РЕШЕНИЕ
№ 1100
гр. Перник, 07.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря Ц. Ч. М.
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20231720102364 по описа за 2023 година
Образувано е по искова молба на „Топлофикация Перник“ АД срещу Р. Б. Я., ЕГН:
*********** и И. Д. Я., ЕГН: ********** и двамата с адрес в гр. П., ул. „Б. Г.“, бл. **, вх. *,
ап. *, с която са обективно и кумулативно съединени положителни установителни главен и
акцесорен иск с правно основание чл. 422 ГПК.
Ищецът претендира да се установи, че ответниците при условие на разделност му
дължат сума в общ размер на 2696,52 лв., от които сумата от 2359,19 лв., съставляваща
главница, включваща стойността на доставената, ползвана, но незаплатена топлинна енергия
за апартамент, находящ се в гр. П., ул. „Б. Г.“, бл. **, вх. *, ап.* за периода от 01.05.2020 г.
до 30.04.2022 г. и сумата от 337, 33 лв., съставляваща мораторна лихва за забава върху
главницата за периода от 09.07.2020 г. до 22.02.2023 г. ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното й плащане.
По отношение на ответника Р. Б. Я. се претендира да се признае за установено, че
дължи на ищцовото дружество сума в общ размер 1348,26 лв., представляваща ½ ид.ч. от
общия дълг, в качеството му на съсобственик на процесния имот, от която сума главницата е
в размер на 1179,60 лв. за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., а мораторната лихва е
168,67 лв. за периода от 09.07.2020 г. до 22.02.2023 г. ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението -21.03.2023 до окончателното й плащане.
По отношение на ответника И. Д. Я. се претендира да се признае за установено, че
дължи на ищцовото дружество сума в общ размер 1348,26 лв., представляваща ½ ид.ч. от
общия дълг, в качеството му на съсобственик на процесния имот, от която сума главницата е
1
в размер на 1179,60 лв. за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., а мораторната лихва е
168,67 лв. за периода от 09.07.2020 г. до 22.02.2023 г. ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението -21.03.2023 до окончателното й плащане
Ищецът твърди, че между него и ответниците в качеството им на потребители –
клиенти за битови нужди, съществува облигационно правоотношение с предмет покупко –
продажба /доставка/ на топлинна енергия, възникнало въз основа на закона и регулирано от
публично известни общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната
страна без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим
имот се намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през
процесния период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответника топлинна
енергия, отчетена и разпределена от фирмата за дялово разпределение, включваща сума за
отопление на имота, сума за топлинна енергия, отдадена от общите части и сградна
инсталация, и за дялово разпределение. Изяснява, че от своя страна купувачът не е изпълнил
насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на топлинната енергия за
исковия период и на падежа – в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася,
нито към момента на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на края на месеца,
следващ този на доставката и поради неизпълнението си, съгласно клаузата на чл. 41, ал. 1
от приложимите Общи условия ответникът, като потребител, дължи и обезщетение за забава
в размер на законната лихва, възлизаща на търсената сума. С тези съображения отправя
искане за уважаване на предявените искови претенции. Намира за дължима и законната
лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане
на вземането.
При изложените твърдения се иска да се признае за установено, че ответниците
дължат на ищеца при условие на разделност посочените главница и лихва съобразно тяхната
½ ид.ч. от съсобствеността върху процесния апартамент.
Претендират се разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар
на насрещната страна.
Препис от исковата молба е връчен на ответницата И. Д. Я., която е депозирала в
срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба, с който заявява, че признава предявените
срещу нея искове. Твърди, че на 11.07.2023 г. била подала заявление до ищцовото
дружество, с което моли да сключи споразумение за разсрочено плащане на сумите, които се
претендират от нея за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. по отношение на нейната ½
ид.ч. от съсобствеността върху процесния апартамент. Моли с оглед признанието на иска от
нейна страна да не бъде осъждана да заплаща сторените от ищцовото дружество разноски.
