№ 16507
гр. София, 05.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20241110119933 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с предявени от „Топлофикация София“ ЕАД срещу А.
В. В., Б. В. В. и И. В. В. кумулативно обективно и субективно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 от ЗЕ и чл. 422, ал. 1 от ГПК,
вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъде признато за установено, че ответниците дължат
на ищеца сумата в общ размер на 2100,03 лева, от които: сумата от 1738,95
лева – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия
(ТЕ) за периода от м.05.2020 г. до м.05.2022 г. за топлоснабден имот на адрес:
АДРЕС, апартамент, ведно със законната лихва от 13.12.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането; сумата от 320,70 лева – мораторна
лихва от 15.09.2021 г. до 15.11.2023 г.; сумата от 32,40 лева – главница за цена
на услугата за дялово разпределение за периода от м.10.2020 г. до м.04.2022 г.,
ведно със законната лихва от 13.12.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането; и сумата от 7,98 лева – лихва за периода от 16.12.2020 г. до
15.11.2023 г. върху цената за дялово разпределение при следните квоти:
- А. В. В., ЕГН ********** – 1/3, а именно: сумата от 700,01 лева, от
които: сумата от 579,65 лева – главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия (ТЕ) за периода от м.05.2020 г. до м.05.2022 г.
за топлоснабден имот на адрес: АДРЕС, апартамент, ведно със законната
лихва от 13.12.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от
1
106,90 лева – мораторна лихва от 15.09.2021 г. до 15.11.2023 г.; сумата от 10,80
лева – главница за цена на услугата за дялово разпределение за периода от
м.10.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 13.12.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането, ведно със законната лихва от
13.12.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; и сумата от 2,66 лева
– лихва за периода от 16.12.2020 г. до 15.11.2023 г.;
- Б. В. В. – 1/3, а именно: сумата от 700,01 лева, от които: сумата от
579,65 лева – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия (ТЕ) за периода от м.05.2020 г. до м.05.2022 г. за топлоснабден имот на
адрес: АДРЕС, апартамент, ведно със законната лихва от 13.12.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането; сумата от 106,90 лева – мораторна
лихва от 15.09.2021 г. до 15.11.2023 г.; сумата от 10,80 лева – главница за цена
на услугата за дялово разпределение за периода от м.10.2020 г. до м.04.2022 г.,
ведно със законната лихва от 13.12.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането, ведно със законната лихва от 13.12.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането; и сумата от 2,66 лева – лихва за периода от
16.12.2020 г. до 15.11.2023 г.;
- И. В. В. – 1/3, а именно: сумата от 700,01 лева, от които: сумата от
579,65 лева – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия (ТЕ) за периода от м.05.2020 г. до м.05.2022 г. за топлоснабден имот на
адрес: АДРЕС, апартамент, ведно със законната лихва от 13.12.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането; сумата от 106,90 лева – мораторна
лихва от 15.09.2021 г. до 15.11.2023 г.; сумата от 10,80 лева – главница за цена
на услугата за дялово разпределение за периода от м.10.2020 г. до м.04.2022 г.,
ведно със законната лихва от 13.12.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането, ведно със законната лихва от 13.12.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането; и сумата от 2,66 лева – лихва за периода от
16.12.2020 г. до 15.11.2023 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 68748/2023 г. по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците, в качеството им на собственици процесния имот, въз основа на
договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо
2
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил
за процесния период до процесния имот топлинна енергия, като ответниците
не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена, формирана на
база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение, както и дължимата стойност на услугата „Дялово
разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. Посочва, че съгласно общите условия
клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от
избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия. С оглед
гореизложеното моли за уважаването на предявените искове и присъждане на
сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответниците, с който оспорват предявения иск като недопустим и
неоснователен. Оспорват да разполагат с вещни права по отношение на
процесния имот, а освен това оспорват квотите, като считат, че същите са
неправилно изчисление. Оспорват размер на иска, като считат, че същият е
завишен. Правят възражение за погасяване на задълженията по давност.
Молят за отхвърлянето на предявените искове и присъждането на сторените
по делото разноски.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявени са кумулативно обективно и субективно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 от ЗЕ и чл. 422, ал. 1 от ГПК,
вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Същите са процесуално допустими, родово и местно подсъден на СРС.
По иска по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и
чл. 153 от ЗЕ в тежест на ищеца е било да докаже при условията на пълно и
главно доказване: 1.) съществуването на облигационно правоотношение
между страните през исковия период с предмет – доставка на топлинна
енергия в процесния имот; 2.) качеството на ответника на клиент на топлинна
3
енергия за битови нужди през исковия период, както и че до процесния имот,
който е топлоснабден, е доставена топлинна енергия на стойност исковата
сума; 3.) че през исковия период е извършвана услугата дялово разпределение,
както и че стойността възлиза на исковата сума.
В тежест на ответниците е било да докажат своите правоизключващи,
правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, вкл.
положителния факт на плащането.
Във връзка с направеното възражение за изтекла погасителна давност: в
тежест на ответника е било да докаже правопогасяващото си възражение, като
установи изтичане на законоустановения давностен срок за погасяване на
претендираните вземания. В тежест на ищеца е било да докаже наличието на
обстоятелства, довели до спиране и прекъсване на предвидената в закона
погасителна давност.
Основателността на исковата претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е
обусловена от кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически
факти): 1.) наличие на главно задължение; 2.) ответникът да е изпаднал в
забава, респ. падежът на задължението за заплащане на претендираните суми;
3.) периода на забавата; 4.) размерът на обезщетението за забавено
изпълнение.
В тежест на ищеца е било да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на тези предпоставки. Ответникът е разполагал с
възможност да проведе насрещно доказване по тези факти. В тежест на
ответника е било да установи, че е погасил главния дълг на падежа.
Въз основа на заявление от 13.12.2023 г. от „Топлофикация София“ ЕАД
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
209 от 03.01.2024 г. по ЧГД № 68748 по описа за 2023 г. на СРС, III ГО, 148 гр.
с. срещу следните длъжници, а именно:
За С.И.Б.: цена на доставена от дружеството топлинна енергия в размер
на 579,66 BGN (петстотин седемдесет и девет лева и 66 стотинки), ведно със
законна лихва за периода от 13.12.2023г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до 15.11.2023 г. в размер на 106,90
BGN (сто и шест лева и 90 стотинки), цена на извършена услуга за дялово
разпределение в размер на 10,80 BGN (десет лева и 80 стотинки), ведно със
законна лихва за периода от 13.12.2023г. до изплащане на вземането,
4
мораторна лихва за периода от 16.12.2020г. до 15.11.2023 г. в размер на 2,66
BGN (два лева и 66 стотинки), държавна такса в размер на 14,00 BGN
(четиринадесет лева), юрисконсултско възнаграждение в размер на 10,00 BGN
(десет лева);
За И.Г.Л.: цена на доставена от дружеството топлинна енергия в размер
на 579,66 BGN (петстотин седемдесет и девет лева и 66 стотинки), ведно със
законна лихва за периода от 13.12.2023г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до 15.11.2023 г. в размер на 106,90
BGN (сто и шест лева и 90 стотинки), цена на извършена услуга за дялово
разпределение в размер на 10,80 BGN (десет лева и 80 стотинки), ведно със
законна лихва за периода от 13.12.2023г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за периода от 16.12.2020г. до 15.11.2023 г. в размер на 2,66
BGN (два лева и 66 стотинки), държавна такса в размер на 14,00 BGN
(четиринадесет лева), юрисконсултско възнаграждение в размер на 10,00 BGN
(десет лева);
За А. В. В.: цена на доставена от дружеството топлинна енергия в
размер на 579,66 BGN (петстотин седемдесет и девет лева и 66 стотинки),
ведно със законна лихва за периода от 13.12.2023г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до 15.11.2023 г. в размер на 106,90
BGN (сто и шест лева и 90 стотинки), цена на извършена услуга за дялово
разпределение в размер на 10,80 BGN (десет лева и 80 стотинки), ведно със
законна лихва за периода от 13.12.2023г. до изплащане навземането,
мораторна лихва за периода от 16.12.2020г. до 15.11.2023 г. в размер на 2,66
BGN (два лева и 66 стотинки), държавна такса в размер на 14,00 BGN
(четиринадесет лева), юрисконсултско възнаграждение в размер на 10,00 BGN
(десет лева);
За Б. В. В.: цена на доставена от дружеството топлинна енергия в размер
на 579,66 BGN (петстотин седемдесет и девет лева и 66 стотинки), ведно със
законна лихва за периода от 13.12.2023г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до 15.11.2023 г. в размер на 106,90
BGN (сто и шест лева и 90 стотинки), цена на извършена услуга за дялово
разпределение в размер на 10,80 BGN (десет лева и 80 стотинки), ведно със
законна лихва за периода от 13.12.2023г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за периода от 16.12.2020г. до 15.11.2023 г. в размер на 2,66
5
BGN (два лева и 66 стотинки), държавна такса в размер на 14,00 BGN
(четиринадесет лева), юрисконсултско възнаграждение в размер на 10,00 BGN
(десет лева);
За И. В. В.: цена на доставена от дружеството топлинна енергия в
размер на 579,64 BGN (петстотин седемдесет и девет лева и 64 стотинки),
ведно със законна лихва за периода от 13.12.2023г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до 15.11.2023 г. в размер на 106,90
BGN (сто и шест лева и 90 стотинки), цена на извършена услуга за дялово
разпределение в размер на 10,80 BGN (десет лева и 80 стотинки), ведно със
законна лихва за периода от 13.12.2023г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за периода от 16.12.2020г. до 15.11.2023 г. в размер на 2,65
BGN (два лева и 65 стотинки), държавна такса в размер на 14,00 BGN
(четиринадесет лева), юрисконсултско възнаграждение в размер на 10,00 BGN
(десет лева).
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжниците, като С.И.Б. и И.Г.Л.
в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК не са подали възражение срещу заповедта за
изпълнение и срещу тях е издаден изпълнителен лист, съответно в срока по
чл. 414, ал. 2 ГПК останалите длъжници са подали възражение срещу
заповедта за изпълнение.
С разпореждане от 07.03.2024 г., връчено на 11.03.2024 г. на заявителя са
дадени указания, че в едномесечен срок от получаване на съобщението може
да предяви иск за вземането си.
В срока по чл. 415 ГПК – на 08.04.2024 г., ищецът е предявил иск за
установяване съществуването на вземанията си по исков ред.
По делото не е спорно, а се установява и от приетите доказателства, че
през исковия период процесният имот е бил топлофициран и че сградата –
етажна собственост, в която се намира, е била присъединена към
топлопреносната мрежа.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е
определено в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно:
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна
енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация
и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно
разпоредбата на чл. 153 ЗЕ - в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
6
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“. След
отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е
еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.
Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.)
„Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл.
153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, са собствениците и титулярите
на ограниченото вещно право на ползване върху имота. Клиенти на топлинна
енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза
третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна
енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Сключването на
договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК
доказателствени средства, например с открИ.ето на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество (ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д.
№ 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС).
В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
7
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от
ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие.
С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно право на ползване
в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята
потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на
общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между
битовия клиент и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по
продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е
необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето
решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване
към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител
на постъпилата в сградата топлинна енергия. Следователно договорът за
доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда, намираща се в
режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен (при
постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора), така и
презюмиран (сключен със самия факт на придобИ.е на собствеността или
вещното право на ползване), като всеки нов договор за този имот, сключен по
който и да е от двата начина (изричен или презюмиран), преустановява
действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго
лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни
отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през
процесния период, от значение е обстоятелството с кое лице последно по
време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия (изричен или
презюмиран).
Настоящият състав на съда приема, че ищецът не е изпълнил
доказателствената си тежест да установи, че през процесния период
ответниците са имали качеството клиент на топлинна енергия, доставяна до
процесния имот.
От представения договор за продажба на държавен недвижим имот
съгласно Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд от
01.09.1968 г. се установява, че И. Г.К. е придобил следния недвижим имот:
Апартамент, състоящ се от две стаи, кухня и други сервизни помещения,
находящ се на АДРЕС.
От представеното удостоверение за наследници № 1089/12.09.1994 г.,
8
издадено от Столична община, район „Средец“, се установява, че И. Г.К. е
починал на 22.07.1994 г., като е оставил за наследници по закон М.М.К. –
съпруга, и В.И.К. – дъщеря.
Съгласно удостоверение за наследници изх. № РСЦ22-ТД26-
264/18.02.2022 г., издадено от Столична община, район „Средец“, се
установява, че М.М.К. е починала на 13.06.2001 г., като по този начин нейната
дъщеря В.И.К. е придобила изцяло процесния топлоснабден имот. В.И.К. е
починала на 24.11.2018 г., като е оставила за наследници по закон роднини по
съребрена линия от четвърта степен – С.И.Б. и Г. И.ов В. (починал на
21.12.2018 г. и наследен от своята дъщеря И.Г.Л.).
Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗН когато починалият не е оставил
възходящи от втора и по-горна степен, братя и сестри или техни низходящи,
наследяват роднините по съребрена линия до шеста степен включително. По-
близкият по степен и низходящият на по-близък по степен изключват по-
далечния по степен.
Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3 от
30.XII.1994 г. по гр. д. № 3/94 г., на ОСГК на ВКС, разпоредбата на чл. 8, ал. 4,
изр. 2 ЗН не допуска наследяване по право на заместване за съребрените
роднини от трета до шеста степен включително.
При това положение наследниците на В. И.ов В. (роднина на В.И.К. от
четвърта съребрена линия) – ответниците А. В. В., Б. В. В. и И. В. В., не се
явяват наследници на В.И.К., тъй като техният пряк наследодател е починал
преди последната, същите се явяват наследници от пета съребрена степен на
В.И.К., а при смъртта на последната е имало живи наследници от четвърта
съребрена степен – С.И.Б. и Г. И.ов В., респ. съгласно правилото на чл. 8, ал. 4,
изр. 2 ЗН последните изключват ответниците А. В. В., Б. В. В. и И. В. В.,
доколкото същите се явяват роднини от по-далечна степен.
По изложените съображения исковата претенция се явява
неоснователна, доколкото ответниците не са материално легитимирани да
отговарят по предявените искове.
По отношение на иска по чл. 86 ЗЗД:
Неоснователността на главния иск има за последица неоснователност и
на акцесорния иск за обезщетение за забава.
9
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора на право на разноски на основание чл. 78, ал. 3
ГПК имат само ответниците. Същите претендират разноски в размер от по
300,00 лв., но не са представили доказателства, от които да се установява, че
реално са извършили този разход.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********
срещу А. В. В., ЕГН **********, Б. В. В., ЕГН ********** и И. В. В., ЕГН
********** кумулативно обективно и субективно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 от ЗЕ и чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1
от ЗЗД да бъде признато за установено, че ответниците дължат на ищеца
сумата в общ размер на 2100,03 лева, от които: сумата от 1738,95 лева –
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия (ТЕ)
за периода от м.05.2020 г. до м.05.2022 г. за топлоснабден имот на адрес:
АДРЕС, апартамент, ведно със законната лихва от 13.12.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането; сумата от 320,70 лева – мораторна
лихва от 15.09.2021 г. до 15.11.2023 г.; сумата от 32,40 лева – главница за цена
на услугата за дялово разпределение за периода от м.10.2020 г. до м.04.2022 г.,
ведно със законната лихва от 13.12.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането; и сумата от 7,98 лева – лихва за периода от 16.12.2020 г. до
15.11.2023 г. върху цената за дялово разпределение при следните квоти:
- А. В. В., ЕГН ********** – 1/3, а именно: сумата от 700,01 лева, от
които: сумата от 579,65 лева – главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия (ТЕ) за периода от м.05.2020 г. до м.05.2022 г.
за топлоснабден имот на адрес: АДРЕС, апартамент, ведно със законната
лихва от 13.12.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от
106,90 лева – мораторна лихва от 15.09.2021 г. до 15.11.2023 г.; сумата от 10,80
лева – главница за цена на услугата за дялово разпределение за периода от
м.10.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 13.12.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането, ведно със законната лихва от
13.12.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; и сумата от 2,66 лева
10
– лихва за периода от 16.12.2020 г. до 15.11.2023 г.;
- Б. В. В., ЕГН ********** – 1/3, а именно: сумата от 700,01 лева, от
които: сумата от 579,65 лева – главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия (ТЕ) за периода от м.05.2020 г. до м.05.2022 г.
за топлоснабден имот на адрес: АДРЕС, апартамент, ведно със законната
лихва от 13.12.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от
106,90 лева – мораторна лихва от 15.09.2021 г. до 15.11.2023 г.; сумата от 10,80
лева – главница за цена на услугата за дялово разпределение за периода от
м.10.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 13.12.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането, ведно със законната лихва от
13.12.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; и сумата от 2,66 лева
– лихва за периода от 16.12.2020 г. до 15.11.2023 г.;
- И. В. В., ЕГН ********** – 1/3, а именно: сумата от 700,01 лева, от
които: сумата от 579,65 лева – главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия (ТЕ) за периода от м.05.2020 г. до м.05.2022 г.
за топлоснабден имот на адрес: АДРЕС, апартамент, ведно със законната
лихва от 13.12.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от
106,90 лева – мораторна лихва от 15.09.2021 г. до 15.11.2023 г.; сумата от 10,80
лева – главница за цена на услугата за дялово разпределение за периода от
м.10.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 13.12.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането, ведно със законната лихва от
13.12.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; и сумата от 2,66 лева
– лихва за периода от 16.12.2020 г. до 15.11.2023 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 68748/2023 г. по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ООД,
ЕИК ********* – трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11