Определение по дело №41035/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 2 септември 2025 г.
Съдия: Виктория Марианова Станиславова
Дело: 20241110141035
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 юли 2024 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 36657
гр. София, 02.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори септември през две хиляди двадесет и п. година в следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело №
20241110141035 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на „А. Б. Б.“ ЕООД срещу К. С. В..
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответницата К. С. В., чрез адвокат Н. С., преупълномощена от назначения по реда
на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адвокат М. И..
При повторна служебна проверка за редовност на исковата молба, съдът констатира,
че същата не отговаря в цялост на изискванията на процесуалния закон – налице е
разминаване между сумите, предмет на издадената заповед по чл. 410 ГПК, и тези, предмет
на установителната претенция по чл. 422, ал. 1 ГПК, в частта относно размера и периода на
непогасеното вземане за мораторна лихва – сума в размер на 14,99 лева за периода
06.08.2021 г. – 05.04.2022 г. по заповедта по чл. 410 ГПК и сума в размер на 32,91 лева за
периода 24.10.2021 г. – 23.11.2022 г. Между сумите, предмет на заповедта за изпълнение, и
тези, предмет на установителния иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да съществува
пълен обективен идентитет. Това налага даване на указания на ищцовата страна по реда на
чл. 129, ал. 2 ГПК.
На основание чл. 140 ГПК, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба вх. № 222850/08.07.2024 г. на „А. Б. Б.“
ЕООД, в частта по претенцията за мораторна лихва, като УКАЗВА на ищеца в
едноседмичен срок от получаване на съобщението на съда с писмена молба с препис за
насрещната страна да приведе петитума на исковата молба в пълно съответствие със сумите,
за които е издадена заповед по чл. 410 ГПК. При неизпълнение в срок на дадените указания,
съдът ще върне исковата молба в частта относно претенцията за мораторна лихва.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 29.10.2025 г. от
14:10 часа, за която дата да се призоват страните.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявени са за разглеждане от „А. Б. Б.“ ЕООД срещу К. С. В. при условията на
обективно кумулативно съединяване установителни искови претенции с правно основание
1
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1
ЗЗД, и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за установяване в отношенията между
страните, че ответникът дължи заплащане на ищеца на следните суми: 1./ сумата 276,04
лева, представляваща регресно вземане за платена главница по договор за предоставяне на
поръчителство от 30.07.2021 г., сключен между К. С. В. и „Ф. Б.“ ЕООД, обезпечаващ
изпълнението на договор за паричен заем № . от 30.07.2021 г., което вземане е прехвърлено
на 31.03.2022 г. по силата на договор за цесия в полза на „А. Б. Б.“ ЕООД, ведно със законна
лихва за период от 30.01.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 12,93 лева,
представляваща договорна лихва за период от 06.08.2021 г. до 22.10.2021 г., сумата 14,99
лева, представляваща мораторна лихва за период от 06.08.2021 г. до 05.04.2022 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 10986/2023 г. по описа
на СРС, 29 състав.
В исковата молба се твърди, че между между „И. А. М.“ АД – като заемодател, и К. С.
В. – като заемател, е бил сключен договор за паричен заем № ./30.07.2021 г., по силата на
който на заемателя е бил предоставен паричен заем в размер на 276,04 лева, който той се е
задължил да върне ведно с начислена възнаградителна лихва на 12 броя погасителни вноски
по 34,00 лева всяка, в срок до 24.10.2021 г. При сключването на договора за заем, заемателят
сключил и договор за предоставяне на гаранция № ./30.07.2021 г. с „Ф. Б.“ ЕООД, по силата
на който посоченото дружество поело задължение да обезпечи пред заемодателя
задълженията на ищеца, като при поискване от страна на кредитора да плати всички
изискуеми вземания. Твърди се, че заемателят не е изпълнил в срок задълженията си по
договора за паричен заем. Поради това заемодателят „И. А. М.“ АД отправил покана за
погасяване на целия дълг до „Ф. Б.“ ЕООД, който възлизал в размер на процесните суми.
Така посочената сума била заплатена от „Ф. Б.“ ЕООД на 04.06.2021 г., с което дружеството
встъпило в правата на заемодателя спрямо ответника, за което последният бил уведомен с
писмо по електронната поща от 05.04.2022 г. Твърди се, че между ищеца и „Ф. Б.“ ЕООД е
подписан Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 31.03.2022 г., по силата на
който вземането на „Ф. Б.“ ЕООД срещу К. С. В. е било прехвърлено, за което по реда на чл.
99 ЗЗД ответникът е бил уведомен по електронната поща, евентуално с получаване на
препис от исковата молба по настоящото дело. За непогасените вземания ищецът се е
снабдил със заповед по чл. 410 ГПК, връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Ето
защо, за него възникнал правен интерес от завеждане на искове по чл. 422, ал. 1 ГПК. Моли
за уважаването не предявените искове и присъждането на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК
особен представител, изразява становище за неоснователност на исковите претенции.
Навежда възражения за нищожност поради противоречие на закона и накърняване на
добрите нрави на договорните клаузи, касаещи ГЛП и ГПР.
По разпределението на доказателствената тежест между страните:
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр.
чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД,
УКАЗВА на ищеца, че е в негова доказателствена тежест да докаже при условията на
пълно и главно доказване: сключването на договор за паричен заем № ./30.07.2021 г., с
посоченото в ИМ съдържание, по което заемодателят е предал на заемателя уговорената в
договора заемна сума; уговорения падеж на връщане на заемната сума; изискуемостта на
вземането; че част от съдържанието на договора е валидно уговорена клауза за
възнаградителна лихва, както и размерът на същата; наличието на валидно сключен договор
за предоставяне на гаранция между ответника и „Ф. Б.“ ЕООД, което дружество е заплатило
задълженията на ответника по договор за заем № ./30.07.2021 г., с което е встъпило в правата
на кредитора; наличието на валидно възникнало облигационно отношение между „Ф. Б.“
ЕООД и „А. Б. Б.“ ЕООД, по силата на което „Ф. Б.“ ЕООД е прехвърлило вземането си за
2
процесните суми, дължими от ответника, на „А. Б. Б.“ ЕООД, в това число и
обстоятелството, че в договора за кредит е предвидена възможност кредиторът да прехвърля
вземането си на трето лице, като и че цесията е била съобщена надлежно на ответника
съобразно чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
УКАЗВА на ищеца, че е в негова доказателствена тежест да докаже при условията на
пълно и главно доказване възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и
размера на обезщетението за забава.
УКАЗВА на ответника, че е в негова доказателствена тежест да докаже при
условията на пълно и главно доказване погасяване в срок на задълженията по договор за
паричен заем № ./30.07.2021 г.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ в срок до насроченото открито съдебно заседание да
изразят становище и ангажират доказателства за наличие/липса на неравноправни клаузи в
оспорените договори.
По доказателствата:
ДОПУСКА и ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени
доказателства по делото.
ПРИЛАГА за послужване материалите по ч. гр. д. № 10986/2023 г. по описа на СРС,
29 състав.
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Препис от определението да се изпрати на страните, на ищеца – и препис от отговора
на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3