Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Росица Динкова | |
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Жалбоподателят „Д. Л. С. Б.”-В. Т. ДП, със седалище и адрес на управление гр.В.,ул.”Б.”, №23,чрез процесуалния си представител адв .Н. И.-ВТАК, с жалбата си до съда оспорва Решение №../...2010 г. на Великотърновски районен съд, постановено по гр.д.№..по описа на съда за 2009 г., с което предприятието е осъдено на основание чл.59 от ЗЗД да заплати на К. С. В. , ЕГН .........., с постоянен адрес гр.В.,ул.”Х.”, №62 Б сумата от 3800 лв,с която то се е обогатило без основание за изсечения през 2008 г. 62,00 куб.м. дървен материал /дърва за огрев/,ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяването на иска-28.09.2009 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 612 лв разноски по делото. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на решението поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон.Жалбоподателят счита, че съдът не е постановил решението си съгласно изискванията на чл.235, ал.2 от ГПК, според който следва да се преценят всички доказателства по делото и закона.Решението е необосновано, в него не са изследвани безспорни, релевантни към фактическата обстановка факти, поради което се е стигнало до неправилни изводи.Неправилно съдът е игнорирал възражението,че не е спазена процедурата по чл.17 от ППЗВСГЗГФ,каквато процедура в случая не е провеждана. За това са налице писмени доказателства-представената по делото преписка с кореспонденцията по случая. Жалбоподателят счита,че е налице годно правно основание за реализиране на сечта в имота на ищцата, тъй като имотът е бил със статут на ДГФ.По този начин не е доказана хипотезата на чл.59 от ЗЗД и искът е следвало да се отхвърли.Иска отмяна на решението, постановяване на друго по съществото на спора, с което искът да бъде отхвърлен и претендира разноски. В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на жалбата от ответната страна К. С. В., чрез процесуалния й представител адв. С. И. С.- ВТАК.В отговора се оспорва жалбата и се излагат съображения за законосъобразност на обжалваното решение.Ответната страна по жалбата счита за доказано по безспорен начин правото си на собственост върху имота, в който е извършена сеч, както и факта на извършването на тази сеч през 2008 г. от предприятието-ответник.Счита за правно ирелевантен фактът дали е провеждана процедурата по чл.17 от ППЗВСГЗГФ,приет с ПМС №../05.03.1998 г. и обн. ДВ бр.29/13.03.1998 г.,влязъл в сила на 16.03.1998 г. т.е. след постановяване на решението за възстановяване на собствеността-28.07.1997 г. Към датата на сечта имотът не е бил вече със статут на ДГФ, а частна собственост на ищцата.Излага довод, че жалбоподателят не е представил пред първата инстанция доказателства за твърдения от него статут на имота.От друга страна, представените от ищцата писмени доказателства са приети от съда и не са оспорени.Допуснатата експертиза установява точния размер на обогатяването на ответника, респ. на обедняването на ищцата.Счита за доказана хипотезата на чл.59 от ЗЗД,при която се дължи връщане на онова, с което се е обогатил ответника.Иска потвърждаване на решението и присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски. Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото,намира за установено следното: С обжалваното решение Великотърновският районен съд е уважил предявения от К. С. В. от гр.В.иск с правно основание чл.59 от ЗЗД, като е осъдил „Д. Л. С. Б.”-В. Т., ДП, да й заплати на сумата от 3800 лв,с която то се е обогатило без основание за изсечения през 2008 г. 62,00 куб.м. дървен материал /дърва за огрев/,ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяването на иска-28.09.2009 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 612 лв разноски по делото. За да постанови решението си съдът е събрал писмени доказателства и е изслушал съдебно-техническа експертиза.Направил е подробен, обективен и задълбочен анализ на доказателствата,въз основа на който е приел наличието на хипотезата на чл.59 от ЗЗД, при която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищцата, която пък е обедняла с исковата сума в резултат на неговите действия. Правилно и обосновано, въз основа на представените писмени доказателства съдът е приел,че собствеността върху поземлен имот с идентификатор 10447.519.296 по кадастралната карта на гр.В.,идентичен с идентификатор *6 по действащия до 13.11.2008 г. план на новообразуваните имоти за територии по §4 от ЗСПЗЗ, м.”П.”, одобрен със Заповед № .... г. на ИД на АГКК В.Т., в който ответната страна е извършила сеч през 2008 г., е собственост на ищцата.Не е прието за основателно възражението на ответника за неизпълнението на процедурата по чл.17 от ППЗВСГЗГФ, доколкото тези пропуски на администрацията не могат да доведат до негативни последици за ищцата.Още повече, че този правилник е приет и влязъл в сила след възстановяването на собствеността й върху имота.Това възражение се прави и пред въззивната инстанция.Настоящият състав го намира за неоснователно по същите съображения, каквито е изложил първоинстанционния съд. Обжалваното решение е постановено на базата на пълен и подробен анализ на събраните доказателства.Направен е верен и съответстващ на закона и доказателствата правен извод за наличието на хипотезата на чл.59 от ЗЗД.Въззивната инстанция напълно споделя мотивите на решението и препраща към тях на основание чл.272 от ГПК. В този смисъл обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва õа бъде потвърдено, а жалбоподателя-осъден да заплати на ответната страна направените от нея пред въззивната инстанция разноски,възлизащи на 360 лв. Водим от изложеното, съдът Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Решение №../...2010 г. на Великотърновски районен съд, постановено по гр.д.№..по описа на съда за 2009 г. ОСЪЖДА „Д. Л. С. Б.” –В. Т. ДП, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр.В.,ул.”Б.”, №23, да заплати на К. С. В. ЕГН ..........., с постоянен адрес гр.В.,ул.”Х.”, №62 Б, сумата 360 лв / триста и шестдесет лева/, представляваща направени от нея разноски пред въззивната инстанция. Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ |