№ 574
гр. Бургас, 22.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Н.В. Хаджиева
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20252120201119 по описа за 2025
година
Производството е образувано по повод жалба на М. А. В., ЕГН ********** чрез адв. С.
К. против наказателно постановление № 25-7779-000086/11.03.2025г., издадено от Началник
РУ в ОДМВР Бургас, РУ Камено, с което за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП на
основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 3000 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.
С жалбата жалбоподателят счита, че издаденото наказателно постановление е
незаконосъобразно, неправилно. Моли да се отмени НП.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, за него се
явява адв. С. К., който поддържа жалбата и моли НП да се отмени като неправилно и
незаконосъобразно.
За административно-наказващият орган не се явява представител.
Съдът приема, че жалбата е подадена в срок, от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима.
На 27.02.2025г. около 10:30 часа св. Р. Б. Ж. се движил с личен автомобил от с. Равнец
към с. Трояново като на влизане в с. Трояново пред него обратен завой направил лек
автомобил с рег. № *** ***. След като направил обратен завой водачът дал повече газ,
колата се завъртяла наляво-надясно и се ударила в стълб. Водачът се опитал да даде назад и
да напусне мястото на ПТП, но св. Ж. му казал да остане на място и да изчака полицейски
служители. На място дошли полицейски служители на РУ Камено св. Д. Д. и св. Т. П. като
установили като водач М. А. В.. Паветата на място били влажни и имало следи от поднасяне
на автомобила. На място св. П. съставил АУАН на водача за това, че в с. Трояново по ул.
„***“ до номер *** в посока с. *** използва пътя отворен за обществено ползване не по
предназначение за превоз на пътници и товари като безпричинно извършвал
демонстративни маневри изразяващи се в умишлено форсиране на двигателя приплъзгайки
1
задните колела и поднасяне на ляво-дясно по посока на движението, с което създавал
опасност за останалите участници в движението реализирал ПТП, с което приел, че е налице
нарушение на чл. 140б, т. 2 ЗДвП. Водачът отказал да подпише АУАН като разписката за
връчване и при повторно изискване се представи в екземпляр л. 59 с разписка на гърба, че
отказва като не е вписан свидетел на отказа.
На 11.03.2025г. било издадено обжалваното наказателно постановление, с което
наказващият орган приел установените в АУАН факти и на основание чл. 175а, ал. 1, предл.
3 ЗДвП наложил наказание глоба в размер на 3000 лева и ЛПУМПС за срок от 12 месеца.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и
доказателствени средства като съдът като цяло се доверявана на разпитаните по делото
свидетели, но следва да отдаде предимство на показанията на св. Ж., който е бил очевидец
на случилото се. Свидетелят очевидец Ж. възпроизведе поведението на водача като заявява
„…пред мен един автомобил направи обратен завой. След като го направи даде повечко газ,
колата се завъртя наляво-надясно и се удари в стълба. Пътната настилка беше павета“. Св. Д.
и св. П. сочат, че паважа бил мокър, влажен, а св. Ж. не си спомня. Съдът намира, че
актосъставителят П. не е бил очевидец на поведението на водача на лекия автомобил, той
излага показания за обстановка, която предполага, че е случила, вероятно с оглед на
оставени следи на пътя, но неговите показания влизат в противоречие с изложеното от св.
Ж. относно движението на автомобила - П. заявява: „Пътувайки или влизайки в село
Трояново, пред него забелязва лек автомобил „***“, сиво на цвят, което се движи в
противоположна на неговата посока. В един момент спира и безпричинно изфорсирва
двигателя и безпричинно превърта задните колела, с което не ползва пътя отворен за
обществено ползване за превоз на пътници и товари, почва да върти автомобила в обратна
посока на паветата, т. нар. „дрифт“, само че губи контрол над автомобила, тъй като водача
няма достатъчно стаж и допуска самостоятелно ПТП в електрически стълб. Това е втория
акт. Единият акт е за дрифта, а вторият акт е за ПТП-то.“ Св. Ж. обаче разказва, че водачът е
направил обратен завой, дал е „повечко“ газ, колата се завъртяла наляво надясно и се
ударила в стълба. Съдебният състав даде преимущество на показанията на св. Ж., който е
очевидец. Посочените действия на водача от св. Ж. по мнение на този състав не могат да се
определят като такива, че пътят да не е използван по предназначение. Подаването на
„повечко газ“ не може да се определи като „дрифт“. Св. П. описа много подробно действието
на МПС, което би се получило ако се касае за „дрифт“: „Искам само да уточня, че тези
автомобили, за да почне да превърта задните гуми, те са оборудвани с множество системи,
които са за безопасност и предпазват точно това превъртане. Тези системи принудително
когато се изключат е възможно двигателя да се изфорсира и задните колела да започнат да
превъртат и да се прави т. нар. дрифт. Двигателят подава мощност към задните колелета,
които почват да превъртат и започват да пушат, да се палят гумите и на паважа, който беше
мокър, той вече губи контрол и вече не може да контролира своите действия и допуска
самостоятелно ПТП в този стълб.“ Описаните действия за превъртане на задни гуми и
пушене на гуми не се установиха от разпита на свидетеля очевидец Ж., който заяви „пред
мен един автомобил направи обратен завой. След като го направи, даде повечко газ, колата
се завъртя наляво – надясно и се удари в стълба. Пътната настилка беше павета.“
На мястото, където е извършена маневрата обратен завой не се установи забрана за
нейното извършване, касае се за мокра настилка и с подаването на повече газ не може да се
определи, че пътя се използва не по предназначение за превоз на пътници и товари и за
безпричинно извършване на демонстративни маневри изразяващи се в умишлено форсиране
на двигателя приплъзгайки задните колела. По мнение на този състав не се установи
умишлено форсиране на двигател и превъртане на гуми. Относно придобилото
гражданственост понятие „дрифт“, използвано и от актосъставителя, следва да посочи, че не
всяко завъртане на задните задвижващи колела може да се квалифицира, като „дрифт“, т. е.
2
да използва пътното платно за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора и товари. В случая показанията на актосъставителя, който не е пряк свидетел
за това, че МПС спира и безпричинно изфорсирва двигателя и безпричинно превърта
задните колела се разминават с тези на св. Ж., който заявява, че МПС направило обратен
завой и след като го направило, била дадена повече газ, от което се е чуло много силно
изфорсиране на двигателя. Св. Ж. не сочи за спиране на МПС и безпричинно изфорсиране
на двигателя, или пушене на гуми, а след извършване на маневрата била подадена „повечко
газ“, което сочи за несъобразена маневра, за което е и заявеното от св. П. – „водача няма
достатъчно стаж“. В Закона за движение по пътищата и в Правилника за прилагане
на Закона за движение по пътищата няма легална дефиниция на понятието „дрифт“, но
същото би следвало да се определи като техника на шофиране, при която шофьорът /водачът
на МПС/ преднамерено извежда даденото превозно средство извън контрол чрез презавиване
така, довеждайки го до загуба на сцепление на задните гуми. По време на „дрифт“
движението на автомобила е напречно на завоя, осъществено под влиянието на тежестта му
и инерционния момент. Свидетелят очевидец не описа движение на автомобила с
превъртане на гуми, странично движение, т. е. да е правил „дрифт“.
За да бъде осъществен състава на това нарушение, то следва да е извършено умишлено,
т. е. жалбоподателят да е имал нагласата и увереността, че желае преднамерено да доведе
автомобила до загуба на сцепление на задните гуми, а в конкретния случай това не се
доказа. Извършена е маневра обратен завой на място, където не се установи да е забранено
извършване на такава, касаело се е за настилка - павета, които се сочи да са били влажни,
подаването на „повечко газ“ след извършване на маневрата не следва да се приеме като
умишлено довеждане на автомобила до загуба на сцепление на задните гуми. Още
изначално водачът е отрекъл да е извършвал „дрифт“, в този смисъл е отказал да подпише и
АУАН. Липсата на посочен свидетел на отказа да се получи АУАН по принцип съставлява
нарушение, тъй като чл. 43, ал. 2 ЗАНН предвижда, че когато нарушителят откаже да
подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел, името и точният адрес,
на който се отбелязват в акта. В случая обаче самият нарушител не отрича, че е отказал да
получи АУАН, това се установява от разпитаните по делото свидетели, очевидно е запознат с
неговото съдържание, поради което и не може да се определи за съществено нарушение,
което да е самостоятелно основание за отмяна на НП.
Съдът обаче, с оглед на изложеното и събраните доказателства, не установи да се касае
за умишлено поведение на водача безпричинно да извършва демонстративни маневри
изразяващи се в умишлено форсиране на двигателя приплъзгайки задните колела и
поднасяне на ляво дясно по посока на движението, с което да е използвал пътищата,
отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари, поради което и с оглед на изложеното
нарушението не се доказа и наказателното постановление като неправилно и
незаконосъобразно следва да се отмени.
Съдът дължи произнасяне по разноските като в случая такива се претендират от
жалбоподателя, който е платил възнаграждение за адвокат в размер на 500 лева платени –в
брой съгласно договор. Съгласно разпоредбата на чл. 18, вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за адвокатска работа за процесуално представителство, защита и съдействие по
дела с определен интерес възнаграждението при интерес от 1000 до 10 000 лв. – 400 лв.
плюс 10 % за горницата над 1000 лв. По делото не е направено възражение за прекомерност,
поради което в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 500 лева.
Предвид гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
3
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 25-7779-000086/11.03.2025г., издадено от
Началник РУ в ОДМВР Бургас, РУ Камено, с което за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП на
основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП на М. А. В., ЕГН ********** е наложена глоба в
размер на 3000 (три хиляди) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12
(дванадесет) месеца.
ОСЪЖДА ОДМВР Бургас да заплати на М. А. В. ЕГН ********** сумата в размер на
500 (петстотин) лева разноски за адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4