ПРОТОКОЛ
№ 322
гр. Варна, 04.11.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Павлина Г. Димитрова
Членове:Ангелина Й. Лазарова
Георги Н. Грънчев
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
и прокурора В. Ч. С.
Сложи за разглеждане докладваното от Павлина Г. Димитрова Въззивно
частно наказателно дело № 20253000600352 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:45 часа се явиха:
Жалбоподателят О. Д., редовно призован, води се от органите на РД
„Охрана“ – Варна, явява се лично и с адв.В. Д. от АК – ВАРНА, защитник от
първата инстанция.
За Апелативна прокуратура Варна се явява прокурор Ч..
Явява се В. М. Б. – преводач.
СЪДЪТ с оглед обстоятелството, че обв.О. Д. е чужд гражданин, намира,
че на същия следва да се назначи преводач, поради което и на основание
чл.142, ал.1 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
НАЗНАЧАВА за преводач на обвиняемия О. Д. – В. М. Б., която да
извършва превод от руски език на български език и от български език на
руски език.
СНЕМА се самоличността на преводача.
ПРЕВОДАЧ В. М. Б.: - ЕГН **********, бълг.гр., с висше образование,
не осъждана, без родство със страните.
СЪДЪТ предупреди преводача за отговорността по чл.290, ал.2 от НК,
същата обещава да даде точен и верен превод.
ПРОКУРОРЪТ: - Да се даде ход на делото. Няма да представям нови
доказателства. Не правя искания за отводи.
1
АДВ.Д.: - Да се даде ход на делото. Не правя искания за отводи. Няма да
представям нови доказателства.
ЖАЛБ.Д.: - Да се гледа делото.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ ДИМИТРОВА
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
ПРОКУРОРЪТ: - Уважаеми Апелативни съдии, производството е по
жалбата от Д. срещу определение на Окръжен съд - Варна, с което е оставена
молбата за изменение на мярката за неотклонение от задържане под стража в
по-лека.
По същество Д. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по
чл.115, вр.чл.18 от НК - опит за убийство, което е тежко и за същото се
предвижда наказание лишаване от свобода от 10 до 20 години.
Д. е чужд гражданин, който живее на територията на Р България. Самия,
той заяви в съдебно заседание заяви, че към момента на задържането му
живеел под наем, на устна договорка с шефа си комплекси Панорама, където
предстояло да започне работа. Няма постоянен адрес.
Т.е. налице е реална опасност същия да се укрие и да извърши друго
престъпление.
Считам, че този аргумент се подкрепя от факта, че обвиняемия и
пострадалия са с влошени лични отношения.
От доказателствата е видно, че предвид тези отношения може да се
направи обосновано предположение, че обвиняемия може да извърши друго
престъпление, както отново по отношение на пострадалия, така и по
отношение на неговата приятелка М.С., която в някаква степен също е била
засегната от поведението на Д..
И не на последно място, а точно обратното от особено важно е
извършеното от обвиняемия деяние, а именно намушкване на пострадалия в
областта на стомаха с разрез 13 см, което според мен е категорично опит за
убийство.
С настоящото обжалване на мярката за неотклонение е посочен адрес от
защитата, на който обвиняемия твърди, че би могъл да пребивава за
изтърпяване на по-лека мярка за неотклонение. Но аз считам, че предвид
липсата на постоянен адрес, характера, степента и тежестта на извършеното
от него престъпление - опит за убийство същият е възможно да направи опит
да напусне пределите на страната.
До този момент доказателствата категорично сочат на обосновано
предположение, че О. Д. е автор на деянието.
2
Изцяло споделям изводите на първоинстанционния съд и считам, че на
този етап от разследването няма основания за изменение на мярката за
неотклонение в по-лека по отношение на Д..
Ето защо пледирам пред Вас да потвърдите определението на ОС - Варна
като правилно и законосъобразно.
АДВ.Д.: - Уважаеми Апелативни съдии, считам, на първо място, че за
пръв път в първоинстанционното производство се стигна до момента най-
сетне да се прозре извода, че подзащитния ми не е използвал, не е бил в
условията на пряк умисъл да убие пострадалия Е..
Нещо повече от извършената експертиза на телефона на Д. става видно,
че не Д. е търсил по телефона Е., а два пъти през деня Е. го е търсил и има
съобщения, които са открити заплахи по отношение на Д. от страна на Е.. Те
двамата не се познават. Първоинстанционния съд правилно прие тезата, че в
случая правната квалификация е изцяло сбъркана по това дело и не става
въпрос за опит за убийство, защото при опита винаги умисъла е пряк.
Първоинстанционния съд възприе тезата, че става въпрос за евентуален
умисъл и няма как да не е евентуален умисъл, защото лично от показанията на
Е. става видно, че той е почувствал удара с нож или с нещо в корема си когато
Д. е бил на колене пред него и той го е налагал в главата. И наистина Д.
споделя в своите показания, че ножа, който закупил предния ден за да започне
работа като готвач в хотел Панорама е опакован в заводската си опаковка.
Някак си не се връзва с доказателства и с обвинителната теза, че той го е
извикал с цел да го убие. Ами как да го убие, след като ножа, който е за тази
цел, според обвинителната теза е в опаковката. Как с опакован нож се отива да
се прави убийство.
На следващо място аз съм дълбоко изненадан от поведението на
прокуратурата, който е органа който следва да извършва активно разследване
по случая за да може в един разумен срок това производство да бъде внесено в
съда евентуално. На 23-25.09. има едно отправено искане за удължаване на
срока на разследването и от там нататък никакви действия, нищо, днес вече е
04.11. и никакви действия по разследването.
Все пак мярката за неотклонение задържане под стража представлява
една мярка за неотклонение, взети с мярката домашен арест те са 90 %
изискванията за тяхното вземане са идентични. Те целят, въобще като цяло
мярката за неотклонение е да може обвиняемото лице да бъде на
разположение на органа на разследването, за да може делото да върви в един
разумен срок. Не може 40 дена нищо да не се прави по делото и да казваме
прокуратурата активно разследване.
Мярката за неотклонение задържане под стража не следва да осигурява
спокойствие на прокуратурата да си води разследването, а единствено и само
за да бъде осигурено лицето на разследването.
Не случайно в експертизата от 08-09.08. когато най-сетне излезе записа
му беше извършена експертиза и то е годно доказателствено средство на
3
случилото се на 23.05., моля да разгледате тази експертиза, ножа се появява на
22-рия кадър, на срещата на Е. с Д.. И какво виждаме, виждаме Д. подхожда
към автомобила, казва нещо на Е. отваря вратата и започва да го налага. Нито
има отваряне на врата, нито има каквото и да било действие от страна на Д. да
провокира действията на Е.. И чак на 22-рия кадър там е написано Д. вади от
джоба си нож. Е няма как в тази ситуация когато те налагат и вече тръгват да
те убиват да не се опиташ да се защитиш по някакъв начин.
Затова казвам, че първоинстанционния съд възприе тезата, че говорим за
евентуален умисъл.
В общо правило, не ми прилича да давам изводи и определения на
настоящия състав, но защитата е срещу фактите по делото, а не към правната
квалификация. Тя няма как да остане същата, ще бъде преквалифицирано
деянието, но не значи, че този човек, вече 160 дена от както е задържан да
търпи несгодите на задържане под стража, която прокуратурата взема за какво
ли не.
Считам, че, случайно погледнах един доклад на ВКС на наказателната
колегия където казва, че, т.к. прокуратурата казва, че адреса на който
евентуално ще се търпи мярката за неотклонение домашен арест не е
собственост на обвиняемото лице, никъде в НПК не съществува изискване
жилището, в което ще се търпи тази мярка за неотклонение да е на лицето.
Достатъчно е това жилище да е в района, в който се водят следствените
действия и да може да бъде лицето доставено за нуждите на разследването.
С оглед на това, че двете мерки за неотклонение задържане под стража и
домашен арест са почти идентични аз считам, че след този продължителен
период от време, в който подзащитния ми е изтърпял в ареста и с оглед на вече
съществуващо доказателство, че става реч за евентуален умисъла, а не за пряк
умисъл, не за опит за убийство, а за нещо друго, в процеса ще се уточни дали е
неизбежна отбрана, дали имаме превишаване пределите на неизбежна
отбрана, дали имаме крайна необходимост, това вече е един бъдещ процес,
който ще се доказва.
Затова Ви моля да измените мярката за неотклонение по отношение
подзащитния ми в по-лека, а именно домашен арест.
