№ 22317
гр. С., 05.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20251110139445 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.
Ищцата Е. Д. С. - Ф. е предявила срещу „П.К.Б.“ ЕООД кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
вр. чл. 19 ЗПК, вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, с които се иска да бъде
прогласен за недействителен Договор за потребителски к. П.К.С. № 40010402184 от
27.06.2022 г. поради противоречие на закона и за осъждане на ответника да заплати сумата в
размер на 6 924,31 лв., като платена без основание.
Ищцата твърди, че е сключила на 27.06.2022 г. Договор за потребителски к. №
40010402184, по силата на който ответното дружество й е предоставило в заем сумата от 3
500 лв. за срок от 30 месеца, при фиксиран ГЛП в размер на 41,00 % и ГПР в размер на 48,46
%, с обща дължима сума по к.а в размер на 5 649,49 лв., включваща главница и лихва.
Твърди, че към тази обща сума е добавено възнаграждение за закупени допълнителни услуги
„Фаст“ и „Флекси“ в размер на общо 4 025 лв., като вноската по тези услуги се прибавяла
към месечната погасителна вноска по к.а, с което общо дължимата сума ставала в размер на
9 674,49 лв. Счита, че уговорената възнаградителна лихва – ГЛП в размер на 41,00 % е
прекомерна, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва, поради което
клаузата противоречи на добрите нрави и е нищожна, съответно нищожен е и целият
договор за потребителски к.. На следващо място счита, че е нарушено изискването на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК, тъй като макар да е посочен ГПР в размер на 48,46 %,
същият не отговаря на действителния такъв, тъй като не включва част от разходите по к.а –
възнаграждението за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“. Сочи, че липсва ясно
разписана методика на формиране на ГПР – кои компоненти точно са включени в него и как
1
се формира същият. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере
какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов ресурс. Счита, че
допълнителните услуги са такива по усвояването на к.а, и разходите за тях следва да бъдат
включени при изчисляването на ГПР, с което неговият размер би надхвърлил
законоустановеното ограничение по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че кумулирането на таксата за
услуги „Фаст“ и „Флекси“ води до „скрито“ оскъпяване на к.а и до неоснователно
обогатяване на к.ора като въвежда допълнителен източник на доход на икономически по-
силната страна, извън посочените ГПР и ГЛП. Добавя, че услугите „Фаст“ и „Флекси“ по
същество не представляват предоставена допълнителна възможност или преференциално
условие, от което к.ополучателят да може да се възползва и което да носи допълнителни
ползи за него. Счита, че клаузите регламентиращи заплащане на възнаграждение за услуги
„Фаст“ и „Флекси“ вменяват в тежест на потребителя да заплати на к.ора освен договорна
(възнаградителна) лихва за ползване на предоставената в заем сума, още и възнаграждение
за допълнителни услуги, които по естеството си представляват действия по усвояване и
управление на к.а, за което разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК забранява плащане на такси,
поради което клаузите, предвиждащи заплащане на допълнително възнаграждение са
нищожни поради противоречие с чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, вр. чл. 21, ал. 1 ЗПК. Счита, че
клаузите са и неравноправни. Твърди, че е заплатила сумата от 10 424,31 лв. по процесния
договор за к., като съответно е надплатена сумата в размер на 6 924,31 лв., тъй като е
платена при начална липса на основание – нищожен договор за потребителски к.. Моли за
уважаването на предявените искове и присъждането на сторените по делото разноски,
включително за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва предявените искове. Не оспорва сключването на договора за потребителски к. с
посоченото в исковата молба съдържание, както и изрично признава, че ищцата е заплатила
над главницата сумата в размер на 6 924,31 лв. Твърди, че всички императивни изисквания
на ЗПК са спазени по отношение на процесния договор. Счита, че размерът на ГЛП не
противоречи на добрите нрави, тъй като с оглед принципа на свобода на договаряне и по
своя свободна воля страните са се съгласили да сключат договор за к. с посочения размер на
ГЛП. Твърди, че ЗПК определя зависимост на ГПР от законната лихва, но не и на ГЛП.
Счита, че при евентуална недействителност на уговорения лихвен процент съдът следва да
приложи разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД. Сочи, че тъй като лихвеният процент е фиксиран,
не е необходимо изготвянето на методика за определянето му, което се отнася и за ГПР.
Сочи, че посоченият ГПР е правилен, както и че в договор са описани всички дължими
суми. Твърди, че двете допълнителни услуги не е следвало да бъдат включени към ГПР, а
дори и да е трябвало да се включат, то последицата е недължимост на сумите, с които се
надвишава размерът по чл. 19, ал. 4 ЗПК, но не и недействителност на целия договор за
потребителски к. (чл. 19, ал. 6 ЗПК). Посочва, че закупуването на допълнителните услуги не
е било задължително условие за сключването на договора за к.. Твърди, че евентуално
неправилното посочване на ГПР не може и не трябва да се приравни на липса на ГПР, тъй
като правото на потребителя на информираност не е нарушено. Оспорва предявения
2
осъдителен иск, доколкото твърди, че заплатените от ищцата суми са заплатени на годно
правно основание. Моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са за разглеждане кумулативно съединени искове с правно основание чл.
26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 19 ЗПК, вр. чл. 143, ал.
1 ЗЗП и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
По искa с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК, вр. чл. 19 ЗПК, вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП в тежест на ищцата е да докаже сключването на
процесния Договор за потребителски к. П.К.С. № 40010402184 от 27.06.2022 г. с посоченото
в исковата молба съдържание, както и че договорът е нищожен на посочените в исковата
молба основания – поради противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и поради неравноправност
на клаузите.
В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си, както и че на
потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да
бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на
договора, както и индивидуалното уговаряне на клаузите от договора.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищцата е да докаже
заплащането на посочената в исковата молба сума в полза на ответника.
В тежест на ответника е да докаже наличие на основание за задържане на същата.
С оглед становищата на страните, с доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3
и т. 4 ГПК са отделени за безспорни обстоятелствата, че между страните е сключен соченият
договор за потребителски к. с описаното съдържание, по силата на който на ищцата е
отпусната заемна сума от 3 500 лв.; че ищцата е заплатила по процесния договор за
потребителски к. над сумата от 3 500 лв. сумата от 6 924,31 лв. (или общо 10 424,31 лв.),
включваща и възнаграждение за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ в размер на 4 025
лв., което не е било включено при изчисляването на ГПР, посочен в договора за
потребителски к. в размер на 48,46 %.
Посочените обстоятелства се установяват и от представените Договор за
потребителски к. „П.К.С.“ № 40010402184, погасителен план към него и Общи условия на
„П.К.Б.“ ЕООД към договор за потребителски к., от които се установява, че на 27.06.2022 г.
между „П.К.Б.“ ЕООД, в качеството му на к.ор, и Е. Д. С. - Ф., в качеството на к.ополучател,
е сключен договор за потребителски к., по силата на който на Е. Д. С. – Ф. е предоставен к. в
размер на 3 500 лв. Видно от съдържанието на договора същият е сключен за срок от 30
месеца, при ГПР в размер на 48,46 %, годишен лихвен процент в размер на 41,00 %, лихвен
процент на ден – 0,11 %, и общо дължима сума по к.а 5 649,49 лв. Съгласно погасителния
план връщането на к.а се дължи на 30 едномесечни вноски в размер на по 188,32 лв., с
падежи от 05.08.2022 г. до 05.01.2025 г. В договора е посочен и размер на дължимото
3
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги – 1 400 лв. за услуга „Фаст“,
предоставяща право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския к., и 2 625
лв. за услуга „Флекси“, предоставяща право на промяна на погасителния план на
потребителския к., които суми са разсрочени за същия срок с размер на вноската за тези
услуги 134,17 лв. и общ размер на вноската от 322,49 лв. (общ размер на задължението с
включени допълнителни услуги – 9 674,49 лв.).
По делото не се спори, че ищцата е усвоила сумата в размер на 3 500 лв. по
посочения договор.
От съдържанието на раздел 15 „Допълнителни услуги“ от представените Общи
условия на „П.К.Б.“ ЕООД към договора за потребителски к. /ОУ/ се установява, че
уговорените допълнителни услуги имат следното съдържание: чл. 15.1 – допълнителна
услуга „Фаст“ – приоритетно разглеждане и становище по искането за отпускане на
потребителски к. преди к.оискателите, без закупена услуга „Фаст“ и в рамките на 1 час,
считано от постъпването на искането за отпускане на потребителски к. в системата на
„П.К.Б.“ ЕООД; чл. 15.2 – допълнителна услуга „Флекси“ - право на к.ополучателя да
променя едностранно погасителния си план при изпълнение на съответните специфични
изисквания, описани в чл. 15.2.1, чл. 15.2.2 и чл. 15.2.3 - да отлага плащането на вноски, да
намалява размера на вноските или да променя датата на падежа им. Предвижда се обаче за
това страните да подпишат анекс към договора. Следователно допълнителните услуги се
явяват регламентирани в две насоки: услуги, свързани със сключването на договора за к. и
отпускането на потребителския к., и услуги, свързани с неговото изпълнение.
Сключеният между Е. Д. С. - Ф. и „П.К.Б.“ ЕООД договор е потребителски, поради
което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския к. (ЗПК), като според
легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за
потребителски к. к.орът предоставя или се задължава да предостави на потребителя к. под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки
от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща
стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през
целия период на тяхното предоставяне. Ето защо договорът следва да бъде съобразен
изцяло с изискванията на ЗПК и ЗЗП.
Съгласно т. 9 и т. 10 на чл. 11, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски к. трябва да
съдържа лихвения процент по к.а, условията за прилагането му и индекс или референтен
лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите,
условията и процедурите за промяна на лихвения процент, като и годишния процент на
разходите по к.а и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за к., като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин. Неспазването на което и да е
от тях според императивната норма на чл. 22 ЗПК води до недействителност на договора за
потребителски к.. В случая договорът за потребителски к. съдържа част от информацията,
4
посочена в т. 9 и т. 10 на чл. 11 ЗПК – посочен е годишният лихвен процент – 41,00 %, като
не е предвидена възможност за промяната му, тъй като същият е фиксиран, и общата сума,
дължима от потребителя по к.а, изчислена към момента на сключване на договора, посочен е
и годишният процент на разходите – 48,46 %. Изготвен е и погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски
– изискване на чл. 11, ал. 1, т. 7 и т. 11 ЗПК. Настоящият съдебен състав приема обаче, че
договорът за потребителски к. не отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите по к.а изразява общите
разходи по к.а за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения к..
В процесния договор за потребителски к. е посочен процент на ГПР 48,46 %, т. е.
формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер обаче не отразява
реалния такъв, тъй като не включва част от разходите по к.а, а именно възнаграждението за
предоставяне на допълнителни услуги, което възнаграждение се включва в общите разходи
по к.а по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК (така и Решение на Съда на Европейския съюз от
21.03.2024 г. по дело C-714/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен
съд).
Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по к.а за потребителя“ са всички разходи
по к.а, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за к.ни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски к., които са известни на
к.ора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за к., и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на к.а, или
в случаите, когато предоставянето на к.а е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. Общият разход по к.а за потребителя не включва нотариалните такси.
Възнаграждението за закупени допълнителни услуги несъмнено представлява разход,
свързан с договора за потребителски к. и следва да бъде включен в ГПР по к.а. В случая, в
договора за к. изрично е посочен размерът на дължимото възнаграждение за закупен пакет
от допълнителни услуги – 1 400 лв. за услуга „Фаст“ и 2 625 лв. за услуга „Флекси“, които
суми са разсрочени за същия срок като главницата по к.а, с размер на вноската за тези
услуги - 134,17 лв. и общ размер на вноската от 322,49 лв. Несъмнено допълнителната
услуга „Фаст“, дефинирана в договора като приоритетно разглеждане на искането за
отпускане на потребителски к., като начален етап от сключването на договора представлява
дейност по усвояването на к.а и не би могла да се подведе под дефиницията за
„допълнителни услуги“ по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, за която дейност е предоставена
законова възможност к.одателят да събира допълнителни такси/възнаграждения. Същото се
отнася и по отношение на допълнителната услуга „Флекси“, уговорена в раздел VI във
връзка с раздел V от договора. Съгласно цитираната разпоредба процесната услуга
5
представлява осигуряване на право на к.ополучателя да променя погасителния си план при
изпълнение на съответните специфични изисквания, описани в чл. 15.2, чл. 15.2.1, чл. 15.2.2
и 15.2.3 от общите условия. Освен, че така уговореното възнаграждение е свързано пряко с
дейността на к.одателя по управлението на к.а, съдът приема, че независимо дали
к.ополучателят се е възползвал или не от предоставената допълнителна услуга, същата на
практика представлява предварително уговорено и заплащано заедно с погасителната
вноска възнаграждение с обезщетителен характер за продължаването на срока на договора,
на което к.одателят няма право поради изричната забрана на чл. 33, ал. 2 ЗПК. Всички тези
обстоятелства навеждат на извода, че на к.одателя му е предварително известно, че
потребителят ще трябва да заплати разходи за възнаграждение за допълнителни услуги. Това
възнаграждение безспорно е свързано с договора за к.. Също така попада в легалната
дефиниция по §. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, в която изброяването не е изчерпателно.
