Присъда по дело №408/2023 на Районен съд - Свиленград

Номер на акта: 21
Дата: 3 октомври 2023 г. (в сила от 19 октомври 2023 г.)
Съдия: Кремена Тодорова Стамболиева Байнова
Дело: 20235620200408
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 26 юли 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРИСЪДА
№ 21
гр. Свиленград, 03.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Ренета Н. И.ова
и прокурора С. Ант. С.
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Наказателно
дело от общ характер № 20235620200408 по описа за 2023 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия С. Е. М., роден на ************* година
в град Бургас, българин, български гражданин, живущ в село **********,
област Бургас, със средно образование, разведен, ЕГН **********, осъждан,
ЗА ВИНОВЕН в това, че в периода от месец Август 2022 година до месец
Юни 2023 година, включително, в град Свиленград, област Хасково, след
като бил осъден с Решение № 2100/10.12.2020 година по гражданско дело №
4768/2020 година по описа на Районен съд - Бургас, влязло в сила на
09.10.2021 година, потвърдено с Решение № II-31 от 20.08.2021 година по
въззивно гражданско дело № 273/2021 година по описа на Окръжен съд -
Бургас, да издържа свои низходящи - сина си С. С. М., роден на ***********
година и дъщеря си Т. С. М., родена на ************* година, съзнателно не
изпълнил задължението си в размер на повече от 2 месечни вноски, а именно:
- за детето С. С. М. – 11 месечни вноски по 200 лв. месечно, от
които 10 пълни месечни вноски (считано от месец Септември 2022 година до
месец Юни 2023 година, включително) в общ размер на 2 000 лв. и една
1
непълна месечна вноска, дължима за месец Август 2022 година в размер на
180 лв. или общо: 2 180 лв. и
- за детето Т. С. М. – 10 месечни вноски по 160 лв. месечно или
общо: 1 600 лв., считано от месец Септември 2022 година до месец Юни 2023
година, включително,
или обща сума за издръжка за двете деца – 3 780 лв. - престъпление
по чл. 183, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 183, ал. 1, вр.чл. 54,
вр.чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2, вр.чл. 42б, ал. 1 от НК го ОСЪЖДА на наказание
„ПРОБАЦИЯ” със следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация
по настоящ адрес” за срок от 9 (девет) месеца с периодичност на явяването 2
(два) пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен
служител” за срок от 9 (девет) месеца.
На основание чл. 205, ал. 1 от ЗИНЗС, ПОСТАНОВЯВА
наказанието „ПРОБАЦИЯ” да се изпълни по настоящия адрес на подсъдимия
С. Е. М..
Присъдата подлежи на Жалба и Протест в 15-дневен срок, считано
от днес пред Окръжен съд - Хасково.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
2

Съдържание на мотивите Свали мотивите

М О Т И В И
към ПРИСЪДА № 21 от 03.10.2023 година
по НОХД № 408/2023 година на Районен съд (РС) – Свиленград

С Обвинителен акт (ОА) по Досъдебно производство (ДП) №
198/2023 година по описа на РУ – Свиленград, преписка с вх.№ 981/2023
година по описа на Районна прокуратура – Хасково, С. С. – Прокурор при
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение –Свиленград,
повдига обвинение на С. Е. М., роден на ************* година в град Бургас,
българин, български гражданин, живущ в село **********, област Бургас,
със средно образование, разведен, ЕГН **********, осъждан, за това, че в
периода от месец Август 2022 година до месец Юни 2023 година,
включително, в град Свиленград, област Хасково, след като бил осъден с
Решение № 2100/10.12.2020 година по гражданско дело (гр.д.) № 4768/2020
година по описа на РС - Бургас, влязло в сила на 09.10.2021 година,
потвърдено с Решение № II-31 от 20.08.2021 година по въззивно гр.д. (в.гр.д.)
№ 273/2021 година по описа на Окръжен съд - Бургас, да издържа свои
низходящи - сина си С. С. М., роден на *********** година и дъщеря си Т. С.
