№ 19419
гр. София, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА СЛ. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20241110138923 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1
ЗЗД вр. чл.150 и сл. ЗЕ и чл.5-9 ЗН и чл.86 ЗЗД.
Производството е образувано по подадена искова молба/ИМ/ от ищеца ***********
ЕАД, ЕИК *********, срещу ответник Н. Р. Г., ЕГН **********, в качеството й на законен
наследник на Р. Д. Г., ЕГН **********, бивш общински наемател на топлоснабден имот,
находящ се в *********** с присъединен абонатен № ********** с обективно съединени
искове за осъждане на ответницата да заплати на ищеца следните суми – сумата 1178,16
лева/лв./, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия
/ТЕ/ за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от
28.06.2024 г. /дата на подаване на исковата молба в съда/ до изплащане на вземането, сумата
от 182,58 лв., представляваща мораторна лихва върху ТЕ за период от ********., сумата от
29,42 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение
/ДР/ за период от 01.05.2021 г. до 31.01.2023 г., ведно със законна лихва за период от
28.06.2024 г. /дата на подаване на исковата молба в съда/ до изплащане на вземането, и
сумата 7,27 лв., представляваща мораторна лихва върху ДР за период от 16.07.2021 г. до
12.06.2024 г.
Ищецът твърди, че наследодателят на ответницата – Р. Д. Г., ЕГН **********, като
общински наемател на топлоснабден имот, находящ се в ************, с присъединен
абонатен № **********, е бил потребител на топлинна енергия/ТЕ/ за битови нужди по
смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ за периода, описан в ИМ. Посочва, че съгласно действащите през
този период Общи условия/ОУ/, чл.33, ал.1, клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 и ал.2 от ОУ в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имат задължение да заплащат
стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Съгласно
влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер
на законната лихва само за задълженията по чл.32, ал.2 и ал.3, ако не са заплатени в срока по
1
ал.2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал.2, Клиентите заплащат на продавача
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на
дължимата сума за топлинна енергия. Сочи се, че съгласно ЗЕ, разпределението на топлинна
енергия между потребителите в сграда-етажна собственост, се извършва по системата за
дялово разпределение, при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по
чл.139а ЗЕ. Сумите за процесния имот са начислявани от ищеца съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ
– по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния сезон са изготвяни
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение в сградата. Посочва, че
сградата – етажна собственост, в която се намира процесният имот, е сключила договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с ******* като на база
реален отчет на уредите за дялово разпределение ********** е изготвяло изравнителни
сметки. Твърди, че ответникът не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане
стойността на доставената топлинна енергия за посочения период и цената на услугата
дялово разпределение. Твърди се, че ответникът е изпаднал в забава. Моли съдът да уважи
претенцията, с присъждане на сторените по делото разноски.
ОТВЕТНИКЪТ, в срока по чл. 131 ГПК, подава отговор на исковата молба/ОИМ/, чрез
адв.Г. Д., преупълномощена от особен представител адв.Ц. Х., която е назначена от съда на
разноски на ищеца, с който оспорва исковете като неоснователни. Оспорва се ответницата да
притежава качеството на потребител на топлинна енергия. Нямало приложени доказателства
по делото, установяващи ползването на процесния имот от починалата Р. Г. през процесния
период, доколкото смъртта на същата е настъпила през 2022г. Сочи се, че ищецът не е
представил доказателства и за сключен договор за наем между Р. Г. и ********** От
представената заповед за настаняване се установявало, че евентуално сключеният договор е
от 21.07.2006г., с оглед което следва да е изтекъл на 21.07.2016г. По делото нямало
представено удостоверение за наследници, респ. – доказателство ответникът да е приел
наследството на починалата. Липсвали доказателства ответникът да е изпаднал в забава за
подаване на заявление в 30-дневен срок за промяна на партидата от узнаване на събитието.