Според практиката на СЕС – решение от 16.07.2020 г. по дело С-686/19, в понятието
„общи разходи по к.а за потребителя“ се обозначават всички разходи, които потребителят е
длъжен да заплати по договора за к. и които са известни на к.ора, включително комисионите,
които к.ополучателят е длъжен да заплати на к.ора. Съгласно разясненията, дадени от Съда
на ЕС с решение от 19.12.2019 г. по дело С-779/18, съдът разполага с възможността да
контролира неравноправния характер при определяне на годишния процент на разходите,
дори при законово установената граница.
Клаузите, които регламентират уговорката за предоставяне на допълнителни услуги,
за които потребителят дължи възнаграждение, включени в сходен договор между потребител
и същото дружество, са били поставени за разглеждане пред съда на Европейския съюз, като
е постановено Решение на Съда на Европейския съюз от 21.03.2024 г. по дело С-714/22, с
което се дава задължително за националните съдилища тълкувание на член 3, буква ж) от
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година
относно договорите за потребителски к.и и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета.
Прието е, че същата трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги,
които са уговорени към договор за потребителски к. и дават на закупилия тези услуги
потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на к. и при
предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага
изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на
понятието „общи разходи по к.а за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на
понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато
закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния
к. или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по
този к.. Член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват
в смисъл, че когато в договор за потребителски к. не е посочен годишен процент на
разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи,
посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски,
така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на
6
съответния потребител на предоставената в заем главница. Следователно, санкция,
изразяваща се в лишаване на к.ора от правото му на лихви и разноски при посочване на
ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и
има възпиращ и пропорционален характер. Прието е също, че член 3, параграф 1 от
Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че клауза от договор за потребителски к.,
която позволява на съответния потребител да отлага или да разсрочва плащането на
месечните вноски по к.а срещу заплащането на допълнителни разходи, макар да не е
сигурно, че този потребител ще се възползва от посочената възможност, може да има
неравноправен характер, когато по-специално тези разходи са явно непропорционални
спрямо размера на отпуснатия заем.
Съобразявайки посочената практика, съдът приема, че клаузите за уговаряне на
услугите „Фаст“ и „Флекси“ имат неравноправен характер. Нещо повече - от дружеството,
отпускащо к.а, са заложени допълнителни разходи, които се оказват (с оглед
формулировката им) задължителни, за да бъде одобрено искането за к. и са довели до
начисляване за плащане на допълнителна сума в размер на общо 4 025 лв. Според настоящия
съдебен състав, включването на посочените клаузи за допълнителни услуги в договорите,
които въобще не е ясно дали и по какъв начин биват предоставяни, както и с оглед тяхната
изключително висока стойност, представляват конструкция, предназначена да прикрие
действителните разходи по к.а и да доведе единствено до извличане на по-голяма облага на
к.ора от договора. Тези съждения съвпадат с възприетото в Решение от 21.03.2024 г. по дело
C-714/2022 на Съда на Европейския съюз, което има задължителен характер за всички
съдилища и учреждения – чл. 633 ГПК.
