№ 11907
гр. София, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело №
20231110155653 по описа за 2023 година
Производството е за съдебна делба във втора фаза по извършването й.
С Решение № 8700/13.05.2024г., постановено по настоящото дело и влязло в
законна сила на 01.08.2024 г., е допусната съдебна делба между Д. С. С., ЕГН:
********** и П. С. С., ЕГН: **********, на правото на собственост на
АПАРТАМЕНТ № 22, находящ се СО-Район „Младост“ж.к. „Младост”, 1“, бл.49,
вх.2, ет.З, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и други сервизни помещения, с площ
от 78.42 кв.м., при граници по доказателствен нотариален акт: стълбище, П. Младенов
Дончев, от две страни двор, Костадин Александров Гурглев, заедно със зимно
помещение, без посочена площ, а по данъчна оценка с площ от 1.72 кв.м., при
граници: коридор, Лилия Спасова Петрова, двор, Калудка и Маргарит Шипковенски,
заедно с 1.719 % ид.ч. от общите части на сградата и толкова идеални части от правото
на строеж върху държавна земя, който апартамент съгласно Схема на самостоятелен
обект в сграда № 15 1057760 от 05.10.2023 г., с идентификатор: 68134.4082.642.3.22 и
с адрес в гр.София, общ. Столична, област София (Столица) по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18- 15/03.06.2009 г. на
Изпълнителен директор на АГКК; Адрес на имота: гр.София, район „Младост“, ж.к.
„Младост-1“, бл.49, вх.2, ет.З, ап.№ 22; Самостоятелният обект се намира на етаж 3 в
сграда с идентификатор 68134.4082.642.3; Предназначение: Жилищна сграда -
многофамилна; Сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор
68134.4082.642; Предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент - в
жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение; Брой нива на
обекта: 1; Посочена в документа площ: 78.42 кв.м.; Прилежащи части: зимнично
помещение и 1.719% идеални части от общите части на сградата; Ниво: 1 ; Съседни
самостоятелни обекти в сградата: На същия етаж: 68134.4082.642.3.21 ,
68134.4082.642.3.37; Под обекта: 68134.4082.642.3.20, Над обекта: 68134.4082.642.3.24
Стар идентификатор: няма,
ПРИ СЛЕДНИТЕ КВОТИ:
- ½ идеална част за Д. С. С., ЕГН: **********;
- ½ идеална част за П. С. С., ЕГН: **********.
1
С определение, обективирано в протокол от открито съдебно заседание от
03.04.2025 г. /л. 66 по делото/, съдът е приел за съвместно разглеждане заявената от Д.
С. С. срещу П. С. С. претенция по сметки с правно основание по чл. 31, ал. 2 ЗС за
сумата в размер на 12 000 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването
й на съсобствената й ½ идеална част от недвижим имот – апартамент № 22, находящ
се в гр. София, ж.к. „Младост“, бл. 49, вх. 2, ет. 3, ведно със зимнично помещение и
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавната
земя.
С разпореждане № 69251/29.04.2025 г. съдът е допуснал изменение на основание
чл. 214, ал. 1 ГПК на заявената по реда на чл. 346 ГПК претенция от Д. С. С. срещу П.
С. С., с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане на сумата от 12 000 лв.,
представляваща обезщетение за лишаване от ползването й на съсобствената й ½
идеална част от недвижим имот – апартамент № 22, находящ се в гр. София, ж.к.
„Младост“, бл. 49, вх. 2, ет. 3, ведно със зимнично помещение и идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху държавната земя, като
намалява размера на същата на сумата от 6 500 лв., представляваща обезщетение за
лишаване от ползване на съсобствената на ищцата ½ ид.ч. от процесния съсобствен
имот, равняващо се на гражданските плодове от вещта, съответстващи на половината
от средно-месечния пазарен наем в размер на 1 000 лв., който би получила, ако е могла
да ползва имота според правата си за периода от 30.12.2023 г. до 03.04.2025 г. На
основание чл. 233 ГПК, в частта за разликата от първоначално предявения размер на
иска по чл. 31, ал. 2 ЗС в размер на 12 000 лв. до изменения размер от 6 500 лв.,
производството е прекратено.