Препис от исковата молба е връчен на ответника Р. Б. Я. лично, който е депозирал в
срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба.
Оспорва иска като неоснователен и недоказан и моли съдът да го отхвърли.
Не било доказано наличието на облигационно правоотношение между него и
ищцовото дружество. Не бил подписвал и не бил страна по договор за доставяне на
2
топлинна енергия с ищеца по отношение на процесния имот.
При така изложените твърдения съдът счита, че е сезиран с обективно кумулативно
съединени искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Няма права и обстоятелства, които да се признават от страните по смисъла на чл. 146,
ал. 1, т. 3 ГПК по отношение на ответника Р. Б. Я..
С оглед признанието на иска от страна на ответницата И. Д. Я. съдът с определение
по чл. 140 ГПК е отделил, като безспорни по отношение на тази ответница следните
обстоятелства-възникването и съществуването между нея и ответника на облигационно
отношение през процесния период с предмет покупко-продажба /доставка/ на топлинна
енергия, регулирано от публично известни Общи условия, както и, че е изпълнил
задължението си и е доставял такава за процесния топлоснабден недвижим имот чрез
изправно и преминало през метрологична проверка СТИ, за която се дължи посочената в
исковата молба сума и която е отчетена и разпределена от избрана от СЕС ФДР /фирма за
дялово разпределение/ и по силата на сключен между нея и ищеца договор
Няма други факти и обстоятелства, които да са общоизвестни, служебно известни на
съда или за които да съществуват законови презумпции и да не се нуждаят от доказване по
смисъла на чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК.
С оглед общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на всяка от страните е да
установи фактите, от които черпи изгодни за себе си правни последици.
1) По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ: В тежест на ищеца е, при условията на пълно и главно доказване, да установи
възникването и съществуването между него и ответника Р. Б. Я. на облигационно
отношение през процесния период с предмет покупко-продажба /доставка/ на топлинна
енергия, регулирано от публично известни Общи условия, както и, че е изпълнил
задължението си и е доставял такава за процесния топлоснабден недвижим имот чрез
изправно и преминало през метрологична проверка СТИ, за която се дължи посочената в
исковата молба сума и която е отчетена и разпределена от избрана от СЕС ФДР /фирма за
дялово разпределение/ и по силата на сключен между ответниците и ищеца договор, за
които обстоятелства на осн. чл. 146, ал. 2 ГПК.
При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника Р. Б. Я. е да
докаже, че е погасил дълга на падежа, за което не се сочат доказателства.
2) По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже възникването на главно задължение, изпадането на
ответника в забава и размера на обезщетението за забава.
При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже
погасяване на дълга на падежа.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
3
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни
установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от
договор за доставка на топлинна енергия, сключени с ответника. Настоящото производство е
предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в
хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1
ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да бъде само
вземането, предявено със заявление в заповедното производство. Процесното вземане
следва да съвпада с вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е
възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим.
В настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат,
поради което предявеният иск е процесуално допустим.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1)
наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на
топлоенергия, регулирано от публично известни Общи условия; 2) продавачът да е доставил
топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, за която се дължи посочената в
исковата молба сума. По акцесорния иск за обезщетение за забава е необходимо да бъде
установено изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това
обезщетение.
