№ 289
гр. Перник, 14.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
Сложи за разглеждане докладваното от АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА Въззивно гражданско дело № 20221700500141 по описа за 2022
година.
На именното повикване в 10:05 часа се явиха:
Жалбоподателят „Тилд“ ЕООД, редовно призован, се представлява от
адв.Б. З. и мл.адв.Мартина Нанева.
Ответникът „Еко ферма Дивля“ ЕООД се представлява от адв.Б.,
упълномощена от днес.
Ответникът А.А., редовно призован, не се явява, представлява се от
адв.А..
Адв.Нанева: Да се даде ход на делото.
Адв.Б.: Да се даде ход на делото.
Адв.А.: Да се даде ход на делото.
Съдът след като изслуша становищата на страните и констатира, че не
са налице процесуални пречки за даване ход на делото
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
С определението си по реда на чл.268 ГПК съдът е изготвил доклад по
делото.
1
Адв.Нанева: Не възразявам по доклада на съда. Поддържам въззивната
жалба. Представям препис от влязло в сила решение на ОС Перник, с което
ответникът „Еко ферма Дивля“ е осъден да заплати на „Тилд“ дължимата и
неплатена част от възнаграждението по споразумение за проектиране. Това
решение установява със сила на присъдено нещо качеството кредитор на
„Тилд“ по отношение на „Еко ферма Дивля“ въпреки, че този факт не
подлежи на доказване в настоящото производство, моля да го приемете
предвид възражението на ответниците, че доверителят ми нямал такова
качество.
Адв.Б.: С оглед обстоятелството, че се касае за неприсъствено решение
считам, че не е налице категорично доказателство за качеството кредитор.
Предоставям на съда.
Адв.А.: Оспорвам подадената въззивна жалба като неоснователна. По
отношение доклада на съда нямам възражения. По представеното решение се
присъединявам към становището на адв.Б..
Съдът, след като се запозна с представеното в днешното с.з. писмено
доказателство, решение № 8/25.02.2022 г. по ТД № 60/2021 г. по описа на ОС
Перник, счита същото за допустимо и относимо с оглед предмета на делото.
По направените възражения във връзка дали същото следва да се цени, съдът
ще се произнесе с акта си по съществото на делото.
С оглед изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и прилага решение № 8/25.02.2022 г. по ТД № 60/2021 г. по
описа на ОС Перник.
Адв.Ненова: Няма да соча нови доказателства и нямам доказателствени
искания.
Адв.Б.: Няма да соча доказателства, нямам доказателствени искания.
Адв.А.: Няма да соча нови доказателства и нямам доказателствени
искания.
Съдът, след като констатира, че е извършил всички необходими
процесуални действия във връзка с изясняване предмета на делото счита
същото за изяснено, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
2
ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателствата.
ДАВА ход на устните състезания.
Адв.Ненова: Моля да постановите решение, с което да отмените
първоинстанционния съдебен акт като уважите предявения иск. Считам, че
РС неправилно е приел за недоказан единствения спорен факт, а именно
знанието на ответника А.А. за увреждащия характер на разпоредителната
сделка. По делото са налице факти, които доказват, че ответникът Ал.А. е
знаел за увреждащият характер на разпоредителната сделка. Всички тези
факти, че на една и съща дата Ал.А. е придобил собствеността върху
недвижимите имоти, а неговият баща е сключил договор за покупка на
дяловете от капитала на „Еко ферма Дивля“ на цена, равна на данъчната
оценка и в последствие е прехвърлил останалите недвижими имоти,
собственост на дружеството, в полза на Николай А., както и обстоятелството,
че само два дни по-късно, след като са извършени всички разпореждания с
недвижимите имоти, бащата на А. е прехвърлил дяловете от капитала в полза
на трето лице обуславят извода, че ответникът А. е знаел за увреждащия
характер на разпоредителната сделка. Моля да вземете предвид мотивите към
решението 61/01.03.2016 г. постановено по гр.д. 4578/2015 г. на ВКС. Считам,
че безспорно установените пред РС факти обуславят единствено извода за
знание. Считам че РС неправилно не е разграничил двата субективни
елемента – целта на сключване на договора и знанието на ответника А. за
увреждащия характер на разпоредителната сделка. Считам, че целта не е
елемент от фактическия състав на предявения иск, поради което е правно
ирелевантен. Моля съдът да присъди в полза на доверителя ми извършените
разноски, за което представям списък.
Адв.Б.: Моля да оставите без уважение жалбата като неоснователна, да
потвърдите обжалваното решение на РС Радомир като обосновано и
законосъобразно и да присъдите на дружеството направените разноски пред
настоящата инстанция. Подробни съображения съм изложила в писмения
отговор към въззивната жалба. С оглед днес представеното решение и
направените възраженията в с.з. ще маркирам няколко момента. На първо
място, не отговаря на истината и на събраните писмени и гласни
доказателства обстоятелството, че ищцовото дружество при условията на
пълно и главно доказване е установило знанието на ответника физическо
3
лице, съответно за извършване на сделка, която да увреди дружеството в
качеството му на кредитор. Такова знание не може да се презюмира, тъй като
в случая се касае за възмездна сделка, която е извършена между юридическо
лице, в качеството на „Еко ферма Дивля“ и физическо лице, което съответно,
за да се осъществи състава на чл.135 ЗЗД трябва да бъде доказано, както
целта за увреждане на кредитора, така и знанието на третото лице за
извършеното увреждане. Представените косвени доказателства по никакъв
начин не доказват нито целта за увреждане, т.е. наличието на сговаряне
между страните да увредят кредитора, нито знанието на третото лице за
увреждащия характер на сключената сделка. Фактът, че в същия ден бащата
на третото лице, в случая преобретател по сделката, е закупил дялове от
дружеството, не означава, че към този ден той е знаел за пълното финансово
състояние и задължения на дружеството. Това се доказа и от приетата и
неоспорена съдебно икономическа експертиза, от която е видно, че има
единствено една неосчетоводена проформа фактура в размер на 7000 лв. и
няма каквито и да било други писмени доказателства в документацията на
дружеството, които да установяват както сключването на договора за
изработка, така и стойността, която следва да бъде заплатена по този договор.
По делото пред РС не бяха събрани такива доказателства. С оглед на това е
напълно обоснован и законосъобразен изводът на РС Радомир, че третото
лице не е имало как да знае за увреждащия характер на сделката, поради
което искът е отхвърлен. Представеното днес решение от 25.02.2022 г. е по
дело, което е заведено и приключено след приключване на делото по
същество в първата инстанция, като се касае за едно неприсъствено решение.
Считам, че с него не се доказва по категоричен начин качеството на кредитор
на ищцовото дружество, още по-малко се доказва обстоятелството, че третото
лице е знаело за увреждащия характер, ако изобщо има такъв, на сключената
сделка. Фактът, че липсва увреждащ характер на сделката и че тази сделка е
сключена с оглед дейността на третото лице, което то е извършвало и
продължава да извършва в закупения обект, категорично опровергава
изложеното от жалбоподателите в днешното с.з. Считам, че решението на РС
Радомир е съобразено с всички доказателства, моля да го потвърдите.
Претендирам разноски. Възразявам за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на дружеството жалбоподател.
Адв.А.: От името на доверителя ми моля да потвърдите решението на
4
РС Радомир. Считам, че всички наведени оплаквания във въззивната жалба и
изложените доводи днес са неоснователни и не кореспондират на
установените факти и обстоятелства по делото. Безспорно е, че разпоредбата
на чл.135 ЗЗД като фактически състав предвижда обективна страна и наличие
на увреждаща сделка и субективна страна да е налице сговор, т.е. знание
между страните по сделката, че същата се сключва само с цел да бъде увреден
кредитор. В случая, по делото е безспорно изяснено, че от страна на
ищцовото дружество не е била издадена фактура по договор за изработка.
