№ 1215
гр. София, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Десислава Ст. Чернева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20221100504078 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №4078/2022 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на А.-П.П. Ц. ЕГН
********** от гр.София срещу решение №616 от 31.01.2022 г постановено по гр.д.
№46035/2021 г на СРС , 126 състав , в частта , с която въззивникът е осъден да заплати на
“Т.С.” ЕАД ЕИК **** , гр.София сумата от 1371,29 лева цена на доставена и незаплатена
топлинна енергия за периода м.04.2018 г – м.04.2020 г и сума за доплащане по обща
фактура №********** от 31.07.2018 ; и сумата от 46,14 лева възнаграждение за дялово
разпределение за периода м.05.2018 г – м.04.2020 г ; г за ап.№18 в гр.София ж.к.**** ; ведно
със законната лихва от 05.08.2021 г до окончателното заплащане на сумите ; както и сумата
от 344,83 лева разноски по делото .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС /в обжалваната част/ . Не
са налице договорни отношения с ищеца . Действително , налице е молба-декларация от
09.09.2002 г от въззивника чрез баща й , но последният е подписал декларация , че той ще
ползва имота и партидата е открита на негово име . Считано от 5-годишна възраст Ц. живее
в САЩ и не е ползвала топлинна енергия , а фактурите са издавани на името на баща й П.
Ц. , който е присъствал и на приложения протокол на ОС на ЕС . За потребител на топлинна
енергия трябва да се приеме П. Ц. . В мотивите си СРС посочва различни лица извършващи
дялово разпределение , което е объркващо и не е ясно кое лице е представило данните за
дяловото разпределение . Ищецът не представя „годни доказателства“ , с които да докаже
1
вземанията си , както и данни , че има законно отчитане и измерване на топлинната енергия
.
Въззиваемата страна не е подала писмен отговор на въззивната жалба .
Третото лице “Т.с.” ЕООД ЕИК **** гр.София не взема становише по въззивната жалба .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 04.02.2022 г
и е обжалвано в срок на 11.02.2022 г.
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС в посочената
част .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
съдебното решение в обжалваната част , като такива основания в случая не се констатират .
Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба
изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС . Във
всички случаи въззивният съд следи служебно за дадената от първоинстанционния съд
правна квалификация на исковете .
Решението на СРС е валидно , допустимо и правилно в обжалваната част .
Правилно СРС е приел , че ответникът е потребител на топлинна енергия съгласно
императивната норма на чл.153 ЗЕ . Този факт е доказан от документи за собственост на
стр.19-20 от делото пред СРС . Без значение , че ответникът е бил малолетен към датата на
придобиване на процесния имот . Малолетните и непълнолетните лица са правоспособни и
на общо основание могат да са потребители на топлинна енергия по чл.153 ЗЕ . Отделно ,
ответникът чрез баща си е подал и молба-декларация за откриване на партида , като в нея
изрично е посочено , че се иска партидата да бъде открита на името на Ц. . Ирелевантно е ,
че отделна декларация е попълнена само от бащата П. Ц. , както и че партидата е водена на
негово име и на името на Ц. са издавани фактурите за доставка на топлинна енергия . По
делото няма данни Ц. да е наемател или ползвател на друго основание на имота /вместо
въззивника / , нито въззивникът се ангажира с твърдения и доказателства в тази насока .
Дори въззивникът да не ползва имота или да го е предоставил за ползване на трето лице , то
това не го освобождава от процесните задължения за имота . С Решение № 5 от 22 април
2010 г. по конституционно дело № 15 от 2009 г., Конституционният съд отхвърли искането
на омбудсмана на Република България за установяване на противоконституционност на чл.
153, ал. 1 и 6 от ЗЕ. В мотивите на Решението е посочено, че: "Разпоредбите на чл.153, ал.1
и ал.6 от ЗЕ изпълняват конституционните изисквания да защитават правата на
потребителите за ползване на топлинна енергия. Сградната инсталация е обща част по
смисъла на ЗЕ, Закона за собствеността и Закона за управление на етажната собственост и
всички собственици и носители на вещни права следва да се считат за потребители и да
2
поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата вещ". Правото на част от
собствениците да не ползват топлинна енергия за отопляване на индивидуалните си имоти
не налага на извода, че не следва да заплащат топлинна енергия, защото освен собственици
и титуляри на вещни права на конкретни имоти, те са съсобственици на сградната
инсталация и на общите части в сградата и следва да поемат припадащата им се част от
разходите за топлинна енергия, свързани с тях и в този смисъл е решението на КС.