М., родена на ************* година, съзнателно не изпълнил задължението
си в размер на повече от 2 месечни вноски, а именно:
- за детето С. С. М. – 11 месечни вноски по 200 лв. месечно, от
които 10 пълни месечни вноски (считано от месец Септември 2022 година до
месец Юни 2023 година, включително) в общ размер на 2 000 лв. и една
непълна месечна вноска, дължима за месец Август 2022 година в размер на
180 лв. или общо: 2 180 лв. и
- за детето Т. С. М. – 10 месечни вноски по 160 лв. месечно или
общо: 1 600 лв., считано от месец Септември 2022 година до месец Юни 2023
година, включително,
или обща сума за издръжка за двете деца – 3 780 лв. - престъпление
по чл. 183, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание подсъдимият С. Е. М. и служебният му
защитник – младши адвокат И. Д., заявяват, че признават изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на ОА, като дават съгласието си в хода на
съдебното следствие да не се събират доказателства за тези факти. Молят за
определяне на минимално по размер наказание „Пробация”, тъй като
обществена опасност на деянието не била висока и поради наличие на
финансови затруднения.
Представителят на Районна прокуратура – Хасково, Териториално
отделение - Свиленград: Прокурор С. С. поддържа обвинението по
отношение на фактическата обстановка, изложена в ОА. Изразява становище
същото да е безспорно доказано от обективна и субективна страна, при
изцяло потвърдена фактическата обстановка от събраните доказателства в
1
хода на процеса, както и установени съставомерни – обективен и субективен
признаци на вмененото престъпление по възведената правна квалификация,
така също и неговото извършване и авторството му в лицето на подсъдимия.
Поради това, Прокурорът пледира за признаването му за виновен и
осъждането му, като му бъде наложено предвиденото в чл. 183, ал. 1 от НК
наказание, което да се индивидуализира при условията на чл. 54 от НК, с
оглед продължителния период на неплащане на издръжките на децата и
обремененото съдебно минало – сочени за отегчаващи обстоятелства, а като
смекчаващо се сочи признание на вината. Пледира да бъде наложено
наказание „Пробация” с приложение на двете задължителни пробационни
мерки за срок от около 10 месеца, съответно периодичнот на явяването 2 пъти
седмично за мярката „Задължителна регистрация по настоящ адрес”.
Дирекция „Социално подпомагане” (ДСП) – Свиленград (по
настоящия адрес на децата С. С. М. и Т. С. М. съгласно § 1, т. 15 от
Допълнителната разпоредба на Закона за закрила на детето(ЗЗДет)),
уведомена на основание чл. 15, ал. 6 от ЗЗДет, не изпраща представител.
Производството в съдебната си фаза протече по реда на
диференцираната процедура на глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно
следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, при изрично изразено
съгласие от подсъдимия и неговия защитник – младши адвокат И. Д., в
открито съдебно заседание, след разпоредено от Съда предварително
изслушване на страните на основание чл. 370, ал. 1 от НПК. Поради това
разглеждането на делото, по посочения особен процесуален ред се явява
процесуално допустимо, с оглед наличие на предпоставките по чл. 370 от
НПК и изрично изразено съгласие от привлечения подсъдим, като същото и
Съдът уважи, след изслушването на страните, постановявайки нарочен
Съдебен акт за провеждане на съкратено съдебно следствие във фактически
състав на цялостно признание на фактите от обстоятелствената част от ОА,
без да събират доказателства тях. Т.е. на основание чл. 372, ал. 4, вр.чл. 371, т.
2 от НПК, Съдът, след като взе предвид, че самопризнанието на подсъдимия
се подкрепя от събраните в ДП доказателства, с Определение обяви, че ще
ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на ОА.
Съдът, обвързан от процесуалната норма на чл. 373, ал. 3 от НПК,
обсъждайки направеното от подсъдимия С. Е. М. индивидуално
самопризнание в хипотезата на чл. 372, ал. 4, вр.чл. 371, т. 2 от НПК -
пълно признание на всички факти от обстоятелствената част на ОА,
приема за установено от фактическа страна, следното, така както и се
твърди в същия:
Видно от приложената актуална Справка за съдимост с рег.№
230801005000343641 от 01.08.2023 година, издадена от Бюро за съдимост при
РС - Бургас, подсъдимият С. Е. М. е осъден един път - с Опредление №
187/11.03.2020 година по НОХД № 978/2020 година по описа на РС - Бургас,
влязло в сила на 11.03.2020 година, за престъпления по чл. 234, ал. 1 от НК,
2
като му е наложено едно общо наказание: „Лишаване от свобода” за срок от 6
месеца, чието изтърпяване е отложено за срок от 3 години на основание чл. 66
от НК. С Присъда № 25/02.11.2022 година по НОХД № 524/2022 година по
описа на РС - Свиленград, влязла в сила на 18.11.2022 година, М. е признат за
виновен за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК по отношение на децата С. и
Т., като на основание чл. 183, ал. 3 от НК не му е наложено наказание, тъй
като до приключване на съдебното следствие е изпълнил задължението си.