Според задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ) като договорно
правоотношение, произтичащо от договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Преценката относно
наличието на качеството потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди по
отношение на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Топлофикация – Перник“ ЕАД. Последните имат обвързваща сила за страните по
взаимоотношенията, възникнали във връзка с производство и доставка на топлинна енергия
при спазване разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна (купувач) по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди е клиентът/потребителят на топлинна енергия за битови нужди,
какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ,
бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. Съгласно
4
чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ „клиенти/потребители на топлинна енергия” са
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал. 1 от процесните Общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в гр. Перник, приложими от ищеца
и одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник
Съперник – бр. 82/3959/29.04.2008 г., а с това и влезли в сила, съгласно която купувач на
топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител за битови нужди, което е собственик
или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. В тази връзка
следва да се отбележи, че включването на клаузите на процесните ОУ като източник на
права и задължения между страните съгласно чл. 150, ал. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ) е
обусловено от оповестяването им и изтичане на 30 дни след първото им публикуване. В
случая се установи, че последните са оповестени в един местен ежедневник, поради което и
с оглед липсата на твърдения от ответника за възражения срещу тях, съдът счита, че са
влезли в сила. Отношенията то така действащите общи условия се уреждат от специален
закон – ЗЕ, поради което редът в ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите
условия е неприложим. Поради това договорът се счита сключен при определените от
дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към
топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата. С оглед на
изложеното ответникът Я. е страна по облигационното правоотношение с ищцовото
дружество, тъй като е собственик на ½ идеална част от процесния топлоснабден недвижим
имот от момента, в който като потребител е бил присъединен към топлопреносната мрежа и
е започнал да потребява топлинна енергия от същата.
Съгласно чл. 34 ал. 1 от Общите условия, купувачът е длъжен да заплаща дължимите
се суми на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. При неплащане в този срок и на основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1
ЗЗД длъжникът, в качеството си на потребител, изпада в забава и дължи заплащането на
обезщетение в размер на законната лихва, без да е необходимо изрично волеизявление на
ищеца в този смисъл.
При тази правна рамка, съдът дължи произнасяне по конкретно твърдените права и
факти, както и по възраженията, релевирани от страните по делото.
В настоящия случай между страните са спорни всички елементи от фактическия
състав на предявените искове, за които ищецът носи доказателствена тежест. Единствено
ответницата И. Д. Я. е направила признание на иска, но доколкото се касае за общи факти
при иск, насочен срещу обикновени другари, на общо основание същите подлежат на
установяване, а признанието взето предвид при възлагане на разноските по делото.
По отношение на претенциите срещу оспорващият ответник Р. Б. Я. по делото са
ангажирани редица писмени доказателства.
От представената от ДМПТ към Община Перник данъчна декларация по чл. 14 от
5
ЗМДТ по отношение на недвижим имот, находящ се в гр. П., ул. „Б. Г.“, бл. **, вх. *,
деклариран от ответницата И. Д. Я. се установява, че същата и ответникът Р. Б. Я. са
декларирали този имот като техен собствен имот. От договор за продажба на държавен
недвижим имот по реда на Наредба за държавните имоти от 10.05.1990 г. се установява, че
ответницата И. Д. Я. е придобила собствеността върху процесния имот.
От представеното по делото удостоверение от Кметство Изток на Община Перник се
установява, че двамата ответници са сключили граждански брак на 10.09.1979 г. в гр. М.,
като към 18.02.2019 г. техният брак все още не е прекратен.
Декларацията по чл. 14 ЗМДТ, подадена за целите на данъчното облагане, има
характера на подписан (което не се оспорва) от ответницата И. Д. Я. частен документ по см.
на чл. 180 ГПК, ползващ се с формална доказателствена сила относно правнорелевантното
обстоятелство, че автор на волеизявлението, съдържащо се пред подписа, е лицето,
подписало документа. Същевременно, в настоящото производство и в посочената си част
има значението и на извънсъдебно признание – твърдение за неизгоден факт, а именно, че
деклараторът е един от собствениците на апартамента, придобит чрез покупка в
съсобственост с ответника и нейн съпруг Р. Б. Я., което изявление се ползва с висока
доказателствена стойност в процеса, и в случая кореспондира на данните, съдържащи се в
останалите писмени доказателства – арг. чл. 175 ГПК. Към датата на придобиване на имота
от ответницата Я. и към датата на депозиране на декларацията пред органите на общинската
администрация двамата ответници са се намирали в брачно правоотношение, поради което
на осн. чл. 19 СК (обн., ДВ, бр. 41 от 28.05.1985 г., в сила от 1.07.1985 г., отм., бр. 47 от
23.06.2009 г., в сила от 1.10.2009 г.) същият е станал съпружеска имуществена общност,
като всеки един от двамата съпрузи притежава по ½ идеална част от имота.
Ответницата Я. на 24.07.2023 г. е сключила с ищцовото дружество споразумение за
разсрочено плащане на дължимите суми за топлинна енергия. Същата е представила
писмени доказателства, от които е видно че е заплатила на ищцовото дружество в хода на
процеса на 19.07.2023 г. сумата от 100 лв., на 18.08.2023 г. сумата от 100 лв. и на 12.10.2023
г. сумата от 100 лв. или общо е заплатила сумата от 300 лв. Тези плащания не са били взети
предвид от вещото лице В. при изготвяне на СИЕ.
По делото е изслушана и приета заключение по СИЕ, изготвено при проверка на
счетоводството на ищцовото дружество. Вещото лице по приетата СИЕ е констатирало, че
за периода от 01.05.2020 г до 30.04.2022 г за абонат на адрес гр. П. ул. Бл. Г. бл.** вх. * ап.*
с абонатен №********** стойността на доставената и ползвана топлинна енергия е в размер
на 2359,19 лева и лихва за забава за периода от 09.07.2020г. до 22.02.2023г. в размер на
318,43 лева или общо 2677,62 лева.
За периода от 01.05.2020 г до 30.04.2022 г за абонат на адрес гр. П. ул. Бл. Г. бл.** вх.
* ап.* с абонатен №********** стойността на ½ ид.ч. от доставената и ползвана топлинна
енергия е в размер на 1179,60 лева и лихва за забава за периода от 09.07.2020г. до
22.02.2023г. в размер на 159,21 лева или общо 1338,81 лева. По месечно задължението за
главница и лихва, както и падежа на всяко месечно задължение за топлинна енергия за имот
6
находящ се в гр. П. ул. Бл. Г. бл.** вх. * ап.* с абонатен №********** е отразено в
приложената таблица №1 за изчисляване на задължението, която е неразделна част от
настоящето заключение. Размера на законната лихва за забава на месечните плащания
начислена върху главница 2359,19 лева за периода от 09.07.2020г. до 22.02.2023г. е в размер
на 318,43 лева. Обезщетението за забава за периода от 09.07.2020г. до 22.02.2023г..
начислено върху главницата в размер на 2359,19 лева за посочения период е в размер на
318,43 лева, съобразено с клаузите на общите условия на дружеството ищец в частта
регламентираща падежа на всяко едно от периодичните плащания- отразено в Таблица
1. Ответника не е извършил плащания за топлинна енергия касаещи процесния
период. В информационната система на Топлофикация-Перник АД са отразени
изравнителни сметки в размер на 111,96 лева.
Съдът кредитира изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза, като
изготвена от безпристрастно и компетентно вещо лице освен в частта, че ответниците не са
извършили плащане, тъй като вещото лице не е взело предвид извършеното в хода на
процеса от ответницата И. Я. плащане в общ размер на 300 лв. Съдът счита, че на основание
чл. 76, ал. 2 ЗЗД, тъй като извършеното от ответницата Я. плащане в общ размер на 300 лв.
не е достатъчно за да погаси изцяло задължението й за главница и за лихва, тъй като
стойността на ½ ид.ч. от доставената и ползвана топлинна енергия е в размер на 1179,60
лева и лихва за забава за периода от 09.07.2020г. до 22.02.2023г. в размер на 159,21 лева
първо следва да бъде погасена мораторната лихва в размер на 159, 21 лв., а след това с
остатъка от 140,79 лв. следва да бъде погасена част от дължимата главница от 1179,60 лв.
или остава да се дължи главница в размер на 1038, 81 лв. от ответницата Я..
Ответникът Я. не твърди, че е заплатил сумите, а твърди, че не ги дължи, тъй като
няма сключен договор с ищцовото дружество.