Оспорва доставката на ТЕ на претендираната стойност и количество, както и извършването
на услуга по дялово разпределение и неговата цена. Твърди, че по делото няма данни за
индивидуално измерване на потреблението на ТЕ и вътрешното разпределение на разходите
за отопление и топла вода през процесния период. Релевира възражение за погасителна
давност. Оспорва да са изпращани покани за плащане на процесните главници. Оспорва
общите условия да са публикувани в един централен и един местен всекидневник. Поради
изложеното ответникът моли за отхвърляне на исковата претенция с присъждане на
сторените по делото разноски.
В открито съдебно заседание проведено на 06.06.2025 г. ищецът, чрез процесуалния си
представител, моли да не се дава ход на делото поради нередовното призоваване третото
лице – помагач.
В открито съдебно заседание проведено на 26.09.2025 г. ищецът, чрез процесуалния си
представител, не възразява срещу изготвения проекто-доклад по делото. Моли да се приеме
заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза / ССчЕ/. Поддържа
исковата молба и моли за уважаване на процесните искови претенции. Представя списък по
чл.80 ГПК.
С молба с вх.№ *********. процесуалният представител на ответника моли да се даде
ход на делото в негово отсъствие. Сочи, че няма контакт с ответника. Не прави нови
доказателствени искания. Ако е налице вписан отказ от наследство, моли да бъдат
отхвърлени исковите претенции на това основание. Моли за предоставяне на допълнителна
възможност за запознаване с документите, изискани от третото лице – помагач по реда на чл.
190 ГПК, след тяхното представяне. Поддържа оспорването на исковите претенции по
основание и размер.
2
С молба с вх.**********. процесуалният представител на ответника моли да се даде
ход на делото в негово отсъствие. Сочи, че няма контакт с ответника. Не прави нови
доказателствени искания. Поддържа направените с отговора на исковата молба оспорвания.
Не възразява срещу приемането на заключението на вещото лице по ССчЕ. Поддържа, че по
делото не са ангажирани доказателства, които да установят качеството потребител на
топлинна енергия на ответника.
По делото е изготвен доклад от съдебния секретар на състава, видно от който е
извършена служебна проверка в регистрите на особената книга на СРС за 2022-2025 г. В
хода на проверката не е установен вписан отказ от наследството на Р. Д. Г., извършено от
страна на ответника.
С Определение № 20747/12.05.2025г. по чл. 140 ГПК ******* ********** е
конституирано по реда на чл.219 ГПК като трето лице – помагач на страната на ответника.
По делото е постъпила молба с вх.№ ********** ******* както със същата са представени
писмени доказателства относно изготвените изравнителни сметки за процесния имот и
период, издадени на името на Р. Д. Г., както и протоколи за неосигурен достъп от
20.05.2022г. и 20.05.2023г.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на чл.12 и чл.235 ГПК, и като прецени
събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства, по отделно и в
тяхната съвкупност, и във връзка с доводите и съображенията на страните, и като взе
предвид правните норми уреждащи спорните отношения, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
По делото са приети следните копия на писмени документи като доказателства –
Писмо от **********“ /л.9-10/; Заповед № ЖН-ОН-Р-008 от 21.07.2006г. за пренастаняване
на Р. Д. Г. /л.11/; Заявление-декларация от Р. Д. Г. /л.12/; Декларация на Р. Д. Г. от 09.08.2006г.
/л.13/; Договор от 2002г., сключен между ********** и Етажната собственост, находяща се в
********* Протокол от 10.09.2002г. на ЕС, находяща се в г***********, и списък с етажните
собственици /л.16-20/; Съобщение към фактура № ********** от 31.07.2022г. /л.21-22/;
Съобщение към фактура № ********** от 31.07.2023г. /л.23-24/; Справка за абонатен №
********** /л.25/; Договор № Д-О-67/03.06.2020г., сключен между *********** ЕАД и
********** /л.26-33/; Общи условия за продажба на ТЕ за битови нужди от ***********
ЕАД на клиенти в гр.София /л.34/; Удостоверение за наследници от 31.07.2024г. на Р. Д. Г.
/л.48/; Доклад /л.124/; Индивидуална изравнителна сметка за отчетен период 01.05.2021-
30.04.2022г. /л.139/; Индивидуална изравнителна сметка за отчетен период 01.05.2022-
30.04.2023г. /л.140/; Индивидуална изравнителна сметка за отчетен период 01.05.2021-
30.04.2022г. /л.141/; Протокол за неосигурен достъп от 15.05.2022г. /л.142/; Протокол за
неосигурен достъп от 11.05.2023г. /л.143/.
По делото е приета молба с вх.№ ********** третото лице – помагач ******* с
приложени доказателства за обект с адрес – г***********, *******, от която е видно, че са
извършени корекции за процесния период /т.е. са издадени изравнителни сметки/. Видно от
приложените констативни протоколи, абонатът не е осигурил достъп до имота в процесния
период за отчитане на ТЕ от ФДР.
По делото е прието заключението на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна
експертиза /л.131-136/, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена. От
заключението се установява, че няма данни за извършени от абоната плащания на главници
за ТЕ. Съобразно действащите цени на ТЕ през процесния период, утвърдени от ДКЕВР,
общо начислените и незаплатени суми за ТЕ възлизат в размер на 1178,16 лв. Начислени са
и 21 бр. фактури за услугата по дялово разпределение в общ размер от 29,42 лв.
Мораторната лихва върху главницата за ТЕ се равнява на сумата от 182,58 лв., а тази върху
главницата по ДР – 7,27 лв.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
3
изводи:
Исковете са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест за уважаване на
исковата претенция ищцовата страна следва да установи наличието на посоченото
облигационно отношение между него и ответника, по силата на което е изпълнил
задължението си за реално доставяне на топлинна енергия в твърдения обем през процесния
период, стойността на същата, началния период на нейната изискуемост и размера на
претендираните мораторни лихви. Отвеникът, от своя страна, е длъжен, в случай че ищецът
установи посочените по-горе обстоятелства, да докаже точното във времево и количествено
отношение изпълнение на задължението си за плащане на потребената топлинна енергия за
процесния период.
По възражението за давност, релевирано в ОИМ, в тежест на ищеца е възложено да
докаже, че от настъпване на изискуемостта на вземанията са налице обстоятелства, водещи
до спиране или прекъсване на давността.
Предвид нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Законова дефиниция на
понятието потребител на топлинна енергия е дадена с разпоредбата на параграф 1, т.42 от
ДР на ЗЕ, съобразно която в редакцията й към процесния период, потребител на топлинна
енергия за битови нужди, респективно задължено лице за заплащане цената на доставена
такава във връзка с чл.155 ЗЕ, е физическо лице – собственик или ползвател на имот, което
ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 17****8 г. по тълк. дело № 2/2017 г., ОСГК на
ВКС, клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл.153, ал.1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието
на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия, директно с топлопреносното
предприятие.
В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди /„битов клиент“ по смисъла на т.2а §1 ДР на ЗЕ/ и като страна по
договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й пряко на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие
обаче подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална
партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване
на факта на ползване на топлоснабдения имот.
Страните не спорят досежно обстоятелството дали ответницата Н. Р. Г. е наследник на
Р. Д. Г., като същото се установява и от Удостоверение за наследници от 31.07.2024г., от
които е видно, че Н. Р. Г. е дъщеря на Р. Д. Г.. Както бе отбелязано вече по делото, от
извършената служебна проверка в регистрите на особената книга на СРС за 2022-2025 г. не
се установява вписан отказ от наследството на Р. Д. Г..
Спорно е това дали Р. Д. Г. е била потребител на топлоенергия в качеството си на
носител на право на собственост или друго вещно право върху вещта, като съобразно
разпределената от съда доказателствена тежест, в тежест на ищеца бе да установи тези
обстоятелства.
От представената заповед за настаняване № ЖН – 04-Р-008 / 21.07.2006г., издадена на
основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с
общински жилища на територията на С*****а, се установява, че Р. Д. Г. е била настанена
4
като наемател в жилището за периода от 21.07.2006г., което е било общинско такова, т.е. към
исковия период собственик на имота на база на събраните доказателства е С*****а, а не
наследодателят на ответницата. В заповедта Р. Д. Г. се е подписала, с което е удостоверила
нейното получаване, както и задължението си да сключи договор за наем на процесното
жилище с кмета на района.
Ползвателят на имота на облигационно основание, в т.ч. наемателят, може да е клиент
на ТЕ, но само ако е сключил договор за продажба на ТЕ с топлопреносното предприятие
например чрез подаване на заявление за откриване на индивидуална партида на имота – в
този смисъл са задължителните разяснения на Тълкувателно решение № 2/2017 г. по тълк.д.
№ 2/2017 г. на ОСГК на ВКС. В случая по делото е приложено като писмено доказателство
заявление-декларация и декларация, подадени от Р. Д. Г. до *********** АД, от което се
доказва, че наследодателят на ответницата е подала молба – декларация за откриване на
партида на имота на нейно име до топлопреносното предприятие.
По делото обаче не бе доказано между С*****а и Р. Д. Г. да е бил сключен
действително договор за наем на процесния имот. По делото липсва приложен такъв, от
което следва, че не може да се направи категоричен извод за наличието му, още по-малко за
срока на неговото действие.
Ето защо настоящият състав намира, че ищецът не е ангажирал доказателства за
наличие на първата предпоставка за възникване на облигационно правоотношение между
ищеца и наследодателя на ответницата, действащо през исковия период наемно
правоотношение.
Дори и обаче да се приеме, че е било налице в периода от 01.05.2021г. до смъртта на
наследодателя – 08.08.2022г., действащо наемно правоотношение между С*****а и
наследодателя на ответницата за процесното жилище, то не е доказано наличието на другата
кумулативно дадена предпоставка, а именно собственикът на имот – С*****а, да е дал
изричното си съгласие в предвидената форма за сключване на договор между наемателя и
*********** АД.
Същевременно липсва и изрично признание от страна на ответницата нейният
наследодател да е бил в облигационно отношение с ищеца, а напротив – направено е
изрично оспорване на това обстоятелство в отговора на исковата молба, чрез назначения от
съда особен представител.
Предвид изложеното ищецът следва да понесе неблагоприятните последици от
недоказването на правопораждащите претендираното право факти, като предявените искове
за главница за топлинна енергия и дялово разпределение следва да се отхвърлят като
неоснователни.
Доколкото по делото не се доказа възникването на главен дълг, акцесорните претенции
за лихви също следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, а също и претенциите за
главница за ДР и лихва за забава върху тази главница.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на спора за отхвърлените претенции на ищеца в негова тежест следва
да бъдат възложени направените от ответника в хода на производството разноски по реда на
чл.78, ал.3 ГПК. Доколкото последният не е сторил такива и е бил представляван от особен
представител назначен от съда на разноски на ищец, то разноски на ответник не му се
дължат. По делото няма събрани писмени доказателства ответникът да е сторил разноски по
делото.
Мотивиран от всичко изложено СЪДЪТ
РЕШИ:
5
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените искове от ищеца
*********** ЕАД, ЕИК *********, с адрес ******** срещу ответник Н. Р. Г., ЕГН
**********, с адрес ****** за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми
– сумата 1178,16 лева/лв./, представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия / ТЕ/ до топлоснабден имот, находящ се в г***********, ********** с
присъединен абонатен № **********, за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със
законна лихва за период от 28.06.2024 г. /дата на подаване на ИМ в съда/ до изплащане на
вземането, сумата от 182,58 лв., представляваща мораторна лихва върху ТЕ за период от
********., сумата от 29,42 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение /ДР/ за период от 01.05.2021 г. до 31.01.2023 г., ведно със законна
лихва за период от 28.06.2024г. /дата на подаване на ИМ в съда/ до изплащане на вземането,
и сумата 7,27 лв., представляваща мораторна лихва върху ДР за период от 16.07.2021 г. до
12.06.2024 г., на основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 и сл. ЗЕ и чл.5-9 ЗН и чл.86 ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на трето лице помагач на страната на ищеца
******* ЕИК *********.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред СГС в двуседмичен срок от
уведомяването на страните със съобщение.
ПРЕПИС да се изпрати на страните и третото лице – помагач със съобщение!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6