Р Е
Ш Е Н И Е
№І-65 19.06.2019 година, гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, гражданско
отделение, в публичното заседание на
дванадесети юни през две хиляди и
деветнадесета година, в открито
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Пламена Върбанова
2.мл.с. Марина Мавродиева
Прокурора………….
При
секретаря Ани Цветанова,
като
разгледа докладваното от съдия Пламена Върбанова въззивно гражданско дело № 640
по описа за 2019 година на Бургаски Окръжен съд, за да се произнесе , взе
предвид следното:
Производството
по делото пред настоящата съдебна инстанция е образувано по въззивна жалба на „ЕВН България Електроснабдяване ЕАД „
против Решение № 710/28.03.2019г., постановено по гр.д.№ 7242/2018г. по описа
на РС-Бургас , с което е признато за установено по отношение на
ответника-въззивник, че ищцата П.П. не дължи
на дружеството парична сума от 499,63 лева, представляваща начислена
допълнително цена за потребена ел.енергия за обект, находящ се на адрес: гр.Б.,ул.“П.“№**,ет.*,ап.*,
ИТН:2663826-клиентски номер № ********** за периода от 20.11.20016г. до
18.02.2017г. по фактура № **********/14.09.2018г.
Във въззивната
жалба се твърди, че така постановеното решение било неправилно, необосновано,
постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния
закон.На първо място се сочи, че БРС неправилно възприел, че извършеното
преизчисление на сметки било неоснователно, тъй като разпоредбите на чл.48-51
от ПИКЕЕ били отменени с Решение № 2315 /2018г. на ВАС , в сила от
23.11.2018г., но тази отмяна действала само занапред.На следващо място се сочи,
че в ОУ на ЕВН ЕС бил предвиден изричен ред за уведомяване на клиенти за
извършени корекции на сметки, като в тази насока са изложени пространни доводи
и обстоятелства,както и съдебна практика.На следващо място се изтъква, че БРС
не се произнесъл съобразно задължителната практика на ВКС, обективирана в
решения по чл.290 ГПК, посочени в жалбата, като се твърди, че не са съгласни с мотивите на съда- че следвало да се доказва неправомерно поведение на абоната съгл Общите
условия.Моли се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което
предявеният иск бъде отхвърлен. При условията на евентуалност се прави изрично
възражение против размера на адв. възнаграждение на противната страна.В
проведеното пред БОС открито съдебно заседание представител на въззивното дружество
не се явява, изпратено е писмено становище, с което се поддържа изложеното в
жалбата.
Постъпил е
писмен отговор от насрещната страна по делоточрез процесуалния й представител
адвокат Райко Илиев от АК-Бургас, в който подробно и обстоятелствено са изтъкнати
възражения срещу всяко едно от твърденията във въззивната жалба; моли се
обжалваното решение да бъде потвърдено и
се претендират съдебно-деловодни разноски пред въззивната инстанция.В
проведеното пред БОС открито съдебно заседание процесуалния представител на
въззиваемата поддържа писмения отговор и моли въззивната жалба да бъде оставена
без уважение.
Предявеният иск
е с правно основание чл.124,ал.1 ГПК.
При извършената проверка по реда на чл. 269
от ГПК съдът констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Съобразно посочената разпоредба съдът се произнася по правилността на
атакуваното решение съобразно посоченото в жалбата. В случая съдът намира обжалваното решение за правилно, поради което
следва да бъде потвърдено, като въззивният съд изцяло препраща към мотивите на
първоинстанционния съд, като по този начин ги прави свои мотиви, без да е нужно
да ги преповтаря - съгласно процесуалната възможност за това, изрично
установена с разпоредбата на чл.272 ГПК
във вр. с чл.235 от ГПК.
В допълнение към тях и в отговор
на доводите на жалбоподателя,ени във въззивната жалба, въззивният съд намира за
необходимо да изложи само следното:
Безспорно е, че съгласно
разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ, крайният
потребител продава ел. енергия при публично известни Общи условия, които трябва
да съдържат задължително ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметката, съгласно правилата по чл.
83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ. В случая се касае за единна нормативна база,
произтичаща от законовата разпоредба в ЗЕ, правилата въведени с ПИКЕЕ и Общите
условия, касаещи задължение за крайния снабдител с ел. енергия да посочи ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция по смисъла на чл. 98а
от ЗЕ и да създаде правила по чл.
