№ 6539
гр. София, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Виктория Р. Митева
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20241100507205 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 6855/15.04.2024г. по гр.д. № 16791 по описа за 2022г. на
Софийски районен съд, 164-ти състав Н. С. Г., ЕГН ********** е осъден да
заплати на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК *********, сумите, както
следва: сумата от 1369,08лв., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба – 30.03.2022г., до изплащането й, представляваща стойност на
потребена топлинна енергия за периода от 22.01.2019г. до 30.04.2020г. в
апартамент № 89 вх. В, бл. ******** 3“, гр. София; сумата от 17,57лв., ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба -30.03.2022г.,до
изплащането й, представляваща стойност на цена за дяловото разпределение
на топлинна енергия за периода от февруари 2019-април 2020г.; сумата от
234,02лв. представляваща мораторна лихва върху главница за топлинна
енергия за периода от 15.09.2019г. до 14.03.2022г..; сумата от 4,02лв.
представляващи мораторна лихва върху главница за дялово разпределение за
периода от 15.04.2019г. до 14.03.2022г; на основание на чл. 78, ал. 1 от ГПК
сумата от 964,19лв. представляващи съдебни разноски, като са отхвърлени
исковете за 381,34лв. за топлинна енергия и за периода от 01.05.2018г. до
1
21.01.2019г. поради погасяване по давност; за 93,07лв. като мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия като неоснователен.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№
148571/07.05.2024г. по регистъра на СРС от ответника по исковете – Н. С.
Г., ЕГН ********** чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен
представител в частта, в която исковете са уважени. Изложил е съображения,
че решението в тази част е неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствените правила и на материалния закон, необосновано.
Посочил е, че не било установено да е собственик на имота за периода.
Исковете били предявени срещу наследниците на К.Н.Я., но не било
установено тя да е била собственик на имота. Писмата на СО сочели , че за
имота нямало акт за собственост на името на К.Н.Я., както и че няма данни
това лице да е носило името К.. Заповедта от 1978г. обаче сочела продажба на
К. Н. Г. , а удостоверението от 09.11.2023г. сочело, че имот е продаден във вход
Б и то на К. Н. Г.. Извод на СРС че в удостоверение за наследници била
допусната техническа грешка бил неправилен.. Нямало заявление за
откриване на партида за имота от К. Я. и от ответника, писмото от СО
установявало , че те не са декларирали имота като свой. Не било установено
дали К. Я. е придобила имота в режим на СИО, имат ли трети лица права
върху имота Доказателствата по делото сочели, че лицето придобило имот
през 1978г., брак е прекратен през 1980г., а ответникът бил роден през 1965г
тоест К. Я. придобила имота в режим на СИО. При прекратяване на рака тези
лица не се наследявали, придобитото през брака оставало съсобствено. В
списъка на етажните собственици срещу името на К. Я. било посочено
„изключена“ за радиатор, което означавало че топлоподаване в имота е
изключено. Така не било установено да е доставена топлинна енергия в
количества за които е предявен иск. Първични счетоводни документи на името
на ответника, доказателства че ги е получавал не били ангажирани. Особеният
представител е претендирал възнаграждение.
Въззиваемият- ищец – Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* в
предоставения срок да отговор е оспорил въззивната жалба. Претендирал е
разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
2
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №
62134/30.03.2022г. на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* уточнена
с молба от 27.05.2022г. срещу Н. С. Г., ЕГН ********** , с която е поискало
от съда на основание на чл. 150 и чл. 154 от ЗЕ вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, да
осъди ответника да му заплати сумата от 1750,42лв., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба – 30.03.2022г., до изплащането й,
представляваща стойност на потребена топлинна енергия за периода от
01.05.2018г. до 30.04.2020г. в апартамент № 89 вх. В, бл. ******** 3“, гр.
София; сумата от 17,57лв., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба -30.03.2022г.,до изплащането й, представляваща стойност на
цена за дяловото разпределение на топлинна енергия за периода от
февруари 2019-април 2020г.; сумата от 327,09лв. представляваща мораторна
лихва върху главница за топлинна енергия за периода от 15.09.2019г. до
14.03.2022г..; сумата от 4,02лв. представляващи мораторна лихва върху
главница за дялово разпределение за периода от 15.04.2019г. до 14.03.2022г.
Посочило е, че ответникът е единствен наследник на К.Н.Я., ЕГН **********
– неин син , и като такъв бил собственик на този имот за процесния период. В
този период в имота била доставена топлинна енергия в количества и на
стойност за който са предявени исковете , страните били обвързани от договор
при Общи условия, ответникът дължал и цената на дяловото разпределение на
енергията, изпаднал в забава на плащането на главниците и дължал
обезщетение за същата. Претендирало е разноски.
Ответникът Н. С. Г., ЕГН ********** чрез назначения му по реда на чл.
47, ал. 6 от ГПК особен представител в предоставения срок за отговор е
оспорил исковете Посочил е, че не било установено единствен собственик на
имота да е била К.Н.Я., тя да е подала заявление за откриване на партида за
имота, отделно в списъка на етажните собственици се сочело, че радиатор е
изключен, тоест не било установено реално доставено количество енергия в
имота, задължения били погасени по давност Не било установено че точно
ответникът е ползвател на имота в периода. Особеният представител е
претендирал възнаграждение.
С молба от 16.10.2023г. Техем Сървисис“ЕООД е посочило, че не е
извършвало дяловото разпределение на енергията в сградата за периода.
По делото е приет списък на живущи в бл. 8, вх. В в ж.к. надежда 3“ гр.
3
София , сочещ че в ап. 89 с обем от 161 куб.м. живее К. Н. Я. с ЕГН
**********, като този списък е подписан от А.Г., но е положен подпис и за К.
Н. Я. .
Прието е писмо от СО , район Надежда сочещо че няма данни за продажба
на ап******** ж.к. надежда“ гр. София на К. Н. Я..
По делото са приети протокол от ОС на ЕС от 08.11.2004г., съгласно
които ОС на ЕС на сграда в гр. София, бл. ******** в ж.к. Надежда 3“ гр.
София, е избрало Техем Съврисис“ООД да извършва дялово разпределение на
енергия в сградата. В списъка на етажните собственици срещу името на К. Н.
Я. е посочено че имот е изключен от ТР но не е положен подпис
По делото са приети общи условия одобрени от ДКЕВР през 2016г.
съгласно чл. 33 вр. с чл. 32 от които суми по месечните фактури следва да се
заплащат в 45-дневен срок от изтичане на периода за който се отнасят,
обезщетение за забава се дължи след изтичане на срока за плащане на
изравнителната сметка.
Прието е удостоверение за наследници, издадено на 09.05.2022г. от СО
район Надежда, препис –извлечение от акт за смърт , съгласно които К. Н. Я.,
ЕГН ********** е починала на 21.12.2016г. като е била разведена и е оставила
за наследник по закон сина си Н. С. Г., адресът на когото е в бл. ********, ап.
89 ж.к надежда 3, гр. София.
Прието е писмо от СО, район Надежда, съгласно което няма данни К. Н.
Я. да е носила името К..
Прието е удостоверение за идентичност на имена, издадено от СО, район
надежда, съгласно което имената К.Н.Я. и К. Н. Г. са имена на едно и също
лице което е с ЕГН **********
Приета е лична регистрационна карта по ЕСГРАОН, съгласно който К. Н.
Я. с ЕГН ********** е била омъжена за С.В. Г. и тогава е носела фамилно име
Г., брак е приключил с развод по дело от 1980г. Посочено е, че тя има син Н. с
ЕГН **********, като тя живее в бл. ********, ап. 89 в ж.к. Надежда 3, гр.
София.
Приета е Заповед № А-0-08-1770/30.08.1978г. издадена от ИК на СГНС,
съгласно която К. Н. Г. е била собственик на имот пл. № 864, кв. 37 ул.
„******** в ж. к. Надежда, който имот е отчужден за бл. 8 а,б,в и за
обезщетение й е определен апартамент № ********, като е следвало да
доплати 7455лв.
Прието е писмо от СО район Надежда, съгласно което идентични са
административни адреси в ж.к. Надежда 3 както следва- бл. ********.
Прието е писмо от СО, район Надежда съгласно което ап. 89 в бл. ********
, ж.к. „Надежда“, гр. София не е продаван от СО, не разполага с документ за
собствеността му.
Прието е писмо от СО , съгласно което в системата на СО, Дирекция
4
“Общински приходи“ не са открити данни чия собственост е имота, К. Я. и Н.
Г. не били декларирали да са негови собственици.
Приети са протоколи за отчет, изравнителни сметки, изготвени от
Директ“ЕООД съгласно които на обявени дати за отчет през 2018г. и 2019,
2020г. не е осигурен достъп за отчет на уредите в ап. 89 , бл. ********, ж.к.
Надежда“, гр. София, за горещо битово водоснабдяване е начислена енергия
по времеви фактор , в имота няма водомери, начисленията са само за горещо
битово водоснабдяване.
С прието по делото заключение по съдебно-техничесК. експертиза вещото
лице след запознаване с документи по делото, проверки при ищеца и
„Директ“ ЕООД е посочило, че в сградата има абонатна станция, която работи
само за подгряване на вода за горещо битово водоснабдяване, в имота не е
осигурен достъп за отчет на водомерите и само за такава енергия са
начислявани суми, общият топломер е преминал през метрологични проверки
и е бил технически изправен, дяловото разпределение на енергията било
коректно. По фактури начисленията били 1099,24лв., но реалното потребление
по изравнителни сметки било по-високо със сумата от 610,88лв.
С прието по делото неоспорено от страните заключение по съдебно-
счетоводната експертиза вещото лице след запознаване с доказателства по
делото и проверки при ищеца е посочило, че няма данни за заплащане на
процесните суми при ищеца.
Съгласно справка за постоянен и настоящ адрес на ответника за него
регистриран такъв е в гр. София, бл. ********, ап. 89 ж.к. надежда от
01.01.1980г.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
права страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 150 и чл. 154 от Закона за
енергетиК. (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – иск за заплащане на стойност на
5
доставена топлинна енергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна
собственост, за цена за дяловото й разпределение, отделно и обезщетение за
забава на плащането му.
За да се уважи този иск по делото следва да се установи, че за процесния
период между страните е съществувало валидно правоотношение по силата на
което ищецът се е задължил да доставя на ответника топлоенергия срещу
задължение на ответника да заплаща стойността й, както и че ищецът е
изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество
топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към
съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба №16-334 от 06.04.2007 год.
за топлоснабдяването и тази от 2020г., че е носител на вземане за цена на
дяловото разпределение на енергията, като ответникът е изпаднали в забава
за изпълнението му.
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които
влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен
всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно
потребителят изрично и писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139-
148 от ЗЕ и в действалите към процесния период и Наредба за
топлоснабдяването .
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички носители на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са
6
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Според
ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители на
топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни
да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат
прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо
водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното самостоятелно
отклонение, като съгласно ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на
топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл. 76 от Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез
монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този
смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл.
състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда
забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към
отоплителните тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната
инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "Топлофикация София" ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на
топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и
електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
Съдът приема за установено, че ответникът е бил собственик на имота
през процесния период, поради което и поради липса на доказателство друг
да е носител на вещното право на ползване върху имота или трето лице да е
сключило с ищеца договор за доставка на енергия в имота, то ответникът е
бил в договорни отношения с ищеца за процесния период за доставка на
7
топлинна енергия в него. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ купувач по договора
за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна
енергия за битови нужди. Такъв е и „битовият клиент“, тоест този, който
купува енергия за собствени битови нужди. Посочените от законодателя в чл.
153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената
на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното
предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия, са собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху имота. В това си качество те
са клиенти на топлинна енергия и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за
битови нужди, тоест дължат заплащане на цената на доставената топлинна
енергия. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и
правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ , ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя
на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този
имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие.
В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“
на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на
топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред, включително и с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество по
искане на това трето лице. Този договор не се презумира с установяване на
факта на ползване на топлоснабдения имот. (В този смисъл Тълкувателно
решение № 2/17.05.2018г. на ОСГК на ВКС).
В конкретния случай установено по делото е от приетата заповед от 1978г.
и удостоверение за идентичност на административни адреси, че през 1978г.
апартамент № 89 в бл. ********, ж.к. Надежда 3“, гр. София е придобит от К.
Н. Г.. Съдът приема за установено по делото, че имената на К.Н.Я. и К. Н. Г.
са имена на едно й също лице с ЕГН **********. Установено е по делото и че
това лице е посочено със собствено име К. в заповедта от 1978г.
Действително, СО е посочило, е няма данни за последното обстоятелство, но
събраните по делото доказателства обсъдени в съвкупност обосновават такъв
8
извод. Това е така, защото установено по делото е съвпадение на бащиното и
на фамилното име на лицата в заповедта от 1978г. и в удостоверението за
наследници и в картона по ЕСГРАОН, както и и на първите три букви от общо
4-те букви на собственото име. Отделно, установено е по делото
обстоятелство , че тези документи сочат за адрес на лицето процесния имот,
като същевременно не се твърди и не се установява К. Г. да е имала основание
да пребивава в този имот , което да е различно от принадлежността на правото
на собственост върху имота. В подкрепа на извода на съда е и приетия по
делото списък на живущите в сградата, носещ подпис и за К. Н. Я., сочещ че
нейно ЕГН е **********, което е идентично с това на К.Н.Я.. В подкрепа на
извода на съда е и обстотялеството , че по делото е установено че постоянен и
насотящ адрес на ответгника е процесният имот като не се твърди ине се
установява той да има основание да пребивава в имота различно от
собствеността върху същия – към момента негова, а преди това – на майка му.
При така събраните доказателства правилен е изводът на СРС, че разлиК. в
една буква в собственото име се дължи на грешка при изписването, а не на
липса на идентичност на лицето, на което имената принадлежат включително
и поради липса на доказателства по делото, че съществува друго лице с името
К. Н. Я.. Дали този имот е придобит в индивидуална собственост на лицето
или е бил в режим на съпружеска имуществена общност няма решаващо
значение по делото. Това е така, защото по делото не се установява бившият й
съпруг- С.В. Г., да има наследници, различни от ответника. Записванията по
личен картон по ЕСГРАОН установяват, че К. Я. през 1980г. се е развела със С.
Г.. Към момента на издаването на заповедта от 1978г. К. Н. е била с фамилно
име Г.. Ответникът е с бащино и фамилно име съответно С. Г.. Така събраните
доказателства обсъдени в съвкупност установяват, че към придобиване на
имота К. Г. е била в граждански брак със С. Г., от този брак е роден ответникът
Н. С. Г., бракът е прекратен с развод. Липсата на доказателства, че С. Г. има и
други наследници освен ответника при съобразяване на обстоятелство, че С.
Г. е роден през 1937г. обосновават извод, че техен единствен наследник е само
ответникът Н. С. Г..
Следва да се посочи за пълнота на изложението, че издадените от СО писма
сочат, че няма данни за деклариране на имота като собствен от ответника и от
К. Н., че СО, район Надежда не са продавали този имот и нямат документ за
собствеността му. Тези удостоверявания от СО обаче не опровергават извода,
9
че собственик на имота е К. Н., защото основанието на което тя е придобила
имота е обезщетение за отчужден имот, а не продажбата му от СО.
Неизпълнение на задължение да декларират имота като собствен не доказва,
че този имот не е собствен на К. Н., съответно на правоприемника й.
Съдът приема за установено че за периода от май 2018г. до април 2020г. в
имота е била доставяне топлинна енергия и доводи в обратния смисъл на
въззивника са неоснователни. Действително в списъка към протокола от ОС
на ЕС от 2004г. за ап. 89 е изписан текст „изключен от ТР“. Срещу този текст
обаче няма положен подпис. Отделно , по делото е установено, че в сградата
абонатната станция работи само за погряване на вода за горещо битово
водоснабдяване и само енергия за същото е начислявана за апартамента, тоест
не са начислявани суми за отопление нито с радиатори, нито за сградна
инсталация. Съдът кредитира заключението по съдебно-техничесК.
експертиза като вярно и задълбочено, неопровергано от останалите събрани
по делото доказателства, подкрепени от приетите по делото изравнителни
сметки. Установява се от протоколите за отчет на уреди в имота, че не е
осигурен достъп за отчитането на уреди в имота за процесния период.
С въззивната жалба не са въведени оплаквания срещу останалите изводи на
районния съд включително за стойността на доставената енергия, за цената на
дяловото й разпределение, за изпадането в забава на плащането и за размера
на обезщетението за забава. При обосноваването им не е допуснато
нарушение на императивна правна норма от районния съд.
С оглед гореизложеното съдът приема, че решението на районния съд в
обжалваната част е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че отговорността за разноски
следва да бъде поставена в тежест на въззивника и той следва да бъде съден да
заплати на въззиваемия разноски за възнаграждение за особен представител в
размер на 300лв., а по сметка на СГС сумата от 57,06лв. представляващи
държавна такса за въззивно дело. Последната не е събрана предварително,
защото жалба е подадена от назначен по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен
представител.
На въззиваемия не се следват разноски за възнаграждение за юрисконсулт
за производство пред СГС, защото отговор на жалба и допълнителна молба са
10
бланкетни, не се е явил представител в публично съдебно заседание и извод
съществуване на основание за поставяне в тежест на въззивника
възнаграждение за юрисконсулт на въззивника не може да се обоснове.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 6855/15.04.2024г. по гр.д. № 16791 по
описа за 2022г. на Софийски районен съд, 164-ти състав в обжалваната
част.
ОСЪЖДА Н. С. Г., ЕГН ********** да заплати на Топлофикация
София”ЕАД, ЕИК ********* на основание на чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от
300лв. /триста лева/, представляващи съдебни разноски за производство пред
СГС.
ОСЪЖДА Н. С. Г., ЕГН ********** да заплати на Софийски градски
съд на основание на чл. 78, ал. 1 вр. с чл. 77 и чл. 81 от ГПК сумата от
57,06лв., /петдесет и седем лева и 0,06лв/, представляващи държавна такса за
производство пред СГС.
Решението е окончателно
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11