По делото е изслушана и приета заключение по СТЕ, неоспорено от страните, която
съдът кредитира изцяло като обосновано, обективно и компетентно изготвено, отговарящо
на всички поставени задачи от ищеца. Ответникът не е поставил задачи към вещото лице. В
заключението е отразено, че услугата „дялово разпределение“ е въведена от момента на
подписването на Договор № 182/22.11.2000 год., между фирмата за дялово разпределение на
топлинната енергия и СЕС. Между топлофикационното дружество и фирмата за дялово
разпределение е подписан договор, /след въвеждането на Общите условия за продажба на
топлинна енергия на битови потребители/ уреждащ взаимоотношенията между тях. През
процесният период, топломерът е преминал задължителните периодични метрологични
проверки и съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговско измерване,
показанията му могат да се считат за достоверни. Количеството на топлинната енергия за
СЕС е определено правилно, съгласно методиката. Изпълнено е изискването на наредбата за
разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на
имоти в СЕС. От направената проверка, не е констатирана разлика между нетната енергия и
енергията за разпределение по имоти в сградата етажна собственост.Вещото лице счита, че
начислените суми са коректни и пресметнати съгласно методологията, утвърдена от
7
действащата нормативна уредба през процесуалният период. Прогнозно определените
текущи разходи на топлинна енергия и съответно начислените суми, са приведени, към
реално отчетените или нормативно /служебно/ изчислените с изравнителните сметки за
съответните периоди. Няма разлика в сумите по главницата, определени от вещото лице и
тези по исковата молба на ищеца. Изравнителни сметки са изготвяни ежегодно, след
проведени отчети за потреблението на топлинна енергия в СЕС. Преизчислените
/изравнителни/ суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти. Същите са предавани
на представител на СЕС в законно установения срок.
От изложеното дотук съдът намира за доказано по делото, че ищецът, в качеството си
на страна по облигационното правоотношение с ответниците, през процесния период е
доставил до ползвания от тях съсобствен имот топлинна енергия, чиято обща цена възлиза
на 2359,19 лева, като всеки от ответниците е задължен за част от тази сума, пропорционално
на обема на притежаваните вещни права върху имота или всеки един от двамата ответници
дължи по ½ ид.ч. от тази сума в размер на 1179,60 лв. Съдът счита, че на основание чл. 76,
ал. 2 ЗЗД, тъй като извършеното от ответницата Я. плащане в общ размер на 300 лв. не е
достатъчно за да погаси изцяло задължението й за главница и за лихва, тъй като стойността
на ½ ид.ч. от доставената и ползвана топлинна енергия е в размер на 1179,60 лева и лихва за
забава за периода от 09.07.2020г. до 22.02.2023г. в размер на 159,21 лева първо следва да
бъде погасена мораторната лихва в размер на 159, 21 лв., а след това с остатъка от 140,79 лв.
следва да бъде погасена част от дължимата главница от 1179,60 лв. или остава да се дължи
главница в размер на 1038, 81 лв. от ответницата Я.. С оглед на изложеното по отношение
на тази ответница главният иск следва да бъде уважен за сумата от 1038, 81 лв. и отхвърлен
за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 1179,60 лв., като погасен поради
плащане. Спрямо тази ответница по изложените съображения следва да бъде отхвърлен
изцяло предявения спрямо нея акцесорен иск за заплащане на мораторна лихва върху
главницата в размер на 159,21 лв. за периода от 09.07.2020 г. до 22.02.2023 г. като погасен
поради плащане в хода на процеса, а за разликата над сумата от 159,21 лв. до претендирания
размер от 168,67 лв., като неоснователен и недоказан, тъй като според кредитираната от
съда СИЕ в тази част ½ ид.ч. от общия размер на дължимата мораторна лихва от 318,43 лв.
се равнява на сумата от 159,21 лв.