Моля за решение в този смисъл.
ЖАЛБ.Д.: - Мога да кажа, че никога не съм имал умисъл за да извърша
криминални деяния, това беше само инстинкт за самосъхранение на живота
си. Ако знаех, че ще се случи това нямаше да направя това.
Дълго вървях към тази кариера на готвач, аз трябваше да стана шеф
готвач в хотела, но всичко е съсипано. Всичко това е невъзможно,
Подведох хората, които вярваха в мен.
Ако има възможност да бъде променена мярката за неотклонение, ще
изпълнявам всички изисквания на съда, които ще наложите.
АДВ.Д.: /реплика/ - Подзащитния ми живее в град Бяла, Варненска
4
област, ул.“Корморан“ № 4,ап.21, това е апартамента, в който е живял там до
задържането си, те са двама приятели И., те двамата са живели там. До
задържането си е живеел на този адрес, жилището е собственост на И., те са
приятели.
ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ след тайно съвещание за да се произнесе
взе предвид следните обстоятелства:
Запознавайки се с материалите по делото и като взе предвид изложените
доводи от страните, ревизираният съдебен акт, в частност мотивите, довели до
постановяване на определение, с което се приема, че мярката за неотклонение
„задържане под стража“ следва да остане в сила, констатира следното:
Доколкото производството е по реда на чл.65 НПК, правилно и
законосъобразно първостепенния съд е съобразил, че преди всичко следва да
изследва актуалността на предпоставките на чл.63, ал.1 от НПК. В този
смисъл обосновано е съобразено, че доказателствената съвкупност обосновава
извод за извършено престъпление против личността, което е наказуемо с
наказание лишаване от свобода.
Настоящата инстанция от своя страна съобрази събраната до момента
доказателствена маса и като цяло се солидаризира с направените изводи, за
наличие на доказателства, оборващи първоначалния извод на прокуратурата за
извършено деяние по чл.115, вр. чл.18 от НК. Но в настоящото производство
единствено и само може да се маркира, дали действително са налице
доказателства за умишлено извършено деяние и в този смисъл, настоящият
съдебен състав приема, че липсват такива.
При първоначалното вземане на мярката за неотклонение „задържане под
стража“ съдът се е базирал на разпоредбата на чл.63, ал. 2 от НПК,
презумирайки наличието на реална опасност обвиняемия да извърши
престъпление или да се укрие, с оглед минимално предвиденото наказание
лишаване от свобода от 10 години.
Съобрази се въззивния съд и етапа на разследване, което следва да се
подчертае не е особено активно - последните извършени процесуално-
следствени действия са от месец септември 2025 година.
Всичко изложено по-горе дава основание на този съдебен състав да
приеме, че опасността обвиняемото лице да се укрие или да извърши
престъпление не е с такъв интензитет, че да обуславя необходимост от
продължаване на задържането му под стража. Приключването на ДП, а
впоследствие и на съдебното такова, би могло да се обезпечи при по-лека
мярка за неотклонение, а именно „домашен арест“, която мярка да се
изпълнява на адреса, на който е регистрирано обвиняемото лице в град Бяла,
ул.“Корморан“ № 4, ап.21, където е живеел към момента на извършване на
деянието. По отношение на същия следва да се осъществява контрол по реда
на ЗИНЗС чрез електронно наблюдение по реда на чл.62, ал.6 от НПК.
5
С оглед на всичко изложено по-горе СЪСТАВЪТ НА ВАРНЕНСКИЯ
АПЕЛАТИВЕН СЪД
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ мярката за неотклонение от задържане по стража в
„ДОМАШЕН АРЕСТ“ по отношение О. Д., ЛНЧ **********, обвиняем по
ДП №4014/2025 г. по описа на Четвърто РУ при ОД на МВР – Варна, която да
се изпълнява на адрес град Бяла, ул.“Корморан“ № 4, ап.21, като контрола
по отношение на същата следва се осъществява по реда на 62, ал.6 от НПК.
Определението е окончателно.
ОБВ.Д. - Не желая писмен превод на акта на съда.
СЪДЪТ ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на преводача в размер на 150 лв.
издаден РКО
ПРОТОКОЛЪТ воден в съдебно заседание, което приключи в 11:25 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
6