С определение, обективирано в протокол от открито съдебно заседание от
03.04.2025 г. /л. 66/гръб по делото/, съдът е приел за съвместно разглеждане заявената
от П. С. С. срещу Д. С. С. претенция по сметки с правно основание по чл. 12, ал. 2 ЗН
за заплащане на сумата от 16 000 лв., представляваща увеличение на процесния
наследствен имот.
С определение, обективирано в протокол от съдебно заседание №
16303/12.06.2025 г., съдът е допуснал на основание чл. 214, ал. 1 ГПК на заявената по
реда на чл. 346 ГПК претенция от П. С. С. срещу Д. С. С. с правно основание чл. 12,
ал. 2 ЗН за заплащане на сумата от 16 000 лв., представляваща увеличение на
процесния наследствен имот, като намалява размера на същата на сумата от 15 300 лв.,
представляваща ½ част от увеличението на наследствения имот в резултат на
извършените подобрения в наследствения имот в периода 2015 г. – 2016 г., ведно със
законната лихва от датата на предявяване на претенцията (03.04.2025 г.) до
окончателното й плащане. На основание чл. 233 ГПК, в частта за разликата от
първоначално предявения размер на иска по чл. 12, ал. 2 ЗН в размер на 16 000 лв. до
изменения размер от 15 300 лв., производството - прекратено.
Съдът като съобрази материалите по делото, становището на страните и
закона, намира от фактическа и правна страна следното:
По отношение на способа за извършване на делбата:
Способите за ликвидиране на съсобствеността в делбеното производство са
посредством теглене на жребий, чрез разпределение на имотите по реда на чл. 353
ГПК, чрез възлагане по реда на чл. 349 ГПК или чрез изнасяне на имота на публична
продан.
От заключението на вещото лице по допуснатата и изготвена съдебно-
2
техническа експертиза, което съдът кредитира като пълно, мотивирано и изготвено от
лице, притежаващо нужния опит и професионална квалификация се установява, че
процесният имот е реално неподеляем. Същият не може да бъде разделен, доколкото
не могат да бъдат удовлетворени изискванията на чл. 40, ал. 1 ЗУТ за минимум едно
жилищно помещение, кухня (кухненски бокс), баня и тоалетна и едно складово
помещение.
Пазарната оценка на жилището е в размер на 329 374 лева – съгласно
констатациите в експертното заключение.
В установения в закона преклузивен срок – първото съдебно заседание след
влизане в сила на решението за допускане на делбата съделителите, между които е
допусната делба, не са заявили възлагателни претенции по реда на чл. 349 ГПК. В тази
връзка следва да се подчертае, че макар в исковата молба, дала начало на
производството по делба, формално да фигурира искане за възлагане по чл. 349, ал. 2
ГПК, то същото не се поддържа още в хода на първото съдебно заседание във втората
фаза на делбата от 03.04.2025 г. (вж. л. 65 – 67 по делото), предвид което съдът приема,
че не е сезиран с подобно искане.
Броят на съделителите е по-голям от броя на имотите, което препятства
извършване на делба чрез теглене на жребий или по реда на чл. 353 ГПК.
По изложената аргументация делбата на процесния имот следва да бъде реално
извършена чрез изнасянето му на публична продан съгласно чл. 348 ГПК, при което
всеки съделител ще получи паричната равностойност на своя дял.
По претенцията по сметки с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, предявена
от Д. С. С. срещу П. С. С..
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 31, ал. 2 ЗС, когато общата
вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на
останалите за ползата, от която са лишени от деня на писменото поискване.
Фактическият състав на това обезщетение включва следните кумулативни
предпоставки: 1/ съсобственост върху вещта, 2/ ползване на вещта пряко и лично от
единия съсобственик за задоволяване на свои собствени нужди, и 3/ писмена покана за
заплащане на подобно обезщетение от друг съсобственик / в този смисъл решение №
163/20.03.2002 г. по гр. д. № 622/2001 г. на ВКС, I г. о., ТР № 129/30.06.1986 г., ОСГК -
ВС, решение № 119/11.03.2009 г. по гр. д. № 3204/2008 г. на ВКС, II г. о., решение №
80/24.02.2010 г. по гр. д. № 102/2009 г. на ВКС, IV г. о. и ТР № 7/02.11.2012 г. по
тълк.дело № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС/.
В процесния случай не е спорно, че е налице първата предпоставка – наличие
на съсобственост върху процесния имот.