По отношение на ответника Я. главният иск е основателен и доказан в пълен размер с
оглед изложените от съда съображения и следва да се признае за установено, че дължи на
ищцовото дружество претендираната ½ ид.ч. от общо дължимата главница от 2359,19 лв.,
равняваща се на 1179, 60 лв. за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. Съдът приема по
отношение на акцесорния иск за заплащане на мораторна лихва върху главницата, че същият
е основателен до размер на 159,21 лв. за периода от 09.07.2020 г. до 22.02.2023 г., а за
разликата над сумата от 159,21 лв. до претендирания размер от 168,67 лв., следва да се
отхвърли като неоснователен и недоказан, тъй като според кредитираната от съда СИЕ в
тази част ½ ид.ч. от общия размер на дължимата мораторна лихва от 318,43 лв. се равнява на
сумата от 159,21 лв.
8
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този изход от спора по правилото на чл. 78, ал.
1 такива следва да му бъдат присъдени, включително възнаграждение за процесуално
представителство в размер на 100 лева.
С отговора на исковата молба ответницата И. Я. е направила признание на иска и е
поискала разноските да бъдат възложени в тежест на ищеца. Отговорността за разноските се
понася от ищеца, при кумулативното наличие на две предпоставки: 1) ответникът с
поведението си да не е дал повод за завеждане на иска и 2) да признае иска. В процесния
случай липсва навременно плащане на енергийни услуги, за което ОУ условия изрично
установяват определен срок за плащане, а „срокът кани“ – dies interpellat pro homine (чл. 84,
ал.1, изр.1 от ЗЗД). В този смисъл при липса на срочно плащане длъжникът мотивира
кредитора да реализира субективните си права по съдебен ред и в този смисъл не е налице
първата предпоставка на нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК.
Същевременно обаче, доколкото ответницата е признала иска, поведението не е
станало повод за допълнителните разноски, свързани с депозити за СТЕ и СИЕ, тъй като не е
оспорвала, правнорелевантните факти, във връзка с които са изслушвани вещите лица,
същите не следва да бъдат възлагани в нейна тежест. В тежест и на двамата ответници
следва да бъдат възложени разноските сторени от ищцовото дружество за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 153,93 лв.С оглед частичното отхвърляне
на предявения акцесорен иск на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата Я. следва да
заплати на ответното дружество разноски в размер на 76, 42 лв./153,93
лв.*1338,81/1348,26=152,85 общо за двамата ответници или по 76,42 лв./
Възнагражденията за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение следва да
бъдат понесени пропорционално от двамата ответници, а депозитите за вещи лица и
възнаграждение – от ответникът оспорил иска. В списъка по чл. 80 ГПК ищецът обаче е
пропуснал да включи сторените разноски за вещите лица по допуснатите от съда СИЕ и СТЕ
в общ размер на 450 лв., поради което по силата на диспозитивното начало на процеса
същите не следва да му бъдат присъждани. С оглед на изложеното и двамата ответници на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да заплатят на ищеца с оглед изхода на спора при
условие на разделност сумата от 76,42 лв., съставляваща сторени в исковия процес разноски
съобразно размера на уважените искове. Ответникът Я. не е сторил разноски в исковия
процес и не следва такива да му бъдат присъждани на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Ответницата Я. не е сторила разноски в исковия процес и не следва такива да й бъдат
присъждани на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Същата е била безплатно представлявана от адв.
М. Г. М. от АК-Перник на основание чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗА, поради което на същият следва
да бъде присъдено възнаграждение определено по реда на чл. 7, ал.2, т. 2 НМРАВ в
минимален размер на 434,83 лв. и съобразно отхвърлената част на исковете като
неоснователни и недоказани, но не и в частта, с която са отхвърлени като погасени поради
плащане в хода на процеса, тъй като не е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК в размер на
9
3,05 лв.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за
дължимостта на разноските в заповедното производство с осъдителен диспозитив. Предвид
изхода от спора и доказаните в заповедното производство разноски, на ищеца се дължат
103,20 лева, които също следва да му бъдат присъдени, като всеки един от двамата
ответници следва да му заплати сумата от 51,60 лв. при условие на разделност. Ответниците
не са сторили разноски в заповедното производство, които следва да им бъда присъдени с
оглед частичното отхвърляне на акцесорните искове.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че В ПОЛЗА на „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к. Мошино, ТЕЦ
„Република“ СЪЩЕСТВУВА изискуемо вземане срещу Р. Б. Я., ЕГН:********** от гр.