Съвкупният анализ на договора за к. и на ОУ води до извода, че разходите за услуги
„Фаст“ и „Флекси“ следва да бъдат включени в ГПР като разход за потребителя по договора
за к., което в случая не е сторено. Съобразявайки съдържанието на тези клаузи и основно
предпоставките, при наличието на които са дължими възнагражденията, респ. характера на
насрещната престация на к.ора, дължима срещу заплащането на възнаграждението от страна
на потребителя, а именно принципната възможност последният да се ползва от услуги като
приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския к., възможност за отлагане на
определени брой погасителни вноски, както и характера на така посочените дейности, съдът
приема, че посочените услуги са пряко свързани с усвояването и управлението на к.а, поради
което следва да участват при формирането на ГПР по договора. Това е разход, дължим от
потребителя винаги, дори при точно изпълнение на задълженията му по договора за
потребителски к., наред със сумата за главница. В случая само размерът на
възнаграждението за допълнителни услуги представлява 115 % от заетата сума и заедно с
това възнаграждение се формира годишен процент на разходите от 134 %, който е
значително по-висок от нормативно установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК.
При това положение и въз основа на съвкупната преценка на всяка от уговорките
СРС приема, че макар формално договорът за потребителски к. да покрива изискуеми
реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на изискуемото
7
съдържание по т. 10 - годишния процент на разходите по к.а и общата сума, дължима от
потребителя. Текстът на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК не следва да се тълкува буквално, а именно -
при посочен ГПР, макар и неправилно определен и без подробно описание на компонентите
по него. Нормативното изискване следва да се приеме за изпълнено, когато е посочен както
подробният начин на формиране на ГПР с всички негови компоненти, така и действителният
му размер, за да бъде потребителят добросъвестно информиран и да не бъде въвеждан
цЕ.сочено в заблуждение. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на
потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по к.а е чрез
императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да
служи за сравнение на к.ните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя
и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите,
вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание
законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на
договарянето - чл. 22 ЗПК (така и Решение № 5396 от 22.08.2025 г. по в. гр. д. № 4747/2024 г.
по описа на СГС, IV – Е въззивен състав, Решение № 7161 от 26.11.2025 г. по в. гр. д. №
5523/2025 г. по описа на СГС, II - Г въззивен състав, Решение № 3722 от 13.06.2025 г. по в.
гр. д. № 2911/2025 г. по описа на СГС, II - Ж въззивен състав и др.). В този смисъл като не е
оповестил действителен ГПР в договора за к. к.одателят е нарушил изискванията на закона и
не може да се ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на
договора за к. на основание чл. 22 ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че процесният
Договор за потребителски к. „П.К.С.“ № 40010402184 от 27.06.2022 г. е недействителен на
основание чл. 22 ЗПК.
Ето защо предявеният главен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на договора за к. е основателен и следва
да бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
В тежест на ищцата е да докаже по делото пълно и главно, че е заплатила твърдяната
сума, че тя е постъпила в патримониума на ответника, че това разминаване на блага от
имуществото на ищцата в имуществото на ответника е без правно основание, т. е. без да е
било налице годен юридически факт.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски к. е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на к.а, но не дължи лихва или
други разходи по к.а. Тази норма представлява своеобразна санкция за недобросъвестния
к.ор, който нарушава императивните законови изисквания, които трябва да спазва при
сключване на договор за потребителски к., като целта е да се пресекат подобни практики.
Нормата на чл. 23 ГПК не прави разграничение между възнаградителна и мораторна лихва,
а използва родовото понятие лихва, поради което следва да се приеме, че потребителят
дължи връщане само на чистата стойност на к.а и никакви лихви – възнаградителни или
мораторни, и такси и други разходи.
8
Както се изясни, несъмнено се установява по делото, включително от представеното
извлечение от сметка към договора, че ищцата е заплатила в полза на ответника сумата в
общ размер на 10 424,31 лв. Следователно, с оглед нищожността на Договора за
потребителски к. № 40010402184 от 27.06.2022 г., както и предвид разпоредбата на чл. 23
ЗПК, ищцата се легитимира като к.ор на претендираната сума в размер на 6 924,31 лв.
(разликата над чистата стойност на к.а в размер на 3 500 лв.), представляваща платена при
начална липса на основание – нищожен договор за потребителски к.. По делото няма дани за
връщане на тази сума от страна на ответника. Поради изложеното искът по чл. 55, ал.1, пр. 1
ЗЗД е доказан по основание и размер и следва да бъде изцяло уважен.
По разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има
единствено ищцата в размер на 663,95 лв. – държавна такса.
По отношение на претендираното от процесуалния представител на ищцата
адвокатско възнаграждение настоящият съдебен състав приема следното:
В разглеждания случай по делото е представен договор за правна защита и
съдействие от 16.04.2025 г., в който страните са направили съвпадащи изявления, че
правната помощ се предоставя като безплатна поради това, че ищцата е материално
затруднено лице - чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Съдът намира, че представянето на договора
за правна защита и съдействие, в който изрично е вписано, че правната защита се оказва от
адвоката на клиента безплатно, както и основанието за това – доверителят е материално
затруднено лице, е достатъчно, за да се приеме, че е налице сочената хипотеза по чл. 38, ал.
1, т. 2 ЗАдв., като изрично доказване, че лицето, на което е предоставена правната защита е
материално затруднено, не е необходимо да се провежда (Определение № 515 от 02.10.2015
г. по ч. т. д. № 2340/2015 г. по описа на ВКС, I т. о., Определение № 97 от 12.02.2021 г. по ч.
т. д. № 2895/2019 г. по описа на ВКС, II т. о., Определение № 162 от 28.04.2022 г. по ч. гр. д.
№ 5096/2021 г. по описа на ВКС, III г. о., Определение № 337 от 18.10.2018 г. по т. д. №
2221/2017 г. по описа на ВКС, II т. о. и др.). За уважаване на претенцията за присъждане на
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. е достатъчно в договора за
правна защита и съдействие да е ясно изразена волята на страните по него, че адвокатската
помощ е оказана безплатно – Определение № 480 от 12.11.2019 г. по ч. гр. д. № 122/2019 г.
по описа на ВКС, IV г. о., както е в случая.
При определяне на размера на дължимото възнаграждение съдът съобрази, че
с Решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 е прието, че член
101, параграф 1 ДФЕС, във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл,
че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я
приложи. Съгласно разясненията на Определение № 1016 от 06.03.2024 г. по ч. гр. д. №
4123/2023 г. по описа на ВКС, IV г. о., при определяне размера на подлежащите на
възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е
9
разрешен спорът, съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа минимални размери. Възнаграждението следва да бъде
определено при съобразяване на фактическата и правната сложност на делото, цената на
иска и действително извършената работа, като бъдат присъдени разумни, пропорционални и
справедливи разноски за адвокатско възнаграждение.
В този смисъл, като взе предвид цената на исковете, вида и обема на осъществената
правна защита в настоящото производство, липсата на фактическа и правна сложност на
спора, както и обстоятелството, че делото е приключило в рамките на едно открито съдебно
заседание, в което не се е явил представител на ищцата, както и не са събирани
допълнителни доказателства, настоящият съдебен състав приема, че на процесуалния
представител на ищцата следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на
450 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Е. Д. С. – Ф., ЕГН
**********, с адрес: гр. С., ж. к. „Л.“, бл. 769, вх. 1, ет. 1, ап. 4, и „П. К. Б.“ ЕООД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Б.“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, че
Договор за потребителски к. „П.К.С.“ № 40010402184 от 27.06.2022 г., сключен между
страните, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл.
19, ал. 4 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК.
ОСЪЖДА „П. К. Б.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
С., бул. „Б.“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, да заплати на Е. Д. С. – Ф., ЕГН **********, с адрес:
гр. С., ж. к. „Л.“, бл. 769, вх. 1, ет. 1, ап. 4, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сумата в
размер на 6 924,31 лв. – платена при начална липса на основание – нищожен Договор за
потребителски к. „П.К.С.“ № 40010402184 от 27.06.2022 г., както и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата в размер на 663,95 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА „П. К. Б.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
С., бул. „Б.“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, да заплати на адв. Л. К. Б., ЕГН **********, САК, с
адрес на упражняване на дейността: гр. С., ул. „Т.“ № 5Б, ет. 3, офис 311, на основание чл.
38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., вр. ал. 2 ЗАдв. сумата от 450 лв. - възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ на ищцата Е. Д. С. – Ф. в хода на исковото производство.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10