В исковата молба е обективирана покана от ищеца Д. С. до П. С. да й бъде
предоставено ползването на собствените й ½ идеална част от процесното жилище, като
поканата /обективирана в исковата молба/ е получена от П. С. на 30.12.2023 г.
/съобщение л. 15/
Съгласно ТР № 7/2.11.2012 г. на ОСГК на ВКС всеки съсобственик притежава
свое самостоятелно право върху общата вещ, идентично по същността си с това на
другите съсобственици, чийто обем зависи от размера на притежаваната идеална част -
той може да си служи с цялата обща вещ, без за това да дължи на другите
съсобственици възнаграждение или обезщетение съответно на квотите им. Правото на
ползване, разбирано като фактическо служене без получаване на доходи, на служещия
си с общата вещ съсобственик е ограничено от конкуренцията на еднородните права за
ползване, които имат другите съсобственици. Съгласно чл. 31 ал. 1 ЗС съсобственикът
може да си служи с общата вещ съобразно предназначението, което тя е имала при
3
възникването на съсобствеността и по начин да не пречи на другите съсобственици да
си служат с нея според правата им. Обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС не се дължи само
ако съсобственикът, до когото е отправено писменото поискване, предложи на този,
който му го е отправил, да ползва вещта лично според правата си в съсобствеността и
му осигури възможността реално да упражнява това свое право, а последният откаже
или не се отзове. Това право не възниква, когато съсобственик отказва да приеме
предоставената от ползващия съсобственик част от общата вещ, съответстваща на дела
му, или му е дадена възможност да ползва общата вещ заедно с него, защото в този
случай няма лишаване от ползване, а нежелание да се ползва.
От показанията на разпитания във втората фаза на делбата свидетел Даниел
Кънев И. се установява, че от около 2 години насам (малко след като общият
наследодател на страните Мария С. починала на 28.02.2023 г.) П. С. живее заедно с
приятелката си и дъщеря си в процесното жилище. Преценявайки данните за
заинтересованост на свидетеля И. по правилото на чл. 172 ГПК, съдът приема, че
макар и заинтересован свидетелят е възприел вярно релевантните за възникналия
правен спор факти в частта отностно обитаването на общия за съделителите имот само
от страна на ответника П. С. и ги възпроизвежда добросъвестно в показанията си.
Прочие, самият ответник С. не оспорва факта, че той, а не сестра му, ползва
жилището.
С оглед факта, че имотът се полза не само лично от ответника П. С., а от
дъщеря му и приятелката му, които са извън кръга на лицата, носители на право на
собственост, съдът намира за необходимо да посочи следното. Лично ползване от
съсобственик е налице, когато той лично ползва имота или допуска безвъзмездно
трето лице да го ползва или когато ограничава правото на другите съсобственици да
ползват имота съобразно правата си – в този смисъл е Тълкувателно решение № 7 от
02.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК, което разрешение е дадено по
повод претенция по чл. 31, ал. 2 ЗС и е приложимо в случая.
В рамките на производството във втората фаза на делбата, считано от
връчването на исковата молба, обективираща покана по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС,
ответникът не доказа по делото, че е предоставил възможност на ищцата да ползва
собствената й идеална част. Нещо повече, такива твърдения не са дори изложени.
По изложената аргументация следва извода, че претенцията по сметки, заявена
от ищеца, се явява основателна за предявения период от 30.12.2023 г. /един ден след
получаване на поканата/ – до 03.04.2025 г. /дата на предявяване на претенцията в хода
на открито съдебно заседание, проведено на същата дата/.
Видно от заключението на вещото лице за този период средният пазарен наем
за жилището е в общ размер на 14 447,99 лв. Ищцата с оглед притежаваната в
съсобствеността квота има право на ½ част от тази сума или на екзактно 7 223,99 лв.
Понеже предявеният от ищцата размер на претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС е по-малък
от този, а именно 6 500 лв., и с оглед въведеното в гражданското съдопроизводство
правило за диспозитивното начало по чл. 6, ал. 2 ГПК, претенцията по сметки, заявена
от ищеца Д. С. С. срещу П. С. С., следва да бъде уважена в цялост.
По претенцията по сметки с правно основание чл. 12, ал. 2 ЗН, предявена
от П. С. С. срещу Д. С. С..
