Определение по дело №4319/2018 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 260009
Дата: 10 август 2020 г.
Съдия: Весела Калчева Спасова
Дело: 20182330104319
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 260009/10.8.2020г.

 

                                           гр. Ямбол, 10.08.2020 г.

 

                                           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

       ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия в закрито съдебно заседание в състав:

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА СПАСОВА

разгледа докладваното от съдия В. Спасова гр.дело № 4319/ 2018 г.

 

Производството е по чл. 248 от ГПК. Подадена е молба от А.А.М., с която се иска допълване на решението по делото с присъждане на  разноските- заплатеното възнаграждение за особен представител.

В срока за отговор насрещните страни не са взели становище по молбата, а с молба от 06.08.2020 г. (ден след изтичане на срока, считано от връчване на съобщението на 29.07.2020 г.) Т.П.М., чрез особения си представител, оспорва молбата като недопустима и неоснователна.

Молбата от А.А.М. е подадена в срока по чл. 248 ал.1 от ГПК. Т.е. същата е допустима. Искането за присъждане на разноските е направено своевременно- в молбата от 08.06.2020 г. от ищеца, както и в с.з. на 06.07.2020 г., в което е оспорено от особения представител на ответницата. Представен е и списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Съдът не е присъдил разноските, заплатени от ищеца-молител за особен представител.

Съгласно чл. 355 изр.1 от ГПК страните  заплащат разноски съобразно стойността на дяловете им.

Претенцията за направените разноски е неоснователна и не следва да се уважава. Съгласно Постановление № 7 от 28.11.1973 г. на Пленума на ВС, т. 9, разноските в делбеното производство се определят съобразно с признатия дял на съделителите в прекратената общност, когато са направени по необходимост, а когато са направени по повдигнати спорни въпроси - съобразно с общите правила на чл. 64 и чл. 65 ГПК (отм.), съответно чл. 78 от действащия ГПК. ВКС в Определение № 177 от 12.03.2015 г. по ч. гр. д. № 657/2015 г., г. к., ІV г. о., Определение № 252 от 11.07.2014 г. по ч.гр. д. № 2024/2014 г., І г.о., приема, че при липса на оспорване на правата на съделителите, както и на способа за извършване на делбата, всеки съделител понася сам направените разноски за процесуално представителство на адвокат, а при наличието на спор за правата на съделителите, при оспорване на самия факт на съсобствеността, начина на извършване на делбата и по присъединените искове, както и при обжалване на първоинстанционното или въззивното решение, намира приложение разпоредбата на чл. 78 ГПК. Такова становище е застъпено и в Определение335 от 01.07.2015 г. по ч. гр. д. № 2020/2015 г. на І г. о., постановено по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК (цитирано от особения представител), според което разноските по чл. 355 изр.1 от ГПК включват заплатените такси за свидетели, вещи лица, снабдяване с писмени доказателства и др. съдопроизводствени действия по повод ликвидиране на съсобствеността, а правилата за присъждане разноски по чл. 78 ГПК, които включват и възнаграждение за един адвокат, намират приложение в делбеното производство само във връзка с предявени претенции по сметки. Според ВКС това следва от редакцията на нормата на чл. 355 ГПК и направеното с нея препращане към чл. 78 ГПК.

Съдът споделя становището, че съдебни разноски, направени по необходимост- за да се извърши делбата, са посочените от ВКС - за вещо лице, свидетели. С решението по настоящото дело делбата е извършена по реда на чл. 353 от ГПК, като е уважено искането на страните относно разпределяне на дяловете. По делото не е имало спор нито за правата на съделителите, нито за способа за извършване на делбата. Т.е. разноски за адвокат не подлежат на присъждане.

Освен това от разпоредбата на чл. 355 не следва осъждане на една от страните да заплати изцяло направените разноски от съделителя, а те се разпределят между всички съделители. Т.е. няма законово основание за възлагане на платената сума само на Т.П.М..

Поради това направените от ищеца разноски за процесуално представителство следва да останат за негова сметка и съдът    

 

                                  

ОПРЕДЕЛИ :

 

 

Не уважава молбата на А.А.М. за допълване на Решение № 406/2020 г. по гр.д. № 4319/ 2018 г. в частта за разноските- да бъде осъдена Т.П.М. да му заплати разноски за особен представител в размер на 600 лв..

Определението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ЯОС.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: