Определение по дело №1218/2019 на Районен съд - Провадия

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№              /28.04.2020 г., гр. Провадия

 

 

ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІІI гр. състав, в закрито съдебно заседание на 28.04.2020 г., в състав:

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ:СОНА ГАРАБЕДЯН

 

като разгледа докладваното от съдията г. д. № 1218/2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 248 от ГПК.

Постъпила е молба с вх. № 1105/20.02.2020 г. от М.Ж. А., ЕГН **********, чрез адвокат С.Д., с искане за допълване на  решение № 31/04.02.2020 г., постановено по г. д. № 1218/2019 г. по описа на РС – Провадия, в частта за разноските, като и бъдат присъдени такива в общ размер от 682.80 лева, от които 655 лева  за адвокатско възнаграждение, 20 лева  пътни разходи и 7.80 лева пощенски разходи.  

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор.

Съдът, като взе предвид подадената молба и представените по делото доказателства, намира следното:

        Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1, предл. първо от ГПК от легитимирана страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

        Производството по делото е приключило с постановяване на решение № 31/04.02.2020 г., което към настоящия момент е влязло в сила. С решението, което е постановено по реда на чл. 237 от ГПК, предявените от М.Ж. А. обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация по чл. 128, т. 2 от КТ и чл. 245, ал. 2 от КТ, вр. чл. 86 от ЗЗД са уважени изцяло. Принципно при този изход на делото ищецът има право на разноски, съобразно чл. 78, ал. 1 от ГПК. В случая обаче в мотивите на решението си съдът е приел, че разноски на ищеца за адвокатско възнаграждение, както и за пътни и пощенски разходи, направени от неговия адвокат, не следва да бъдат присъждани, като е изложил подробни съображения за това.

       Доколкото нови доводи в искането за допълване на решението по отношение на тези разноски не са наведени, съдът намира, че не е налице необходимост същите да бъдат преповтаряни.

       Само за пълнота съдът намира за нужно да отбележи, че не споделя довода на молителя, че устното обявяване на размера на претендираното от страната адвокатско възнаграждение от неговия процесуален представител е равнозначно на доказване по начин, посочен в т. 1 на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. В т. 1 от цитираното тълкувателно решение ВКС е утвърдил съдебната практика, приемайки, че на възмездяване подлежат само действително извършените разноски, доказани по безспорен начин. Приемането на доказателства за плащането на разноски, представени с писмената защита, би нарушило правото на защита на другата страна с оглед невъзможността същата да вземе становище по тях, като евентуално ги оспори. Неоснователно е и възражението, че причината за непредставяне на договора за правна защита и съдействие в единственото проведено по делото съдебно заседание на 28.01.2020 г. била тази, че заключението на вещото лице по допуснатата ССЕ не било депозирано в срок и молителят очаквал, че поради това то няма да се проведе. Видно от заключението, приложено на л. 78 от делото, същото е представено на 20.01.2020 г., т. е. в срока по чл. 199 от ГПК. С оглед на това не може да се приеме, че страната, която не се е явила в съдебно заседание, но е била представлявана от своя процесуален представител, е останала изненадана от неговото провеждане.

        Неоснователни са и претенциите за присъждане на пощенски и пътни разходи за упълномощения от ищеца адвокат. Приемането в съдебно заседание на 8 бр. касови бонове не означава автоматично задължение за съда да присъди претендирани суми по тях. В мотивите на решението съдът изрично е посочил, че тези разходи не се включват в съдебните разноски по чл. 78, ал. 1 от ГПК.    

       Налага се общият изводи, че молбата за допълване на решението в частта за разноските е неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена без уважение.

 Мотивиран от горното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 1105/20.02.2020 г., подадена от М.Ж. А., ЕГН **********, чрез адвокат С.Д., за допълване на  решение № 31/04.02.2020 г., постановено по г. д. № 1218/2019 г. по описа на РС – Провадия, в частта за разноските, като неоснователна.

Определението не подлежи на обжалване съобразно чл. 248, ал. 3, изр. второ от ГПК.

          

    

 

           РАЙОНЕН СЪДИЯ: