ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1442
гр. Пловдив, 25.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Бранимир В. Василев
Иван Ал. Анастасов
като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно частно
гражданско дело № 20215300502606 по описа за 2021 година
-ти
Обжалвано е определение № 263413/04.08.2021г. на Пловдивския районен съд, VІ
граждански състав постановено по гр. д. № 7076/2020г., с което се отменя
определението от открито съдебно заседание от 20.05.2021г., с което е даден ход на
устните състезания по делото и се връща искова молба от М.П.М., ЕГН **********, П.
М. М., ЕГН ********** и Т. М. М., ЕГН ********** против СТ. СТ. СТ., ЕГН
********** за делба на недвижим имат – Поземлен имот с идентификатор
56784.531.567 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пловдив,
одобрени със Заповед № РД – 18 – 48/03.06.2009г. на Изпълнителния директор на
АГКК , адрес гр. ******, ул. „*****“ № **, както и на построените в имота сгради с
идентификатор 56784.531.567.1; 56784.531.567.2; 56784.531.567.3; 56784.531.567.4;
56784.531.567.5; 56784.531.567.6 и прекратява производството по делото.
Частния жалбоподател СТ. СТ. СТ., ЕГН **********, гр. ****, ул. „****“ №***,
чрез адв. Д.И. моли съда да отмени определението на районния съд по съображения,
подробно изложени в жалбата и върне делото за произнасяне по същество на
предявения иск.
Другите страни по частната жалба М.П.М., ЕГН **********, П. М. М., ЕГН
********** и Т. М. М., ЕГН ********** считат, че е неоснователна. Претендират
разноски.
Подадена е и частна жалба против Определение № 263555/10.09.2021г., с която
се допълва определение № 263413/04.08.2021г. постановено по гр. д. № 7076/2020г. на
Районен съд Пловдив в частта му за разноските на основание чл. 248 ГПК като осъжда
1
М.П.М., ЕГН **********, П. М. М., ЕГН ********** и Т. М. М., ЕГН ********** да
заплатят общо на СТ. СТ. СТ., ЕГН ********** сумата 800 (осемстотин) лева –
разноски за адвокатско възнаграждение.
Предвид доказателствата съдът установи следното:
За да прекрати производството по делото районният съд е приел, че е налице
хипотеза по чл. 299 ГПК, защото между същите страни и със същото искане е било
-ти
водено друго гражданско дело – 11 995/09г. на ПРС, VІгр. с., което с влязло в сила
решение е допуснат до делба процесния имот, като са определени квотите на
съсобственост между страните.
От приложеното към настоящето гр. д. № 11 995/09г. се установява, че същите
ищци са предявили иск за делба на същите имоти против същия ответник и е налице е
влязло в сила решение за същото искане.
Ето защо налице е хипотеза по чл. 299, ал.2 от ГПК, поради което настоящето
дело следва да се прекрати като повторно заведено.
От постановеното по гр. д. № 11 995/09г. Определение № 1119/25.01.2012г., с
което се прекратява производство по делото се установява, че по общо съгласие на
страните производството по делото е спряно, но в срока по чл. 231 от ГПК никоя от
страните не е поискала възобновяването му.
Налице е утвърдена съдебна практика (Опр. № 202/24.11.17г. по ч. гр. д. №
4437/17г. на ВКС, ІІ г. о., Опр. № 129/14.03.12г. по ч. гр. д. № 100/12г. на ВКС, І г. о. и
Р. № 2408/1982г. по гр. д. № 1854/1982г. на ВС, І г.о.), според която спряното по общо
съгласие на страните производство при липса на искане за възобновяване в
шестмесечния срок не се прекратява, а се внася в архив и може да се възобнови при
искане за това от някоя от страните. В случая постановеното прекратяване на
производството по гр. д. № 11 995/09г. по правни последици се приравнява на внасяне
на делото в архив.