83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ за измерване на количеството ел. енергия,
регламентиращи принципите за измерването й.
В този смисъл с
изменението в Закона
за енергетиката, считано от 17.07.2012 г., и приемането на ПИКЕЕ,
съществува законово основание за извършване на едностранна корекция на сметките
на потребителя. Същевременно обаче Общите условия не са съгласувани с
направените изменения в другите два акта- че промяна в Общите условия в този
смисъл към момента не е налице, поради което въззивното дружество не може да
извършва едностранна корекция на сметката на потребителя.
В Общите условия,
действащи между страните за процесния период
от време, не е предвиден такъв ред за уведомяване на клиента, който е
една от материалноправните предпоставки за извършване на едностранна корекция.
Посочената от въззивника в жалбата му разпоредба на чл. 28, ал. 2 от Общите
условия, регламентира уведомяването на клиента за вече начислените суми при
извършената корекция на сметката, които следва да бъдат заплатени. Тази
разпоредба обаче не е съобразена в новите законови изисквания - чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ, съгласно
който текст Общите условия задължително
съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка
съгласно правилата на чл.
83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ.
Граматическото тълкуване на посочената
разпоредба води до извода, че редът за уведомяване следва да е предхождащ
корекцията и да е по време на нейното извършване. В Решение № 111/17.07.2015
г., по описа на ВКС на РБ, постановено по т. дело № 1650/2014 г. е посочено, че
едностранни корекции са допустими само ако крайният снабдител е изпълнил
задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл.
83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ – да предвиди в Общите условия на договорите ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и правила за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за
доставената електрическа енергия.
В настоящия случай, ОУ
на въззивното дружество не съдържат ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка съгласно правилата на чл.
83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, същите не са приведени в съответствие с новоприетата
нормативна уредба, поради което не са налице предпоставките за коригиране на
сметките на клиентите при доказано неточно отчитане на потребената електрическа
енергия. В този смисъл, съдът намира, че е неоснователно направеното възражение
в този смисъл във въззивната жалба.
При
преглед на постановената в годините по реда на чл.290 от ГПК задължителна
съдебна практика /както правилно е посочил и първоинстанционният съд /се
установява обосновано и последователно поддържане и прилагане на принципа на правото,че обективна отговорност за вреди
може да възникне само по силата на закон,като в останалите случаи е недопустимо
такава да бъде ангажирана без виновно поведение на гражданско-правния субект.
Така в решения №19/21.02.14г. по т.д.№2014/13г. на II т.о. на ВКС,
№12/11.02.13г. по т.д.№1080/11г., №200/30.12.13г. по т.д.№983/12г. ,
№97/28.07.15г. по т.д.№877/14г. на I т.о. на ВКС, №30/23.04.15г. по
т.д.№1118/14г. на II т.о. на ВКС, №173/16.12.15г. по т.д.№3262/14г. на II т.о.
на ВКС и др. се приема,че за извършвани в периода до 17.07.2012г. /когато влиза
в сила изменението на разпоредбата на чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ – обн. ДВ
бр.54/2012г./ корекциите на сметки са допустими само когато отклоненията в
показателите на консумираната електрическа енергия се дължат на неправомерно
действие на потребителя,доставчикът е
установил периода на грешното измерване или неизмерване и е отчетена реално
консумираната електрическа енергия за минал период.
Така формираната практика е
останала актуална и за последващия период от 17.07.2012г. до 16.11.2013г. /т.е.
до влизането в сила на
новите ПИКЕЕ – обн. ДВ бр.98/2013г./, съгласно решение №115/20.05.2015г. по
гр.д.№4907/2014г. на IVг.о. на ВКС.Предвид §199 ал.2 от ПЗР на ЗИДЗЕ,съгласно
който до приемането на подзаконовите нормативни актове ,посочени в чл.83 ал.1
от ЗЕ,се прилагат действащите подзаконови нормативни актове,респ. общите
административни такива,доколкото не противоречат на закона,с това решение на
ВКС е прието,че не съществува законово основание за доставчика на електрическа
енергия едностранно да коригира сметките на потребителите само поради
обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната
електроенергия,без да е доказан периодът на същото и без да е доказано виновно
поведение от страна на потребителя.
С
последващи решение №111/17.07.15г. по т.д.№1650/14г. на I т.о.,решение
№173/16.12.2015г. по т.д.№3262/2014г. на II т.о. и решение №203/15.01.2016г. по
т.д.№2605/2014г. на I т.о. ВКС ,както и реш. № 118/18.09.2017 г. на ВКС по т-д.