Такава проформа фактура е приложена към исковата молба, но тя не е
счетоводен документ, респективно такъв документ не може да намери
счетоводно отразяване в документацията на дружеството. Обстоятелството,
че не е била издадена фактура, обосновава правния извод, че към датата на
процесната сделка от счетоводната документация на ответното дружество
„Еко ферма Дивля“ под никаква форма не е можело да бъде ясно, че
евентуално има някакво задължение към ищцовото дружество. Считам, че
само това обстоятелство е достатъчно, за да се обоснове извода, че
доверителя ми не е можел и не е знаел за евентуално задължение от страна на
„Еко ферма Дивля“ към ищцовото дружество, още по-малко тази сделка да е
сключена от него с цел ищцовото дружество да бъде увредено. Безспорен
аргумент в този смисъл са и всички изяснени факти по делото, че тази сделка
е била сключена от него именно с оглед дейността му на земеделски
производител, където след сключване на сделката, същият е извършил редица
подобрения в имота, в който от сключване на сделката до настоящия момент
отглежда животни като земеделски производител. По тези съображения не
представлява косвено доказателство обстоятелството, че в деня на сделката
бащата на доверителя ми е придобил дялове от дружеството, което по
същество е друга сделка, а без наличие на фактура като първичен счетоводен
документ и същият не е можел да знае, че дружеството, от което придобива
дялове евентуално има някакво задължение, предвид на това, че при липса
първичен счетоводен документ такова задължение да може да бъде
осчетоводено, а още по-малко да се презумира, че такова задължение може да
съществува, тъй като и от представените доказателства, и от заключението на
съдебно счетоводната експертиза е видно, че ищцовото дружество е било
регистрирано лице по ДДС. Съгласно ЗДДС всяко ДЗЛ е длъжно да издаде
фактура в срок до 5 дни от датата на настъпване на данъчното събитие, която
5
е по-раната от двете дати – датата на плащане и датата на извършване на
съответната услуга. Има задължение в 14 дневен срок да отрази издадената
фактура в справките декларации по ДДС при положение, че нищо от това не е
било обективирано като документация нито в счетоводството, нито в отчетни
регистри по ЗДДС, то твърденията, че били налице косвени доказателства за
увреждаща сделка считам за изцяло неоснователни. По тези съображения
моля да потвърдите обжалваното решение. Моля да присъдите на доверителя
ми направените разноски. Моля да определите срок за допълнителни писмени
бележки.
Адв.З. /реплика/: Тъй като колегите продължават да коментират цел на
сключване на сделката и някакви съглашения. Тези неща не са от фактическо
значение. Целта увреждащата цел е елемент от фактическия състав на друга
разпоредба когато увреждащата сделка е сключена реди възникване на
задължението. Нито се твърди, нито е необходимо да се доказва каква е била
целта на страните, които са сключили процесния договор. Релевантният
въпрос е знанието на преобретателя, знанието на отчуждителя не се
презумира по смисъла на правна норма, но отдавна установената практика на
ВКС е, че отчуждителят винаги знае, че уврежда и всяка отчуждителна сделка
е увреждаща. Това няма какво да се доказва и не знам по каква причина, но от
първоинстанционното производство ответникът разводяна спора с
фактически и правни твърдения, които са извън предмета на това дело.
Единственото нещо, което трябва да съобразите, за да постановите вашия акт
е знанието. Предметът на въззивното производство се очертава от въззивната
жалба. Както каза адв.Нанева знанието винаги се доказва само и единствено
косвено. Преки доказателства за знание на практика е абсурдно да
съществуват. Косвеното доказване представлява следното: житейска връзка
между фактите, за да направим извод на релевантния факт трябва да имаме
такава съвкупност от други факти, улики, косвени доказателства, които по
несъмнен начин да обуславят проявлението на подлежащия на доказване
факт. Ситуацията е много семпла откъм улики и косвени доказателства.
Двама млади мъже придобиват от баща си всички активи на едно ТД, което
техният баща придобива в момента, в който започва разпореждането с тези
активи и го захвърля в момента, в който разпореждането с активите е
приключило. Един човек придобива качеството управител и едноличен
собственик на капитала, за да изтърбуши едно ТД и ако прецените, че от
6
житейска гледна точка това не означава знание на неговите синове, че по този
начин се уврежда интереса на кредиторите на дружеството, вие следва да
постановите решение, с което да отхвърлите въззивната жалба.
Адв.А. /реплика/: По смисъла на чл.135 ЗЗД знанието означава не само
да се знае от кредитора, но да се знае и от другата страна по сделката, че
същата представлява увреждаща сделка. Именно в този семпъл казус това
означава да е можело да се знае под някаква форма, че това дружество има
качеството на кредитор спрямо „Еко ферма Дивля“. Това би могло да бъде
ясно само ако към този момент е имало счетоводно отразено такова
задължение, каквото не е било отразено. Именно поради това обстоятелство и
изследвайки фактите, че бащата на доверителя ми е придобил дялове в това
дружество, че към този момент не е имало никаква документация за такова
задължение. Считам, че безспорно означава, че не е доказан фактическия
състав на чл.135 ЗЗД.
Адв.З.: Ако това е вярно, трябва да отмените хода по същество, защото
в първоинстанционното производство този факт не е бил възлаган в тежест на
доверителя ми да го доказва и имаме процесуално нарушение в първата
инстанция, което Вие ще трябва да изправяте, ако факта знание на
отчуждителя…
Съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с решение
на 14.07.2022 г.
ДАВА възможност в едноседмичен срок от днес на адв.А. да депозира
писмени бележки.
Заседанието завърши в 10,30 часа.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7