Ето защо, определение № 263413/04.08.2021г. е правилно и следва да се
потвърди. С оглед изхода на спора по тази частна жалба частният жалбоподател следва
да заплати разноски на насрещните страни по 225лв. на всяка една от тях.
По частната жалба против Определение № 263555/10.09.2021г.: След като се
прие, че производството по делото правилно е прекратено, то съгласно нормата на чл.
78, ал.4 от ГПК ответната страна има право на разноски, което е реализирала, чрез
направено искане за това в откритото съдебно заседание, проведено на 12.05.2021г., с
представен списък на разноските и договор за правна защита и съдействие от 21.12.20г.
Твърдението в частната жалба, че правилото на чл. 78, ал.4 от ГПК не намира
приложение в производството по глава двадесет и девета от ГПК е неоснователно,
защото нормата на чл. 355 от ГПК се прилага само при завършено делбено
2
производство, когато ще се установят стойностите на дяловете на съделителите. В
настоящия случай обаче поради прекратяване на производството това е невъзможно и
затова следва да намерят приложение общите правила за разноски, включително и това
по 78, ал.4 от ГПК, поради което на ответника се дължат разноски при прекратяване на
делото.
Относно възражението за прекомерност следва се посочи, че срокът за
предявяване на искането по чл. 78, ал.5 от ГПК е до приключване на устните
състезания в съответната инстанция. В настоящия случай такова искане е направено в
отговора на молбата за допълване на определението за прекратяване на делото в частта
му за разноските, което е извън срока в който може да се прави такова възражение
(Опр. № 13/17.01.13г. по ч. гр. д. № 1161/12г. на ВКС, ІV г. о. и Опр. № 113/07.03.13г.
по ч. гр. д.№ 1414/13г. на ВКС, ІІ г. о.), поради което не следва да се обсъжда.
Тук разноски на страните не следва да се присъждат, нито да се обсъжда
възражение за тяхната прекомерност предвид установената съдебна практика, че в
производство по спор относно дължимостта на направени разноски в исково
производство, какъвто е настощият, разноски не се дължат – вж. Опр. № 345/21.05.15г.
по ч. гр. д. № 2664/15г. на ВКС, ІV г. о.
Воден от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪЪРЖДАВА определение № 263413/04.08.2021г. на Пловдивския районен
-ти
съд, VІ граждански състав постановено по гр. д. № 7076/2020г., с което се отменя
определението от открито съдебно заседание от 20.05.2021г., с което е даден ход на
устните състезания по делото и се връща искова молба от М.П.М., ЕГН **********, П.
М. М., ЕГН ********** и Т. М. М., ЕГН ********** против СТ. СТ. СТ., ЕГН
********** за делба на недвижим имат – Поземлен имот с идентификатор
56784.531.567 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. *****, одобрени
със Заповед № РД – 18 – 48/03.06.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК , адрес
гр. ******, ул. „*******“ № ****, както и на построените в имота сгради с
идентификатор 56784.531.567.1; 56784.531.567.2; 56784.531.567.3; 56784.531.567.4;
56784.531.567.5; 56784.531.567.6 и прекратява производството по делото.
ОСЪЖДА СТ. СТ. СТ., ЕГН **********, гр. ******, ул. „*****“ № ***** да
заплати на М.П.М., ЕГН **********, П. М. М., ЕГН ********** и Т. М. М., ЕГН
**********, чрез адв. М.С. П., гр. ******, ул. „******“ № ***, оф.7**** по 250 (двеста
и петдесет) лева на всеки един от тях представляващи разноски по делото
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 263555/10.09.2021г., с която се допълва
определение № 263413/04.08.2021г. постановено по гр. д. № 7076/2020г. на Районен
3
съд Пловдив в частта му за разноските на основание чл. 248 ГПК като осъжда М.П.М.,
ЕГН **********, П. М. М., ЕГН ********** и Т. М. М., ЕГН ********** да заплатят
общо на СТ. СТ. СТ., ЕГН ********** сумата 800 (осемстотин) лева – разноски за
адвокатско възнаграждение.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4