Гражданите имат правото да преустановят подаването на топлинна енергия към имотите си,
но те остават потребители на топлинна енергия за общите части на сградата - етажна
собственост и на отдадената от сградната инсталация, която също е обща част. Тези
потребители обективно получават в имотите си част от топлинната енергия, отдадена от
хоризонталните и вертикални топлопроводи на сградната инсталация, поради което не е
налице пълна липса на потребление на топлинна енергия. С оглед на изложеното се налага
изводът , че отказ изцяло от потребление на топлинна енергия в присъединена към
топлопреносната мрежа сграда в режим на етажна собственост е недопустим, тъй като
всички съсобственици поемат съобразно дела си част от разходите, свързани с
експлоатацията на общите части и сградната инсталация. Друго законодателно
разрешение за общите части на сграда - етажна собственост не може да се даде предвид
характера на подобни сгради.
При специалната уредба на ЗЕ не е необходимо подписване на писмен договор с
ответника, но с оглед подаването на молба-декларация дори и тази форма е спазена .
Общите условия на ищеца се одобряват и публикуват по реда на чл.150 ЗЕ. Налице е
специален закон , който изключва приложимостта на чл.16 ЗЗД и на ЗЗП по отношение на
необходимостта от изрично приемане на договорни клаузи и ОУ . Ищецът е представил
доказателства , че процесните ОУ са надлежно публикувани.
Доставената топлинна енергия е доказана със заключението на СТЕ , като СТЕ доказва и
че процесния имот е топлоснабден за процесния период. Според СТЕ измерването и
отчитането на доставената топлинна енергия и начисляването на сметки е извършвано
съгласно действащата нормативна уредба. СТЕ е взела предвид вида на сградната
инсталация и отопляемия обем на жилището и общите части . От отчетеното количество
топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи за абонатната станция за сметка
на ищеца . Дяловото разпределение и изравнителните сметки са изготвени съобразно ЗЕ и
Наредба №16-334 от 06.04.2007 г за топлоснабдяването . СТЕ доказва законно измерване и
отчитане на топлинната енергия . Топломерите в ЕС отговарят на законовите изисквания и
имат издадени свидетелства за проверка . Не е необходимо ищецът да представя цялата си
счетоводна и техническа документация по делото .
СТЕ установява , че дяловото разпределение в етажната собственост е извършвано от „Б.“
ООД , а не от конституираното като трето лице “Т.с.” ЕООД ЕИК **** гр.София .
Допуснато е от СРС процесуално нарушение при конституиране на третото лице . Същото
обаче не е съществено и не се отразява на законосъобразността на решението в обжалваната
част . Процесуалното правоотношение по привличане на третото лице е допълнително и
3
несамостоятелно , както и същото касае отношенията между ищеца и третото лице , а не
тези между ответника и третото лице .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се потвърди в обжалваната част .
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №616 от 31.01.2022 г постановено по гр.д.№46035/2021 г на
СРС , 126 състав , в частта , с която А.-П.П. Ц. ЕГН ********** от гр.София е осъдена да
заплати на “Т.С.” ЕАД ЕИК **** , гр.София сумата от 1371,29 лева цена на доставена и
незаплатена топлинна енергия за периода м.04.2018 г – м.04.2020 г и сума за доплащане по
обща фактура №********** от 31.07.2018 ; сумата от 46,14 лева възнаграждение за дялово
разпределение за периода м.05.2018 г – м.04.2020 г ; г за ап.№18 в гр.София ж.к.**** ; ведно
със законната лихва от 05.08.2021 г до окончателното заплащане на сумите ; както и сумата
от 344,83 лева разноски пред СРС .
ОСЪЖДА А.-П.П. Ц. ЕГН ********** от гр.София да заплати на “Т.С.” ЕАД ЕИК **** ,
гр.София сумата от 50 лева разноски пред СГС .
Решението е постановено при участието на “Т.с.” ЕООД ЕИК **** гр.София като трето
лице помагач на ищеца “Т.С.” ЕАД ЕИК **** гр.София .
Решението не подлежи на обжалване , поради материален интерес под 5000 лева по всеки от
исковете / чл.280 ал.3 т.1 ГПК/ .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4