№ 393
гр. Русе, 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Биляна С. Кисева
при участието на секретаря Наталия Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Биляна С. Кисева Административно
наказателно дело № 20254520200958 по описа за 2025 година
Образувано е по жалба на адв. И. Г. от Адвокатска колегия – Варна, в
качеството му на упълномощен защитник на Д. Н. Й., против Наказателно
постановление № 38-0007167/19.01.2024 г., издадено от Началник отдел
„Контрол“ в Регионална дирекция „Автомобилна админстрация“-Русе, /към
настоящия момент Началник ОО „АА“-Русе/, с което на основание на чл. 93в,
ал. 20 от ЗАвПр на Й. е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 1500 лева за нарушение на чл. 32, § 3, изр. 3-то от Регламент (ЕС) №
165/2014 г. относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на
Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за
регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт и за
изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на
Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство,
свързани с автомобилния транспорт /наричан оттук нататък за краткост
Регламент (ЕС) № 165/2014 г./ и на основание чл. 185 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 20 лева за нарушение на чл.
147, ал. 3, т. 4 от ЗДвП.
В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява, не се явява и
адвокат И. Г., в качеството му на упълномощен защитник, редовно призован.
Представят се писмена защита от адв.Г.. Уведомява съда, че не може да се яви
1
и желае да се даде ход на делото. Моли съда да отмени наказателното
постановление като незаконосъобразно, като излага мотиви за
незаконосъобразността. Претендират се разноски.
Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща процесуален
представител. В придружителното писмо изразява становище, че жалбата е
неоснователна и моли съда да потвърди НП. Прави възражение за
прекомерност на разноските, в случай че претендирания адвокатски хонорар
надвишава минималните размери предвидени в наредбата.
РРП редовно призована, не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
На 21.12.2023 г. жалбоподателят Д. Н. Й., в качеството му на водач на
съчленено ППС – товарен автомобил, марка и модел „РЕНО ПРЕМИУМ“,
категория N3, с регистрационен номер ****, с прикачено към него
полуремарке, марка „Вилтон“, категория О4, с регистрационен номер ****,
оборудвано с дигитален тахограф „Continental”, тип 1381, със сериен номер
**********, извършвал международен превоз на товар по направление
Република България – Република Румъния.
На същата дата, около 03:49 часа, свидетелят Й. Б. П. и Константин
Цанев – служители в Областен отдел „Автомобилна администрация“-Русе
/ОО „АА“-Русе/ при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“,
при изпълнение на служебните си задължения за оказване на контрол за
спазване на правилата за движение и правилата за автомобилен превоз, спрели
за проверка горепосоченото МПС в гр. Русе, ГКПП Дунав мост, изход от
Република България. В хода на проверката била установена самоличността на
водача – жалбоподателя Д. Й., а от представената товарителница CMR 2012-
1/20.12.2023 г., че последният извършва международен превоз на товар,
попадащ в обхвата на Регламент (ЕС) № 165/2014 г. При снемане на данните
от картата на водача за дигиталния тахограф на хартиен носител, служителите
на ОО „АА“-Русе констатирали несъответствие между компютърната
разпечатка и възприетото от тях, тъй като периодът от 00:00 часа на
21.12.2023 г. до 03:49 часа на същата дата, което се явявало момента на
спирането му, бил записан като „почивка“, а те възприели, че в посочения час
2
процесното ППС било в движение. При проведен разговор между свидетеля
П. и жалбоподателя Й., последният признал, че манипулирането на тахографа
било осъществено чрез използване на магнит, който той доброволно предал на
проверяващите.
След като се запознали с представеното им Удостоверение за
техническа изправност на ППС към Протокол № 30540035 от 24.11.2022 г.,
проверяващите констатирали и че полуремаркето, с което бил извършван
превоза, не е било представено в срок до 24.11.2023 г. на задължителен
преглед за проверка на техническата му изправност. Въз основа на така
установеното свидетелят П. приел, че с поведението си жалбоподателят Й. е
осъществил нарушение на разпоредбите на чл. 32, § 3, изр. 3-то от Регламент
(ЕС) № 165/2014 г. и на чл. 147, ал. 3, т. 4 от ЗДвП и съставил АУАН №
02294/21.12.2023 г., който бил подписан от последния без възражения, като
такива не били направени и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на
така съставения АУАН, Началник отдел „Контрол“ в Регионална дирекция
„Автомобилна админстрация“-Русе /към настоящия момент Началник ОО
„АА“-Русе/, в качеството му на АНО, издал оспореното наказателното
постановление, като в същото били възприети фактическо описание и правна
квалификация на деянията, идентични с тези, съдържащи се в АУАН-а, като на
основание чл. 93в, ал. 20 от ЗАвПр на жалбоподателя Й. било наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 1500 лева за нарушението на
чл. 32, § 3, изр. 3-то от Регламент (ЕС) № 165/2014 г., а на основание чл. 185 от
ЗДвП - административно наказание „Глоба“ в размер на 20 лева за
нарушението на чл. 147, ал. 3, т. 4 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка се установява от писмени
доказателства и доказателствени средства – АУАН № 02294/21.12.2023 г., НП
№ 38-0007167/19.01.2024 г., товарителница CMR 2012-1/20.12.2023 г.,
разпечатка от картата на водача, Протокол от контролна проверка
№BG14/00008851 от 27.06.2022 г. и Удостоверение за техническа изправност
на ППС към Протокол № 30540035 от 24.11.2022 г., гласни доказателства –
показанията на свидетеля Й. Б. П.дадени в проведеното открито съдебно
заседание , както и веществени доказателства – два броя фотоснимки.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от
легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.
3
Разгледана по същество е неоснователна.
Съдът констатира, че при издаване на НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен от компетентно
длъжностно лице. АУАН е съставен в присъствие на свидетел и на
нарушителя. АУАН му е надлежно връчен, като съдържа необходимите
реквизити по чл.42 от ЗАНН. Съставеният АУАН е подписан от
жалбоподателя.
Наказателното постановление е издадено в рамките на срока по
чл.34, ал.3 от ЗАНН от компетентния за това орган и съдържа необходимите
реквизити по чл.57 от ЗАНН.
В акта, а в последствие и в наказателното постановление,
нарушението било описано пълно и ясно, като били посочени всички
елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните
относими към него обстоятелства. По този начин, била осигурена възможност
на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е
ангажирана административно-наказателната му отговорност, респективно да
организира пълноценно защитата си, което в крайна сметка той сторил в
развилото се съдебно производство.
По т. 1 от обжалваното наказателно постановление, с което на
жалбоподателя Д. Й. на основание чл. 93в, ал. 20 от ЗАвПр е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 1500 лева за нарушение на
чл. 32, § 3, изр. 3-то от Регламент (ЕС) № 165/2014 г. относно тахографите в
автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета
относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при
автомобилен транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 на
Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от
социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт наричан
оттук нататък за краткост Регламент (ЕС) № 165/2014 г./:
От събраните в хода на производството гласни, писмени и
веществени доказателства и доказателствени средства и извършената им
оценка се установява по несъмнен и категоричен начин, че жалбоподателят Д.
Й. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението на
разпоредбата на чл. 32, § 3, изр. 3-то от Регламент (ЕС) № 165/2014, за което е
ангажирана и административнонаказателната му отговорност. С разпоредбата
4
на чл. 32, § 3 от Регламента се въвеждат следните забрани: подправянето,
прикриването, укриването или унищожаването на данни, регистрирани върху
тахографския лист или съхранени в тахографа или върху картата на водача,
или на разпечатки от тахографа /изр. 1-во/; всякакво манипулиране на
тахографа, тахографския лист или картата на водача, което може да доведе до
подправяне, укриване или унищожаване на данни и/или разпечатаната
информация /изр. 2-ро/; в превозното средство да се намира каквото и да е
устройство, което може да се използва за тази цел /изр. 3-то/. Видно от така
цитираната разпоредба, за да е съставомерно нарушението на чл. 32, § 3, изр.
3-то от Регламента от обективна страна следва да се установи, че в превозното
средство е инсталирано средство и същото да е годно да се използва за
всякакво манипулиране на тахографа, тахографския лист или картата на
водача, като не е нуждно към момента на установяване на нарушението то да е
действало.
В настоящия случай от събраната по делото доказателства, по
категоричен начин се установи, че на посочените в наказателното
постановление дата – 21.12.2023 г., час – 03:49 часа, и място - гр. Русе, ГКПП
Дунав мост, изход от Република България, проверяващите служители на ОО
„АА“-Русе са констатирал и наличието на несъответствие между
действителното състояние на нещата и наличната информация от картата на
водача, доколкото процесното ППС е било в движение, а съгласно изведената
разпечатка, същият е следвало да бъде в режим на почивка. Видно от
показанията на свидетеля П. е, че посоченото е следствие от извършена
манипулация чрез използване на устройство – магнит, като последният е бил
предаден от жалбоподателя Й. на проверяващите. Съхранявайки средство,
годно да се използва за извършване на манипулация на картата на водача,
жалбоподателят Й. е осъществил от обективна страна нарушението, във
връзка с което е ангажирана и административнонаказателната му отговорност.
Неоснователно е наведеното от защитата възражение, че посочения в
АУАН-а и НП дигитален тахограф не е в достатъчна степен идивидуализиран,
доколкото не бил посочен номера на одобрения тип такъв. И в двата
административни акта са посочени марката, модела/типа и серийния номер на
процесния тахограф, като именно последния се явява индивидуализиращия
белег, тъй като всеки дигитален тахограф следва да притежава такъв уникален
номер, отличаващ го от останалите.
5
От субективна страна нарушението е извършено умишлено, при
форма на вината пряк умисъл, тъй като в съзнанието на нарушителя са
намерили отражение всички обективни елементи от състава на това
нарушение. Същият е съзнавал, че манипулира картата на водача чрез
използване на магнит, като пряко е целял именно това.
АНО е издирил относимата санкционна разпоредба – чл. 93в, ал. 20
от ЗАвПр, съгласно която водач, който управлява превозно средство с
монтирано устройство за подправяне на данните, записани в тахографския
лист или съхранени в дигиталния тахограф или в картата на водача, или на
разпечатките от дигиталния тахограф, се наказва с административно
наказание „Глоба“ в размер на 1500 лева. Видно от последното, законодателят
е определил санкцията в абсолютен размер, в каквато насока се е произнесъл и
АНО, поради което обсъждането на въпроса за нейната справедливост е
безпредметен.
Не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН,
доколкото извършеното нарушение не разкрива белезите на маловажен
случай, съгласно легалната дефиниция, съдържаща се в чл. 93, т. 9 от НК,
приложим на основание чл. 11 от ЗАНН. Не се установиха многобройни или
едно, но изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, което да
обуслови приложението на чл. 28 от ЗАНН.
По т. 2 от обжалваното наказателно постановление, с което на
жалбоподателя Д. Й. на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 20 лева за нарушение на чл.
147, ал. 3, т. 4 от ЗДвП.
От събраните в хода на производството доказателства се установява
по несъмнен и категоричен начин, че жалбоподателят Д. Й. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на нарушението на разпоредбата на чл.
147, ал. 3, т. 4 от ЗДвП, за което е ангажирана и
административнонаказателната му отговорност.
Съгласно чл. 147, ал. 3, т. 4 от ЗДвП пътните превозни средства от
категории N2, N3, O2, O3 и О4, с изключение на къмпинг-ремаркетата, от
чиято първоначална регистрация са минали не повече от 10 години - подлежат
на периодичен преглед за проверка на техническата им изправност всяка
година, след което на всеки шест месеца.
6
По делото не е налице спор, че полуремарке, марка „Вилтон“,
категория О4, с регистрационен номер В7444ЕН, е следвало да премине
задължителен преглед за проверка на техническата изправност в едногодишен
срок, тоест до 24.11.2023г., включително, като това не е било сторено. На
посочените в наказателното постановление дата – 21.12.2023 г., час – 03:49
часа, и място - гр. Русе, ГКПП Дунав мост, изход от Република България,
жалбоподателят Й., в качеството си на водач по смисъла на § 6, т. 25 от ДР на
ЗДвП, е управлявал съчленено ППС – товарен автомобил, с прикачено към
него процесното полуремарке, осъществявайки по този начин от обективна
страна състава на нарушението, във връзка с което е ангажирана и
административнонаказателната му отговорност.
От субективна страна нарушението е извършено умишлено, при
форма на вината пряк умисъл, тъй като в съзнанието на нарушителя са
намерили отражение всички обективни елементи от състава на това
нарушение. Същият е съзнавал, че процесното полуремарке е следвало да
премине задължителен преглед за проверка на техническа изправност и че
това не е било сторено в предвидения от законодателя едногодишен срок, като
въпреки това го привел в движение и го управлявал. До този извод съдът
стигна, отчитайки, че жалбоподателят Й. е разполагал с Удостоверение за
техническа изправност на ППС към Протокол № 30540035 от 24.11.2022 г.
АНО е издирил относимата санкционна разпоредба – чл. 185 от
ЗДвП, съгласнокоято за нарушение на този закон и на издадените въз основа
на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание,
виновните се наказват с административно наказание „Глоба“ в размер на 20
лева. Видно от последното, законодателят е определил санкцията в абсолютен
размер, в каквато насока се е произнесъл и АНО, поради което обсъждането на
въпроса за нейната справедливост е безпредметен.
Съгласно разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП, която е действала, към
момента на извършване на нарушението „приложението на чл. 28 от ЗАНН е
изключено по отношение на нарушенията на ЗДвП, каквото е и настоящото“.
Въпреки, че към настоящия момент, тази разпоредба е обявена за
противоконституционна, съдът намира, че процесното нарушение не разкрива
белезите на маловажен случай съгласно легалната дефиниция, съдържаща се в
чл. 93, т. 9 от НК или на малозначителност по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК,
7
приложими на основание чл. 11 от ЗАНН. Нарушение е такова на просто
извършване /формално нарушение/, осъществяването на което не изисква
настъпването на противоправен резултат. По делото не се установиха
смекчаващи вината обстоятелства, въз основа на които да бъде направен
извод, че същото разкрива по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случай на нарушения от този вид.
Предвид изложеното, съдът приема, че жалбата се явява
неоснователна, а наказателно постановление следва да се потвърди като
правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на спора, следва да се остави без уважение
направеното искане от жалбоподателя Й. за присъждане на направените по
делото разноски за процесуално представителство.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 38-0007167/19.01.2024 г., издадено от Началник
отдел „Контрол“ в Регионална дирекция „Автомобилна админстрация“-Русе, с
което на основание на чл. 93в, ал. 20 от ЗАвПр на Д. Н. Й., с ЕГН: **********,
е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1500 лева за
нарушение на чл. 32, § 3, изр. 3-то от Регламент (ЕС) № 165/2014 г. относно
тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) №
3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните за
движението при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) №
561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои
разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния
транспорт и на основание чл. 185 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 20 лева за нарушение на чл. 147, ал. 3, т. 4 от
ЗДвП, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението може да се обжалва пред Русенския административен съд в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8