№ 2329
гр. София, 19.01.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело №
20231110165162 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 277117/18.08.2025 г., подадена от процесуалния
представител на ищеца – адв. П. И. П., вписан в ХАК, с която се иска допълване на
постановеното по настоящото дело решение № 13183/05.07.2025 г. в частта за
разноските, като на адв. П. бъдат присъдени още 720 лева за адвокатско
възнаграждение, респ. по 240 лева за всеки от трите обективно кумулативно съединени
искове.
В молбата се излагат съображения, че при определяне размера на адвокатското
възнаграждение съдът е следвало да съобрази, че в производството по делото са били
разгледани три иска срещу двама ответника, поради което се дължало и адвокатско
възнаграждение по всеки един от предявените искове. Навеждат се съображения, че
така определеното от съда по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв адвокатско възнаграждение за
осъществената в полза на ищцата безплатна правна помощ е под установения за
същото минимален размер в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за
адвокатската работа. Излага пространни съображения относно определяне на
адвокатското възнаграждение, основани на практика на СЕС.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК са постъпили становища от ответната страна по
молбата, а именно от фирма и фирма. В същите се излагат съображения за
неоснователност на молбата по аргументи, че делото не се отличавало с изключителна
фактическа и правна сложност, както и предвид, че исковете произтичат от едно и
също правоотношение и не се налагало доказването им поотделно.
Като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото съдът
намира следното:
Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е подадена в предвидения в закона срок, от лице с
правен интерес за това.
Въпреки че молбата е опредЕ. от адв. П. като молба за допълване на решението в
частта за разноските чрез присъждането в полза на адвоката на още 720 лева, т.е. по
240 лева за всеки от съединените искове, съдът намира, че действително е сезиран с
молба за изменение на решението в частта за разноските. Това е така, тъй като в
постановеното по делото решение съдът вече се е произнесъл относно дължимостта на
адвокатско възнаграждение в полза на адв. П. за осъществената от него безплатна
1
правна помощ в полза на ищцата по делото, като чрез сезиране с молбата от 18.08.2025
г. адв. П. цели съдът да промени волята си относно размера на дължимото се
възнаграждение.
Доколкото в случая се касае за молба за изменение на решението в частта за
разноските, то допустимостта й зависи от представен от съответната страна списък на
разноските по чл. 80 ГПК. Страната е представила списък на разноските по чл. 80 ГПК
(л. 24 от гр.д. 3800/2023 г. по описа на РС-Стара Загора), поради което молбата е
допустима.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
С постановеното по делото решение № 13183/05.07.2025 г. съдът е уважил
предявените от Д. Д. Ф. срещу фирма и фирма обективно и субективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и чл. 143 ЗЗП за
прогласяване на нищожността на чл. 1, ал. 2 от договор за потребителски кредит №
********* от 06.02.2023 г., сключен между ищеца и фирма, и на чл. 2, ал. 1 от договор
за гаранция от 12.02.2023 г., сключен между ищеца и фирма. С решението, на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, съдът е осъдил фирма да заплати на адв. П. И. П.
адвокатско възнаграждение в размер на 120 лева, както фирма да заплати на адв. П. И.
П. адвокатско възнаграждение в размер на 240 лева, за което е изложил и съответните
мотиви.
Справедливият и обоснован размер на възнаграждението се определя от една
страна от защитавания интерес, а от друга - от фактическата и правна сложност на
делото и извършената от адвоката работа. Според разрешението по т. 1 от решение на
Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, чл. 101, пар. 1 ДФЕС, вр.
чл. 4, пар. 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която
определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден
задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на чл. 101, пар. 1,
националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по
отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение.
Нормата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв, препращаща към Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа, която според посоченото по-горе решение на
СЕС не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага.
Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат
единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са
обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи
възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на
предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът,
видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна
сложност на делото (изрично в този смисъл Определение № 50015/16.02.2024г. по т. д.
№ 1908 на ВКС).
При преценяване на посочените критерии, съдът намира, че така определените с
решението по делото адвокатски възнаграждения в полза на адв. П. в размер на 120
лева, платими от фирма и в размер на 240 лева, платими от фирма, са справедливи
такива, с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото и ниския материален
интерес. Присъденото адвокатско възнаграждение е под минимума, посочен в Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, именно за да отрази по-
ниската правна сложност на делото. Действително по делото са предявени три иска, но
същите са взаимно обусловени, което категорично не може да доведе до извод за
определяне на дължимото адвокатско възнаграждение като за три отделни иска.
2
С оглед на горното, съдът намира, че не е налице основание за допълване на
решението в частта за разноските относно присъдените в полза на адв. П. адвокатски
възнаграждения.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 277117/18.08.2025 г., подадена от
процесуалния представител на ищеца – адв. П. И. П., за изменение на постановеното
по настоящото дело решение № 13183/05.07.2025 г. в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3