П., ул. „Б. Г.“, бл. **, вх. *, ап. * в общ размер на 1338,81 лв., представляваща ½ ид.ч. от
общия дълг, в качеството му на съсобственик на процесния имот, находящ се в гр. П., ул. „Б.
Г.“, бл. **, вх. *, ап. *, от която сума главницата е в размер на 1179,60 лв. за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., и мораторната лихва е в размер на 159,21 лв. за периода от
09.07.2020 г. до 22.02.2023 г. ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението -21.03.2023 до окончателното й плащане, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1213/2023 г. по описа на
Районен съд Перник.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и
чл. 86 ЗЗД, за признаване на установено, че В ПОЛЗА на „Топлофикация-Перник“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к. Мошино, ТЕЦ
„Република“ СЪЩЕСТВУВА изискуемо вземане за мораторна лихва срещу Р. Б. Я.,
ЕГН:********** от гр. П., ул. „Б. Г.“, бл. ** вх. *, ап. * за разликата над сумата от 159,21
лв. до пълния предявен размер от 168,67 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че В ПОЛЗА на „Топлофикация-Перник“ АД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к. Мошино, ТЕЦ
„Република“ СЪЩЕСТВУВА изискуемо вземане срещу И. Д. Я., ЕГН:**********, от гр.
П., ул. „Б. Г.“, бл. **, вх. *, ап.* в общ размер 1038,81 лв., представляваща ½ ид.ч. от общия
дълг, в качеството й на съсобственик на процесния имот, която сума, съставлява неплатена
главницата в размер на 1038,81 лв. за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението -21.03.2023 до
окончателното й плащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
10
задължение по ч.гр.д. № 1213/2023 г. по описа на Районен съд Перник.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за
признаване на установено, че В ПОЛЗА на „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к. Мошино, ТЕЦ „Република“
СЪЩЕСТВУВА изискуемо вземане срещу И. Д. Я., ЕГН:**********, от гр. П., ул. „Б. Г.“,
бл.** вх. *, ап.* за претендираната главница над сумата от 1038,81 лв. до пълния
претендиран размер на главницата от 1179,60 лв. като ПОГАСЕНА поради
ПЛАЩАНЕ в хода на процеса.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и
чл. 86 ЗЗД, за признаване на установено, че В ПОЛЗА на „Топлофикация-Перник“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к. Мошино, ТЕЦ
„Република“ СЪЩЕСТВУВА изискуемо вземане срещу И. Д. Я., ЕГН:**********, от гр.
П., ул. „Б. Г.“, бл. **, вх. *, ап.* за мораторна лихва за сумата от 159,21 лв. за периода от
09.07.2020 г. до 22.02.2023 г. като ПОГАСЕНА ПОРАДИ ПЛАЩАНЕ в хода на процеса и
за разликата над сумата от 159,21 лв. до пълния предявен размер от 168,67 лв. като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК Р. Б. Я., ЕГН:********** от гр.
П., ул. „Б. Г.“, бл. **, вх. * ап.* ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК
********* сумата от 76,42 лева – разноски пред Районен съд Перник в исковото
производство за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от 51,60
лева – разноски в заповедното производство съобразно уважената част на исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК И. Д. Я., ЕГН:**********, от гр.
П., ул. „Б. Г.“, бл. **, вх. *, ап.* ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК
********* сумата от 76,42 лева – разноски пред Районен съд Перник в исковото
производство за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от 51,60
лева – разноски в заповедното производство съобразно уважената част на искове.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ичл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА във вр. с чл. 7, ал. 2, т.
2 НМРАВ Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М. Г.
М. от АК-Перник, ЕГН: ********** и адрес на кантората в гр. П., ул. „К.“, бл. ** вх. *, ап.
** сумата от 3,05 лева, съставляваща възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в
исковия процес на ответницата И. Д. Я. съобразно отхвърлената част на исковете като
неоснователни.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
11