Съгласно т. 2, б. „б” от ППлВС № 7/ 28.11.1973 г, само сънаследници, които са
спомогнали да се увеличи наследството по време, когато наследодателя е бил жив и не
са били възнаградени по някакъв начин за този свой принос, имат право да получат
срещу това имот или пари. ППлВС изключва от кръга на адресатите на чл. 12, ал. 2 ЗН
съсобственика по силата на правна сделка.
4
За да се породи субективното право по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗН се изисква да
са налице следните кумулативно необходими елементи от фактическия състав:
приелият наследството наследник още приживе на наследодателя да е спомогнал за
увеличаване на наследството имущество; увеличението на наследственото имущество
трябва да съществува реално и да е налице към момента на откриване на наследството;
и претендиращият сънаследник по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗН да не е получил
възнаграждение за приноса си в увеличаването на имуществото на
наследодателя. Изисква се увеличението на наследственото имущество да бъде налице
към момента на откриване наследството. Ирелевантни са направени от сънаследника
след откриване на наследството подобрения, извършени разходи, респ. спестяване на
разходи за наследствената маса. По отношение на тях приложение намират общите
правила за разноските, в който смисъл е и задължителната съдебна практика, намерила
израз в ППВС № 6 от 1974 г.
От приобщените по делото устни доказателства, и по-конкретно показанията на
свидетелите Владислав Благоев Мишев и Андрей Димитров Андров, се установява, че
по инициатива на ответника П. С. в процесния наследствен имот бил направен ремонт.
Именно св. Мишев и св. Андров участвали в ремонтните дейности, протичащи в
апартамента на страните. Свидетелите са категорични, че работата им е възложена
само от ответника П. С., както и, че именно той им е платил за извършените
подобрения, в това число но не само поставени подпрозоречни камъни и теракот на
терасата (св. Мишев) и пълен ремонт в банята и тоалетната, вътрешна изолация (св.
Андров). От показанията на св. Андров става ясно, че цялата дограма на апартамента
била сменена от друг майстор, който работел за него – „Деян“. От разказа на св.
Андров става ясно, че същият е имал подчинени нему майстори, които е ангажирал с
извършването на различни ремонти в апартамента, но за всичко е плащал само П. С..
Показанията на св. Мишев и св. Андров са еднопосочни и относно факта, че към
момента на извършване на въпросните ремонтни дейности, родителите на
съделителите са били все още живи. Св. Мишев обяснява, че е виждал родителите на
П. С. в квартала и знае, че са били живи, когато апартаментът е бил ремонтиран. Не
знае обаче където точно са живели. Идентично звучи и историята, споделена от св.
Андров – същият разказва пред съда, че родителите са били живи, когато е правил
ремонта в апартамента. Допълва, че дори един ден майката на П. дошла на място в
апартамента.
При анализа на устните доказателствени средства поотделно и тяхната
взаимовръзка с останалите доказателства, съдът намира, че показанията на
свидетелите Андров и Мишев са еднопосочни, хомогенни, взаимно се допълват и
поради това ги поставя в основата на изводите за фактите по делото. Този извод не се
компрометира от съдържащите се в кориците на делото показания на св. И., за който
съдът в хода на непосредствения разпит на лицето установи, че живее във фактическо
съжителство с ищцата Д. С..
В трайната си практика ВКС приема, че самият факт на родствена, семейна или
друга връзка със страната не е предпоставка, достатъчна, за да дискредитира
свидетелските показания и да послужи за основание същите да не бъдат ползвани от
съда при изграждане на изводите за фактите поради евентуалната заинтересованост на
свидетеля от изхода на делото. Така напр. с Решение № 118 от 11.01.2021 г. на ВКС по
гр. д. № 665/2020 г., II г. о., ГК, се приема, че всяко лице, извън посочените в чл. 166
ГПК, дори и да е заинтересовано от изхода на делото, може да бъде свидетел. В такава
хипотеза съдът не може да игнорира допустимите и относими към факти от спорното
право показания на свидетеля само поради неговата заинтересованост, а е задължен да
прецени достоверността им, чрез цялостна съпоставка на всички доказателства по
делото. Следователно, с доказателствена стойност се ползват и показанията на лицата
по чл. 172 ГПК и само близката родствена връзка със страната, посочила ги като
свидетел, не е основание за отричане достоверността на изнесеното от тези лица.
