РЕШЕНИЕ
№ 19352
гр. ..., 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело
№ 20251110101511 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 127 и сл. ГПК.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 411 КЗ
за сумата от 505,97 лева, представляващо неизплатена част от регресно вземане за изплатено
по застраховка „Каско“ на МПС обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на ...,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.01.2025 г., до
окончателното изплащане на сумата, и с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата 113,15 лева,
представляваща мораторно обезщетение за забава в плащането на главницата за периода
18.05.2023 г. до 09.01.2025 г.
Ищецът ..., ЕИК ..., излага, че на ..., на ... в гр. ..., е реализирано ПТП с участието на
автобус с марка и модел „...” с рег. № ..., и лек автомобил с марка и модел „...” с рег. № ...,
собственост на „...“ ЕООД, като съгласно изготвения Двустранен констативен протокол за
ПТП, виновен за инцидента е водачът на автобус с марка и модел „...” с рег. № ..., който при
движение удря спрелия на червен сигнал на светофарната уредба лек автомобил с марка и
модел „...” с рег. № .... Навежда, че лек автомобил с марка и модел „...” с рег. № ..., е
застрахован при ищеца по договор за имуществено застраховане, а собственикът на автобус
с марка и модел „...” с рег. № ..., е застраховал гражданската отговорност на водача при
ответника. Ищецът сочи, че е образувал щета № ... във връзка с инцидента, вредите са
описани от експерти на дружеството, като е изготвен и доклад, с който е одобрена сума за
ремонта на лекия автомобил в размер на 808,40 лева. Поддържа, че тази сума е изплатена на
02.02.2023 г. на „...“ ООД, извършило по възлагане на ищеца, автосервизните услуги за
1
отстраняване на щетите по лекия автомобил. Поддържа, че във връзка с ликвидацията на
преписката са реализирани обичайни разноски в размер на 15,00 лева. Излага твърдения, че
след нарочна покана ответникът му е заплатил частично претендираната сума до размера от
317,43 лева, като е останала незаплатена разлика в размер на 505,97 лева, която претендира
от ответника. Посочва, че след изтичане на срок от 30 – дни от получаване на поканата за
плащане от страна на ответника, на ищеца се дължи и мораторно обезщетение върху
неизплатената част от главницата в размер на 113,15 лева, която претендира за периода от
18.05.2023 г. до деня преди датата на подаване на исковата молба в съда в съда – 09.01.2025
г. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.
Ответникът ..., ЕИК ..., оспорва исковете, като поддържа, че с извършеното плащане е
погасил изцяло регресния дълг. Сочи, че платеното обезщетение надхвърля размера на
действителните вреди, до който счита, че е удовлетворил ищеца с извършеното плащане от
317,43 лева. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По иска с правно основание чл. 411 КЗ в тежест на ищеца е да докаже следните
факти: сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за
което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер до действителните вреди.
С оглед становището на страните, с доклада по делото съдът е приел за безспорни
всички факти с изключение на размера на действителните вреди от настъпилото събитие.
Като безспорно и ненуждаещо се от доказване е също така е прието и обстоятелството, че
ответникът е извършил плащане по щетата в размер на 317,43 лева. Т.е. по делото не е
спорно, че е настъпило ПТП по вина на застрахован по застраховка гражданска отговорност
при ответника водач на автобус с марка и модел „...” с рег. № ..., на ..., на ... в гр. ..., при което
са причинени вреди на лек автомобил с марка и модел „...” с рег. № ..., собственост на „...“
ЕООД, който е бил застрахован по договор за имуществено застраховане при ищеца, който
от своя страна е заплатил обезщетение за възстановяването на претърпелия щети лек
автомобил в размер на 808,40 лева. Плащането има погасителен ефект спрямо задължението
по застраховка „Каско на МПС”, доколкото е довело до отстраняване на щетите, възникнали
при реализиране на покрит по тази застраховка риск.
При съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното
обезщетение единствено по действителната стойност на вредата /без овехтяване/ към
момента на настъпване на застрахователното събитие, стига то да не е под минималните
размери, установени в Методиката/. Съгласно допълнително заключение на съдебно –
автотехническа експертиза от 23.09.2025 г., средната пазарна стойност на ремонта на щетите
без овехтяване към датата на ПТП възлиза на 751,10 лева. При определяне на стойността на
вредата, вещото лице е взело предвид констатациите при допълнително извършен оглед на
2
лекия автомобил на 29.09.2022 г. от застрахователя, съгласно опис – заключение по щета от
същата дата, при който е преценено от експертите на ищеца, че не само мигачът, но и
корпусът на лявото външно огледало на автомобила е за подмяна. В открито съдебно
заседание, проведено на 16.10.2025 г., вещото лице категорично формира извод, оглеждайки
направените непосредствено след инцидента цветни снимки на уврежданията, че тези върху
корпуса и мигача на огледалото са съществували със сигурност към ... Вещото лице
констатира от снимковия материал, че огледалото е било разделено на части, в резултат на
произшествието на ..., и е следвало корпусът му да бъде определен веднага за подмяна, като
за вещото лице е необяснимо, че при тази му степен на увреждане е бил даден за боядисване
при първия оглед. Вещото лице сочи още, че замяната с целия детайл – мигач с корпус, е по-
евтина, отколкото поотделно да бъдат подменени съставните му части, съответно дава
стойност за подмяна на корпус (долна облицовка) и мигач на ляво външно огледало за един
детайл.
