РЕШЕНИЕ
№ 13025
гр. София, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20231110139092 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ
вр. чл. 9 ЗПК, чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 10, ал. 2 ЗЗД и чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД и чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД.
Ищецът „Юробанк България“ АД твърди, че на 28.02.2022 г. бил образувал ч.гр.д. №
10689/2022 г., СРС, 161 с-в, по реда на чл. 417 ГПК срещу ответника Г. С. С.. По това дело
била издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК. Заповедта
била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК на ответника, с оглед на което на ищеца бил
предоставен едномесечен срок съгласно чл. 415, ал. 1 ГПК да предяви искове относно
вземанията си. Настоящите искове бил предявени във връзка с това указание. Ищецът
поддържа, че на 26.05.2020 г. бил сключен договор за потребителски кредит между ищеца и
ответника с № ***. Кредитът бил в размер на 19296 лв. и усвоен на същата дата. Кредитът
следвало да бъде погасен на 60 анюитетни месечни погасителни вноски, съгласно
погасителен план. Била уговорена възнаградителна лихва по чл. 3 от договора в размер на
референтен лихвен процент Прайм за лева на банката +фиксирана добавка. Също така в чл.
5 от договора били уговорени такси и комисионни за ползването на разплащателната сметка.
В чл. 9 от договора била уговорена неустойка за забава в плащането на вноските. Поради
неплащане на вноските с падеж след 15.09.2020 г. банката обявила кредита за предсрочно
изискуем. Уведомлението за това било връчено на ответника. Ответникът дължал сумата от
18440,23 лв. със законна лихва от 28.02.2022 г. до изплащане на вземането, главница по
договор за потребителски кредит № **/26.05.2020 г., сумата от 2089,73 лв., възнаградителна
лихва за периода 15.09.2020 г.-14.01.2022 г., сумата от 1164,89 лв., мораторна лихва за
1
периода 15.09.2020 г.-20.02.2022 г.; сумата от 55,93 лв., такси за обслужване на
разплащателна сметка за периода 15.09.2020 г.-20.02.2022 г. Ищецът твърди, че е настъпил
падежът на посочените задължения, за които е издадена процесната заповед за изпълнение.
С оглед горното ищецът моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за
установено по отношение на ответника, че му дължи посочените суми, ведно със законната
лихва от 28.02.2022 г.. Претендира разноски.
Ответникът Г. С. С., чрез особения представител по чл. 47 ГПК адв. Н. Н., оспорва
исковете. Банката била нарушила задължението си за уведомяване на потребителя. Счита, че
не е обявена предсрочната изискуемост. Таксите и комисионните били недължими, тъй като
общите условия не били връчени на ответника. ГПР не бил в реалния размер.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с
наведените от страните доводи съгласно чл. 12 ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По исковетe с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 9
ЗПК, чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 10, ал. 2 ЗЗД и чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Установява се от писмените доказателства по делото, че на 26.05.2020 г. е сключен
договор за потребителски кредит между ищеца и ответника с № **. Кредитът е в размер на
19296 лв. и усвоен на същата дата. Кредитът е следвало да бъде погасен на 60 анюитетни
месечни погасителни вноски, съгласно погасителен план. Уговорена е възнаградителна
лихва по чл. 3 от договора в размер на референтен лихвен процент Прайм за лева на банката
+фиксирана добавка. Също така в чл. 5 от договора били уговорени такси и комисионни за
ползването на разплащателната сметка. В чл. 9 от договора е уговорена неустойка за забава в
плащането на вноските.
Договорът несъмнено е потребителски по см. на ЗПК. Той е недействителен на осн.
чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Това е така, защото в константната практика на СЕС се приема, че правилното
посочване на годишния процент на разходите (ГПР) в договора с потребителя е от
съществено значение за сравняването на пазарните оферти и за възможностите на
потребителя да вземе информирано решение – решение по дело С-377/2014 г., Radlinger и
Radlingerova, решение по дело C-714/2022 г., Профи Кредит България, и др. Съгласно т. 55 от
решението от 21.03.2024 г. по дело C-714/2022 г., Профи Кредит България, неправилното
посочване на ГПР задължително трябва да се приравни на липсващо ГПР с последиците,
които националното право свързва с това обстоятелство. Съгласно чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК целият договор за потребителски кредит е недействителен и потребителят дължи
връщане само на чистия размер на кредита.
В процесния договор ГПР е посочен като 12 процента, но той е формиран при
главница от 19296 лв. Според заключението на ССчЕ обаче макар на потребителя тази сума
да е преведена като главница още същия ден от сметката на потребителя при ищеца е
приспадната сума от 290 лв. – такса за оценка на кредитоспособност на потребителя и 1296
2
лв. – застрахователна премия съобразно чл. 1, ал. 2 от договора. Така, реално заетата сума от
потребителя е 17710 лв. Разходите за такса за оценка за кредитоспособност и за
застрахователна премия не са обявени на потребителя ясно като разходи и не са калкулирани
в ГПР, като вместо това и с цел заобикаляне на закона те са маскирани като главница.
Договорът е недействителен и на осн. чл. 23 ЗПК потребителят дължи връщане само на
чистия размер на кредита, който е получил – с приспадане на това, което е платил.
От заключението на ССчЕ, кредитирано от съда и неоспорено от страните, е видно, че
потребителят е платил 855,77 лв. за главница, 284,12 лв. за възнаградителна лихва и 1,78 лв.
за лихви за забава, общо 1141,67 лв. Така, съдът приема, че потребителят дължи главница от
17710 лв-1141,67 лв.=16568,33 лв. До този размер искът за главница следва да се уважи,
ведно със законната лихва от 28.02.2022 г. до окончателното изплащане, като се отхвърли за
разликата до пълния предявен размер от 18440,23 лв.
Исковете за възнаградителна лихва и за мораторна лихва подлежат на отхвърляне
изцяло, по арг. чл. 23 ЗПК.
По иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД
Претендира се установяването на съществуването на сумата от 55,93 лв., такси за
обслужване на разплащателна сметка за периода 15.09.2020 г.-20.02.2022 г. В чл. 5, т. 2 от
договора е посочено, че се дължи такса от по 3,5 лв. на месец за обслужване на
разплащателната сметка на потребителя, за 17 месеца натрупаната сума е 59,50 лв.
Съобразно диспозитивното начало в процеса искът следва да се уважи за по-малката сума от
55,93 лв.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски имат и двете страни, но само ищецът е
сторил разноски.
В исковото дело ищецът е сторил разноски от 435,02 лв. за държавна такса, 400 лв.
депозит за вещо лице, 2400 лв. депозит за особен представител и 2828,09 лв. адвокатски
хонорар. Така общо сторените в исковото дело разноски от ищеца са в размер на 6063,11 лв.
В заповедното дело ищецът е сторил разноски от 435,02 лв. за държавна такса и 1025,29 лв.
адвокатско възнаграждение, общо 1460,31 лв.
Съразмерно на уважената част от исковете на ищеца се дължат разноски от 4634,07
лв. за исковото дело и 1116,12 лв. за заповедното дело.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Юробанк България“ АД,
ЕИК *********, против Г. С. С., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 415, ал. 1
ГПК вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК и ПК вр. чл. 79 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 16568,33 лв., главница по договор за потребителски кредит № **/26.05.2020
3
г., ведно със законна лихва от 28.02.2022 г. до изплащане на вземането,
и сумата от 55,93 лв., такси за обслужване на разплащателна сметка за периода
15.09.2020 г.-20.02.2022 г.
които вземания са предмет на заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена на 28.04.2022 г. по гр.д. № 10689/2022 г., СРС,
161 с-в.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, против Г.
С. С., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ вр.
чл. 9 ЗПК, чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 10, ал. 2 ЗЗД и чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца главница по договора над
16568,33 лв. и до 18440,23 лв., и за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 2089,73 лв., възнаградителна лихва за периода 15.09.2020 г.-14.01.2022 г., и
сумата от 1164,89 лв., мораторна лихва за периода 15.09.2020 г.-20.02.2022 г.
ОСЪЖДА Г. С. С., ЕГН **********, да заплати на „Юробанк България“ АД, ЕИК
*********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 4634,07 лв., разноски, сторени в
настоящото производство, и сумата от 1116,12 лв., разноски, сторени по ч.гр.д. №
10689/2022 г., СРС, 161-ви с-в.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на препис
на страните пред Софийския градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се
удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4