5
При все това съдът счита, че не следва да кредитира показанията на св. Даниел
И. в частта им относно преценката за състоянието на недвижимия имот към момента
на смъртта на наследодателите на страните и не поради евентуална негова
заинтересованост, а с оглед естеството на самите факти, споделени от него, чиято
преценка е от субективен характер: „нищо луксозно няма в него“; „не е правен ремонт
по мои впечатления“; „състоянието на апартамента беше силно амортизирано“.
Логично е с оглед момента на събитието свидетелите да си спомнят случая по-общо,
допускайки неточности в някои детайли, които избледняват, поради особеностите на
човешката памет. Необходимо е да се изясни още, че с оглед непосредственото
формиране на субективните възприятия е нормално свидетелите да описват някои
детайли, според собствената си гледна точка. Това обстоятелство се обуславя от
човешка перцепция, сугестия и контрасугестия, които са обусловени от обективни, но
и от субективни фактори, поради което само наличието на представянето на детайлите
от субективна гледна точка е и неизбежно и не е възможно да се направи извод за
взаимоизключващи се показания.
Съгласно заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа
експертиза, увеличената стойност на апартамента към настоящия момент е в размер на
общо 30 655 лв. Ответникът има право на ½ част от тази обща сума, респ. той следва
да получи 15 327,50 лв. Доколкото същият е предявил по-нисък размер, а именно 15
300 лв., то и претенцията му по чл. 12, ал. 2 ЗН следва да бъде уважена в цялост, като
съдът не би могъл да се произнесе в повече от поисканото от страната – арг. чл. 6, ал. 2
ГПК.
По искането за постановяване на привременна мярка по чл. 344, ал. 2 ГПК,
заявена от Д. С. С. срещу П. С. С.:
Съгласно предвиденото в разпоредбата на член 344, ал.2 ГПК, съдът може да
постанови кой от съделителите от кой от делбените имоти ще се ползва до
окончателното извършване на делбата или какви суми ще следва да бъдат заплащани
между съделителите срещу ползването, като по този начин се извършва привременно
разпределение на ползването на имотите, предмет на делбата, до приключване на
делбеното производство. По този начин се уреждат отношенията между страните по
повод ползването само по време на висящността на делбеното производство и
произнасянето на съда има характер на привременна мярка досежно ползването.
Предпоставка за уважаване на искането за постановяване на привременната мярка е
съделителите да не използват съсобствения имот съобразно правата си.
Разпределението на ползването следва да се осъществи чрез определяне на реални
обособени части от съсобствения имот за всеки от съделителите съобразно техните
идеални части или на суми, които ползващите съделители трябва да плащат на
останалите.
Не се спори между страните, че имотът се ползва от П. С. С.. С оглед
заключението на съдебно-техническата експертиза, че процесният имот е неподеляем,
съдът приема, че не е удобно ползването му едновременно от всички съделители,
поради което по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК следва да бъде определена сума, която П. С.
да заплаща на другия съсобственик срещу ползването на съсобствения имот. Сумата
следва да се определи като периодично вземане - месечно. Доколкото обезщетява
съделител за невъзможността да ползва имота съгласно дела си в собствеността, то
размерът на месечната сума следва да се определи въз основа на средната наемна цена
на имота. Според вещото лице по съдебно техническата експертиза, приета в
откритото съдебно заседание, средният месечен пазарен наем на имота е 1 029 лева
/към месец март 2025 г./. Предвид изложеното ответникът следва да бъде осъден да
плаща на ищцата съобразно притежаваните от нея ½ идеални части от имота следната
сума - 514,50 лева. За заплащане на тази сума от ответника следва да бъде постановена
6
привременната мярка.
По разноските:
На основание чл. 355 ГПК и чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, всеки от съделителите следва да бъде осъден да
заплати по сметка на съда държавна такса в размер на 4 % съобразно стойността на
дела му. Отделно от това следва да бъде разпределена и отговорността за държавна
такса по исковете по сметки, съразмерно на уважената, респективно на отхвърлената
част от исковете.
По изложената аргументация всяка от страните следва да заплати по сметката
на СРС, държавна такса в размер на по 6 587,48 лв. за всеки.
Д. С. следва да заплати на П. С. сумата в размер на 1000 лв., представляваща
сторени разноски за адвокатски хонорар по предявената претенция с правно основание
чл. 12, ал. 2 ЗН. По делото са представени доказателства за реалното им сторване с
оглед предписанията, разписани в т. 1 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС. В полза на П. С. следва да се присъдят и разноски в размер на 300
лева, представляващи депозит за вещо лице.
Други разноски не се претендират от страните.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН, на основание чл. 348 ГПК, допуснатият до
съдебна делба – АПАРТАМЕНТ № 22, находящ се СО-Район „Младост“ж.к.
„Младост”, 1“, бл.49, вх.2, ет.З, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и други сервизни
помещения, с площ от 78.42 кв.м., при граници по доказателствен нотариален акт:
стълбище, П. Младенов Дончев, от две страни двор, Костадин Александров Гурглев,
заедно със зимно помещение, без посочена площ, а по данъчна оценка с площ от 1.72
кв.м., при граници: коридор, Лилия Спасова Петрова, двор, Калудка и Маргарит
Шипковенски, заедно с 1.719 % ид.ч. от общите части на сградата и толкова идеални
части от правото на строеж върху държавна земя, който апартамент съгласно Схема на
самостоятелен обект в сграда № 15 1057760 от 05.10.2023 г., с идентификатор:
68134.4082.642.3.22 и с адрес в гр.София, общ. Столична, област София (Столица) по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-
15/03.06.2009 г. на Изпълнителен директор на АГКК; Адрес на имота: гр.София, район
„Младост“, ж.к.„Младост-1“, бл.49, вх.2, ет.З, ап.№ 22; Самостоятелният обект се
намира на етаж 3 в сграда с идентификатор 68134.4082.642.3; Предназначение:
Жилищна сграда - многофамилна; Сградата е разположена в поземлен имот с
идентификатор 68134.4082.642; Предназначение на самостоятелния обект: Жилище,
апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение;
Брой нива на обекта: 1; Посочена в документа площ: 78.42 кв.м.; Прилежащи части:
зимнично помещение и 1.719% идеални части от общите части на сградата; Ниво: 1 ;
Съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 68134.4082.642.3.21 ,
68134.4082.642.3.37; Под обекта: 68134.4082.642.3.20, над обекта: 68134.4082.642.3.24
Стар идентификатор: няма, като получената продажна цена се раздели между
съделителите съобразно дяловете им, а именно:
- ½ идеална част за Д. С. С., ЕГН: **********;
- ½ идеална част за П. С. С., ЕГН: **********.
7
ОСЪЖДА П. С. С., ЕГН: **********, да заплати на Д. С. С., ЕГН:
**********, на основание чл. 31, ал. 2 ЗС сумата от 6 500 лв., представляваща
обезщетение за лишаване от ползване на собствената на ищцата ½ част от процесния
съсобствен имот, равняващо се на гражданските плодове от вещта, съответстващи на
половината от средно-месечния пазарен наем, който по получила, ако е могла да
ползва имота според правата си за периода от 30.12.2023 г. до 03.04.2025 г.
ОСЪЖДА Д. С. С., ЕГН: **********, да заплати на П. С. С., ЕГН:
**********, на основание чл. 12, ал. 2 ЗН сумата от 15 300 лв., представляваща ½
част от увеличението на наследствения имот в резултат на извършените подобрения в
наследствения имот (от 30 655 лв.) в периода от 2015 г. – 2016 г., ведно със законната
лихва от 03.04.2025 г. (датата на предявяване на претенцията) до окончателното й
плащане.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 2 ГПК описаният по-горе
недвижим имот да се ползва от П. С. С., ЕГН: **********.
ОСЪЖДА на основание чл. 344, ал. 2 ГПК П. С. С., ЕГН: ********** да
заплаща на Д. С. С., ЕГН: ********** месечно сумата от 514,50 лева срещу
ползването на делбения имот, считано от момента на влизане на настоящия акт в сила.
ОСЪЖДА Д. С. С., ЕГН: **********, на основание чл. 355 ГПК, вр. чл. 8 от
Тарифата за държавни такси, да заплати по сметката на Софийски районен съд
държавна такса в размер на 6 587,48 лв.
ОСЪЖДА П. С. С., ЕГН: **********, на основание чл. 355 ГПК, вр. чл. 8 от
Тарифата за държавни такси, да заплати по сметката на Софийски районен съд
държавна такса в размер на 6 587,48 лв.
ОСЪЖДА Д. С. С., ЕГН: **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да
заплати на П. С. С., ЕГН: ********** сумата в размер на 1 300 лв., представляваща
сторени разноски за адвокатски хонорар по претенцията с правно основание чл. 12, ал.
2 ЗН и депозит за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8