Обемът на регресния дълг зависи от размера на действително причинените вреди, но
не повече от размера на задължението на застрахователя по застраховка „Каско” /плащането
на недължимо обезщетение не може да се противопостави на ответника/ и не повече от
размера на действително платената сума. Ето защо следва да бъдат съпоставени тези три
стойности, за да се определи, в какъв размер в случая е възникнал регресният дълг. В случая
допълнителното заключение на съдебно – автотехническата експертиза от 23.09.2025 г. е
определило сумата 751,10 лева като необходимата сума за възстановяване на щетите по
увредения автомобил на база средни пазарни цени към датата на настъпване на процесното
произшествие, като това е размерът на действителните вреди, поради което и регресното
вземане е възникнало за тази сума заедно с 15,00 лева вземане за ликвидационни разноски
/съдът приема, че сумата от 15,00 лева, претендирана като разноски, съставлява обичаен
разход за приключване на застрахователната щета по смисъла на чл. 411 КЗ/, или общо за
сумата 766,10 лева. По делото няма спор, че по претенцията ответникът е извършил
плащане в размер на 317,43 лева, така че непогасена остава сумата 448,67 лева, до която
искът следва да бъде уважен, като основателен, и следва да бъде отхвърлен до пълния
предявен размер от 505,97 лева.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се установи
както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия за процесния
период.
Съдът формира правни изводи за наличие на главен дълг. Задължението на делинквента
/на застрахователя на неговата гражданска отговорност/ към застрахователя по
имуществената застраховка е задължение без срок за изпълнение, към което, с оглед
регресния характер на вземането, не може да се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД.
Ирелевантен е и моментът на извършеното плащане, което има значение само за възникване
на регресното право, но не и за поставяне на длъжника в забава /в този случай моментът на
настъпване на изискуемостта и моментът на поставяне в забава не съвпадат/. Ето защо, за
3
поставяне на длъжника в забава е необходима покана. В случая ищецът е отправил покана до
длъжника, като същата е получена от ответника на 02.03.2023 г. /л. 33 гръб от делото/.
Съгласно специалната разпоредба на чл. 412, ал.3, т.1 КЗ застрахователят на гражданската
отговорност на делинквента следва да определи и изплати дължимото обезщетение в срок от
30 дни от представяне на преписката, когато същата съдържа всички необходими документи,
сочещи за неговата отговорност /арг. чл. 412, ал. 2 КЗ/. В случая не се твърди, че изпратената
преписка е била непълна, поради което ответникът е следвало да извърши плащане на
цялото дължимо регресно вземане за посочената в поканата сума в срок до 03.04.2023 г.,
като след тази дата е изпаднал в забава.
За периода 18.05.2023 г. – 09.01.2025 г. размерът на мораторната лихва, определен по
реда на чл. 162 ГПК върху установена главница в размер на 448,67 лева, възлиза на 100,34
лева /съдът извършва изчисленията, използвайки лихвен калкулатор за изчисляване на
законна лихва на портала за електронни услуги на интернет страницата на НАП/. До
посочената сума искът следва да бъде уважен, като основателен, като следва да бъде
отхвърлен до пълния предявен размер от 113,15 лева.
По разноските.
С оглед направеното искане и представените доказателства, на ищеца следва да бъдат
присъдени, съразмерно с уважената част от исковете, сторените разноски в общ размер на
837,99 лева, представляващи държавна такса, такса за съдебно удостоверение, депозити за
вещо лице и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в минимален размер от
200,00 лева (съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната
помощ, изм. - ДВ, бр. 53 от 2025 г., в сила от 01.10.2025 г.).
Съразмерно с отхвърлената част от исковете, на ответника се следва поисканото
юрисконсултско възнаграждение в размер на 22,65 лева (след определянето му от съда в
минимален размер от 200,00 лева, съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащането на правната помощ, изм. - ДВ, бр. 53 от 2025 г., в сила от 01.10.2025 г.).
Съдът извършва прихващане на насрещните вземания на страните за разноски, след
което на ищеца се следват разноски в размер на 815,34 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., ДА ЗАПЛАТИ на ...,
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., на основание чл. 411 КЗ, сумата 448,67 лева,
представляваща неизплатен остатък от регресно вземане за изплатено по застраховка
„Каско” на МПС на лек автомобил с марка и модел „...” с рег. № ..., по щета № ...,
обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на ..., на ... в гр. ..., ведно със законна
лихва за периода от 10.01.2025 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 448,67 лева до пълния предявен размер от 505,97 лева.
4
ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ... ДА ЗАПЛАТИ на ...,
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата 100,34
лева, представляваща обезщетение за забава в плащането на главницата за периода от
18.05.2023 г. до 09.01.2025 г. включително, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 100,34
лева до пълния предявен размер от 113,15 лева.
ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., ДА ЗАПЛАТИ на ...,
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
815,34 лева, представляваща сторени от ищеца разноски в производството, определени след
компенсация на насрещните вземания на страните за разноски.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5