№ 961/2016 г.на II т.о. се приема,че с изменението на ЗЕ от 2012г. вече
съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент
при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия,но само ако е
изпълнил задължението си по чл.98а ал.2 т.6 и по т.83 ал.1 т.6 ЗЕ за
предвиждане в ОУ на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване
на корекция на сметка и при налични правила за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,начините и местата
за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване случаите на неизмерена,неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия.
Тези правила,представляващи подзаконов нормативен акт, са
приети,съгласно законовата делегация на чл.83 ал.1 т.6 и ал.2 от ЗЕ,от
компетентния орган – КЕВР и са действащи от влизането им в сила – на
16.11.2013г. В чл.47-чл.51 от тях са регламентирани случаите,в които е
допустимо извършването на корекции на сметки на потребителите при
неизмерена,неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и начините,по
които следва да бъде извършено преизчислението на количеството потребена
такава. Тези случаи като цяло се свеждат до две групи – на констатирано
обективно неизмерване,неправилно или неточно измерване и на субективно
въздействие върху измервателната система. С първата, е въведена обективна
отговорност на потребителя, като изключение от общото правило за наличие на
вина при ангажиране отговорността за вреди – корекция се допуска при липса на
средство за търговско измерване или при установено несъответствие на
метрологичните и/или техническите характеристики на средството за търговско
измерване /СТИ/ със заложените нормативи /т.е. при отчитане на грешки извън
допустимите/. Втората група случаи обхваща тези,при които при извършена
проверка е констатирано нарушение целостта и/или функционалността на
измервателната система, добавяне на чужд елемент, – обстоятелства,предполагащи
намеса на субективен фактор,при която се променя схемата на свързване,водещо до
неотчитане или неправилно отчитане на потребената електроенергия.И в двата
случая се съставя констативен протокол,подписан от представител на оператора и
потребителя /или от заместващи го две независими лица,присъстващи като
свидетели/ - чл.47 ал.1-ал.3 ПИКЕЕ. За защита както на обществения,така и на
личния интерес на всяка от страните по договора за продажба на електроенергия с
правилата е предвиден съответен,гарантиращ
обективното установяване наличието на обстоятелствата, водещи до ангажиране
отговорността на потребителя. Тази гаранция е постигната с участието на
независим орган. В случай,че се касае до грешка при отчитането, извън
допустимата, наличието на такава се доказва с протокол от проверка на
СТИ,извършена от компетентния орган за метрологичен надзор,на когото операторът
е длъжен да изпрати демонтираното при проверката СТИ,съгласно чл.47 ал.5 изр.2
ПИКЕЕ. В случаи на нерегламентирано вмешателство в измервателната
система,доколкото то е свързано с посегателство върху собственост на оператора
на съответната електроразпределителна мрежа,която и се владее и стопанисва от
самия него, за да се гарантира обективност на извършените действия,наличието на
неправомерното действие следва да бъде удостоверено с подписа на представител
на полицията, който задължително присъства на проверката, съгласно чл.48 ал.2
ПИКЕЕ.Последното прави изготвения констативен протокол по чл.47 ПИКЕЕ официален
свидетелстващ документ,ползващ се с материална доказателствена
сила.Разпоредбата на чл.48 ал.2 ПИКЕЕ е от императивен порядък.Въведените с нея
задължителни изисквания да е налице констативен протокол от извършена
проверка,той да е съставен по реда на чл.47 ПИКЕЕ , в присъствието и с подпис
на органа на полицията /„корекцията … се извършва само въз основа“-цит. на
такъв протокол/, представляват задължителни елементи на основанието,от което
възниква правото на оператора на съответната мрежа да извършва корекции,респ. - на крайния
снабдител да претендира заплащане на суми произтичащи от упражняването на това
право.
Следва да се посочи, че както правилно е посочил и
първоинстанционният съд и
както бе казано по-горе ,че с приемане на посочените изменения в ЗЕ и приемането на
ПИКЕЕ, вече е налице законово основание за извършване на едностранна корекция.