Видно от приложената в кориците на ДП Декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние подсъдимият не притежава
недвижими имоти, притежава 2 броя моторни превозни средства, както и не
работи.
Съгласно Характеристичните справки, изготвени от ПИ
Т.Тахтаджиев (служител на V-то РУ – Бургас) подсъдимият е познат на
съседите си като тих и спокоен, несъздаващ проблеми, плащащ редовно
задълженията си към входа и има криминалистическа и съдебна регистрации.
Подсъдимият С. Е. М. и свидетелят К. Т. С. (с бивше фамилно име
М.), сключват граждански брак през 2004 година в град Бургас. По време на
брака им на *********** година се рожда детето С. С. М., а на
************* година - детето Т. С. М.. През 2018 година след влошаване на
отношенията между двамата съпрузи, свидетелят К. С. напуска семейния дом
в град Бургас заедно с двете деца и се мести да живее в град Свиленград,
област Хасково.
С Решение № 2100/10.12.2020 година, постановено по гр.д. №
4768/2020 година по описа на РС - Бургас, влязло в сила на 09.10.2021 година,
потвърдено с Решение № II-31 от 20.08.2021 година по в.гр.д. № 273/2021
година по описа на Окръжен съд – Бургас, бракът между съпрузите е
прекратен, като упражняването на родителските права спрямо двете деца са
предоставени на майката, а бащата - подсъдимият С. Е. М., е осъден да
заплаща ежемесечна издръжка на непълнолетния си син С. в размер на 200 лв.
и на малолетната си дъщеря Т. - в размер на 160 лв., считано от датата на
подаването на Исковата молба на 15.06.2020 година до настъпването на
основания за изменение или прекратяване на задължението за плащане.
Във връзка с дължимите месечни издръжки свидетелят С. се
снабдява с Изпълнителен лист (ИЛ) № 3398 на дата 29.12.2020 година и при
ДСИ в РС - Бургас образува изпълнително дело (изп.д.) с № 168/2021 година,
по което не постъпват никакви плащания.
След влизането в сила на 18.11.2022 година на Присъда №
25/02.11.2022 година по НОХД № 524/2022 година по описа на РС -
Свиленград за престъпление по чл. 183, ал. 1 НК, извършено от М. през
времето от месец Декември 2021 година до месец Юни 2022 година,
включително, той изплаща чрез дружество за бързи преводи „Изипей” АД
сумата от общо 540 лв. на свидетеля С., предназначена за издръжката на
децата, която се разпределя по следния начин: 200 лв. за детето С. и 160 лв. за
детето Т., представляващи издръжката им за месец Юли 2022 година, 160 лв.
3
за детето Т., представляващи издръжката му за месец Август 2022 година и
20 лв. за детето С., представляващи частичната му издръжка за месец Август
2022 година. Друго плащане на издръжките на двете деца няма.
Поради неплащане на дължимата от страна на М. издръжка на
двете деца, свидетелят С. на 02.03.2023 година подава Жалба до Районна
прокуратура - Хасково, Териториално тодление - Свиленград, по повод на
която е образувано настоащото ДП.
Видно от приложения в кориците на делото Социален доклад става
ясно, че майката отглежда децата в семейна среда, осигурила им е подходящо
жилище, поддържа добра хигиена, децата е в добро общо здравословно
състояние, задоволява нуждите и потребностите им събразно възможностите
си, развиват се нормално за възрастта си, децата получават необходимите
обич и топлина.
По делото не са установени данни, с оглед събраните
доказателства, в инкриминирания период, както и понастоящем да е
отпаднало основание за плащане на месечните издръжки на децата С. и Т..
Също така към настоящия момент липсват данни подсъдимият да е изпълнил
задължението си за плащане на дължими издръжки, в сумарен размер от 3 780
лв. за децата С. и Т..
Разпитан в хода на ДП подсъдимият заявява, че разбира в какво е
обвинен, но се възползва от правото си по чл. 115, ал. 4 от НПК да не дава
обяснения. В съдебната фаза на процеса подсъдимият се признава за виновен.
По делото се извършени множество процесуално-следствени
действия: разпити на свидетели, изискани са и са приложени можество
писмени документи и т.н.
Събирането и проверката на доказателствените средства се
извърши по реда и при условията на чл. 371, т. 2, вр.чл. 373, ал. 3 от НПК.
Изведената въз основа на тях фактическа обстановка, която Съдът изложи, е
безспорно и несъмнено установена, за което се цени направеното в съдебно
заседание самопризнание от подсъдимия, подкрепено от приложените към
ДП и приобщени по надлежния ред - чл. 283, вр.чл. 373 от НПК писмени
доказателства и доказателствени средства, както и гласните доказателства –
свидетелски показания. Писмените доказателствени източници, ценени от
Съда, включват: Докладна записка; Жалба; Разписки за парични преводи;
Присъда № 25 от 02.11.2022 година по НОХД № 524/2022 година на РС –
Свиленград; Решение № 2100/10.12.2020 година по гр.д.№ 4768/2020 година
на РС - Бургас, влязло в сила на 09.10.2021 година; Решение №
II-31/20.08.2021 година по в.гр.д.№ 273/2021 година на Окръжен съд - Бургас,
влязло в сила на 09.10.2021 година; Амбулаторен лист; Удостоверения за
раждане на децата С. и Т.; Писма от различни институции; Социален доклад;
Характеристични справки; Декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние; Справки за съдимост, ведно с Бюлетини и актуална такава;
приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на
4
чл. 283 от НПК. Кръгът на гласните доказателства, обхваща показанията на
свидетелите, разпитани в хода на ДП, а именно: К. Т. С. и С. С. М.,
материализирани в съответните Протоколи за разпит на свидетел. Същите
Съдът кредитира изцяло с доверие, поради липсата на противоречия в тях,
систематиката им, корелацията им, подкрепени и от данните, съдържими се в
писмените доказателствени източници, така и с оглед начина на формирането
им. Описаната фактическа обстановка относно периодът, мястото,
механизмът на изпълнителното деяние, както и неговото авторство са
доказани пряко от направеното самопризнание на подсъдимия по чл. 371, т. 2
от НПК, което се подкрепя от доказателствата, събрани на ДП и надлежно
приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК, а именно: показанията на
свидетелите, Справки за съдимост, Разписки, Социален доклад,
Удостоверения за раждане, Решение № 2100/10.12.2020 година по гр.д. №
4768/2020 година на РС - Бургас, влязло в сила на 09.10.2021 година,
потвърдено с Решение № II-31/20.08.2021 година по в.гр.д. № 273/2021
година на Окръжен съд - Бургас и др.
Съдът възприе като достоверни и изчерпателни и показанията на
свидетелите К. Т. С. и С. С. М., макар и същите да се явяват пострадали от
деянието, тъй като това a priori не е индиция за недостоверността на
твърденията им. Фактите и обстоятелствата, включени в предмета на
доказване по чл. 102 от НПК могат да бъдат установени с всички допустими
доказателствени средства, като нито едно от тях не се ползва с предварително
определена доказателствена сила. Показанията на пострадалото лице са важен
източник на преки доказателства и не могат да бъдат игнорирани само поради
евентуалната им заинтересованост от изхода на делото.
Настоящият сътав кредитира показанията на пострадалите лица като
обективни, безпристрастни и логически последователни. Същите излагат
точно и конкретно обстоятелствата относно инкриминираното деяние, което
описват изчерпателно. Не е налице индиция за недостоверност на
показанията им.
Що се отнася до писмените доказателства, те не се оспориха по
своето съдържание и/или истинността им, не се констатираха от Съда и техни
недостатъци от външна, формална страна на документите, поради което те се
кредитираха за достоверни. А онези от тях, представляващи официални
документи и/или доказателствени средства по смисъла на НПК за
извършените процесуално-следствени действия, съответно имат
необходимите реквизити, съставени са от компетентни органи и по
предвидения процесуален ред, в този смисъл същите са редовни и годни
такива, валидно удостоверяващи ги. Частните документи, също не се
оспориха по своето съдържание и следва да бъдат ценени относно
възпроизведените факти в тяхното съдържание, доколкото и са относими и
необходими за доказване на повдигнатото обвинение и за преценката на
личността на подсъдимия и неговото имуществено състояние, от тук и
релевантни за индивидуализацията на следващото се наказание. Въз основа
5
на гореизброените и обсъдени писмени и гласни доказателства се формираха
фактическите и правни изводи относно периода, мястото и изпълнителната
форма на деянието и неговият механизъм на извършване, както и авторството
му.
Доказателствата, приобщени по делото, включително и гласните, са
събрани по съответния ред, условия и в съответната форма. Същите са
безпротиворечиви, логични, взаимно кореспондиращи и допълващи се,
поради което Съдът ги кредитира изцяло. Липсват противоречия, които да
налагат, обсъждането им от Съда, извън вече изложения аргумент за
безпротиворечивостта им. Поради изложеното и Съдът прие, че направеното
от страна на подсъдимия признание относно всички релевантни факти по
обвинението, кореспондира и се подкрепя от събраните
безпротиворечиви доказателства, като на основание императивните
разпоредби на чл. 373, ал. 2 и ал. 3 от НПК, ползва това самопризнание за
изграждането на фактически и правни изводи при постановяване на
Присъдата.
В случая няма спор по фактите.
Няма спор и по дадената правна квалификация на деянието на
подсъдимия.
При така изяснената фактическа обстановка и установените
факти, изведени в хипотезата на чл. 373, ал. 3 от НПК, Съдебният състав
достигна до единствено възможния и несъмнен извод , че с действията си
подсъдимият С. Е. М. е осъществил състава на престъплението чл. 183, ал. 1
от НК.
Престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК е такова на просто
извършване и законът не се интересува от нищо друго, освен от факта на
неплащане на издръжката. От обективна страна трябва да е налице безспорно
установеният факт на неплащане на издръжката от подсъдимия за посочения
период, за който е била дължима, и което задължение е ежемесечно и не може
да бъде съзнателно прекъсвано. Всякакви други обстоятелства (включително
липса на доходи при наличие на трудоспособна възраст и на обективни
причини за неизпълнение за задължението си) са без значение и са предмет на
други (включително и граждански) производства, които не могат да бъдат
взети предвид от наказателния Съд във връзка с предявено обвинение за
неплащане на издръжка по чл. 183, ал. 1 от НК. От наказателноправна гледна
точка са от значение единствено обстоятелствата, че е налице парично
задължение, което се дължи на равни месечни вноски, и което не е изпълнено
за повече от 2 месечни периода. Т.е. изпълнителното деяние на посоченото
престъпление се състой в това, че деецът като е осъден да издържа свой
низходящ и съзнава напълно, че не плаща ежемесечните вноски за
издръжката - съзнателно не изпълнява задължението си за издръжка.
Престъплението по чл. 183 от НК е продължено престъпление, което се
осъществява с едно деяние във форма само на бездействие и то трайно и
6
непрекъснато в определен период от време като по този начин се създава едно
трайно престъпно състояние, което продължава до неговото прекратяване. От
друга страна, съгласно наказателноправната теория престъплението е
формално и се осъществява чрез бездействие (както вече бе посочено).
Както вече бе посочено съвкупната преценка на установените по
делото факти, изведени въз основа на анализа на събраните доказателства по
делото, обосновава категорично правно съждение, да е доказано
извършването на престъплението - предмет на обвинението и неговото
авторство. С деянието си подсъдимият е осъществил както от обективна, така
и от субективна страна, престъпния състав по чл. 183, ал. 1 от НК.
Доказани по делото, с преки доказателства и надлежните
доказателствени средства, са релевантните фактите: произходът на децата -
низходящи на подсъдимия и осъждането му с влязло в сила на 09.10.2021
година Съдебно решение № 2100/10.12.2020 година по гр.д. № 4768/2020
година по описа на РС - Бургас, потвърдено с Решение № II-31 от 20.08.2021
година по в.гр.д. № 273/2021 година на Окръжен съд – Бургас, да заплаща
месечна издръжка на същите, в конкретно определени размери, а именно от
по 200 лв. за детето С. и от по 160 лв. за детето Т., считано от 15.06.2020
година както и неизпълнението на тези му задължения за повече от 2 месечни
вноски. Така, в частност, предвид извършените плащания, установеният
период на неговото бездействие, обхваща времето от месец Август 2022
година до месец Юни 2023 година, включително, като подсъдимият е
неизправен длъжник за общо от 11 месечни вноски (10 пълни и една непълна)
за паричната издръжка на детето С. и за общо от 10 месечни пълни вноски за
паричната издръжка на детето Т., които е осъден да плаща, тъй като
упражняването на родителските права и непосредствени грижи за
отглеждането им, са предоставени, респ. поети от другия родител (майката -
свидетелят К. Т. С.). До тези основни обективни признаци се свеждат и
предвидените в престъпния състав на чл. 183, ал. 1 от НК предпоставки,
които безспорно в настоящия казус са налице и са доказани – постановен е
Съдебен акт за присъждане на ежемесечна издръжка на двете деца, както и
неплатени повече от 2 вноски от същите. Всички неизплатени месечни
издръжки, сборно възлизат съответно на 11 и на 10 месечни вноски от
дължимата издръжка за децата С. и Т. и в това си цифрово изражение
очевидно надхвърлят и то значително предвидени в НК минимум - 2
неплатени вноски съгласно фактическия състав на чл. 183, ал. 1 от НК.
Липсват данни за плащане на част или някои от месечните издръжки за
времето на инкриминирания период, като категоричен и безспорен извод за
валидното надлежно погасяване на същите не може да се формира от
събраните по делото писмени и гласни доказателства, при съвкупното им
обсъждане. Поради това, Съдебният състав прие, че е налице бездействие и
неизпълнение на родителското задължение по отношение на двете деца за
инкриминирания период, визиран в обвинението.
Не са налице факти, от които да се направи извод за настъпила
7
промяна в обстоятелствата или настъпила обективна невъзможност от страна
на подсъдимия да заплаща присъдените издръжки на посочените деца.
Същият е в трудоспособна възраст, следователно и няма пречки да реализира
доходи от трудово или друго правоотношение. Липсата на имущество и по-
специално на недвижими имоти, като източник на доходи и влошеното
финансово състояние, не го освобождават от задължението като родител да
издържа ненавършилите си пълнолетие деца с оглед обективния, безусловен
характер на това задължение. Липсват данни, съгласно които препятстващи
плащането на издръжките обстоятелства да са били установявани по
предвидения за това ред (чл. 150 и чл. 151 от СК). Единствено в
производството по иск за издръжка се вземат предвид доходите на родителя,
който е задължен да дава издръжка, както и възможностите му за това, като
важи правилото, че размерът на издръжката се определя от нуждите на
търсещия, но не повече от възможностите на дължащия. Съгласно чл. 150 от
СК единствено при изменение на обстоятелствата, при която размерът и
основанието за даване на издръжката е определен, присъдената издръжка
може да бъде изменена или прекратена. С тези съображения и Съдът приема
отсъствие на обективни обстоятелства, които да са попречили на подсъдимия
да изпълни задълженията си и да плати издръжките на своите нидходящи –
децата С. и Т., след като е бил осъден да плаща такива със Съдебно решение.
Доказани са авторството на деянието, периодът и мястото на извършването
му – град Свиленград, област Хасково, където се дължат действията за
престиране на носимите парични задължения за издръжки, т.е. където
майката и децата живеят – град Свиленград, област Хасково.
В резултат на пълното си бездействие през инкриминирания
период, изразило се в цялостно/частично неплащането на дължимите вноски
за месечната издръжка на децата, считано от месец Август 2022 година до
месец Юни 2023 година, включително, настъпил е и престъпният резултат по
отношение на кредиторите – децата С. и Т., първият действащ лично и със
съгласието на майка си – родителят, упражняващ родителските права и
втората действаща чрез законния си представител и нейна майка – родителят,
упражняващ родителските права. Забавата е за общо 11, респ. 10 месечни
вноски за децата, 10 от които са еднакви по размер – 200 лв. и една – 180 лв.
за детето С. и 10 от които са еднакви по размер – 160 лв. за детето Т., а
общата сума на неплатените издръжки в резултат на просто математическо
пресмятане, възлиза на стойност общо 3 780 лв. Неизпълнението на
посочените задължения - периодично, месечно е за срок, надхвърлящ
минимално изискуемия от закона - 2 месечни вноски, като в случая
непрестираните са 11, респ. 10 вноски спрямо съответно децата С. и Т..
Предвид изложеното като пълнолетно вменяемо лице подсъдимият
С. Е. М. е годен субект на престъплението.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено
виновно по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза първа от НК. Налице е умисъл,
като форма на вината. Бездействието на подсъдимия и неизпълнението на
8
задължението му за издръжка по отношение на двете деца е напълно
съзнателно. Деянието е извършено с цялостно изразени волеви и
интелектуален моменти на умисъла, при съзнаване неговия общественоопасен
характер, както и последиците – общественоопасни. Подсъдимият е имал
знание за дължимостта на издръжките на своите деца – низходящи, с цел
предоставяне на средства за задоволяване на потребностите за физическото и
духовното развитие на децата, съгласно Съдебното решение за присъждането
им, което му е било известно, знаел е и точния размер на тези издръжки, че се
дължат ежемесечно, както и периодът, за който не е внесъл вноските,
разбирал е и характера (неотменимост и периодичност с месечно престиране
на сума) на задълженията си. Въпреки това напълно осъзнато е бездействал за
прякото им изпълнение, чрез плащане, поради това от волева страна,
безспорно е предвиждал сигурното и възможно настъпване на престъпния
резултат - вредните последици, обхващащи ежемесечните издръжки, от които
са били лишени децата му и по този начин лишава децата си от необходимите
материални средства, определени по съответния гражданскоправен ред, и тъй
като и последните са били предвиждани от него – налице е прекият му умисъл
за извършване на престъплението. Обективната невъзможност за изпълнение
на задължението за издръжка, поради липсата на материални възможности за
това, няма за последица липса на субективна страна на деянието. За да бъде
то съставомерно и от субективна страна (както вече бе посочено), достатъчно
е само и единствено деецът да съзнава, че - първо, има установено с влязла в
сила Съдебно решение парично задължение (изискуемо и ликвидно) да
заплаща издръжка, и второ - че не плаща. Причините за неплащането са без
всякакво правно значение, както вече бе посочено по-горе в настоящото
изложение.
По изложените съображения, Съдът призна подсъдимия за виновен
в извършването на престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, която правна
квалификация и е възведена с внесения ОА.
Подсъдимият С. Е. М. е роден на ************* година в град
Бургас, с ЕГН **********. Български гражданин е от български произход.
Живее в село **********, област Бургас. Със средно образование е. Разведен
е. Осъждан е. В момента не работи.
При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия,
Съдът се съобрази с двата основни принципа на наказателноправната ни
система, а именно: принципът на законоустановеност и принципът на
индивидуализация на наложеното наказание.
Съгласно първият принцип на наказателноправната ни система за
извършеното от подсъдимия престъпление в специалния текст на чл. 183, ал.
1 от НК се предвиждат наказание „Лишаване от свобода” до 1 година или
„Пробация”. Разпоредбата на чл. 183, ал. 1 от НК дава възможност на Съда да
избере едно измежду две, предвидени като основни наказания – „Лишаване от
свобода” или „Пробация”. Наказанието „Лишаване от свобода” няма
9
специален минимум, което позволява замяната му с друг вид наказание при
условията на чл. 55 от НК. При условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „в” от НК
наказанието „Пробация” може да бъде заменено с Глоба.
За пълнота следва да се посочи, че по отношение на подсъдимия не
може да се приложи разпоредбата на чл. 78а от НК, тъй като не са
възстановени причинените от престъплението имуществени вреди и тъй като
е бил осъждан, за което деяние не е реабилитиран.
При индивидуализацията и конкретизацията на наказателната
отговорност на подсъдимия, Съдът се съобрази с обществената опасност на
деянието и дееца, мотивите за извършване на престъплението, степента и
формата на вината, както и всички смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства по смисъла на закона. Обсъждайки въпросът за следващото се
наказание, което да бъде наложено на подсъдимия за престъплението в
извършването на което той беше признат за виновен, при спазване на
правилото на чл. 54 от НК, Съдебният състав взе предвид, че обществената
опасност на деянието е завишена предвид общата стойност на неплатените
издръжки (сравнено с минималната работна заплата за страната за 2022
година в размер на 710 лв. съгласно ПМС № 37/24.03.2022 година и за 2023
година в размер на 780 лв. съгласно ПМС № 497/29.12.2022 година) и
предвид факта, че се касае за две деца; за да прецени, че е налице завишената
обществена опасност на деянието Съдът отчете и завишеното обществено
недоволство и критика към подобни престъпни деяния. Отчетоха се и
смекчаващите отговорността обстоятелства, с която правна характеристика се
съобрази Съдът – сравнително добрите характеристични данни, влошено
здравословно състояние за част от инкриминирания период, добро
процесуално поведение на фазата на ДП и в съдебната фаза на процеса,
направеното признание от подсъдимия (макар последното да играе
процесуалната роля като предпоставка за провеждане на съдебното следствие
при условията на глава ХХVІІ от НПК), изразеното критично отношение към
деянието, декларираното желание за в бъдеще добросъвестно да заплаща
дължимите суми за месечните издръжки на децата. В тази връзка не може да
се отчете като смекчаващо вината обстоятелство възрастта на подсъдимия,
доколкото възрастта от 48 години предполага житейски опит, който е
достатъчен, за да може лицето да направи оценка на деянието си по начин,
позволяващ му да не извършва противоправно такова. Т.е. тази възраст не
може да бъде определена като достатъчно млада, за да обоснове наличието на
смекчаващо вината обстоятелство. Също така, съобрази се с оценка на
отегчаващите обстоятелства – обремененото му съдебно минало и фактът, че
вече е бил признат за виновен за също такова деяние – това по чл. 183, ал. 1 от
НК и значителният брой неплатени вноски, многократно надвишаващи
минимално предвидените за съставомерността на деянието, което безспорно
завишава обществената опасност с оглед продължителния период на
бездействието, довело в последица до ограничаване възможностите за
социално развитие на децата и до затруднения за другия родител да покрива
10
ежедневните им нужди, осигурявайки необходимите парични средства
тяхната издръжка. Взе се предвид и фактът, че подсъдимият се намира в
трудоспособна възраст. С оглед изложеното Съдът прие, че обществена
опасност на дееца не е завишена. Съобразно относителната тежест на тези
релевантни за отговорността обстоятелства, Съдът прецени че
индивидуализацията на наказанието следва да се проведе в хипотезата на чл.
54 от НК, като се прие съотношение на превес на смекчаващите
обстоятелства.
Причина за извършване на престъплението са ниското правно
съзнание и култура на подсъдимия, незачитането на установения в страната
ред за поведение в обществото и липсата на чувство за отговорност и
родителски дълг.
За престъплението, в което подсъдимият беше признат за виновен
– чл. 183, ал. 1 от НК, в материалната наказателна норма, както вече бе
посочено, предвидени в условия на алтернативност са две наказания –
„Лишаване от свобода” и „Пробация”. Измежду посочените и мотивиран от
предходните съображения, относно индивидуализацията, респ.
обстоятелствата, релевантни за отговорността, Съдът прецени по-лекото
измежду двете алтернативно предвидени такива, а именно: наказанието
„Пробация” (по втората алтернатива на закона) за по-подходящо в случая, с
оглед целите, предвидени в чл. 36 от НК и личността на дееца.
Поради това, съобразно изложените правни аргументи и в рамките
на предвидената в чл. 183, ал. 1 от НК санкция, Съдебният състав определи и
наложи на подсъдимия наказание „Пробация” със следните пробационни
мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес” с периодичност на
явяването 2 пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с
пробационен служител”. Съдът счита че за даване възможност на подсъдимия
да работи (разбира се след отшумяване на здравословните му праблеми, ако
те не му дават възможност да полага труд) и да изплаща издръжки на децата
си ще е достатъчен срок на определените пробационни мерки в размер около
минималния, а именно: 9 месеца. За да определи точно този размер на
наказанието „Пробация”, Съдът се с обстоятелствата, че подсъдимият по
време на процеса в съдебната му фаза изразява критично отношение към
деянието, декларира желание за в бъдеще добросъвестно да заплаща
дължимите суми за месечните издръжки на децата.
Наказанието „Пробация” следва да се изпълни по настоящия
адрес на подсъдимия.
Така индивидуализираното наказание ще въздейства в достатъчна
степен върху личността на подсъдимия като предизвика положителни
промени в съзнанието и го мотивира към правомерно поведение в бъдеще,
без с тази по-малка по обем принуда да се намалява ефективността на
наказателната репресия, съответна на целите на индивидуалната превенция. В
случая наказанието би допринесло със своята неизбежност, а не толкова със
11
строгостта си, като с него подсъдимият ще бъде предупреден, че подобно
поведение не може да бъде толерирано, а само наказвано, едновременно с
което ще му даде възможност да преосмисли напълно извършеното. Съдът се
надява с това да се повиши чувството му за отговорност и гражданско
правосъзнание, за да не допуска занапред подобни престъпления. От друга
страна индивидуализирано така по вид и размер, наложеното наказание,
Съдът прецени за необходимо, достатъчно и справедливо за постигане целите
на наказателната репресия, дефинирани в чл. 36 от НК, а именно: да се
въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на
обществото.
Относно разноските:
По делото не се констатираха такива.
Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови Присъдата си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:

(Кремена Стамболиева)
12