства или системи (АТСС). С оглед на това,
8
към датата на извършване на процесното административно нарушение не е
съществувало задължение за поставяне на пътен знак "Е24" в участъка от
пътя, който е бил контролиран с процесното АТСС.
С оглед изложеното до тук и предвид събраните по делото
доказателства, съдът намира, че АТСС, заснело процесното нарушение на
08.02.2024 г. в 08:50 ч. е правилно експлоатирано, поради което и
производството по ангажиране на административнонаказателната
отговорност на нарушителя чрез издаването на електронен фиш, се е развило
при спазване на установените процесуални правила.
Нарушението е точно и ясно описано, като са отразени обстоятелствата,
при които е било извършено. Правилно е посочена и нарушената законова
разпоредба. Нарушителят е бил запознат с всички съществени факти от
значение за реализиране правото му на защита срещу
административнонаказателното обвинение, което право в действителност е и
осъществил.
На следващо място, според разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП
собственикът или този, на когото е предоставено моторното превозно
средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи
на кого е предоставил моторното превозно средство. Законната процедура
предвижда възможности за възражения във връзка с фиша, респективно
анулирането му от издалия го орган при определени обстоятелства,
включително и посочването на друг извършител на нарушението, какъвто
обаче в случая не е посочен от страна на жалбоподателя – не е подадена
писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, не е
представено и копие на свидетелството му за управление на МПС, като това
не е сторено не само в рамките на предвидения 14-дневен срок, но и към
датата на приключване на въззивното съдебно следствие.
Видно от съдържанието на електронния фиш е, че с него се налага
санкция на въззивника Н., именно в качеството й на собственик на лекия
автомобил.
В съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП,
административнонаказващият орган е изпратил на съда цялата преписка с
информация за участъка от пътя, на който се извършва контрол на скоростта с
9
автоматизирано техническо средство, с описание на мястото и географските
координати, действащото ограничение на скоростта по чл. 21 от ЗДвП,
посоката на движение на автомобила, разположението на автоматизираното
техническо средство, неговия вид и данни за извършена метрологична
проверка. Писмени доказателства относно всички тези обстоятелства се
съдържат в кориците на делото.
Предвид всичко гореизложено съдът намира, че по безспорен начин въз
основа на събраните и кредитирани доказателства по делото се установява, че
жалбоподателят А. С. Н. е осъществила от обективна и субективна страна
състава на нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
От субективна страна деянието е осъществено при форма на вина пряк
умисъл, тъй като жалбоподателят А. Н., като правоспособен водач, е следвало
да съобрази поведението си с изискванията на закона и да се движи с
разрешената скорост от 50 км/ч. за населено място, като по този начин е
подценила настъпването на общественоопасните последици (застрашаване на
безопасността на останалите участници в движението), при пряката си цел да
управлява своето МПС с избраната от нея скорост, независимо от наличното
ограничение на скоростта за населено място.
В случая на въззивника А. С. Н. е била определена глоба в размер на
800,00 лева, като наказващият орган се е позовал на разпоредбата на чл. 182,
ал. 4, вр. ал. 1, т. 4 от ЗДвП. Тази норма, предвид посоченото превишение на
скоростта със 32 км/ч., действително препраща към разпоредбата на чл. 182,
ал. 1, т. 4 от ЗДвП и определеният размер на глобата от 800,00 лева
представлява двукратният размер на глобата от 400,00 лева по чл. 182, ал. 1, т.
4 от ЗДвП.
При описание на нарушението в електронния фиш са посочени в
пълнота и обстоятелствата, които обуславят наличието на повторност по
смисъла на § 6, т. 33 ДР на ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба
"повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по
чл. 174, ал. 2 в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното
постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по
вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено
като нов водач. В атакувания електронен фиш е посочено, че нарушението е
извършено в едногодишен срок от влизане в сила на електронен фиш серия К
10
№ 6644282, влязъл в сила на 06.03.2023 г. Видно е, че санкционният акт,
който според административното обвинение обуславя наличието на
повторност, е индивидуализиран с посочване на вида му – електронен фиш,
както и на номера му, като е посочена и датата, на която същият е влязъл в
сила. Горното е напълно достатъчно, за да позволи на санкционираното лице
да организира в пълнота защитата си срещу административното обвинение,
включително и като навежда твърдения, че електронният фиш е издаден за
различно нарушение или че не е влязъл в сила. Според съдебния състав в
електронния фиш не е необходимо да се посочи датата на влизане в сила на
електронния фиш, който съгласно административното обвинение обуславя
наличието на повторност като квалифициращ признак (макар в случая да е
посочена), неговият издател, както и за какво нарушение е издаден и какъв е
времевият период от влизане в сила на предходния електронен фиш до
издаване на обжалвания в настоящото производство. Достатъчно е излагането
на твърдения, че процесното нарушение е извършено в едногодишен срок от
влизане в сила на посочения електронен фиш, с който въззивникът е
санкциониран за същото по вид нарушение, а установяването дали
посоченият електронен фиш е издаден за нарушение от вида на процесното,
дали е влязъл в сила, както и дали процесното нарушение е извършено в
едногодишен срок от влизане в сила на предходния електронен фиш, касае
основателността на повдигнатото административнонаказателно обвинение за
нарушение в условията на повторност. Посочването на вида на предходно
издадения акт и неговия номер са напълно достатъчни и за съда, за да
извърши дължимата проверка за основателност на административното
обвинение по отношение на квалифициращия признак "повторност".