В този смисъл ,както
бе цитирано по-горе ,в решение
№ 111 от 17.07.2015 г. на ВКС по т.д. № 1650/2014 г., I т.о., ТК се сочи на възможност за крайния снабдител да
извършва корекция на сметките за предоставената електрическа енергия. " С
изменението на закона се въвежда нова уредба на обществените отношения,
доколкото законодателно е предвидено право на крайния снабдител на електрическа
енергия да извършва корекция на сметки на потребители. Законодателят е вменил
задължение на електроразпределителното дружество да създаде правила за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия, за извършване на корекция на сметките и за уведомяването
на клиентите". Наред с това, е предвидено задължение за крайния снабдител
с електрическа енергия, в общите условия на договорите, да посочи ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка по чл. 98а, ал.2,
т.6 ЗЕ и да създаде правила по чл. 83, ал.1, т.6 ЗЕ за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия. Крайният извод, който касационната инстанция
прави е, че "с изменението в Закона за енергетиката с ДВ бр. 54/12 г.
съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент
при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако е
изпълнил задължението си по чл. 98а, ал.2, т.6 и по чл. 83, ал.1, т.6 ЗЕ за
предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и
местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената
електрическа енергия".
Следователно, за да може да извършва
едностранно коригиращи сметки, крайният снабдител следва да приведе своите Общи
условия в съответствие с новоприетата и вече действащата нормативна уредба,
като инкорпорира в тях така приетите правила и по този начин да ги направи част
от договорите, сключени с клиентите.
В настоящия казус, макар периодът, за който е
съставена едностранната коригираща сметка, да се обхваща от действието на
законовите изменения и новите ПИКЕЕ, не е изпълнено условието - в ОУ да е
предвиден ред за уведомяване на клиента и на правилата за измерване, вкл. и за
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и извършване
на корекция. Действащите понастоящем ОУ на ЕВН ЕР и ЕВН ЕС не намират
приложение, първо, защото са приети на 10.05.2008 г. - преди законовата промяна
в ЗЕ и второ, защото технически норми от ОУ, уреждащи механизма на извършване
на корекциите са обявени по съдебен ред за нищожни, като например чл. 54, ал.2
ОУ ЕВН ЕР /със съдебно решение № 1259/01.07.14 г. по гр.д.№ 3628/14 г. на ПОС/,
т.е. такъв механизъм според договора вече не съществува.
В тази връзка, особено актуално и приложимо е Решение
№ 173 от 16.12.2015 г. по т.д. № 3262/2014 на ВКС, II т.о., в което, при
аналогичен случай е прието, че не е достатъчно в ОУ да е предвидено само, че
снабдителят ще уведомява клиента за едностранната корекция, но изрично следва
да се предвиди и специален ред за това. В допълнение в същото решение се
приема, че: "...снабдителят не е изпълнил задълженията си по чл. 98а ал.2,
т.6 ЗЕ: да издаде и публикува нови ОУ, чието съдържание да отговаря на
изискванията в цитираната законова разпоредба, доколкото в заварените общи условия
липсва уреден ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за
корекция...", която постановка е напълно приложима и към процесния случай.
В тази връзка крайния извод, до който е
достигнал БРС, е правилен, като правилно е прието, че ищецът не е изпълнил
задълженията си, респективно незаконосъобразно/без правно основание, е
коригирал едностранно сметката на потребителя, поради което и последният не
дължи процесната сума.
Мотивиран
от изложеното и като взе предвид, че направените от страна на настоящата
инстанция фактически и правни изводи напълно съвпадат с тези, които е направил
районния съд в атакуваното първоинстанционно решение, БОС намира, че то следва
да бъде потвърдено.
На основание чл. 280, ал. 2 от ГПК, при положение, че се касае за предявен иск с цена под 5 000 лева, БОС
намира, че настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
На основание чл. 81 ГПК и с
оглед заявеното от въззиваемия искане за присъждане на разноските по делото,
като съобрази изхода по спора /чл.78,ал.3 ГПК/ и възражението на въззивното дружество по чл.78,ал.5 ГПК
намира същото възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за основателно,
тъй като същото не е съобразено с
нормите на чл.7,ал.2,т.1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и следва да се редуцира до 300 лева.
Мотивиран от горното Бургаският
окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 710/28.03.2019г.,
постановено по гр.д.№ 7242/2018г. по описа на РС-Бургас.
ОСЪЖДА „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД- гр.Пловдив,ул.“Хр.Данов“№ 37 с ЕИК: ********* да заплати на П.Т.П. с ЕГН **********от *** съдебно-деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева/триста лева/.
Решението е окончателно и
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Членове:1/
2/мл.с.