Съобразно гореизложеното, установи се и че нарушението е извършено
в условията на повторност, тъй като въззивникът е санкциониран за
нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП с електронен фиш серия К № 6644282,
издаден от ОДМВР – Перник, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП,
извършено на 18.11.2022 г., на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2
ЗДвП на жалбоподателя А. С. Н. било наложено административно наказание
"глоба" в размер на 50,00 /петдесет/ лева. Електронен фиш серия К №
6644282, издаден от ОДМВР – Перник, бил връчен на жалбоподателя на
16.02.2023 г., не бил обжалван и на 06.03.2023 г. влязъл в сила. Съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП, влезлият в сила електронен фиш се
11
смята за влязло в сила наказателно постановление, тоест самият електронен
фиш е приравнен от законодателя на наказателно постановление, поради
което също може да обосновава повторност по смисъла на § 6, т. 33 от
Допълнителните разпоредби на ЗДвП. Щом става въпрос за нарушение по чл.
182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, което се явява повторно, то съгласно чл. 182, ал. 4 от
ЗДвП правилно е била наложена предвидената за съответното нарушение
глоба в двоен размер, а именно 800,00 лева. Няма значение за какво
превишение на скоростта е бил наказан водачът предходния път. За да е
налице повторност, то трябва извършеното второ нарушение да е от същия
вид като предходното, тоест отново да се касае за управление с превишена
скорост по смисъла на чл. 21 от ЗДвП. Това е единственото изискване на
закона, поради което е без абсолютно никакво значение, коя е била
санкционната разпоредба първия път, след като се касае за нарушения от един
и същ вид. Трябва да се отбележи, че производството се разглежда по реда на
НПК, а съгласно чл. 14, ал. 2 от НПК, доказателствата и средствата за тяхното
установяване не могат да имат предварително определена сила, което
означава, че за разлика от ГПК, то в наказателния процес всички
обстоятелства могат да се установяват с всички допустими по НПК
доказателства и доказателствени средства. В тази връзка, представената от
ОПП-СДВР справка от информационната им система за това, кога е бил
връчен и влязъл в сила електронен фиш Серия К № 6644282, представлява
годно по смисъла на НПК писмено доказателство и съдът няма основания да
не го кредитира, понеже то не се оборва по никакъв начин от останалите
събрани по делото доказателства. Дори напротив, по делото е представена
такава справка и за обжалвания електронен фиш серия К № ххх, в която е
отбелязано, че същият е бил връчен на нарушителя на 28.02.2024 г., както и че
същият се обжалва с жалба от 07.03.2024 г., което отговаря на истината, тоест
няма основание да се приема, че изложената в тези справки информация е
невярна.
В заключение, макар и да липсва искане в очертана насока, съдът
намира, че процесното нарушение не следва да се третира като маловажно по
смисъла на чл. 28 ЗАНН. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007
г. по т. д. № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, преценката на
административнонаказващия орган за „маловажност" на случая по чл. 28
ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.
12
Приложното поле на визирания нормативен регламент винаги е фактическо и
се предопределя от спецификите на всеки отделен случай. Установените в
практиката критерии за неговото дефиниране са свързани с естеството на
засегнатите обществени отношения, липсата или незначителността на
настъпилите общественоопасни последици и обстоятелствата, при които
нарушението е намерило проявление в обективната действителност – време,
място, обстановка, механизъм и т. н. Съгласно разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК
"маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление
/административно нарушение/ с оглед липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност /вредност/ в сравнение
с обикновените случаи на престъпление /административно нарушение/ от
съответния вид". В случая не би могло да се говори за липса или
незначителност на вредните последици, тъй като посоченото нарушение е
формално, на просто извършване и за довършването му не е необходимо
настъпването на някакъв допълнителен съставомерен резултат. Не е налице и
третата алтернатива от визираната дефинитивна норма, а именно "други
смекчаващи обстоятелства", които да редуцират степента на обществена
вредност на деянието съпоставима с нарушенията от същия вид, отчитайки
потенциалната опасност за увреждане на трети лица с превозно средство,
поради лекомислено превишаване на разрешената скорост за движение, като в
този смисъл следва да се съобрази и императивната разпоредба на чл. 189з
ЗДвП.
С оглед изложеното и при извършената цялостна служебна проверка на
атакувания електронен фиш, настоящата инстанция не констатира основания
за неговата отмяна или изменение. Ето защо, същият следва да бъде
потвърден изцяло, а депозираната жалба следва да бъде оставена без
уважение, като неоснователна.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът следва да се произнесе служебно по
извършените от страните разноски. Предвид изхода на делото, съобразявайки
своевременно релевирането искане от процесуален представител на
въззиваемата страна, оказаната защита на наказващия орган, неголямата
фактическа и правна сложност на делото, съдът намира, че на основание чл.
63д, ал. 4 ЗАНН, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на
СДВР юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 80,00 лв. /арг.
13
от чл. 37 от Закона за адвокатурата във вр. с чл. 27е от Наредбата за
изплащането на правната помощ/.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Eлектронен фиш, Серия К, № ххх, издаден от СДВР, с
който на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 4 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено на А. С. Н. административно
наказание "глоба" в размер на 800,00 (осемстотин) лева за извършено
нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 4 във вр. с ал. 1 ЗАНН,
жалбоподателя А. С. Н., ЕГН **********, с адрес в ххххххххххххх, да
заплати на Столична дирекция на вътрешните работи, с адрес в гр. София, ул.
"Антим I" № 5, сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство на
въззиваемата страна по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14